Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
2. Ико но ми чес ка пси хо ло гия - възникването и обособяването на ик психология става едновре-
менно в икономическите и психологическите науки, т.е от различни посоки различни специалисти
стигат до извода, че има пресечни точки между икономика и психология. ИП възниква през 1902 г. ко-
гато се появява първата книга "Икономическа психология" от Габриел Тард – фр социолог. През 1923
г. се появява "Психология на сделките- как да ги третираме и как да продаваме" от Арман
Журден. -1925 г. Стронг пише "Психология на продажбите" – АIDA – attention, interess, desire, action. От
1946 до 1964г. Пиер Рейно прави сериозни обобщения в своите произведения "Икономическа психо-
логия", "Политическа икономия" и "Експериментална психология". Той се приема за основател на
типичната икономическа психология. Предметът на икономическата психология според Рейно е ико-
номиката разгледана от субективна гледна точка. Според Рейно психологът трябва да обхваща с пог-
лед целия икономически кръговрат, от началото до края, като началото е производството, а
края е потреблението. Рейно смята, че психологически проблеми има навсякъде и той ги групира по
следния начин: Психологически проблеми на производството (материално); Психологически проблеми
на собствеността (на отношението към собствеността); Психологически проблеми на разпределение-
то; Психологически проблеми на размяната; Психологически проблеми на потреблението.
3. Психични процеси - същност и основна класификация. Познавателни - усещане, възприятие,па-
мет, представи, внимание, мислене; Емоционални- чувства; Волеви-воля.. Познавателни психични
процеси- най-елементарния от тях е 1.усещането. То е отражение на отделни свойства на пред-
метите, явленията и на състоянието на организма. Усещането е резултат на непосредственото
въздействие на предметите и явленията посредством сетивата. Усещането се осъществява чрез съот-
ветния физиологичен апарат: Фи зи о ло гич на ос но ва на усе ща не то (анализатор). Анализатора се със-
тои от сетивен орган (рецептор), това е т.нар периферна част на анализатора. Целта на рецептора е да
превърне дразнението от външната среда в нервен процес; Афе рен тен про во дящ път (центростреми-
телен)- целта му е да се пренесе възбудата от рецептора към съответния дял на мозъка, който об-
работва дразненията; Мо зъ чен дял на ана ли за то ра - преработва нервните импулси - той е ядро и
около него има други нервни клетки. Рефлекторната дейност на анализатора протича и по прав и по
обратен път. Видове усещания- сетивни, В зависимост от свойствата на дразнителя и разположение-
то на рецептора: 1)Усещания, които са отражение на външната действителност (зрителни, слухо-
ви,обонятелни (мирисни), вкусови и осезателни (кожни- механични усещания на температура, на до-
пир); 2) Усещания, които са отражение на вътрешното състояние на организма на човека.. 2) се делят
на двигателни (кинестезични), статични усещания (усещания за равновесие)- рецептора за този
вид усещания е вестибуларния апарат; органни усещания- усещане за глад, жажда, болка на вътреш-
ните органи. Общи закономерности на усещанията: 1/ Праг на усещането- минималната сила на
дразнителя, която предизвиква едва забележимо усещане- долен (абсолютен) праг на усещането; 2/
Горен праг на усещането- максималната сила на дразнение, от което нататък усещането преминава в
болка. 3/ Усетливост- способността на човека да получава усещания; 4/ Адаптация (приспособява-
не)- временно изменение на усетливостта (намаляване или повишаване в зависимост от
дразнителя)- отрицателна и положителна адаптация. Другият познавателен пс процес е 2.Възприя-
тието (перцепция)- психически образ, който е отражение на даден предмет или явление при непос-
редственото въздействие върху анализаторите. Характерни особености на възприятието: > Предмет-
ност - предметьт се осъзнава не като психично преживяване, а като нещо съществуващо обективно из-
вън нас; > Цялостност - цялостен психичен образ; > Избирателност - за да се възприеме един
предмет човек го отделя от заобикалящите го предмети; > Осмисленист; > Аперцепция – възнрия-
тието зависи от предишните възприятия и от съдържанието на психичната дейност на човека, т.е опи-
та, мислите и др. Начините, по които се разделят възприятията е аналогичен на усещането. Видове
възприятия: 1.Въз основа на доминиращия анализатор- зрителни, слухови, осезателни, обонятел-
ни, вкусови и двигателни възприятия. П.От гледна точка на степента на активност- непреднамерено и
преднамерено (наблюдение)- целенасочени волеви действия. III. Възприятия за врме, пространство и
движение. 3. Памет - сложен психичен процес, защото се характеризира с три отделни про-
цеса -запомняне, съхранение, възпроизвеждане на наши и чужди преживявания. Запомнянето се
характеризира с възприемане и запечатване на дадено сравнение. Съх ра не ни е то има за цел
активно да преработи и систематизира получената информация. Въз про из веж да не то е актуали-
