1. Същност на стандартите
В основата на планомерното регулиране на качеството на
продукцията е поставена системата за стандартизация. Тя се състои от
технически документи и нормативи, с които се установяват единни
изисквания за качеството на продукцията. Затова в стандартите са
определени най-важните технически, технологични и експлоатационни
показатели на продукцията и суровините, материалите и полуфабрикатите,
от които трябва да бъде произведена.
Стандартът е документ, установяващ качествената и количествената
характеристика на продукта на конкретен труд. Всеки стандарт трябва да
бъде икономически обоснован и да определя крайния ефект, който се
получава от подобряване качеството на продукта, съобразено с разходите
по производството. Ако полезният ефект превишава разходите,
продукцията е ефективна и стандартът е икономически обоснован.
Стандартът като норматив на потребителната стойност на
продукцията е отражение на сложните взаимовръзки между
производството и потреблението. Техническата страна на стандарта е
непосредствено свързана с производството и техническия прогрес, от
който в голяма степен зависят ръстът на техническото равнище и
качеството на потребителната стойност на продукта. Всички технически
показатели на стандарта изискват обаче икономическо прогнозиране.
Стандартът е основен документ, в който е съсредоточена
информацията за качеството на продукцията и нейните потрбителски
свойства.
Стандартизацията предлага важни предимства, които са свързани
основно с подобряване годността на продуктите, процесите и услугите по
предвиденото им предназначение. Тя е свързана с премахването на
бариерите пред търговията и улесняване на сътрудничеството.
Обектът на стандартизацията обхваща продукта, услугата и процеса,
но в по-широк смисъл се разбира, че става въпрос и за материал, елемент,
оборудване, система, интерфейс, процедура, функция, метод, дейност.
Стандартизацията може да се ползва както за обекти в по-широк
смисъл на значение, така и за конкретен обект- например продукт или
услуга, процес. В някои случаи могат да се стандартизират и отделни
показатели.
Областите на стандартизацията могат да бъдат най-различни.
Обикновено това са отраслите от народното стопанство.
Стандартизацията по вид може да бъде- международна, регионална,
национална, териториална, фирмена или продуктова и обща.
Целта на стандартизацията може да бъде най-обща, да направи даден
продукт, процес или услуга годни за предназначението им.
Стандартизацията е дейност, която в своята същност непрекъснато
води до повишаване на качеството на продуктите. Дейността на
стандартизацията има за цел оптимизирането на явленията и процесите
както и тяхното подреждане в съответствие с определени правила.
Обект на стандартизацията са продуктите, процесите и услугите. Във
всички международни стандарти тези три обекта на стандартизационна
дейност се изработват съвместно.
Когато се извършва стандартизационна дейност в някоя област и за
даден продукт, се обхващат въпросите, свързани с неговата
характеристика, процедурата за преработването му, функциите, които
осъществява, монтажа, опаковката, етикирането и съхранението.
Основната дейност на стандартизацията е изготвянето на стандарти.
Стандартът е нормативен документ, който служи за осъществяването на
покупко-продажба на продукта. Същевременно той може да служи за
сравнение.
Като документ в него се установяват параметри, норми, правила и
изисквания, които трябва да се спазват при производството на определения
продукт и да се имат предвид при неговата качествена оценка. Това могат
да бъдат измерения, качествени показатели, физически и химически
характеристики.
