Тема 8
СОЦИАЛНИ ГРУПИ,ОРАГАНИЗАЦИИ И ИНСТИТУЦИИ
I.Социални групи- изучават се и от соц.психология и от психологията на
организационното поведение .Поради това в социологията ще се ограничим с
някой основни понятия.През 1909г. Чарлз Кули (ам.социолог) прави важно
разграничение като говори за първични и вторични групи.
-ПЪРВИЧНИТЕ ГРУПИ са с малък размер.При тях има непосредствено
взаимодействие във физическото пространство и евентуално контакт “face to
face”.Отличават се със специфични норми на поведение в конкретната група.За
членовете им са характерни позитивни или негативни преживявания,симпатии и
антипатии,вътрешно-групова солидарност (взаимна подкрепа),но понякога и
враждебност,съперничество,доминиране или подчинение на личността на някои
от тях ( той е авторитарен,садистично ориентиран),но и равноправие
(признаване и уважение,зачитане на личните предпочитания)
Примери за първични групи са:семейството,роднинския,приятелския,учебния
кръг,група по интереси,фенове
-ВТОРИЧНИТЕ ГРУПИ са по-големи по размер и членовете им е възможно
лично да не се познават и да няма непосредствени взаимодействия,а връзките
м/у тях (обмяната на дейност) са опосредствани (реализирани) от избрани
представители или назначени ръководители,които регулират отношенията м/у
членовете.
Примери за вторични групи-политически
партии,църкви,етнически,расови,професионални,възрастови
(абитуриенти,пенсионери)
Отношенията в големите групи са емоционално безлични,т.е. няма
непосредствено споделяни симпатии и антипатии.
II.Институции
1.Определение –институциите са правила,чрез които хората споделят социалната
логика на своите взаимодействия.В правилата се съдържат забрани и
условията,при които могат да бъдат валидни.Най-общо казано институциите са
рамката,в която се осъществяват човешките взаимодействия.По аналогия
(подобие) със състезателен ,отборен спорт те са нещо като правилата на играта в
едно общество.
2.Функции- главната ф-я на институциите е да намалят неопределеността на
индивидуалните и груповите взаимодействия .По този начин те ги правят
предвидими и служат(функция)един вид като “наръчник” за начина по който се
извършват човешките взаимодействия например:Ако искаме да ползваме
автомобил за придвижване ,да си набавим храна от магазина,да вземем кредит,да
започнем бизнес,да погребем мъртъвците си и каквото и да било друго знаем как
в общи линии да го извършим,какво да очакваме и какво не би следвало да
очакваме.
1
Различията в институциите контрастно се проявяват,когато попаднем в
далечни региони от нашата родина с коренно различни традиции,обичаи,вкусове
и пр.
На жаргона на икономистите институциите се дефинират като ограниченията на
възможностите ни за избор и по този начин структурират (подреждат) обмяната
на дейност
3.Създаване на институциите-създават се от хората ,а не са природно явление.
Също хората ги променят и развиват.Това може да стане по предварителен
замисъл на цялостна конструкция (напр. конституцията на една държава),или
пък се развиват постепенно със времето както е станало с неписаните правила на
поведение (напр. при рожден ден,имен ден )
4.Основни разновидности –институциите биват формални (т.е. писани правила)
целенасочено създадени от хората когато се е появил някакъв деструктивен
(разрушителен) феномен в техните взаимоотношения и те записват
изчерпателно,точно и ясно как се постъпва,кой носи отговорност,какви са
последиците и пр. при подобни явления в бъдеще (пр.проблема със спина)
Другата разновидност са неформални,т.е. неписани поведенчески правила,които
човешкия индивид усвоява постепенно с възрастовите си промени.
