ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
гр. БЛАГОЕВГРАД
ПРАВНО - ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ „ПСИХОЛОГИЯ”
РЕФЕРАТ
НА ТЕМА: ЕПИЛЕПСИЯ
ПО УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА ”КЛИНИЧНА ПСИХОЛОГИЯ”
Изготвил: Проверил:
Стела Валентинова Николова
Фак. № 330909 /Доц. д-р Божинова/
I I курс, задочно обучение 05.02.2009 г.
Понятието епилепсия произлиза от старогръцките думи епи (по,
при, към) и ламбано (хващам), което буквално значи ще рече прихващам.
Описана е още в дълбока древност в клинописните таблици преди 4000
години под името лабуза. В миналото по-често е наричана свещена болест,
болест на Херкулес, божествена болест, лунатична болест, припадъчна
болест. У нас сред народа е известна като „външна болест”, „черна
немощ”, „прифатлива”, „самодивска”, „лоша”, „бясна” болест,
„треперушка”, гърченица” и др.
Епилепсията се отнася към широко разпространените заболявания.
Нейната честота сред населението се движи от четири до шест на хиляда и
повече. Тя представлява един важен медико-социален проблем не само
заради широкото разпространение, но и поради големите теоретични и
практически въпроси, които повдига. По правило възниква в детска и
юношеска възраст, характеризира се с продължително боледуване и
значително ограничение на трудоспособността на болните. От всички
пенсионери по болест около 10-15% са болните от епилепсия. Възможни са
обаче и трайни подобрения. Въпреки широкия размах на провежданите
научни изследвания учението за епилепсията (епилептология) все още има
значителни празнини.
Симптоматология. Клиничната картина на болестта е твърде
разнообразна. Особено типични са честите промени в яснотата на
съзнанието, разнообразните припадъци и особено характерната
епилептична промяна на личността. Погрешно е да се счита, че е налице
епилепсия само при установяване на изолирани единични припадъчни
случаи, макар че те са неин основен признак. Двигателните гърчове са най-
различни.
Големият припадък (grand mal) понякога се предшествува от
продромален период, който продължава минути, а по-рядко часове или
дни. През това време болните са потиснати, мрачни, озлобени. Оплакват се
от разбитост, отпадналост. Самият припадък нерядко започва с т.нар. аура
– от латински „лъх”, „подухване”, „ветрец”. Нейните симптоми са: вълна
на прилошаване, задух, различни ярки зрителни, мирисни, вкусови или
слухови халюцинации, прозяване, преглъщане, зачервяване,
пребледняване, куркане на червата, пристъпи на глад, жажда, свръх радост
или свръх страст, дереализационни и деперсонализационни разтройства.
Аурата продължава твърде кратко. Болните запазват спомен от
преживяното. След аурата настъпва двигателната част на припадъка.
Болният пада като подкосен с пълна загуба на съзнанието. Рязкото и
изключително силно съкращаване на цялата мускулатура се означава като
тонична фаза. Сравнително често тя започва с начален пронизителен вик,
обусловен от бързо вдишване на въздух. Тя продължава от 30 до 60 сек.
Ръцете и краката са силно изопнати, челюстите стиснати, при което езикът
случайно попаднал между зъбите, се прехапва. Дишането спира, пулсът се
учестява, кръвното налягане се увеличава. Зениците са широки и не
реагират на светлина. Клоничната фаза идва непосредствено след
тоничната. Тя протича с бързи и ритмични съкращения и отпускане на
цялата напречно набраздена мускулатура. В края на клоничния гърч се
появява рядко и бурно дишане и изобилно отделяне на слюнка, която се
превръща в пяна, понякога оцветена в червено поради прехапване на езика.
Тази фаза продължава от две до три минути и постепенно затихва.
Последва се от коматозно състояние, което трае различно. Постепенно
преминава в сопор и накрая след обнубилация болният се събужда. Той е
силно отпаднал. Чувстват се мускулни болки по цялото тяло, разбитост,
главоболие. Не си спомня нищо. При внезапното падане могат да се
получат тежки наранявания, изгаряния или удавяне. По време на гърча
понякога болните се отпускат по малка нужда, а съвсем рядко и по голяма
нужда.
Малкият епилептичен припадък (petit mal) протича само с част от
симптомите на големия. И тук може да има аура. Продължава по-кратко
време и също при пълна загуба на съзнанието. Тонична фаза въобще не
настъпва. Наблюдават се само отделни клонични потрепвания на различни
групи от мускули.
Психомоторните пристъпи се изразяват с разнообразните
симптоми на аурата (без последващ голям припадък), с орални и
дъвкателни автоматизми, безсмислени стереотипни постъпки, изговаряне
на отделни думи и изрази без повод и без логична връзка. Тези и редица
други подобни прояви се наблюдават при т.нар. темпорална или още
психомоторна епилепсия.
Понякога големите припадъци следват толкова бързо един след
друг, че болният не успява да дойде в съзнание. Това епилептично
състояние (епилептичен статус) е крайно тежко и може да завърши със
смърт. По-рядко се наблюдава статус от малки припадъци. Серия от
припадъци е налице, когато те са твърде чести, но между тях лицето идва в
съзнание, макар и за кратко време.
Извън припадаците се откриват и различни разстройства на
съзнанието. Някои от тях идват внезапно, на пристъпи и подобно на
двигателните припадъци траят минути, а понякога и часове и дни. Това са
т.нар. психични еквиваленти, които са една и съща от съществените прояви
на болестта. Освен тях се откриват още абсанс, транс, сомнамбулизъм,
екстаз, делир, аменция, особени състояния на съзнанието, апо-рядко и
други психози. При епилепсията възникват, макар и рядко, патологични
афекти, късосъединителни реакции, психотично опиянение и др. Само
една малка част, може би около една десета част от всички епилептично
болни, разгръщат изразени епилептични психози. Следователно
епилепсията е непсихотична болест. Въпреки незначителната честота и
108
