Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
2
ИВАН ВАЗОВ - „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”
ВРЪЗКАТА РОДЕН ЕЗИК - ЧОВЕК
Вазов обича, цени и владее до съвършенство българския език, което му помага да се
изяви като един от неговите безспорни първомайстори и ревностни защитници. В редица
популярни стихотворения, в множеството лирични откло нения в различни произведения и в
статията си „Нашият поетичен език
той изразя ва емоционално и аргументирано
отношението си към толкова актуалните по негово време езикови проблеми. Сред най-
вълнуващите и запомнящи се творби на тази те ма е стихотворението „Българският език” -
една малка ода, в която Вазов още през 1883 г. утвърждава родния език като непреходна
ценност, съхранила духа на наро да и даваща му правото да се определи като нация.
Връзката роден език - човек, защитена така блестящо в стихотворението,
доказателствено интерпретира тезата, че езикът е духовната същност на човека. Той е носи-
тел на ценностната му система, определя националната му принадлежност. В този смисъл
езикът се схваща като един от пър вите по важност белези на народностното и националното
самосъзнание. Родният език хвърля мост към миналото на човека, носи и предава
колективната народна памет през вековете с първите думи на май ката и с първото
формирано съзнание за родина. Това са доводите на лирическия говорител в „Българският
език”, идентичен със самия поет. Той разкрива значимостта и характера на връзката роден
език - човек, като възхвалява и защитава българския език от необоснованите на падки,
представя го пред съвременниците си и идните поколения като непреходна личностна и
национална ценност.
Първият идейно-емоционален център в тази творба, който проследява във времето
връзката човек - роден език, се определя от израза „Език свещен на моите деди”.
Лирическият говорител търси поетични ар гументи за значимостта на езика най-напред в
неговата същност като национално-историческа категория. Родният език е „свещен” за всеки
човек, но за българина той е бил и пазител на народността му през вековете, а в епохата на
Националното възраждане става един от критериите за наци онално самоопределение.
Драматичната историческа съдба на българския народ намира отражение и в езика. Времето
търси своя смисъл. Трагизмът на миналото е на зован чрез езика. Той съдържа много по вече
думи за мъка и болка, отколкото за радост и забава:
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Родният език е не само носител на ду ховността и историческата памет на на рода, но и
най-свидното притежание за всеки човек. В цитираната строфа лирическият говорител много
пестеливо, но развълнувано пристрастно изразява синовното си чувство с определението:
„език на тая, дето ни роди” - т. е. на рождената майка и на майката-родина. Любовта към
майката, дала живот, е любов и към родния език. Внушена е идеята за защита на всичко
родно. Една от неговите ценности е езикът. Възхвалата и защитата на българския език е
всъщност и основната идея на творбата. Вазов завладява читателя със силата на искреното
патриотично чувство, убеждава с логическите инструменти на поетичните послания,
възходящо градирани, които с всяка следваща строфа се обогатяват с нови смислови и
емоционал ни нюанси.
Въображаемият диалог-полемика, който води лирическият говорител с хулителите на
българския език, разчупва рамките на традиционната ода. В „Българският език”
утвърждаването на значимостта на връзка та роден език - човек, на необикновената роля на
езика за българина специално и на езиковото богатство, което той притежава, се постига не с
2
познати „венцехваления", а с динамичното противопоставяне на аргу менти „за” и „против”, с
развълнувания изповеден тон и преките обръщения на човек, бранещ собствения си език:
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Лирическият говорител болезнено пона ся отправените несправедливи упреци към
българския език, че не бил достатъчно бо гат и гъвкав, за да изрази дълбочината на
творческата мисъл или всички трепети на нежното чувство. На тях той противопоставя
неговото безспорно лексикално бо гатство и невероятни възможности за изразяване на всяко
чувство и мисъл. В тези свои съждения поетът не е в плен на присъщата на одата
идеализация, защото историята на българския книжовен език и писменост крие наистина
неизчерпаеми възможности за обновление и разцвет след всеки принудителен период на
застой, какъвто са вековете робство. При пла менната възхвала, която е едновременно и
защита на българския език, връзката ро ден език - човек се обогатява с още един щрих: това
духовно богатство е основателна причина за лична и национална гордост на българина.
Реторичният въпрос: „ Разбра ли...?, е не само умело използван художествен похват, но в
случая и страстно обръщение към всеки читател да осъзнае тази истина:
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий 6 речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изрази тост жива?
Контрастните епитети и сравнения, с ко ито лирическият говорител характеризира
достойнствата на родния език и отхвърля нападките на неговите хулители, опозициите:
„вековни - модно”, „свещен - низко”, „песен - ругателство”, утвърждават още веднъж
нравствената и естетическа ценност на езика. Той е смисъл за живота на всеки човек и народ.
Поетът не само защитава с одична възхвала българския език, а чертае и художествената
перспектива на връзката роден език - човек. Тя е поглед към бъде щето на българина. Затова
Вазов счита за свой творчески и патриотичен дълг да докаже на дело с художествените
стойности на поетичното си вдъхновение силата за въздействие на родния език. Това е най-
силното оръжие на твореца за реабилитация на родното, което се защитава с опазените
езикови ценности. Вазов ще предаде родното слово на идните поколения с це лия му блясък.
То е най-ценно национал! достояние:
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий блясък ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Изпод неговото перо - не само в това стихотворение, но и в цялото му творчество -
българският език наистина присъства в цялата си красота, звучност и богатство. Вазов дава
прекрасен пример как трябва да се пазят и защитават езикът и всички на ционални ценности,
защото всяко отричане е израз на неразбиране и враждебност към народа и неговия роден
език. Мъдрите завети на поета по отношение на езика и особено на връзката роден език -
човек - нация не изгубват значението си и в наши дни. Родният език е духовна връзка с
родното, но и със света на човешката цивили зация.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иван Вазов - Българският език - Връзката "Роден език - Човек"

Вазов обича, цени и владее до съвършенство българския език, което му помага да се изяви като един от неговите безспорни първомайстори и ревностни защитници...
Изпратен от:
poli_392
на 2009-04-28
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
57 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Защо за поета "българския език" е свещен?
добавена от vikipashova 14.02.2012
5
24
Защо стихотворението "Българският език" е актуално и днес?
добавена от slavkoviq 13.02.2012
3
62
Подобни материали
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,543
·
5
·
325
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
194
·
2
·
492
·
310
·
1
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Съчинение- разсъждение

29 май 2007
·
606
·
1
·
177
·
304
·
8
·

Как да изградим едно съчинение - разсъждение............
 

Монументалният човек в "Йохан" - Христо Смирненски

26 окт 2008
·
1,591
·
1
·
318
·
571
·
2

За поемата си „Йохан” Христо Смирненски казва : „Йохан е наш... Йохан съм аз, и ти, и всички работници борци”. Това е и единствената негова творба ,в която най-ярко е индивидуализиран образа на осъзнатия работник. Смирненски развива и любимата си идея...
 

Песните на Добри Чинтулов революционни химни на Възраждането

18 окт 2011
·
245
·
2
·
681
·
588

В началото на нашата нова литература грее с ярка светлина поетическото творчество на добри Чинтулов. Дълбоко свързани с народа, с революционния подем на масите, лирични и в изискана поетична форма,песните на Чинтулов имат мощна художествена сила...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 7-ми клас върху разказа "Една българка"
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се използва най-вече за ученици в 7-ми клас по Литература.
(Много лесен)
20
30
1
2 мин
03.08.2018
Тест по Литература за ученици от 8-ми клас
изходен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е изходен за 8-ми клас. Съдържа 10 въпроса от изучените произведения по Българска литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20 минути
10
80
1
15.11.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Иван Вазов - Българският език - Връзката "Роден език - Човек"

Материал № 328748, от 28 апр 2009
Свален: 57 пъти
Прегледан: 73 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 633
Брой символи: 5,101

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иван Вазов - Българският език - Връзката "Роден ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
19

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения