Големина на текста:
След промените в Европа през 1989 г., последвани от нарастване на етническите
напрежения в множество региони, проблемът за националната идентичност се превърна в
обект на особен интерес както за академичната общност, така и за широката публика в
световен мащаб. На базата на проведените емпирични изследвания от историци,
литератори, филолози, социолози, политолози и психолози бяха направени опити за
утвърждаване на собствена методика при изследването на националната идентичност
като колективен културен феномен. В това отношение бяха от голямо значение усилията
на българските учени, участвали в проведени у нас научни форуми и изследователски
проекти. 1 В резултат на диренията у голяма част от изследователите постепенно се
очерта предпочитание към предложеното значение на понятието идентичност като
“субективно чувство за укрепваща тъждественост и непрекъснатост”, допълнено с
поставянето на акцент върху функционалния аспект на идентичността като “система от
репрезентации, чувства и стратегии, организирана за защита на своя обект (да бъдеш
самия себе си), но също така неговият контрол, проектираща мобилизация и
идеализираща пластичност (да станеш самият себе си)”. Като “работещи” при
специфичните за Балканите условия си пробиха път и вижданията за нацията като
въобразена общност, свързана с определена идентичност, която представителите на
нацията възприемат по един или друг начин. 2
Разбирането за нацията като ментална конструкция, като резултат от съзнателното
усилие на даден елит да консолидира общността около някакви “изконни” ценности,
отчита изменяемостта на идентичността във времето и ролята на институционалните и
социалните въздействия. Първостепенни по значение и роля институции, които формират
националната идентичност, са науката и образованието, и най-вече дисциплините роден
език и литература, история, география и родинознание. Интересът към училищните
учебници не само като източник на знания, но и като фактор за формирането на
емоционалното предразположение, ценностните системи и нагласите у младите хора
датира още от XIX в., но през последните години в тази област бяха постигнати много
важни резултати, както от изследователите на Балканите, така и от страна на учените
в световен мащаб.3
Опитът ми да проследя формирането на идентичността в текстовете от XVIII - XIX век
се основава на хронологическия принцип, тъй като той позволява да бъдат отчетени
променящите се във времето фактори, които влияят върху този процес, а също и
излизането на преден план на едни или други идентификационни маркери. Предложеният
текст не представлява изчерпателен анализ на българската книжовна продукция, а само
опит да бъдат маркирани основни моменти и елементи от конструирането на българската
национална история с оглед на функциите й в процеса на формирането на националната
идентичност на българите. Той включва както трудове на автори, изиграли роля в
развоя на историческото мислене при българите, така и съчинения на видни образовани
мъже от епохата, които несъмнено имат своето място в сложния и многостранен процес
на изграждането на идентификационните модели за обществото. От обширната
проблематика избираме няколко акцента, на които ще спрем вниманието си: проблема за
етногенезиса, автостереотипа, образа на “другия” и периодизацията на националната
история.
През столетията от османското завладяване на Балканите до модерната епоха
определяща роля в идентификационните процеси в региона играе религиозният принцип.
С навлизането на българското общество в XVIII в. спектърът от критерии при
определянето на Своето и Чуждото се обогатява, но все пак запазва първенство
разграничението на базата на религията. С напредъка на годините от това столетие в
изворите започваме да откриваме редица елементи, свидетелстващи за появата на нови,
различни от религиозните критерии при определянето на идентичността на собствената
общност.
Нашият анализ на текстовете с оглед на интересуващата ни тема започва с
приключената през 1762 г. “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Би
могло да се твърди, че тази книга е най-ранният текст, позволяващ по-пълни и
многостранни наблюдения върху процеса на конструирането на българската национална
история. Плод е на епоха на сериозни изменения в живота на българското общество,
свързани с постепенната интеграция на Балканите в европейския капиталистически
пазар и имащи за пряка последица новите очертания, които светът добива в съзнанието
на българите. Многобройните й преписи от ХVIII и началото на ХIХ век, в създаването
на които участват видни български книжовници, както и разпространяването й в
печатен вид след издаването й през 1844 г., и най-вече използването й в
преподаването по история в българските училища през втората половина на XIX век, ни
дават основание да я включим в нашия анализ на текстовете, свързани с ролята на
науката и образованието като институции, формиращи националната идентичност. Тя