5.Институционална промяна – като цяло е сложен процес и в общия случай може
да се твърди,че институциите неизбежно се променят исторически в отговор на
нововъзникналите факти,явления,потребности.Обикновено промяната става
постепенно,т.е. без прекъсване ,но понякога и рязко, “взривно” чрез революция
(пр. БГ-1989г.)Формалните правила могат да се променят бързо в резултат от
политически или юридически решения (пр. 10% плосък данък,предбрачния
договор)
Неформалните правила,които са в основата на обичаи и традициите са трудно
податливи на централизирани решения отгоре.Тези неформални правила са
културно детерминирани (обусловени) от миналото на съответната нация и имат
голяма интерционност
6.Разграничение м/у институциите и организациите
Организациите са групи от индивиди обвързани чрез обща задача за постигане
на някаква цел с краен продукт (резултат).Трябва да има нещо произведено като
стока или услуга.Конкретни форми на организации са например:политическите
партии,държавните органи (напр. министерство на просветата).парламентарни
контролни организации (напр. митниците),кметство на община,а също
икономически организации (напр. най-различни по вида си фирми) или
социални организации (като профсъюзи),или спортни организации или
религиозни организации (напр. бълг. Православна църква),или военни
организации,или образователни (напр. училище,университети).
По размерите си организациите могат да бъдат с многочислен състав или по-
малоброен.
Организациите са създадени целенасочено т.е. като предварително замислени от
един или повече хора и след това практически създадени (направени).
Всички организации съществуват на даден етап от общественото развитие на
конкретно национално общество.В рамките на съществуващия институционален
2
порядък (наличните институции).Някои от организационните са строго
йерархично подредени,напр. военна,църковна,икономическа организации.
III.Формални организации- най-важното е да разграничим формалните
организации,които са големи вторични групи от неформалните първични групи
като напр. семейство,приятелски кръг,роднини и пр.
1.Типове (видове) формални организации-Амитай Етциони (ам.социолог)
разграничава 3 типа формални организации.Според критерия-принцип на
участие
а)Утилитарни=полезен,заради ползата.Почти всеки човек,който работи
заради доход принадлежи на утилитарна организация,която възнаграждава
хората за техния труд с пари или продукти.В големия бизнес собствениците
получават печалба,а работниците заплата.Включително в утилитарните
организации е въпрос на свободен индивидуален избор.
Б)нормативни организации-хората се включват в тях не заради дохода,а
заради някаква цел имаща морално достойнство(заради морална цел).Наричат ги
още доброволни асоциации,напр. доброволна работа в червения кръст,или
червения полумесец,или природозащитни дружества (напр. “зелени
Балкани”),или БСЧИГ (българско дружество за честни избори и граждански
права),или пък в някакви обществени групи за натиск (в BG-на родители,на
пенсионери,на болни хора)
В)принудителни организации-присъствието в тях става не по свободен
избор,а насилствено или принудително.Напр. затворите,или психиатричните
клиники.
IV.Източници на бюрокрация- Термина бюрокрация има нееднозначен
смисъл в бълг.език като негативен смисъл на поведение на чиновниците,което
затруднява гражданите,но и друг неутрален смисъл като форма на
организация.Според Маркс Вебер през последните няколко века паралелно с
индустриализацията се появява рационален светоглед .Най-напред в Западна
Европа,напр. Англия,Франция,Германия,Холандия и др.,и в Северна Америка
индустриалната революция има за последици възникването на нови
организационни структури,чиято първостепенна цел е ефективността
(резултатността).Общия термин на Вебер за такива организации е
бюрокрация.Според Вебер бюрокрацията е организационен модел,рационално
създаден (чрез съзнателен замисъл),за ефективно изпълняване на
задачите.Според Вебер има 6 особености на бюрокрацията:
Особеност 1-специализация-служителите имат тясно специализирани
функции с ясни права и задължения
Особеност 2-длъжностна йерархия-служебния персонал като цяло е
вертикално организиран,съобразно длъжностни пълномощия (власт) на
началници и подчинени
Особеност 3-правила и указания (директиви)-дейността на служителите се
регулира от точно определени правила,указания,наредби.В идеалния слущай
бюрокрацията функционира по абсолютно предсказуем начин.
Особеност 4-техническа компетентност-служителите се набират съобразно
определени критерии:подходящо образование и умения и текущо се прави
мониторинг (продължително във времето наблюдение)
3
