Във всекидневието на всеки се случва да употреби словосъчетанието
‘’социално положение’’.Всеки влага определен смисъл в това
понятие.И все пак, ако се запитаме какво точно значи ‘’социално
положение’’, ще се затрудним в отговора.Преди всичко ще ни
изненада големият брой на разнообразни
признаци,характеристики,явления,които в един или друг случай
подразбираме, когато говорим за социално явление.
Професия, образование, материално благосъстояние, признание,
престиж, слава, независимост, свободно време, местоживеене,
интензивности и многообразие на обществените и лични
връзки.Която и страна от живота на личността да вземем, тя ще се
окаже съставка на индивидуалното социално положение.Ние говорим
както за социално положение на отделната личност така и за
социално положение на обществените групи, класи, народности,
нации.
Социалното положение на личността не съвпада със социалното
положение на групата,към която принадлежи.Първото най-общо
определение за социално положение, което можем да дадем, е че то
представлява мястото на личността в обществото.Една от първите
развити социологочески концепции за личността, оказала влияние в/у
по-късни модели като ролевата теория на Ървинг Гофман,
Парсънзовата теория за личността и др.
Тя се изгражда от няколко взаимосвързани понятия – съзнание;
самосъзнание; Аз и мене.От своя страна те се основават
непосредствено на теорията на Мийд за социалната природа на
значението, изразена в понятията за значение, символ и ‘’обобщен
друг’’.Според тази концепция съзнанието на индивида е
Функционално, а не субстанциално.То е резултат от определени
взаимодействия на индивидите с обкръжаващата ги среда, довела до
1
абстрахирането и символизирането на определени аспекти от нея като
значими за тези индивиди.Сеществува един особен социално-
психологически тип личност, който ъчените нарекоха ‘’авторитарен’’.
Авторитарната личност се стреми да наложи волята си над дръгите
хора, да контролира изцяло техните мисли и поведение, да ги държи в
подчинено положение спрямо себе си .Ако кажем, че това е властна и
властолюбива личност, ще бъдем прави.Ние в България имаме
особени основания да бъдем нащрек по отношение на изявите на
авторитарния тип личност.
Разпадащата се тоталитарна система се характеризираше не само с
това, че представители преди всичко на този тип заемаха позициите
на властта на всички равнища на социалния живот.Тази система
формира авторитарни нагласи и амбиции всред всички социали среди
и на всички итажи на социалния живот.
Авторитарната личнос е властолюбива, стренисе кум безгранична
власт за да намери в нея спасение от своя постоянно преследващ го,
дулбог и тумен страх.Задиволяването на личностните потребности
обезпечава самата свързаност във формата на личност на отделни
прояви на индивида.
Съзнанието или по точносамосъзнанието за тази свързаност се
изразява най-обобщено в понятието за нашето ‘’аз’’
Аз-ът е самоотражение , самопознание на личността, при което в
състава на отразяването се включват и психически състояния на
индивида, които сами по себеси са субективни: интереси , склонности,
ценностни ориентации, потребности, познавателни способности и
процеси.То е самосъзнание , така да се каже , на втора степен.
Личността не съществува извън своите прояви и все пак не е нещо
напълно идентично с тях, не се разтваря, не се разпръсква в отделни
те си състояния и действия.Една личност не може да оцелее без да е
2
тясно свързана с обществото.Едното е немислимо без другото.Същото
се отнася и за отношението личност-група.Въпреки че групата е по
малка от ено общество това неозначава ,че тя не е тясно свързана с
личноста и обществото.Всеки един от нас трябва да е личност с която
да се гордее самия той.За да можеш да оцелееш в този сив свят
изпалнен с проблеми, човек трябва да е тясно свързан с обществото и
съставящите до еденици.
3