зиране на преживяванията, на съхранената информация. Възпроизвеждането има две форми: Спом-
няне - няма пряко действие на дразнителя. Познаване- възпроизвеждане, което се отключва при
действие на дразнителя. Качества на паметта- бързина, трайност, точност, готовност (услужливост).
Видове запомняне – механино, смислово, логиеско, волево и неволево. 4. Представите представят
нагледни образи за предметите и явленията, които не действат в дадения момент на сетивните
органи. Затова представите имат фрагментарен (частичен, непълен, откъслечен) характер. Та-
зи фрагментарност различава представите от възприятията, които са цялостен образ. Представите
са неустойчиви променливи. Възприятието е по-трайно и по-устойчиво. Характерно за представи-
те е, че не са изолирани една от друга, са свързани помежду си. Това свързване в психологията
се нарича асоциация. Представите могат да се свързват по три начина: По съседство - образите, кои-
то предизвикват представите са възприемани едновременно, последователно. По сходство - обек-
тте, които предизвикват представите имат сходни признаци. По контраст – да се свържат пред-
стави на образи, които имат противоположни признаци. 5. Внимание - много специалисти опреде-
лят вниманието не само като психичен познавателен -процес, но и като психично състояние на
насоченост на личността. Вниманието е насочеността и съсредоточеността на нашето съзнание вър-
ху даден обект. Насочеността е вид избирателно отношение, предпочитание към определен продукт
или обект. Видове внимание: а) Не волево (непреднамерено) внимание - възниква в последствие на
предизвикано дразнение без предварително поставена цел. Сила, интензивност на обекта; Новост, нео-
бичайност; Контрасти между дразнителите; Динамиката (честотата) на поява на обекта; Отношението
към личността. Ь) Волево внимание- характеризира се с предварително поставена цел. Това внимание
е сравнително регулирана насоченост на личността към обекта и винаги се съпътства с волеви усилия.
с) После волево внимание- след участието на волята се е породил интерес, който облекчава напреже-
нието. Свойства на вниманието:Концентрация на вниманието-степента на съсредоточеност към да-
ден обект; Устойчивост- продължителността на съсредоточеност върху един и същ обект; Обем -
броя на обектите, които могат да се обхванат едновременно; Гъвкавост; разпределеност на внимание-
то. Мислене – това е най-сложния познавателен психичен процес и представлява отражение в съз-
нанието на човека на важните СЪЩЕСТВЕНИ връзки и отношенията между предметите и явлени-
ята. Характерни особености на мисленето: Мисленето е опосредствано, т.е не е непосредствено, не
предметно; То е обобщено, т.е има обобщен характер; то е социален процес, т.е индивидуалното
мислене на всеки един човек е пречупено през социалните особености на обществото, мисленето
има социална природа. Основни мисловни операции: сравнение- мисловна операция за да се уста-
нови сходство или различие между предметите и явленията. анализ- процес на мисловно разлагане
на цялото на части. Висшата форма на анализ е анализът, който се прави чрез определени понятия и
категории, т.е той не е опредметен, не е визуализиран. Счита се, че този висш анализ може да се пра-
ви само от човека. Синтез - мислено съединяване на отделните елементи, части и признаци в едно
единно цяло. Абстракция (отделяне)- мисловен процес на отделяне на свойство или отноше-
ние от редица еднородни предмети или факти. Чрез абстракцията човешкото мислене се откъсва
от единичното, конкретното и в някои случай по-маловажното и преминава на една по-висока сте-
пен на познанието, което е в същност абстрактното мислене чрез образуване на понятия (категории).
Конкретизация - мисълта се движи в посока от общото към частното (конкретното) и целта е да се
разкрият елементите и съдържанието. Обобщение - прави се мислено обединение на еднородно
предмети и явления. Обобщението може да съпътства синтеза. Така се формират законите и правила-
та. Евристично мислене (евристика ) –еврика значи откритие, т.е евристичното мислене е твор-
ческо, откривателско мислене. Евристиката е творческо мислене, което създава нови системи или от-
крива неизвестни до тогава закономерности. Същността на евристичното мислене е построяването
на хипотези и търсенето на най-добрия вариант от тези хипотези. Психологическа бариера - натру-
пания минал опит и старите връзки се явяват бариера за творческо мислене (откривателство). Когато
човек надскочи тези бариеди, той психологически е преодолял проблема с научното познание. Емо-
ционални психични процеси - чувства: в всички случай на активно опознаване на заобикалящата
действителност човек има определено отношение, т.е освен познавателните психични процеси за доб-
рото познаване са важни и емоционалните психични процеси. Чувството е психичен процес, изразя-
ващ най- вече отношение към предметите, към хората и към самия себе си и това отношение
(чувство) е с оглед на удовлетворение (не удовлетворение) на човешките потребности. Характер-