илюстрира много ярко съзнателното усилие на елита да консолидира общността около
някакви “изконни” ценности, създавайки собствения разказ за миналото на нацията -
митология, която да я легитимира както пред другите, така и в съзнанието на своите
членове. Въз основа на текста на Паисиевата история бихме могли да дадем отговор на
въпроса “Какво е Наша национална история”?4 Разказът на Паисий позволява да
очертаем критериите, въз основа на които авторът обособява българската история от
историята на останалите народи. Дава възможност да съдим за важния фактор
“териториални граници” при конструирането на националната история, както и за
мнението на автора относно хронологията, произхода на нацията и основната
датировка. От една страна авторът поставя много силен акцент върху принадлежността
на българите към огромното море на славянството, заляло от незапомнени времена
Европа и продължаващо да играе роля в европейската история “и до днес”5, което той
подчертава многократно. Паисий поставя силен акцент върху славянската идентичност
на българите, което намира отражение и в самото заглавие на труда му. Той
постепенно насочва вниманието си към онези събития, които очевидно ще включи във
вече българския национален разказ: говори за победните битки на българите над много
народи, за завладяването на “цялата маджарска земя” от българите, за превръщането
на маджарите в данъкоплатци, както и за налагането на волята на българските царе
над населението на север от Дунав. В хода на разказа за взаимоотношенията на
българите с Византия постепенно се разкрива друг тип връзка между българите и
земята: българите помолили през 328 г. византийския цар Валент да им разреши да се
поселят на юг от Дунав, тъй като те “обикнали тази земя”.п
В разказа са включени и въобразените български владетели крал Вукич и княз Драгич,
които се отличават на бойното поле през V век. За този ранен период Паисий твърди:
“Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 г. Имали много
вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се
именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав.”
Силният и храбър в битките крал Батоя завзема Нишка епархия, Скопската и цялата
Охридска земя и патриаршия и поставя престола си в Охрид, Юстинияновия град. Крун и
Михаил завземат от гърците “епархиите Софийска, Филибелийска, Самоковска, Щипска,
Струмишка и Едрине и заселили по тия страни и епархии българския народ”. Разказът
внушава различен тип обвързаност със земята: става дума не само за просто
завладяване на дадена земя, а за превръщането й в Своя чрез отседналост, маркирайки
я със символите - град, крепост и столица като опори на идентичността. Когато се
говори за стремежа на българите да намерят “добра и плодородна земя”, т. е. с
очевидното желание за трайно отсядане, Паисий изброява земите на юг от Дунав,
Тракия, Македония и част от Илирик, и добавя: “И населили се българите в тая земя и
досега, както се вижда.” Паисиевата история позволява да се правят изводи и относно
разбирането на автора по проблема за континуитета и дисконтинуитета в националната
история. Изразът “и досега”, който присъства многократно в разказа на Паисий,
фактически е натоварен с функцията на мост, осъществяващ връзката между описваната
епоха и сегашния момент, изразява стремежа на автора да внуши чувството за
континуитет в историята на българите и най-вече в дълготрайността и
непрекъснатостта на тяхното присъствие в тези земи. Тези земи, на които се поселват
българите трайно, би могло да се твърди, имат за Паисий смисъла на национална
територия за българите.т
Паисиевата история позволява да добием яснота за мнението на автора по проблема,
засягащ хронологията, както и представите му за етногенезиса, в инстинктивния му
опит да даде отговор на въпросите “Кога Нашата нация се появява в историята?”, “Кои
сме ние?”, “Кои са Нашите предци?” и “От къде са дошли те?” При решаването на
основния за националната идентичност на един народ проблем - този за неговия
етногенезис - Паисий се опира на южнославянската и източнославянската
историографска традиция от XVII-XVIII в. Той съчетава “вандалската” теория за
първите славянски поселения, заимствана от Мавро Орбини, със “сарматската” теория,
взета от Киевския “Синопсис” на И. Гизел. Конструирането на генеалогията на
българите, започвайки от Потопа, Ной, неговите синове и внуци, разказ, присъстващ и
у използваните автори, позволява на Паисий да приведе доказателства за
дълготрайността на общността, за нейното постоянно присъствие в човешката история,
което я легитимира пред Другите и пред представителите на самата общност. При
условията на чуждото политическо владичество на Балканите като първостепенна задача
пред идеолозите се очертава създаването на генеалогическата конструкция за
етносите, които нямат своя държава. Извеждането на произхода на славяните от Мосох,
шестия син на Яфет, третия син на Ной и свързването им с Москва разкрива редица
елементи типични за механизма на изграждането на мита. Разказът на Паисий поставя
акцент върху принадлежността на българите към славянския род. Паисий не прави
разлика между славяни и прабългари - последните той също смята за славянско племе.
Типичен за митологичния разказ е и опитът да бъде извлечен етнонимът на българите
от името на р. Волга, около която се поселват част от славяните.о
Образуваната от славяните и прабългарите държава продължава традицията,
съществувала от предишните им поселения - преместването ставало, защото търсели
“добра и питомна земя”. Според разказа на Паисий през 678 г. българският владетел
Батоя потегля срещу Цариград и след успешните си бойни действия принуждава
византийския император Константин Погонат да плаща данък. Става дума за приетите от
историците за началото на българската държава събития, завършили с мира от 681 г.
между Константин IV Погонат и хан Аспарух, наречен “Батоя” под влияние на
използваните от Паисий автори М. Орбини и летописеца Теофан. Паисий не приема за
начало на българската държавност тази дата, а го отнася към по-ранен период.
Завършвайки своя разказ за българската история той изрично казва: “откакто
българите минали Дунава и се заселили в Тракия, Македония и част от Илирик, имали
свое царство и самостойна държава 980 г.” и тъй като той приема за година за
завладяването на българската земя от османците 1370 г., то той очевидно смята за
начало на българската държавност 390 г., т. е. приблизително времето, когато според
него те отсядат на Дунав и вече имат свои владетели и престоли “във Видин и
Свищов”. Изброените имагинерни владетели Вукич и Драгич и останалите “много вождове
и князе” запълват с управлението си периода до Батоя - Аспарух. Неяснотите и
противоречията в използваните извори относно преминаването на юг от Дунав на
славяните и други народи му дава увереността да твърди: “По това време гърците не
знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали
готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари.
Назовавали много народи с това име.” От думите на Паисий личи, че той не смята за
прекъсване в българската история годините на византийското владичество.п
В Паисиевата история изпъкват и “националните” ценности, чрез които се дефинира
националната история. Въз основа на нея може да се очертае кръг от славни събития и
Герои - българските царе, патриарси, светци. Тук присъства положителната или
отрицателната роля на отделните личности - символи. Паисиевата история дава
възможност да се разкрият функциите на историческите сюжети като ефикасен път за
изграждане на националната митология, позволяваща дефинирането на Своето и Чуждото.
Съставена през епохата, когато българското общество прекрачва прага на модерната
епоха, тази книга отразява процеса на постепенното отстъпване на религиозното
съзнание за принадлежност към източноправославната общност пред съзнанието за
етническа диференциация. Без да отхвърля заварената християнска митологична
конструкция новата митология предефинира Своето и Чуждото. В Паисиевата история се
очертава особено ясно характерното за процеса на изграждането на националната
митология създаване на нов вариант на разказа за времето на предците, за славното
минало и населяващите го личности и герои. Тук добиват ясни очертания характерните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина

След промените в Европа през 1989 г., последвани от нарастване на етническите напрежения в множество региони, проблемът за националната идентичност се превърна в обект на особен интерес както за академичната общност...
Изпратен от:
erso0821
на 2009-05-09
Добавен в:
Общи материали
по История
Статистика:
120 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Как се прави портфолио на историческа личност?
добавена от linalee11 02.06.2019
0
5
Крумовата династия 9- 10 век
добавена от tjeliaskova 20.11.2018
0
10
За входно по История за 9 клас
добавена от li.val 27.09.2017
0
9
Спешно за утре!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 15.01.2019
4
29
Открий и напиши кой е авторът и как се нарича стихотворението,от което са думите:
добавена от viktoriqnikolova2004 21.11.2016
3
8
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
841
·
8
·
1,403
·
1,857

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
157
·
9
·
2,814
·
1

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
329

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
183
·
60
·
27,404
·
426
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
22
1
1
3 мин
28.06.2019
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
3
1
5 мин
04.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина

Материал № 334160, от 09 май 2009
Свален: 120 пъти
Прегледан: 206 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Общ материал
Брой страници: 41
Брой думи: 15,686
Брой символи: 135,119

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът за националната идентичност в учебник ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения