Големина на текста:
Размерът на държавните разходи и темпът на икономическия
растеж в България
д-р Христо Мавров
Икономически университет – Варна, катедра „Обща икономическа теория”
гр. Варна, бул. „Княз Борис I” 77, тел.: (052) 50 53 56
E-mail: hrimavrov@yahoo.com
Резюме
В статията се анализира връзката между размера на държавните разходи и темпа
на икономически растеж в България за периода 1990-2004 година. Като аналитичен
инструмент се използва кривата на Армей. Определената на тази основа оптимална
норма е значително под процентното отношение на държавните разходи към брутния
вътрешен продукт (БВП), характерно за последните години. Това предполага
постепенното намаляване на отношението, „държавни разходи – БВП” и в същото
време повишаване ефективността на държавноразходните програми.
JEL: E62, H10.
Ключови думи: държавни разходи, темп на икономически растеж, крива на
Армей, структура на държавните разходи по видове.
Спорът за ролята на държавата в икономиката има дълга традиция и не е
намерил решение и до днес. Дискусиите по проблема датират от времето на
господството на laissez-faire и класическата икономика. И в исторически и в логически
план, отсъствието на държавата като институция, т.е. състоянието на анархия в
обществото, води до изключително ниска продуктивност на икономическата система.
Възникването на държавата и налагането на правата на собственост и закони, които ги
гарантират, водят до значително ускоряване на икономическия прогрес. Но това се
оказва недостатъчно. Великата депресия и Общата теория на заетостта, лихвата и
парите променят радикално икономическото мислене. Убеждението на Кейнс, че „най-
голямата грешка на икономическото общество, в което живеем, е неговата
неспособност да осигури пълна заетост, а също произволното и несправедливо
разпределение на богатството и доходите” [1, 1993, с. 428] се превръща в движеща сила
на икономическата политика и проправя пътя към регулиране на икономиката.
Проблемът за безработицата от индивидуален се превръща в социален. Държавата вече
1
не гледа на себе си само като „нощен пазач”, а значително разширява кръга от
дейности, които извършва - „централизираният контрол за осигуряване на пълна
заетост, ще изисква, разбира се, силно разширяване на традиционните функции на
правителството” [1, 1993, с. 437]. Възприемането на подобна политика в повечето
индустриални страни доведе до безпрецедентно нарастване на публичния сектор през
60-те и 70-те години – процес, продължил чак до средата на 90-те (вж. таблица 1).
В същото време практиката в Русия и страните от Източна Европа до 1990
година убедително показа, че в състояние на тотална монополизация на производството
и централизирано разпределение на ресурсите обществата не могат да осигурят
стабилен дългосрочен икономически растеж и рано или късно стопанствата в страни с
командна икономика изпадат в дълбока и всеобхватна системна криза. Историческият
опит категорично налага извода, че както отсъствието на държава, така и тоталната
държава не са варианти, осигуряващи максимизиране на икономическото
благосъстояние. В такъв случай възниква закономерен въпрос – какво участие на
държавата в икономическите процеси води до тази максимизация? Необходимо ли е да
се намалява процентът на държавните разходи към БВП, или трябва да се увеличава и
до каква степен, ако целта е повишаване на общото производство, измерено чрез БВП.
Логичният отговор на поставения въпрос е, че нито тоталната държава, нито
отсъствието на държава води до максимизиране на общественото благосъстояние. С
други думи, необходима е някаква комбинация от свободна игра на икономическите
сили и държавни решения по отношение разпределението на ресурсите. Смесената
икономика е обект на анализ в редица изследвания и нейните предимства пред чистата
пазарна или чистата държавна икономика по отношение не само на ефективността
сякаш се приемат за безспорни. Един от големите въпроси, който продължава да e
обект на внимание и изследвания сред икономистите, е за степента на държавна намеса
в икономиката.
През последните години се засили съмнението, че държавата е прекрачила
границата на ефективната намеса в действието на пазарния механизъм. Самият Кейнс,
обосновал необходимостта от държавното регулиране на икономическите процеси, е
допускал възможността от прекомерна намеса на държавата в икономическия живот и е
смятал, че само икономическата практика ще подскаже отговора на въпроса за
оптималната държавна намеса - „трябва да признаем, че само опитът (б.а.) може да
покаже доколко общата воля, въплатена в политиката на държавата, трябва да бъде
насочвана към увеличаване и допълване на стимулите за инвестиции и доколко е
2
безопасно да се стимулира (б.а.) средната склонност към потребление, без да се
откажем да лишим капитала от идващата от оскъдността му ценност в течение на едно
или две поколения” [1, 1993, с. 434].
Седемдесет години са достатъчен период от време, за да може не само на
теоретично равнище, но и на основата на опита да се преоцени ролята на държавата в
икономическия живот. На теоретично равнище необходимостта от ограничаване
ролята на държавата се обосновава от монетаристите, новите класици, теоретиците на
реалния бизнес цикъл и привържениците на икономиката на предлагането. След 1990 г.
се оформи направление в икономическата литература под наименованието
„некейнсиански ефекти” на макроикономическата политика, защитаващо тезата, че в
определени случаи дори фискалната рестрикция може да има стимулиращо действие.
Практиката на някои нови индустриални страни (Корея, Тайланд, Тайван,
Сингапур, Хонконг, Малайзия) с по-малък публичен сектор и по-динамичен растеж се
откроява на фона на повечето развити европейски страни със значително държавно
присъствие, нарастващи дефицити и дълг и забавен темп на растеж. Една страна, която
иска за кратко време да преодолее изоставането в икономическото си развитие трудно
би осъществила подобна цел без външни инвестиции. Но в условията на глобализация
конкуренцията на международните финансови пазари се увеличава. Чуждестранните
инвеститори се ориентират към страни с ниски данъци, по-малко държавни разходи и
по-либерална икономика. Ирландия е пример за страна, успяла да привлече значителен
обем чуждестранни инвестиции и извършила скок в икономическото си развитие. В
същото време тя е страната с най-малко съотношение „държавни разходи – БВП” в
Европейския съюз (вж. таблица 1). Съобразяването с подобни тенденции също налага
преосмисляне на степента на преразпределяне на БВП чрез държавата.
Икономическата теория предлага различни методи и инструменти за оценка на
държавното участие в икономическите процеси
1
. Един от тези инструменти, използван
сравнително отскоро, e кривата на Армей [5, 1995]. Кривата на Армей се основава на
фундаменталния принцип за намаляваща възвращаемост на факторите. Тя е показана в
общ вид на фиг.1.
1
Например В. Пиримова на основата на съдържателен анализ на държавните разходи разкрива
отражението им върху темповете на растеж и прави оценка на ефективността на фискалната политика [3,
2001, с. 49-75]).
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 яну 2020 в 22:11 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2015
21 ное 2019 в 15:18 студент на 22 години от София - НБУ, факулетет - Икономика, специалност - Туризъм, випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
5. Мерки за ограничаване на безработицата в Република България.
добавена от sevilhan.asanova 06.04.2015
1
29
Подобни материали
 

Макроикономика

18 юни 2007
·
1,872
·
16
·
10,265
·
603

Макроикономиката представлява дял от икономическата теория, която изучава националното стопанство като цяло, както и всички тези процеси, които протичат в системата на националната икономика...
 

Фискална политика

12 фев 2012
·
405
·
18
·
2,755
·
508
·
1

Цели и съдържание на фискалната политика. Основните инструменти на фискалната политика: държавните разходи, данъци или данъчни плащания. Видове фискална политика. Фискална политика и държавен бюджет...
 

Макроикономика - фискална политика

20 дек 2011
·
226
·
11
·
1,855
·
415
·
1

Фискална политика - с това понятие се наименува държавното данъчно облагане и изразходването на получените по този начин приходи с цел да се повлияе върху съвкупното (агрегатно) търсене и предлагане....
 

Икономичеси растеж

02 яну 2009
·
329
·
6
·
888
·
271

Икономически растеж Икономическият растеж представлява устойчиво увеличение на общото производство на стоки и услуги, произведени от дадено общество. Той е увеличение на реалния брутен национален продукт и включва:...
 

Държавен бюджет-същност, видове, структура и подходи за изграждане

11 яну 2007
·
3,932
·
2
·
344
·
384
·

Държавният бюджет е финансов план за образуване и използване на общодържавния паричен фонд. Той е равносметка(баланс)на държавата за нейните разходи и приходи през определен период от време-обикновено 1 година.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Макроикономика
Макроикономика, II-ра част
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
В теста са включени 86 въпроса с най-основните и важни определения в макроикономиката. Отговорите са с "ДА" и "НЕ", като верен е само единия отговор.
(За отличници)
86
09.07.2019
Ценообразуване на пазарите на факторите на производство
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 1 курс
Производствени ресурси, ценообразуване и пазарни фактори. Тестът се състои от 10 въпроса от затворен тип с един или няколко верни отговора.
(Лесен)
10
45
1
07.10.2014
» виж всички онлайн тестове по макроикономика

Размерът на държавните разходи и темпът на икономическия растеж в България

Материал № 326517, от 25 апр 2009
Свален: 181 пъти
Прегледан: 192 пъти
Предмет: Макроикономика, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 15
Брой думи: 2,649
Брой символи: 23,477

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Размерът на държавните разходи и темпът на икон ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения