„Земята няма нужда от хората, но
хората се нуждаят от земята... Да я
уважаваме.”
Йоахим Шарл Хицке, професор по химия
Основния вит антропогенно въздействие върху биосферата е
замърсяването. Замърсяване се нарича постъпването в околната среда на
твърди, течни и газообразни вещества, микроорганизми или енергия (под
формата на звукове, шум, лъчения) в количества, вредни за здравето на
човека, животните, състояниети на разтенията и екосистемите.
Замърсяването е свързано с натрупването на вредни вещества, наречени
замърсители, които водят до изменение в елементите на околната среда
(въздох, вода, почва) и заплашват сеществуването на биологичните
системи на Земята.
Според френски учен Ф. Рамад (1981): „Замърсяването е
неблагоприятно изменение на околната среда, което напълно или частично
се явява резолтат от човешката дейност, пряко или косвено изменя
разпределението на постъпващата енергия, нивото на радиация, физико-
химичните свойства на околната среда и условие за съществуване на
живите същества. Тези изменения могат да влияят на пряко или чрез
селскостопанската продукция, чрез водата или други биологични продукти
(вещества).”Например в блиското минало в биосферата са пръснати около
1,5 t от вредния химически препарат ДДТ. Той се разгражда много бавно и
все оше нарушава нормалната фънкция на биоценозите.
Замърсителите могат да се класифицират според
обектите на замърсяването: замърсяване на повърхностни и подпочвени
води, замърсяване на въздоха, замърсяване на почвата и т.н. През
последните години все по-актуални стават проблемите, свързани със
замърсяването на околоземното космично пространство.
Основни източници на антропогенно замърсяване са
промишлените предприятия (химични, металургични, за строителни
материяли, целулозно хартиени и др.), топлинната енергетика, транспорта,
селскостопанското производство, различните технологии. Под влияние на
урбанизацията в най-голяма степен се замърсява териториите на големите
градове и промишлените комплекси. Приридни замърсители са прашни
бури, вулканична пепел, димът на горски пожари и др.
В екологично отношение замърсителите са устойчиви и
неустойчиви. Неустойчиви замърсители се включват в биохимичните
процеси на екосистемите, в резултат на което се разграждат – т.е. полъчава
се самопречистване. Към устойчивите замърсители се отнасят веществата,
които при естествини условия не се разрушават или се разрушават много
бавно – пластмаси, ДДТ, феноли съединения, оловни соли и др.,
натрупващи се особенно в крайната част на хранителната верига и
предизвикващи токсични ефекти.
Според вида на замърсяванията биват химични,физични и
биологични. Химичното замърсяване включва замърсявания с отделни
химични вещества и елементи, тежки метали, пестициди, побърхностно-
активни вещества, пластмаси и др. Физичното замърсяване може да бъде
топлинно, шумово, радиоактивно, електромагнично. Биологичното
замърсяване се получава от повишаване на числеността на определен
разтителен или животински вит, на жизнената дейност на организмите над
нормалните за екосистемата граници. Биологичното замърсяване е
ипроникването на чужд за дадена биоценоза вид организъм. Промер за
това е морския охлюв от род Рапана. Той се появява за първи път в Черно
море през 1946г., но от тогава се разпространява широко и унищожава
стриди и черна мида.
Количеството на замърсителите в световен мащаб е огромно и
нараства пропорционално на развитието на нови технолигични процеси.
Челно място в списъка им се пада на :
- серен диоксит - като се отчита измиването му от атмосферата,
превръщането му в сярна кисилина и сулфати, които падат растителността,
попадат във водоемите и почвата;
-тежки метали – на първо място олово, кадмий и живак;
-канцерогенни вещества – бензпирен;
-нефт и нефтопродукти в моретата и океаните’
-хлорорганични пестициди в селските райони;
-въглероден оксит и оксиди в азота в градовете.
Особено място в този обзор имат
радиоактивните вещества. Пагубните им подслетвия за човека и
екосистемите в пълна сила се проявяват след атомните бомбардировки на
градовете Хирошима и Нагасаки и аварията на Чернобилската АЕЦ.
Важно място през последните десетилетия заслужиха и
диоксините ( най-често хлорофлуовъглеводороди).
На 23 май 2001 г. В Стокхолм е приета Концевенцията за
устойчиви органични замърсявания. В нея правителствата се задължават да
ликвидират 12 устойчиви канцерогенни и токсични вещества: ДДТ,
алдрин, хептахлор, диелдрин, хлордан, мирекс, токсафен, хексахлорбензен,
полихрирани бифенили, диоксини, фурани. Конвенцията е подписана от
около 100 държави.
Към видовате замърсяване се отнасят и т.нар. нежелателни за
екосистемите антропогенни изменения:
-инградиентно (минерално и органично) замърсяване - съвкупност
от вещества, чужди за естествените биогеоценози ( битове стоки,
отровни химикали, продукни на горене и др);
-параметрично замърсяване – то е свирзано с изменение на
качествените параметри на околната среда (топлинно, шумово,
радиоционно, електромагнитно);
-биоценитично замърсяване – предизвиква нарушение в състава и
структората на популациите на живите организми (насочена
намеса и аклиматизиция на видовете).
-стациалното-деструкциално замърсяване (стация – мястото на
обитаване на популацията, дестукция – разрушаване) – свързано е
с нарушаване и преобразуване на линдшафтите и екосистемите в
процеса на природоползванена линдшафтите и екосистемите в
процеса на природоползване (рефулиране на водните потоци,
урбанизация, изсичане на горсите насаждения).
49
