Изобразителните умения съдържат група от специални умения: за
изграждане на форма, за изграждане на пространство, за изобразяване на
определени обекти, за използване на цветове. Композиционните умения са важна
съставка на изобразителните умения. Тяхното формиране и развитие се
осъществява чрез учебната изобразителна практика. Игровият метод на възпитание
и обучение заляга във всички педагогически и психологически теории и е обект на
изучаване и обновяване до днес. Дейността е в основата на развитието на физиката,
психиката и интелектуалните способности. Играта е свободна дейност на детето, но
също така е и силно педагогическо средство – в нея се развиват главните човешки
добродетели, овладяват се двигателните качества, усъвършенстват се умствените
способности и се формират мотивите за учене и труд. Двигателно-сетивната
дейност на детето може успешно да се съвмести с активността му в игрите,
изкуството, музиката, математиката, познанието. И точно тук откриваме връзката
между изобразително-творческата и двигателно-сетивната активност, към което
можем да съотнесем играта и творчеството - развиване на двигателните представи
за положението на тялото в пространството – стоежи, седежи, клек, лег, наклони на
тялото и други, както и целенасочено формиране на естетическо отношение. Чрез
изобразителната дейност на базата на възприятията се развиват и усъвършенстват
зрителни представи. В сложния познавателен процес се осъществява превръщане
на инстинктивното възприятие в съзнателно. Известно е, че изобразителната
дейност е органично единство от рисуване, апликиране, моделиране и
декоративните им аналози. Чрез тях детето създава образи със специфична
художествена характеристика и естетическа стойност и по този начин децата
формират понятия за структура на изобразителния език, за форма, цвят, пластика.
Характерна особеност при апликирането е, че композиционното разположение на
елементите на изображението е първоначален творчески стадий и изисква
съответна хармонична организация, което е все още трудно при малките деца и тук
във взаимодействие може да се включи играта - играта преди всичко може да се
използва за възпитание в дисциплинираност. Именно в играта и заради играта
детето по-лесно потиска своите желания и сдържа нетърпението си – така у него се
възпитават и качества като сдържаност, скромност, трудолюбие. В игровата
ситуация детето задоволява любопитството си. При неразривната връзка между
игра, учене и труд се издига ролята на взаимодействието между играта и ученето,
като се подчертава по-голямата роля на играта за формиране на творческите
способности у детето. Само интересната за детето работа обаче може да стане
източник на трудолюбие, за това ученето на изобразяване на статичност и
динамика трябва да се разчупва чрез играта. Статичността е свързана със
симетрията – еднакви и пропорционално разположени части и съгласуване между
тях. От друга страна динамиката е свързана с асиметрията, при която се цели
изразяване на усещане за свобода или движение. В предучилищната възраст се
полага началото и активно се проявява изобразителната дейност, а неосъзнатата
статичност при изобразяване на фигурите е характерна особеност за този възрастов
период. Преодоляването на неосъзнатата статичност е съществен момент в
развитието на детската изобразителна дейност.
Благоприятна страна на възпитателния процес в предучилищните заведения
е, че ръководещият двигателната култура на детето педагог подготвя, организира и
провежда и изобразителната дейност. При тези условия във взаимодействие между
посочените дейности съществуват възможности, от една страна, за развиване
представите относно положението на тялото в пространството, както и за
целенасочено формиране на естетическо отношение към изпълняващите позиции, а
от друга, за формиране на умения, необходими за изобразяване на статична или
динамична фигура, обект. Чрез двигателната активност се постига дееспособност и
правилна стойка на тялото, детето осъзнава своето тяло и неговите части в
движение и покой. А при 5-7-годишните се постига изпълнение на двигателни
действия, като детето узнава как и защо извършва дадена двигателна задача.
За конкретизиране на представите с оглед планиране на изобразителната
дейност е необходимо провеждане на аналитично наблюдение още при
изпълнението на различни двигателни упражнения. Вниманието се насочва
първоначално към визуалните качества на тялото в статична поза – например
симетрично положение на крайниците в изходно положение стоеж. Впоследствие
от статично положение на краката се преминава към динамично – изнесен крак,
сгънат, наклони, извивки. Тази подготовка ще бъде полезна в изобразителната
дейност на 5-7-годишните. В посочения възрастов диапазон децата разполагат с
комплекс от изобразителни умения, които позволяват да се преодолее неосъзнатата
статичост с оглед раздвижване на изобразителната форма.
Апликирането, поради специфичната технология на изобразяване, разполага
със средства за създаване на композиция от съвкупност на изобразителни
елементи. За целта децата получават форми с геометрично ясни очертания – овали,
правоъгълници, триъгълници, ленти с различна ширина и дължина. Първоначално,
с пропорционално съобразените готови елементи децата създават чрез симетрична
организация статична фигура, а след това пристъпват към изграждане на
динамична чрез изнасяне на крайник, а впоследствие и по-сложна двигателна
активност. Поставянето на подходяща спортна тема ще насочи децата и интересът
им към изобразяване на съответното състояние или позиция. Спортната тема
трябва да ориентира, да бъде терминологично позната, да провокира към
изобразяване на символиката на покоя и движението.
Чрез осъществения продукт на базата взаимодействието между
изобразителната дейност апликиране и двигателната активност, децата по-пълно
активизират своите представи, както и формират умения за самопознание, за
познавателно-практическа активност и естетическо изразяване.
Изобразителния процес за пресъздаване на статичност и динамичност (което
включва и предварителни двигателни упражнения от самите деца) може да се
квалифицира като игра за развитие на сензорните възприятия и двигателните
способности. Образователната среда трябва да бъде стимулираща – не просто да
отразява инстинктите на детето, а да съдържа възможности за стимулиране, да
поражда проблеми и да предизвиква мислене и търсене на средства за
разрешаването им. В играта самия процес на обучение остава скрит за детето и то
може в интересна занимателна форма да решава и по-сложни умствени задачи. За
това сложните процеси на рисуване и апликиране е нужно да са представени под
формата на игра. Игрите с материали дават възможност децата да се запознаят по
сетивен път със свойствата на предметите, да се развие и усъвършенства нагледно-
действеното и конкретно-образното мислене. Благоприятно се оказва свързването
на игровия елемент с известни произволни движения на децата или използването
на такива игрови похвати, които осигуряват подвижност, смяна на положението,
участие на двигателния анализатор. Също така трябва да се предоставят на децата
адекватни и разнообразни материали, с които те могат да проявят творческа
инициатива при поставената задача, в случая изобразяване на статичност и
движение, както и свобода да избере крайната цел и да създаде собствен план,
въпреки поставените параметри на задачата.
Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувството
за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и
организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с игра
винаги и по всяко време при различни условия. Те са готови за целите на играта да
се подчинят на известни вътрешни или външни препятствия, да извършват иначе
не особено приятни и трудни действия в името на спонтанната, доброволната
дейност се създават условия за организирано поведение, за изграждане на
положителни черти на личността, и развитие на различни способности, които
включват и изобразяването и апликирането.
Използвана литература:
•Гюлчев, Н.
Формиране на умения за изобразяване на статичност и динамика
Сп. ''Предучилищно възпитание'' бр. 10/2001
40
1
6
