Големина на текста:
Пазарджишки окръг обхваща части от различни географски
цялости: Средногорието, Севернотракийската низина и Родопите.
Народното облекло в отделните селища на окръга има много
общо и голяма прилика по вид, функция, материал и украса.
Женското народно облекло в окръга в сравнение с мъжкото е по-
разнообразно, по- богато и различията при него са по- големи.
Според основното деление на българските женски носии на
сукманена, саична и двупрестилчена по- голямата част от
територията на окръга- Средногорието, полето и част от Родопите- се
отнася към сукманената носия, а само Велинградският край от
Родопите се отнася към саичната женска носия.
Сукманена носия
Тя се състои от следните части:
Риза или кошуля, ушивана в най- старо време от ленено,
конопено или вълнено платно, а по- късно от памучно платно, с
туникообразна форма, дълбок пазвен прорез, дълги широки ръкави,
обшити, както и полите с дантели.
Местната женска риза до края на миналия век е била от вълнен
или конопен плат. От началото за XX в. тя започва да се шие с ръкави
и пазва от домашен памучен плат или да се
прави цялата от мелезно платно (тъкано с
памучна основа и вълнен вътък). От 20-те
години на нашия век ризата става изцяло
памучна, като се шие от домашно тъкано,
но с фабрична прежда плътно.
Някогашната конопена или вълнена риза
била с разноцветни шевици от копринени,
ленени и вълнени конци, нашити по
ръбовете на полите, пазвата и ръкавите.
Женската риза заема основно положение в
носията и има определящо значение за
нейния външен облик. Тя е дреха, която от
раждането буквално не се сваля от гърба.
Състои се от цял неизкроен домашен плат,
които е преметнат през раменете и
образува боевете (предницата и гърба). В
средата на прегъвката има отвор за
главата („угърли“) с дълбоко цепната
пазва. Ръкавите са широки и прави, с
дължината си покриват китките на ръцете, и при обличане се изтеглят
встрани и нагоре чрез закачане със специални вълнени коланчета и
повдигане към раменете. По този начин ръкавите и ръбовете им
стърчат при китките.
Ризата се носи стегата в
кръста. Големият и обем се
подчертава и материала и -
дебело и кораво домашно
платно.Вида на шевицата
по женската риза е едно от
нещата, по които се
различава женското
облекло в различните
области на България.
Шевицата се изпълнява в
три основни бода с
домашни копринени,
ленени и вълнени ( по-ново време и памучни) конци. Oрнаментиката
на шевици е основно от геометрични фигури, и само в определени
мотиви позволява включването и на фигури от растителен или
животински произход.
В някои селища върху ризата при студено време се обличала
антерия, фустанела или рокля.
Монофил- дълга дреха с широки ръкави, носена върху ризата,
ушита от червен конопен или памучен плат, приличаща по
кройка на сукмана. Дрехата е носена в Сестримо и Габровица до
началото на века.
Сукман или сукно (Сестримо и Габровица ) ушит от домашен
вълнен плат, боядисан черно, по- рядко синьо, зелено.
Сукманите в окръга се различават по кройка, по ширина, по
брой на диплите отстрани, по формата на пазвения прорез, който
бива заоблен, клиновиден, заоблен с малък клин или пък се
закопчава плътно.
Сукманите в окръга биват с къси ръкави „свраки” ( част от
Средногорието и полето), с дълги ръкави ( Батак и Равногор ) и без
ръкави ( част от Средногорието, полето и Родопите).
Пояс- вълнен, на цвят оранжев или червен, все още запазен в
някои родопски селища.
Престилка, някъде наричана фута, пищимал, пешкир- вълнена,
обикновено двуплата, съшита отвесно или хоризонтално, на цвят
светложълта, тъмножълта, оранжева, зелена, червена, синя,
кафява, на отвесни или хоризонтални шарки, понякога везани,
често обшита с дантели, или бяла памучна с дантели, или
опрегач, по- тясна едноплата престилка.
Колан или зуница с пафти, някъде наричана още памуклия-
дълга отворена дреха, подплатена с памук, обикновено купувана
от Пазарджик.
Джубе ( Мало Конаре и др. ) , дорамак джубе ( Малко Белово)
или менте ( Ветрен, Славовица, Горно Вършило и Долно
Вършило) – празнична вълнена връхна дълга дреха без ръкави,
отворена и разперена в долния край, украсена с разноцветни
гайтани или обшита само с черен гайтан. В миналото дрехата е
носена в голяма част от селищата на окръга, но днес е почти
изчезнала.
Салтамарка, някъде наричана контош, зике или полка- зимна
къса дреха от домашен плат или чоха, подплатено с кожи и
обшита отвън със скъпи кожи, в долния край леко разтворена.
Кондуна- някъде по къса, другаде по- дълга зимна дреха от
домашен или купен плат, подплатена с кожи и обшита отвън със
скъпи кожи.
Клашник- в Батак къса връхна вълнена дреха без ръкави,
краищата на която се запрятат назад, а в Равногор- дълга
отворена връхна дреха без ръкави, ушита от домашен вълнен
плат.
Криво кепе- подобна на равногорски клашник връхна вълнена
отворена дреха без ръкави, носена всеки ден.
Кюрк ( Мало Конаре) или Джобе ( Батак)- дълга връхна вълнена
дреха с дълги ръкави, подплатена с кожи носена зиме.
Чорапе- обикновено вълнени, по- рядко памучни, бели или
черни, везани „ на гюлове” или други цветя или шарени.
Калци- изплетени от вълна, по форма като чорапите, но без
ходила, бели и черни, в долния край шарени.
Наръквици- бели или шарени, служещи за покриване ръцете от
китките до лактите.
Навуща- вълнени, бели, като мъжките, употребявани някога в
много села на окръга.
Цървуле от волска необработена или обработена кожа, по- рядко
от свинска кожа.
Кърпа за глава, памучна, щампована, обшита с дантели, китки
или зарафлъци.
Бердо- по-дебела вълнена кърпа за зимата, купувана от пазара.
Шал- вълнен, на цвят син, кафяв, зелен.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Традиционно облекло в Пазарджишко

Пазарджишки окръг обхваща части от различни географски цялости: Средногорието, Севернотракийската низина и Родопите. Народното облекло в отделните селища на окръга има много общо и голяма прилика по вид, функция, материал и украса. Женското народно обл...
Изпратен от:
Mariq Vrancheva
на 2009-05-04
Добавен в:
Доклади
по Етнология
Статистика:
38 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Жената през вековете (етнология на пола)

14 ное 2008
·
148
·
8
·
1,419
·
157

Според някои тълкувания първите изрисувани по стените на пещерите преди трийсет хиляди години геометрични знаци били мъжки и женски полови символи. Но единствено женските полови белези били.....
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
347
·
4
·
736
·
482

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Обредният разказ за събуждането на природата

09 сеп 2008
·
111
·
8
·
1,509
·
193

Слънчевата Нова година на старите българи (Игнажденската) е свързана с Коледа. Другият голям християнски празник - Великден е свързан с Мартенската (Лунна Нова година). Тръдвайки от този факт някои изследователи тълкуват Христос като метаморфоза на...
 

Етнологията като наука. Предмет на етнологията. Етнологията и другите науки

25 сеп 2008
·
411
·
9
·
1,810
·
316
·
1
·
3

Етнографията се оформя като самостоятелна наука едва в първата половина на XІX век.През 1839 година в Париж е основано първото етноложко дружество, 1842 в Ню Йорк, 1843 в Лондон, а през 1845 се създава отдел етнография към Руското географско дружество...
 

Обредни хлябове

26 сеп 2008
·
141
·
8
·
1,910
·
155

Пластично изкуство у българския народ представлява приготвянето на обредните хлябове по различните празници и тържества – първоначално езически, а по – късно християнскорелигиозни.
1 2 3 4 5 » 11
 

Традиционно облекло в Пазарджишко

Материал № 331125, от 04 май 2009
Свален: 38 пъти
Прегледан: 30 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Доклад
Брой страници: 9
Брой думи: 1,261
Брой символи: 9,384

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Традиционно облекло в Пазарджишко"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения