ВЪЗРАЖДАНЕ :
БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ
БЪЛГАРСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ
РАЗВИТИЕ НА УЧЕБНОТО ДЕЛО И ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ
ИНСТИТУЦИИ
Петко Симеонов
Преподавател по история в
ОУ” Хаджи Димитър” – гр. Варна
9 май 2007 г.
Варна
СЪ ДЪРЖАНИЕ
1.Увод
2.Преходно поколение просвещенци (40 те до 70 години на ХІХ век.)
3. Новобългарската просвета и култура през Първата пхоловина на ХІХ век.
Килийно училище към светски образователни реформи.
4. Славянобългарско детеводство /1835 г/
5. Читалищна дейност
6.Организация и управление на новобългарското училище
7. Възрожденския учител
.
8. Учебно съдържание и учебна книжнина
1.Увод
Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време,
според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на
националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското
историческо развитие.
1
Просвещението е резултат от незатвореността на
балканските народи – гърци, сърби, румънци, българи комуникират чрез
културни и политически измерения.
Изследователите Илия Конев, Велчо Велчев, Светозар Игов са на мнение,
че цялата ранновъзрожденска епоха (до 40 - те години на ХІХ век) трябва
еднозначно да се назовава Българско възраждане.
2
Разглежданата
проблематика от доц. д-р Вера Бонева си поставя за цел, «че поради
синкретичния характер на процесите, част от най - открояващите се
проявления на Просвещението са свързани с последните предосвобожденски
десетилетия. В тоз исмъсъл продставеният периодизационен подход създава
предпоставки за изкуствено хронологическо ограничаване на
просвещенските феномени и фактори на общобългарското развитие през
ХVІІІ и ХІХ век.»
3
Преди Паисий Хилндарски, поставящ началото на същинското
просвещенска идеология в пределите на националното ни Възраждане е
свързана с феноменалната монашеска личност от Рилската обител Йосиф
Брадати. Той поставя акцент върху употребата на говоримия език в
писмената комуникация и откроимата лична позиция по някои обществени
въпроси подсказват, че подвластнинят на християнската идея за спасение на
душата монах е носител на осезаемо предпросвещенско светоусещане.
4
Изследователя Б. Ангелов ще го опише така : « У нас няма друг книжовник
преди него, който така възторжено и убедително да говори за просветата, да
се бори за нейното проникване сред народните маси, да зове към съзнателно
и трайно четене на книгата.»
5
1
Бонева, Вера. Възраждане : България и българите в преход към Новото време, Университетско
ииздателство Еп. К. Преславски, Шумен 2005; Конев, Илия. Българското възраждане и Просвещението.
Т. І, ІІІ, ІІІ София, Издателство на БАН, 1983, 1991, 2002
2
Пак там
3
Пак там
4
Пак там
5
Пак там
144
12
