Големина на текста:
Ранно българско възраждане – Зараждане на
националноосвободителната идеология.
За хронологичните граници на Възраждането са изказани различни мнения. Васил
Априлов и Неофит Бозвели сочат за негово начало 30-те години на XIX в. Те аргументират
това свое мнение с първите стъпки на църковно-националното и просветното движение в
българските земи.
В годините след Кримската война 1853-1856 г други възрожденски дейци като Георги
Раковски, Иван Селимински, Любен Каравелов, Гаврил Кръстевич приемат, че Възраждането
започва в началото на XIX в. и свързват това свое мнение с дейността на Софроний
Врачански и Неофит Бозвели.
През 1871 г. на страниците на “Периодическо списание”, печатен орган на Българското
книжовно дружество в Браила, излиза статията на Марин Дринов, посветена на живота и
дейността на Паисий Хилендарски. В нея авторът предлага за начало на Българското
възраждане 60-е години на XVIII в. След Марин Дринов подобно мнение застъпват и Николай
Генчев, Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Боян Пенев. Тезата за възрожденския учен
безалтернативно господства в българската историопис повече от сто години.
До Втората световна война единствено Христо Гандев в труда си “Ранно българско
възраждане” приема, че началото на възрожденските процеси в българското общество
трябва да бъдат свързани с икономическите промени в Османската империя в края на XVII –
началото на XVIII в.
През 40-те и 50-те години на XX в. постепенно се възприема тезата, че Българското
възраждане започва през XVIII в. След продължителни дискусии в края на 50-те и през 70-те
години на ХХ в. окончателно се възприема мнението, че Възраждането започва в началото
на XVIII в.
Науй-общо казано Възрожденският период в българската история бележи годините
между началото на XVIII в. и края на XIX в., когато всъщност е Освобождението на България
(1878 г.), Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.). За Македония и
Одринска Тракия Възраждането продължава до Балканските войни, когато те се
освобождават от Османската власт и влизат в границите на Сърбия, Гърция и България.
Възраждането е процес, наподобяващ европейския Ренесанс по отношение на еволюцията
на човешкото мислене, човешките идеали и човешките постижения, но протекъл около три
века по-късно, заради пречките, които му създавали османските нашественици. За сметка на
това продължителността на Възраждането била сравнително по-кратка, поради
възможността, която имали българите да използват вече готовите постижения на Европа.
Важна особеност на Българското възраждане е, че то е период, в който с еднаква скорост се
развиват няколко идеи – националноосвободителната, просвещенската и тази за укрепване
на българската нация. Основно съдържание на епохата е преходът от Средновековие към
Новия свят, развитието и утвърждаването на буржоазните икономически и социални
отношения.
Самият Ренесанс би обяснил по-добре значението и смисъла на Българското
Възраждане. Първият етап на Ренесанса се проявява още през XV-XVI в., когато най-напред
в Италия и Франция, а след това и в останалите европейски страни започва възраждане на
античната култура, съчетано с духовно обновление на духовното обновление на
средновековните европейски и културни стандарти.
Вторият ренесансов етап е епохата на Просвещението през XVIII в., когато се
утвърждават буржоазните отношения, рационалистическите идеи, когато окончателно се
систематизират основите на съвременната наука и се преодолява средновековното мислене.
Закономерен, завършващ финал и трети етап на прехода към Новия свят е
буржоазният революционен преврат, призван да промени социалните отношения, да
изхвърли от историята силите на Средновековието, да узакони историческите права на
буржоазията.
Към вторият етап на Ренесанса се отнася и Българското възраждане. Чрез сродните
национални движения в съседните и по-далечни страни българите влизат в практически и
идейни връзки, осмислят своята борба за освобождение, значението на солидарността с
останалите, подвластни на Османската империя, народи и разчитат на тяхната подкрепа в
своите усилия за отхвърляне на чуждата власт. По този начин Възрожденската епоха
сближава българите с напредничавите движения на народите в Европа. Също така прави
българската националноосвободителна борба съществена част от общите процеси на
човешкия прогрес.
Сключеният през януари 1699 г. Карловацки мирен договор между Австрия и
Османската империя отваря нова страница в историята на европейския югоизток. Това е
първият мирен договор, който носи толкова териториални загуби на Високата порта.
Последвалите войни с Русия и Австрия допълнително усложнили утежнили положението на
османците. Изключително неприятни последици за Високата порта имали и войните с
императрица Екатерина ІІ от 1768-1774 г. и 1787-1791 г., които довели до подписването на
мирните договори от Кючук Кайнарджа (1774 г.) и Яш (1792 г.). В края на XVIII в. именно
Русия се очертала като основен противник на Османската империя. Тя завладяла Северното
Причерноморие и Крим, което лишило Високата порта от власт върху обширни територии.
Експанзионистичната политика на Руската империя я превърнала в генератор на мощни
движения на Балканите, които предопределили ролята и на освободителка на подвластните
на османците народи.
В политически план било признато правото на Петербург да покровителства
православието на Балканите и да гарантира автономията на Влашко и Молдова. За пръв път
Русия получила правото да открие свои консулства във всички османски краища. Тя
осъществила целите си за излаз на Черно море, но това не и стигало. Русия вече се
стремяла да бъде хегемон в Европейския Югоизток.
Военните неуспехи на Високата порта се отразили неблагоприятно върху общото
развитие на страната. Анархията взела неконтролируеми размери. Плахите реформи на
султан Ахмед ІІІ (1703-1730 г.) имали частичен успех, а усилията на Селим ІІІ (1789-1807 г.)
да модернизира армията и държавния апарат завършили с детронирането му.
Слабостта на Османската империя през XVIII в. намерила израз в постепенното
разлагане на основните държавни институции, върху които се крепяла властта – еничарския
корпус и спахийската конница. Най-значими за политическото и икономическото развитие на
Османската империя били промените в еничарския корпус. През XVIII в. той се попълвал
предимно от мюсюлмански деца, за което техните родители плащали. Самите еничари
започнали да се женят и да взимат активно участие в стопански дейности като търговия и
прекупвачество. Тяхното проникване в градската икономика и управлението на провинциите
засилило амбициите на им за контрол над местната и централна система. На постепенно
разлагане било обречено и тимариотското съсловие. Спахиите все по-често отказвали
участие в неуспешните войни на империята.