ни особености на чувствата: > Отношението на една личност към предметите и явленията може
да е положително или отрицателно. Следователно чувствата биват положителни и отрицателни. По-
ложителните чувства са свързани с удовлетворяване на човешките потребности, а отрицателните
чувства са свързани с неудовлетворяването им. Тази особеност дава възможност чувствата да се
групират на двойки противоположни чувства (дихотомия). Разновидност на дихотомията е по ляр -
ност на чув ства та . Примери за полярност са чувствата: радост-скръб; уважение- неуважение; симпа-
тия-антипатия. Обикновено чувствата са активни и пасивни. Съществуват чувства с активен (стени-
чен, силен) характер- те повишават жизнената дейност и активност при човека, а чувства, които под-
тискат жизнената дейност са астенични. >Чувствата имат интегрален (всеобхватен) характер; > Чув-
ствата могат да се пренасят от обекта на чувствата към някакъв предмет и веществен символ. Видове
чувства: I. Класификация на чувствата по сила и по трайност (градиране на чувствата). 1.Настрое-
ние- чувство, което е слабо по сила, но се счита, че има сравнително по-голяма продължителност.
Източник на настроението е обкръжаващата действителност и собственото състояние на личнос-
тта и отношенията между хората. 2.Афект - афекта е силно чувство, което настъпва бързо и трае
кратко време. Причините за възникването на афекта обикновено са външни. Разновидности на афекта
са: гняв; ужас, страх. З.Страст - това е най- силното в тази градация чувство. То е трайно и е свър-
зано с непрекъснат стремеж към задоволяване на дадена потребност или към даден обект. Страстта се
характеризира с устойчивост и упоритост, в преследване на обекта и обикновено има строга насо-
ченост между обектите. Има положителни и отрицателни страсти. П.Класификация на чувствата
по съдържание: 1.Морални чувства- те съставляват морала на една личност. Морала е система от
норми и принципи, определящи поведението на личността в обществото. Моралът се свързва
с отношението на личността към другите хора, със спазване или нарушаване на моралните норми.
Типични форми на морални чувства са: чест, дълг, съвест (самооценка на собствените мисли и пос-
тъпки). 2.Интелектуални (познавателни) чувства - любознателност, любопитство, увереност, не-
увереност, съмнение, удивление, възхищение и др. Интелектуалните чувства възникват при
учебна, умствена, научно - изследователска и друг вид работа. З.Естетически чувства - те изразя-
ват отношението към красивото и грозното в заобикалящата среда, изкуството, човешкото поведение
и др. Воля- волеви психични процеси: Волевото действие е преднамерена съзнателна проява, коя-
то е присъща само на човека. При волевата проява трябва да се преодолеят и затова е необходимо,
т.нар вътрешно напрежение. Счита се, че трудностите пред които човек е поставен са вътрешни
( субективни- зависят от психологията на личността) и външни (обективни). Волята е съзна-
телна и целенасочена дейност на човека, свързана с преодоляване на трудности. Като особена фор-
ма на човешка активност волята се формира в процеса на човешка дейност - учебна, спортна, про-
фесионална. Волевото действие има подготвителен (вътрешен) и изпълнителен етап. Подготвител-
ният етап включва: Поставяне на целта; Обсъждане на мотивите за действие (борба на мотиви)- дово-
дите биват за и против. В психологията се говори и за стремеж, което означава, че след осъзнаване на
целта, подбудите, които човек изпитва към волевото действие се нарича стремеж-влечение, желание,
искане. След това се пристъпва към вземане на решение. Когато се избере окончателно един мотив
ние сме взели решение и след това ние приключваме подготвителния етап на волевото действие. Вто-
рия етап е външна проява на волевото действие и се изразява във фактическото действие. Ка-
чества на волята като психичен процес: Самостоятелност- личността да се ръководи от соб-
ствени убеждения, възгледи, мотиви. Решителност- да се вземат добре обмислени решения и да се
реализират. Самообладание- подтискане на отрицателните психо- физиологични състояния -
гняв, страх, умора, болка. От друга страна друга проява на
самообладанието е когато можем да подтискаме импулсивните действия. Смелост- преодоляване на
трудностите- независимо от трудностите и опасностите ние сме готови да реализираме целите си.
Настойчивост; Упоритост и инат- разликата е в мотивите. Инициативност- да се поставят са-
мостоятелно цели и да се стига до реализирането им.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 ное 2017 в 14:44 в момента не учи на 71 години от Плевен
12 дек 2016 в 00:04 студент на 43 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2017
02 юни 2016 в 23:59 студент на 23 години от Варна - Икономически университет, факулетет - информатика, специалност - Бизнес Информациони системи, випуск 2020
01 юни 2016 в 23:57 ученичка на 23 години от Силистра - ПГСУАУ "Атанас Буров", випуск 2015
14 май 2016 в 12:51 ученичка на 29 години от Попово - ПГСС
 
Подобни материали
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,107
·
18
·
4,816
·
2,755
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 

Психична структура на личността. Психология на индивидуалните различия

11 фев 2008
·
485
·
20
·
2,255
·
258
·
1

Съдържание на лекцията: 1.Определение за личност. 2.Описателни подходи към личността. 3.Оценка на индивидуалните различия. 4.Функционални подсистеми на личността. 5.Взаимодействие между личността и средата.
 

Същност, произход и развитие на способностите

13 юни 2008
·
155
·
8
·
1,165
·
2

Способности най-често се определят като индивидуално-психологични особености на човека, кои¬то изразяват неговата го-товност или предразполо¬женост към овладяването на определени видове дей¬ност и към успешното осъществяване на тази дейност...
 

Социализация на личността

30 юни 2008
·
831
·
11
·
1,976
·
426
·
1

Курсова работа по социална психология на тема: Социализация на личността (Социално учене. Теории за социалното учене. Аспекти на социалното учене.)
 

Теории за личността

12 юли 2008
·
558
·
4
·
951
·
343
·
2

Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд /19856-1939г/ представлява пример на психодинамичен подход към изучаване на поведението на човека. Този подход смята, че неосъзнаваемите психологически конфликти контролират поведението на човека...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
43
1
2 мин
15.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Лекции по Икономическа психология - 2ра част

Материал № 323211, от 20 апр 2009
Свален: 130 пъти
Прегледан: 150 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 781
Брой символи: 7,001

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по Икономическа психология - 2ра част"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,930 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения