Големина на текста:
№2. Икономическата мисъл в древността – Китай, Древна Гърция, Древен Рим.
За сищинско развитие на икономическата теория и поставяне на нейните основи може да се говори
по времето на Древна Гърция. Методът надревните е описателен, метафизичен, субективен и най-вече
морално-етичен.
1.Древна Гъарция – развитието на икономическата мисъл се осъществявя в рамките на общата наука –
философията.
- методология на изслеванията – методът използван най-често при анализа на икономическите процеси е
описанието. Икономическите явления се описват такива, каквито са на повърхността на икономическия
живот. След това се прави анализ на тяхната значимост в общественото пространство. От позициите на
подобен анализ и в резултат на постигнатите от него на базата на технологичния подход резултати се поставя
някаква цел и се търсят пътища за нейното реализиране.
- Течения в икономическата мисъл – критерият, който определя различните течения е поицията на
авторите спрямо стоково-паричните отношения. Има три течения:
• Консервативно – то отрича значимостта на стоковопаричните отношения от морално-етични позиции.
Предтавители на това течение са:
Ксенофонт – според него търговията и заформящото се лихварство са непочтени дейности.
Независимо от това обаче той улавя обективния код в икономическото обществено развитие и не игнорира
напълно търговията. Той твърди, че с нарастването на броя на населението се създават условия за
задълбочаване процеса на разделение на труда.
Платон – той е създал обективния иеализъм. Излага идея за създаване на идеалната държава. На
базата на технологичния подход създава модел на обществото при който има три групи граждани –
философи, военни и производители.
Аристотел – открива съществуването на две форми за стопанска дейност – домашното и едрото стопанство.
Той смята, че трябва да има дребно стопанство (икономси) в обществото.
• прогресивно – най-ярък предтавител е Перикъл. Той полага усилия за развитието на търговията и
корабоплаването.
• комунистическо – най-видни предтавители са Янбул и Хорей. Те отстояват равенството, но това
равенство се свежда най-вече в сферата на потреблението.
2.Древен Рим – специфична особеност на икономическата мисъл в Рим е предтавянето на икономически
идеи във вид на юридически формилировки. Сложните икономически идеи във вид на правно регулирани чрез
съответни закони. Най-видни предтавители са Катон, Цицерон, Варон и др. Цицерон, в съчинението си „За
държавата” защитава интересите на едрите търговци, земевладелците и лихварите, но се застъпва за
съгласуване интересите на различните класи и най-вече на робовладелците и робите.
3.Древен Китай – през VІ и VІІв.пр.Христа, китаеаца Ван Це кометира множеството икономически
проблеми. В Китай за пръв път се говори за книжни пари. Друг представител е Конфуции.
№3. Икономическата мисъл през Средновековието.
Икономическото развитие и икономическата теория се осъществяват в рамките и под въздействието
на пристиянската философия. Проповядва се равенство между хората и се отрича труда. По-късно, когато
християнството е признато като религия, то започва да приема труда като необходимост.
1. Методология на изследванията – морално-етичен подход, автори таризъм, идеализам,
субективизъм.
2. Икономическите възгледи в ранното средновековие – това е еткап на разрушаване на Римската
империя и възстановяване на Европа след нашествието на Германските племена. Европа е разрушена,
градовете са изчезнали, а търговските връзки за разрушени. Задачата на обществото е възстановяване на
стопанския живот. В този период важна роля изиграват Августин Блаженни и Тома Аквински.
3. Августин Блаженни – разглежда труда и неговото разделение като Божа повеля. Критикува
леността на духовния труд и подкрепя всички форми на чист труд, особено земедевлието. Според него
търговията е еквивалент на измама.
4. Тома Аквински – тоя е представител на късното Средновековие. Икономическите му идеи са
израз на опита да се постигне съчетание между традиционното феождално стопанство и новите явления,
произтичащи от разш5иряването на стоково-паричните отношения. Той защитава феодално-йерархическата
система, основана предимно на натуралното селско стопанство, но не е против развитието на стоковата
размяна, разширяването на занаятчийстовото и търговията. Той има положително отношение към труда, но не
оценява еднакво различните видове труд. Като по-висш приема труда на духовенството, а физическия труд
определя, като черен, предназначен за крепостните селяни. Той не приема стремежа към социалнои равенство,
оправдава крепостната система и подкрепя частната собственост. Издига тезата за справедливата цена.
Късно Средновековие – позициите на християнството се променят и тези промени са продиктувани
от стопанското развитие в Европа през този етап. Комуникациите и търговските връзки в значителна степен са
възстановени. Възникват големи градове, развива се занаятчийстовото. Всичко това води до необлходимостта
от появяването на лихварството и банковото дело. Със задачата те да се легализират се нагърбва църквата.
№4. Меркантилизъм.Ранен и късен меркантилизъм. Представители в Англя, Германия и Италия.
Меркантилизма възниквва през ХVв.и се развива като икономическа теория и практика до дтората
половина на ХVІІ век. Има две основни причини довели до него – великите географски открития и появата на
буржоазните форми. Основните икономически последици от великите географски открития са: разширява се
външната търговия и се обогатява стоковия u състав; решава се проблема с доставката на злато и сребро и др.
Меркантилизма е първия опит за научен анализ на създаващата се капиталистическа система на
пазарното стопанство. Той прилага обективен анализ на реалните процеси. Освен това поставя на преден