Към средата XVIII в. правомощията на местните първенци аяните се разширили
изключително много. През 1762 г Ахмед ІІІ издал ферман, с който регламентирал избора на
аяни да става само измежду влиятелни жители на градовете и нахиите. С времето аяните се
превърнали в дестабилизиращ централната власт фактор. Появили се опити отделни
провинции да бъдат отцепени от централната власт. Едни от най-известните отцепници са
Али Паша от Янина, Бушатлиите в Албания и Осман Пазвантоглу, който в края на XVIII-
началото на XIX в. се отцепил във Видинската област.
Тези процеси на децентрализация са свързани с появата на кърджалийството. Опит
този феномен да бъде обяснен правят редица български историци (Димитър Косев,
Страшимир Димитров, Вера Мутафчиева). Въпреки многобройните изследвания все още
съществуват спорни моменти. Не е ясно кога започва кърджалийството, също не е известна
и същността му.
През 1793 г. много известен станал кърджалийският главатар Кара Фейзи. Десетки
градове като Елена, Тетевен, Плевен, Нова Загора и други били разграбени и опожарени.
Много селища запустели, а населението било принуждавано системно да плаща на
кърджалийските разбойници значителни суми, за да откупи спокойствието и мира си.
Постепенно малобройните шайки се превърнали в големи дружини, чийто нападения
ставали все по-дръзки и организирани. Значителни райони в Румелия буквално попаднали
във властта на кърджалийските главатари, а населението било принуждавано да им плаща
значителни суми. Централната власт била неспособна да се справи с разбойническите банди
и на места българите сами защитавали своите селища, какъвто е примерно случаят с
отбраната в Котел и Сливен.
В последната трета на XVIII в. българските земи станали арена и на аянски размирици.
По-влиятелните бейове и българи от Видин, Русе, Силистра и Добруджа започнали открито
да се противопоставят на султана. Те сформирали свои въоръжени отряди и с тяхна помощ
се обявявали за самостоятелни владетели. Събирали данъците от българското население и
сами раздавали правосъдие. Воювали срещу верните на султана войски и нерядко
обединявали усилията си за разорителни походи в съседните османски земи.
Особено прочут бил видинският отцепник Осман Пазвантоглу. Той започнал размирните
си действия през 1787 г. и само след пет години набрал отряд, с който нападнал и превзел
Видинската крепост и, като ловък и амбициозен специалист, той привлякъл на своя страна
жителите на града, включително и християнските. Негови доверени помощници станали
Кондо войвода и хайдут Велко. Селяните от околността също подкрепяли Осман
Пазвантоглу, тъй като той обещал да премахне част от многобройните им данъци. През 1794
г. размирниците успели да превземат Видин и той бил превърнат в техен опорен пункт.
Централната власт не успяла първоначално да се справи с отцепника, с който
междувременно преговаряли Франция и Русия за съвместни действия. Едва през 1807 г.
след смъртта на Осман Пазвантоглу Високата порта успяла да възстанови властта си над
Видин.
Промените, които настъпили през XVIII в. не останали без последствия за българското
общество. В периода на Ранното възраждане започнало постепенно оживление в
развитието на селското стопанство и занаятчийство. По това време империята загубила
много важни от икономическа гледна точка територии като Унгария и Крим, които станали
арена на продължителни военни действия. Населението по градовете значително се
увеличило и това довело до увеличаване нуждата от запасяване с хранителни продукти по
градските центрове. По това време Османската империя разширила търговските си контакти
с европейските държави, което отредило на българските земи ново място в стопанския живот
на страната.
В аграрната сфера възрожденските процеси намерили израз в две противоположни
тенденции: разлагане на класическия османски модел на земевладение и зараждането на
частната собственост в българското село.
През периода на Възраждането настъпва чувствително оживление и разрастване на
стоково-паричните отношения. На тази основа в стопанския живот на българите се
забелязват съществени промени, изразени главно във формирането и широкото
разпространение на нови буржоазно-пазарни обществени отношения. Това дава тласък на
материалното производство и рязко увеличава съвкупния обем на стоковата продукция.
Икономическият подем през Възраждането намира най-ярко проявление в
промишлеността и градското стопанство, тъй като производителните сили в градската
икономика са доста по-динамични, а техният растеж оказва непосредствено влияние върху
формирането и разпространението на капиталистическия на чин на производство.
Както и през периода XV-XVII в., градската икономическа дейност в българските земи се
осъществява предимно в рамките на занаятчийското производство. Подемът на занаятите се
изразява предимно в тяхното обемно разпространение, в по-нататъшното им профилиране и
реализация, в увеличаването на броя на ангажираните в количествения ръст на продукцията,
лица, в усъвършенстване на производствените технологии и т.н.
През XVIII и XIX в. в развитието на занаятчиите се открояват и няколко нови тенденции,
изразяващи се в засиления внос на по-евтини машинни изделия от западноевропейските
страни, засилване на конкуренцията, разоряване на едни и развитие на други занаятчийски
производства. Това води до структурни промени в занаятчийското производство, които се
изразяват в преливане на капитали и работна ръка от едни браншове в други и
разширяването на използването на наемния труд.
Разпространението на капиталистическия начин на производство се обуславя, както от
интензивното стоково-парично обращение, така и от все по-нарастващото разделение на
труда. Обособяват се над сто вида различни производства, като същевременно настъпва
разделение на труда и в рамките на отделния занаят.
През XIX в. в хода на обществено-икономическото развитие, създаващата се буржоазия
преживява сложен процес на вътрешна диференциация – в зависимост от влиянието на
някои важни фактори тя се разделила на едра, дребна и средна. Заедно с буржоазията на
другите страни на Балканския полуостров, тя станала носител на новите капиталистически
отношения, които трябвало да рационализират изостаналата ориенталска икономика и да я
приобщят към модерното световно стопанство на капитализма. Също така българската
буржоазия провокирала и ръководила движението за нова национална култура и просвета и
финансира българските духовни и политически начинания.
Във възрожденската социална структура, освен едри търговци, които са едни от най-
важните елементи на едрата буржоазия, съществували и други елементи на една по-
низшестояща прослойка, състояща се от работници, калфи, ратаи и още куп малоимотни и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ранно българско Възраждане

През 1871 г. на страниците на “Периодическо списание”, печатен орган на Българското книжовно дружество в Браила, излиза статията на Марин Дринов, посветена на живота и дейността на Паисий Хилендарски...
Изпратен от:
bebing
на 2009-04-29
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
56 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
помощ за утре ми е !!
добавена от kristina_2002 14.12.2014
0
4
Защо семейството било най-важната опора в живота на българина?
добавена от Sinem736 21.04.2014
0
3
възстановяване на българското ЦАРСТВО
добавена от tedito288 15.01.2014
0
3
С какво е запомнен Хайдут Велко Петров-доклад
добавена от ivalena.nikolaeva 18.10.2016
1
2
помощ за утре !!!!! моля по бързо!
добавена от aleks.stamenov_fb 09.02.2016
2
12
Подобни материали
 

Реформите в Османската империя през втората четвърт на XIX век. Ера на Танзимата

12 юни 2008
·
190
·
3
·
781
·
151

Разложителните процеси, развиващи се в Османската империя, и военните неуспехи срещу националните въстания на покорените балкански народи принуждават новия султан Мах-муд II (1807–1839) да предприеме редица мерки, имащи за цел модернизиране на държавата.
 

Упадъкът на Османската империя

28 окт 2006
·
733
·
1
·
188
·
149
·
10

Доклада разказва за това как опада Османската империя.Как се започва да се зараждат първите стъпки на народите,които са поробени за свобода.
 

Тест по история - 2 част

30 май 2007
·
1,181
·
3
·
230
·
4

Тестът по история е предназначен за всички форми на обучение. Достатъчни са дори 20-30 минути за да го направите. Състои се от 9 въпроса и разяснения след тях. Има и скала за оценка.
 

Османската империя през 60-те и 70-те години на 19 век.

29 мар 2008
·
114
·
4
·
592
·
112

Османската империя през 60-те и 70-те години на 19 век. Обществото на новите османци и Първата турска конституция от 1876г...
 

Родното място на Паисий Хилендарски

06 яну 2010
·
50
·
20
·
4,501
·
210

Освен преките и косвени писмени документи, ключов фактор в определянето на родното място на паисий хилендарски са езиковите особености на текста му...
« 1 2 3 4 5 6 7 » 11
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
22
12
1
11 мин
28.06.2019
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
49
1
3 мин
04.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Ранно българско Възраждане

Материал № 329517, от 29 апр 2009
Свален: 56 пъти
Прегледан: 63 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 3,259
Брой символи: 27,962

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ранно българско Възраждане"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
71

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
129 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения