Международна стандартизация
В областта на стандартизацията отдавна се развива интензивно международното
сътрудничество в рамките на две основни международни организации : ISO и IEC.
Основната им цел е развитието на световната стандартизация. От около 30 години насам
започват да разработват собствени международни стандарти.
Международните стандарти се разработват за най-важните правила и норми в различни
обществени области.
Първоначално международните стандартизации се разработват с цел на тяхна основа да
бъдат разработвани национални стандарти. Напоследък съществува тенденция за директно
приложение на международните стандарти като национални.
Определение за международна стандартизация : това е стандартизацията, която се
осъществява от специализирани международни организации, членуването в които е открито
за всички страни по света.
Структура и дейност на ISO
ISO е създадена по инициатива на ООН през 1947г., затова се счита, че функционира в
рамките на ООН. На 01.01.1950 се присъединява и България. Понастоящем членуват около
100 държави.
ISO може да се разглежда като световно обединение на национални органи по
стандартизация .
Структура на ISO => Основните елементи, чрез които осъществява дейността си са 5 :
1) Общо събрание на ISO – всички страни-членки са представени (БИС). Това
събрание е върховен орган, който определя политиката, свиква се на сесии най-малко
веднъж на 3 години. На всяка сесия се избира президент на ISO за 3 години и съвет на
ISO за 3 години мандат.
2) Съвет на ISO – управлява организациите между сесиите на Общото събрание.
Съгласно устава в съвета влизат 38 члена – не всички органи са представени. Съветът
одобрява международните стандарти чрез гласуване. Свиква се най-малко веднъж
годишно.
3) Централен секретариат на ISO – основен административен орган; оглавява се от
генерален секретар, който се назначава от съвета на ISO ; няма мандат; седалище - Женева
4) Система от постоянни комитети на ISO – помощни органи на съвета за ISO, които
разработват главните теоретико – методологични проблеми на стандартизацията в
различни области.
Съществуват 9 постоянни комитета – разработват ръководства по стандартизация и
сертификация, които се използват от различни държави.
5) Система от технически комитети по стандартизация – най-важен елемент; тази
система се състои от специализирани технически комитети, които разработват проектите
на международните стандарти в различни области. Има 209 технически комитета (ТС).
Всеки ТС има пореден номер, който се използва като код, и свое наименование. Към
всяко ТС се изграждат технически подкомитети, които се означават ТС176/ SC. Те
са още по-тясно специализирани и подпомагат комитетите при изработване на
стандарти. Те имат свой номер в рамките на ТС. Към всеки подкомитет се изграждат
специални работни подгрупи. Понастоящем има около 1500 работни групи.
Работните групи са динамични, формират се с цел разработване на конкретен проект.
Комитетите и подкомитетите са съсредоточени в различни държави – където се
счита, че има най-добри условия и специалисти – САЩ, Канада, Франция, Германия,
Великобритания, Япония.
Структура и дейност на IEC
IEC – Международна електротехническа комисия.
Създадена е през 1906г. и има големи заслуги в стандартизацията на електротехниката.
Двете организации (ISO и IEC) работят в много тясно сътрудничество, имат съвместни
документи; комитетите работят по единни правила, стандартите се оформят по един и същи
начин.
Разликата е само в областта на стандартизацията – IEC се занимава в областта на
електротехниката, а ISO със всичко останало освен тази област.
Възникват спорове по определени обекти, например информационните технологии. Затова
те са направили съвместен комитет в тази област.
Основни етапи при разработване на международни стандарти
Определени са от съвместното ръководство на ISO и IEC.
I. Етап на предложението ? постъпват предложения; решава се въпроса за това дали да се
разработват; могат да постъпват от различни страни и международни организации.
Централният секретариат ги изпраща до съответния комитет, който взема решение.
II. Етап на подготовката ? Разработване на първата редакция на стандарта от определен
технически подкомитет с помощта на работните групи.
III. Етап на проекта ? Осъществява се комплексна експертиза на проекта. Съгласуват се
проектите с националните органи по стандартизация – промени, допълнения, в определен
срок. Внасят се корекции и се разработва окончателна редакция на проекта.
IV. Етап на гласуването ? Окончателният проект постъпва в Централния секретариат,
който го внася в Съвета на ISO. Там се гласува проектът като може да бъде приет при 75%
от членовете на ISO.
V. Етап на регистрация и публикуване ? Регистрира се в регистрационната служба на
Централния секретариат – пореден номер, идентификационни елементи. Публикува се на 4
работни езика : английски, немски, френски и руски (ако Русия поеме разходите по
превода).
Видове стандартизационни документи
В зависимост от фазата на одобрение на стандартите, международните стандарти биват
одобрени стандарти и проекти на стандартите ISO/DIS , IEC/DIS , ISO/IEC/DIS .
Има 3 категории :
1.стандарт ISO 6343
2.рекомендации – стандартни документи, които се отнасят до проблеми, свързани
със структурата на сертификационните системи, оформяне на стандартите и др.
3.технически ръководства – технически отчети – отнасят се до методите за
изследване на различни обекти.
Регионална стандартизация
Регионална се нарича стандартизацията, която се осъществява от международни
организации, членуването в които е ограничено само за държави от определен район на
света или от определени икономически и военно-политически групировки.
CEN – Европейски комитет по стандартизация – организация на ЕС; право на членство в
нея имат страните-членки на ЕС и ЕАСТ. Първоначалната цел е била сближаване на
стандартите и сътрудничество, а сега - разработване на европейски стандарти. За обекти, за
които има международни стандарти, се приемат и за европейски.
Организацията работи в тясно сътрудничество с ISO. CEN е по-голяма от ISO, има около
250 комитета, a също така и повече стандарти. CEN има задачата постепенно да въведе
европейски стандарти за всеки обект, за който има национални стандарти.
CENELEC – Европейски комитет по стандартизацията в електротехниката – членуват
членките на ЕС и ЕАСТ( Швейцария, Люксембург, Норвегия и Исландия). Седалището на
CENELEC е в Брюксел.
ETSI – Европейки институт по стандартизация в телекомуникациите – седалището ми
е в Париж; членуват само членовете на ЕС. Разработват европейски стандарти в областта на
телекомуникациите.
COPANT – Панамериканска комисия по стандартизацията – в нея влизат Северна,
Централна и Южна Америка. Целта на тази организация е развитие на американския
континент, както и сближаване на стандартите. От няколко години разработват собствени
стандарти.
ASAC – Тихоокеанска организация по стандартите – в нея влизат страните от Азия и
тихоокеанските острови; главна роля играят Япония, Китай, Южна Корея.
ARSO – Африканска организация по стандартизацията – целта им е развитие на
стандартизацията, както и сближаване на стандартите; разработват и свои стандарти от
няколко години насам, повечето са международни, въведени като африкански. Тук не
членуват арабските страни – Египет, Мароко и др.
AIDMO – Арабска организация по стандартизация и метрология – тук членуват
държавите-членки на Арабската лига, които са 21. И тук се наблюдава развитие на
стандартизацията и сближаване на стандартите. Разработват собствени стандарти от 2-3
години насам.
STAGS – Организация по стандартите на НАТО – членуват членки на НАТО;
разработили са собствени стандарти за военна продукция.