план икономическите интереси, изразяващи се в стремежа към забогатяване. Основните принципи на
меркантилизма са: капиталът е реална сила, с която може да се извършва производство; най-добрата форма
на капитала са парите в злато; да се продава много и да се трупат парите в злато; основна форма на богатство
са парите или благата, които лесно могат да се превърнат в златни пари; голямо внимание се обръща на
външната търговия.
Ранен меркантилизим – при негоосновните функзии на парите са: образ на съкровище и разменно
средство. Препоръмва се въздържане от покупки, които биха отклонинили парите към други държави.
Забранява се износа на злато и сребро и се повишава курса на чуждестранната валута, за да се направят
местните стоки по-конкуретни. Залага се на много продажби и малък внос.
Късен меркантилизъм – той е по-гъвкав от ранния. Възниква теорията за търговския баланс. Парите
се оценяват като мярка за стойността, средство за натрупване и обръщение. Смисълът на парите е да се
използват по формулата: „пари – стоки – пари”. Предснтавителите му се обявяват з0а резвитие на
производството, вътрешната и транзитната търговия. Също така се счита, че капитала, натрупан в резултат на
изгодна търговия не трябва да се замразява.
Представители на меркантилизма в Англия:
- на ранния – Уилям Стафорд – идеите си излага в книгата „Критично изложение на някои жалби на
наши сънародници”, написана под формата на диалог между различни съсловия. Основната идея на тази книга
е, че вносът на стоки от чужбина е вреден, защото води до изнасяне на пари и намаляване богатството на
страната. Затова издига лозунга по-вече да се продава в чужбина, а по-малко да се купува.
- на късния – Томас Мън – той е едър търговец и един от директорите на компания, тървообраз на
акционерно сдружение. Основните му постановки в книгата му „Богатството на Англия във вътрешната
търговия или балансът на външната търговия” са: в страната, като цяло да се реализира активен тъарговски
баланс, т.е.превишаване на износа над вноса; получените пари да не се натрупват, а да се използват в оборот,
като се прилагат по-широко в сферата на производството; не само външнаната, но и вътрешната търговия
съдейства за увеличаване богатството на страната.
Представители в Италия:
- Гаспари скаруфи – той е банкер. Прави предложение за свикване на междунаротед конгрес по
проблемите на паричното обръщение и за единна монета. Той за пръав път разделя златото и среброто, ако
обикновени стоки.
- Антонио Сера – разглежда два вида сред9ства за набавяне на злато и сребро – естествен и
изкуствен. Дели икономическите интереси на търговски и промишлени.
№5. Физиократическа школа. Франсоа Кене и неговите възгледи за „естествения ред” и чистия
продукт. Икономическите таблици на Кене.
Тази школа възниква във Франция. Целта u е да се предотврати избухването на революция и по
един мирен път да реформира френското общество, като даде път за развитие на буржоазните форми. Основен
теоретик на школата е Франсоа Кене. Други нейни представители са Граф Бодо и Мирабо.
1.Биографични данни за Кене – Кене е син на адвокат, но рано остава сирак и до 11 си година не е
знаел да чете и пише. След това обаче наваксва и става лекар.
2.Методологи4я на изследванията – Кене пренася изследванията икономическата наука в сферата на
производството, но конкретно в селското стопанство Кене предлага метода за естествените науки. Той
разглежда обществото като болно, нуждаещо се от терапия и здраво, нуждаещо се от хигиена.
3.Учение за чистия продукт – то лмежи в основата на теорията на физиократите. Според тях чист
продукт се създава единствено в земеделието. Там наред с чожешките действат и природните сили.
Единствено в земедевлието материята нараства.
4.Деление на общество на класи – това деление се основава на чистия продукт. Класите се делят на:
производителна; безхплодна (промишленост) и класа на собствениците (поземлената аристокрация).
5.Възгледи на капитала – в системата на физиократите капитала фигурира като аванси –
„първоначални аванси” е основния капитал, а „годишните аванси” е оборотния капитал.
6.Възгледи за възпроизводството – делението на обществото на класи и нта капитала – на основен и
оборотен е предпоставка за анализ на възпроизводствения процес. Целта е да се илюстрира процеса на
възпроизводството и да се докаже и аргументира присъствието на аристокрацията в социално-икономическия
живот. Кене осъществява тази идея в своето произведение „Икономическа таблица”. Това е и първия опит в
икономическата теория да илюстрира и анализира обществените процеси на възпроизводство.
7.Икономическите таблици на Кене – „възпроизводството е равно на постоянно повторение на
производството и реализацията на обществения капитал. В таблицата се показва разделението на годишния
продукт между класите.
№6. Уилям Пети – началото на английската класическа школа, на трудовите теории за стойаността.
Идеята на Пети за „естествената цена” и пазарната цена, за работната заплата.
1.Биографични данни – той е роден 1623г.и умира през 1687г. Роден в Англия. По късно заминава
за Холандия и Париж, където учи медицина. Завръщайки се в Англия става личен лекар на Хенри Кройцел.
Уилям Пети е основоположник на класическата политическа икономия.
2.Методология на изследванията – пренася изследванията за икономическата наука иот сферата на
обръщението в сферата на производството. Стреми се да открие зависимостите, които управлявят стопанските
процеси. Това той упява да постигне, ползвайки възможностите и методологиите на естествените науки с
помощта на индукция и дедукция. За него, както за цялята буржоазна наука е присъщ метафизичния подход. В
резултата на проведения от него анализ на тази методологична база, тоя открива следните основни
завис8имиости, които според него управляват стопанския процес:
- зависимост на стояността на стоката от количеството изразходван труд за неяното производство.
- зависимост на рентата (печалбата) ото работната заплята – нарастването на работната заплята води
до намаляване на рентата и обратното.
3.Възгледи за стойността. У.Пети говори за естествена и политическа цена на стоките. Под
естествена цена на стоките, той разбира тяхната стойяност, а под политическа – тяхната пазарна стойнтост.
Пети не може да даде отговор защко естестветата цена не съвпада с политическата. Той разбира, че по
влияние на търсенето и предлагането, пазарната ценасе отклонява от естествената. Принего все още една
голяма част ото възгледите му са заразени с меркантилизъм. В първите си произведения, той твърди, че
стойност се създава само в отраслите производство, блато и сребро. В останалите отрасли стоките получават
стойност до толкова, доколкото се разменят за злато и сребро. В тези си разбирания Пети се отклонява от
трудовия възглед за стойността, от разбирането, че всеки труд, независимо в какъв отрасъл е приложен,
функционирайки създава стойност. Тези отклонения от трудовата теория Пети преодолява в произведението
„Нещо за парите”.
4.Възгледи за доходите. Пети поставя началото на съвременното разбиране за същността на
работната заплата. За него тя е минимум от средства за съществуване на работника и неговото семзейство.
Той разбира и нейният относителен характер. Твърди, че величината на работната заплата зависи от
географските особености на региона и природното плодородие.
5.Възгледи за рентатат и печалбата – под рента, той разбира стойността наземната продукция. Под
печалба – той разбира рента, доход от движимо имущество.
6.Възгледи за парите – ва нещговите първи разработки се усеща влиянието на меркантилизма.
Според Пети парите, златото и среброто са в основата на натрупване на богатство. Той подценява функцията
на парите, като средство за обръщение. Тези негови възгледи се променят в последното му произведение
„Нещо зеа парите”.
№7. Класическа буржоазна политическа икономия.
Тя се изгражда върху трудовия възглед за стойността. Той защитава тезата, че стойността на
стоките се измерва с количеството труд, необходимо за тяхното производство. Според тази школа всяка стока
има две страни – потребителска стойност на стоката и стойност на стоката. Потребителкката стойност е
свойсктвото на стоката да задоволява определени човешки потребности. Стойността на стоката се определя от
количеството труд, необходимо за нейното производство. Стоките притежават различни потребителски
стойности. Това, което ги правви съпоставими и дава възможност за размерни пропорции е трудът. По късно
Маркс открива придадената стойност. Той твърди, че работната сила, при опредевлени социално-
икономически условия се превръща в стока. Щом работната сила е стока, тя притежадва характерните за всяка
стока две характеристики – стойност и разменна стойност. Стойността на стоката в работна сила се измерва с
работната заплата, а нейната потребителска стойост е свойството u да създава стойност, по-голяма оит
нейната собствена.
№8. Адам Смит – основоположник на либерализма. Опит за анализ на цулостния обществен живот.
Методология на Смит. Дуализма на Смит.
Смит е от великата тройка икономист с Маркс и Кейнс, които трасират основните жалони на
икономическата теория. Той изследва една цялостна завършена система от икономически значения. Той е
икономиста поставил основите на либаралния възглед и разбирането му, че пазарния механизъм, наричан от
него „невидимата ръка” е безупречен регулаторв на стопанския живот. Либералният модел, който той
анализира и обосновава „изискващ свобода на стопанската дейност”, без участие на държавата в стопанския
живот е водещ в икономическата теория и практика.
1.Биографични данни – живял е 1723-1790г- роден е в Шотландия. Учил е в Единбург и Оксфорд.
Преподавал е в Единбургския Университет по риторика и литература. След това преподава етика в Глазгоу. В
този период пише произведението си „Теория на нравственияте чувства”. През 1776г.излиза неговото
произведение „зследване върху природата и причините за богатствата на народите”. Това произведение му
носи приживе световнса слава и прозвището „Шотландския мъдрец”. Завършва своя жизнен пък като
митничар в Шотландска митница.
2.Методология на изследванията – Смит си поставя амбициозната цел да анализира и илюстрира
цялостния социално-икономически процес, но успява да обхване само две страни от човешкия живот –
нравствения и кономическия свят на човека. Пише две произведения – „Теория на нравствени чувства” и
„Изследване върху причините за богатството на народите”. Изследването на нравствения свят на човека
започва от отношението към това, което се случва с другите. Изследването на икономическия свят пък
осъществява на базата на егоизма, стремежа на индивида към благополучие. Това изследване, от идеята на
егоизма, довежда Смит до извода, че склонността към размена е една от основните психологически
характеристищи на човека. От склонността към размена, той из0вежда общественото разделение на труда.
От формална гледна точка методологията на Смит е изградена върху индукцията и дедукцията. Използвайки
този апарат за изследване Смит успявма да даде отговор на един от най-важните икономически въпроси – „От
какво зависи нарастването на богатството?”. Дедукцията се изродява в прилагането на икономически
абстракции, а индукцията – в конкретното описание на формите на проявление на икономическите явления.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 яну 2022 в 14:43 студент на 32 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Медицински факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2016
 
Подобни материали
 

"Икономическия език на Адам Смит" по книгата на Смит "Богатство на народите"

23 юли 2007
·
489
·
3
·
402
·
70
·
1

Анализ на трета глава от "Благоденство на народите"на Адам Смит, с обстоен преглен на езикът на автора. Стил, начин на предаване на информацията и пр.
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
147
·
3
·
447
·
112

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
 

Разделението на труда според Адам Смит

16 мар 2009
·
160
·
6
·
1,200
·
156
·
1

В първите глави от произведението си „Богатството на народите” Адам Смит обръща вниманието си към разделението на труда, което според него е основен фактор за увеличението на производителността на труда. Нещо повече, то...
 

Фирма. Функции на фирмата. Видове фирма

17 дек 2008
·
100
·
2
·
552
·
45

Фирмата е самостоятлна стопанска единица, която използва производителни ресури а произодството на продути и услуги, предназначена за продажба на пазара, с цел получаване на печалба. Като първична произведствено-стопанска единица се...
 

Икономически теории

20 мар 2008
·
1,789
·
32
·
8,950
·
746
·
1

Определено се смята, че концепцията на меркантилизма, представлява епохата на търг. капитализъм. В края на 15 и началото на 16в. Меркантилизмът се оформя в западно европейските страни в два периода...
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по Икономически теории за 2-ри курс
тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
21
62
1
30.07.2018
Икономически теории
изпитен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът проследява историческото развитие на икономическите теории. Всички въпроси са затворени и изискват само един верен отговор.
(Лесен)
26
559
1
15.10.2014
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Икономическата мисъл в древността – Китай, Древна Гърция, Древен Рим

Материал № 333266, от 07 май 2009
Свален: 226 пъти
Прегледан: 179 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 5,145
Брой символи: 46,129

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономическата мисъл в древността – Китай, Древ ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения