Големина на текста:
1. ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА О БЩАТА Т ЕОРИЯ НА П РАВОТО
2. ОТП В СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ НАУКИ
ОТП възниква преди 150г. Свързва се с името на Емануил Кант. Юридическият императив
може да формулираме така: „Свободата на всеки се простира дотам, където започва свободата на
другия!”. ОТП има методологическо значение спрямо останалите правни дисциплини.
Методологическата роля се извежда на 2 основания:
1)изработва основните понятия и категории и основните принципи
2)определя предметното съдържание на останалите правни дисциплини, тъй като се
занимава с основния въпрос – правното регулиране на общ. отношения
Под предмет на правното регулиране се разбира х-ра на обществените отношения; същността на
фактическите обществени отношения . От тази гледна точка не всички общ. отношения подлежат на
правно регулиране. Извън кръга остават отношенията, свързани с вярата, приятелството, най-
интимните отношения в човешкия живот. Предметното съдържание на всички правни дисциплини,
анализирано и поднесено по научен път от ОТП, намира своето правно отразяване в конституциите
на съвременните държави. Конституцията е нормативен акт, който очертава рамките на общ.
отношения, предмет на правното регулиране. Тя очертава структурата на правната система.
Парадигмата (образеца) на всяка система очертава и метода на правното регулиране начините,
приомите, с помощта на които правото въздейства върху съзнанието, а чрез него върху волята а
оттам и върху регулираните от правото обществени отношения. Предметното съдържание на ОТП
чрез може да се изведе и чрез терминологичен анализ на термина право. В него има троен смисъл:
1)формулирано от компетентен държавен орган правило за поведение; система от правни
норми, формулирани от държавата, служеща за регулиране на обществените отношения
изразява се с позитивното право (действащото в дадено общество в даден момент момент
законодателство)
2)субективно право отразената в позитивното право възможност на всеки индивид да има
определено поведение, да осъществява определена дейност, насочени към достигане на
определени блага от материален или духовен характер, с помощта на които правните
субекти задоволяват своите потребности и интереси. Необходимостта от субективните
права като самостоятелно правно явление се проявява на фазата на тяхното осъществяване
3)разглеждане на правото като наука
ОТП се занимава с позитивното право, основните понятия, категории и принципи. Разбира се
в предметното съдържание на ОТП се включват различни съотношения между ПП и СП; м/у СП и
държавата. Правната действителност (В. Ганев) включва различни правни явления.. ОТП се занимава
със системата на действащото законодателство, разкривайки структурата на правната система. Тя
има 2 нива – макро и микро ниво. На макрониво структурата на правото се проявява като съвкупност
от дялове публичното, частното, вътрешното, международното, материалното и процесуалното
право. Микроструктурата включва подразделенията на правото на отрасли, институти и отделни
правни норми. В предметното съдържание на ОТП влизат юридическите факти фактите, от
социалната и природна действителност, с проявлението на които правото свързва настъпването на
определени правни последици. В предметното съдържание на ОТП влизат още и тъкмо тези правни
последици, каквито са субективните права и юридическите задължения, които се реализират в или
извън правните отношения. Освен това като елементи на правната действителност влизат и
правонарушението и юридическата отговорност, защото ОТП като наука разглежда не само фактите
на правомерно поведение, но и всички деяния, които по своя характер са противоправни и виновно-
извършени. Колкото до юрид. отг., тя се свежда до 1 специфична система от правни отношения в
рамките на която се реализира санкцията (формата на държавна принуда, която се осъществява
заради извършено правонарушение/я).
ОТП е позитивно-правна наука, която има за предмет изучаването на правото като елемент от
нормативната система на обществото. Държавата е единствен монополист на психическа и физическа
принуда, но те също са регулирани. Държавата е монополист на насилието, има право да го
употребява. Идеята принадлежи на социолога Макс Вебер. Голямата връзка, предмет на анализ на
ОТП, е тази между правото и държавата връзка на единство и взаимодействие, защото те не са в
причинно-следствена връзка, а на функционална зависимост. Конституцията изисква приемането на
властта от управляваните чрез правото. Правото придобива своя формален и институционален
характер, като държавата участва във формулирането и формирането му. Правото е свързано с
появата на държавата. Обществото чрез държавата формулира правните норми. То предоставя на
компетентните държавни органи формирането и формулирането на правото. Така се появява правния
нормативен акт. Проблемът с възникването на правото рефлектира върху източниците правото. Има
3 нива на проявление на правото.
3. ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО
4. ПРАВО И ДЪРЖАВА, ПРАВО И СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВО И ПРИНУДА
За да се достигне до същността на правото (основния въпрос в предметното съдържание на
ОТП) има 2 подхода – естествено-правен и позитивно право.
Естествено-правния подход свежда същността на правото до отделните възможности, до
отделните права, наречени естествени, с които човек се ражда и които са неотменяеми. Те не зависят
от държавата, не са формулирани и дарени от нея. Те разкриват биосоциалната същност на човека,
която не зависи от държавата и е свободна и автономна. Държавата има една цел – да гарантира тези
естествени права. Постепенно тази школа достига до разграничаване на два вида естествени права. В
началото се говори за права на личността (Аристотел), а по-късно в средата на XXв. се споменават
права на човека и права на гражданина. Тъкмо правата на човека са тези неотменяеми естествени
права (право на живот, свобода, информация и т.н.) Другите права гражданските, разкриват друга
характеристика политикоправна принадлежност към съответната държава. От тази гледна точка
всяка държава изработва каталог от права; формулира тези права.
Позитивно-правния подход свежда правото до креация на държавата. Това направление не
изследва метаюридическите основания за възникването и същността на правото. Позитивното право
се свежда до система от правни норми, установени и/или санкционирани от държавата и чиято цел е
регулирането на обществените отношения, съобразно общообществената нормативна уредба. Двете
школи са били в тотално отричане до 3 етапа конституцията на САЩ, всеобщата декларация за
правата на човека във Франция. В момента основните права на личността са изведени на преден план
в съвремените конституции. В крайна сметка ние ще изследваме позитивното право.
Позитивното право е съвкупност от общи правила за поведение (правни норми), установени
от държава, чрез които се регулират обществените отношения. Регулирането чрез правото се
извършва като на участниците в тези отношения се възлагат субективни права и юридически
задължения. Това определение разкрива 2 бития на правото социално и нормативно. Социалното
битие се извежда от отношението му с обществените отношения. От тази гледна точка правото идва
да закрепи по определение обществените фактически отношения като същевременно следва да даде
простор в развитието на тези отношения.
Правото регулира най-важните обществени отношения в 4те сфери на обществения живот
икономическата, социалната, духовната и политическата. Нормативното битие на правото свежда
неговата същност до отношението право-правило. От тази гледна точка правото се явява като
императив, съставен от два елемента: Определено условие, при проявлението на което се проявява
правило за поведение. Така погледнато нормативното битие на правото представлява логически
силогизъм.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРАВОТО
Правото е система, цялотостно образувание от ПН, а не безразборен комплекс от норми. Това
че правото е система идва да разкрие две групи взаимозависимости. От една страна това са връзките
по вертикала. От тази гледна точка правото е система, подчинена на метода на субординацията. Тази
йерархичност следва юридическата сила на отделните разпоредби тя зависи от характера на общ.
отнош., предмет на правното регулиране и мястото на държавния орган, който ги приема в
механизма на държавната власт. В най-завършен вид йерархичната същност на правото е разкрита от
Ханс Гелзен („Чистото учение за правото”. Според него правото е пирамида.
От друга това са връзките по хоризонтала – характеризират се с хармоничност между
отделните елементи на правната система. Не трябва да са вътрешнопротиворечиви.
Друга черта, която разкрива системата на правото е формалната му определеност. От тази
гледна точка правото се различава от останалите социални регулатори – обичай, морал и т.н.
Формалната определеност на правото се извежда от начините, по които то възниква. Нормативното
битие е или нормативен акт или юридически прецедент. Формалната определеност е свързана и с
друга х-ка на правото – институционалния характер. Ако един нормативен акт е творение на
некомпетентен държавен орган, този акт е нищожен. Подзаконови нормативни актове могат да бъдат
приети само от органите на изпълнителната власт.
Правото има принудителен характер, като принудата се проявява на две нива. Вътрешно
присъщо - правото е територия на принуда, тъй като то съдържа в себе си определена мярка на
свободата. В този смисъл то ограничава нашата свобода. Само нарушаването на правни норми води
до реализиране на държавна принуда. Тази външна принуда има субсидиарен характер и се появява
само тогава, когато правната повеля не се спазва съзнателно (виновно) и когато неспазването води до
увреждане на нечии права или пропусната полза . При вина+вреда държавата следва да осъществи
принуда. Принудата е правно определена и действа в рамките на правото. Правомощията са
изчерпателно посочени в нормативните норми.
Правото може да се сведе до правило. Правилото се формулира чрез категории – субективно
право и юридически задължение, между които съществува корелативна връзка. Помежду си са като
огледален образ. Правото регулира обществените отношения чрез предоставяне на субективни права
и чъзлагане на юридически задължения на участниците в тях.
Установяване на позитивното право държавата формулира правила за поведение за първи
път най-разпространената форма на възникване на правото. Държавата може да превърне в правни
и други видове социални норми – вторично право.
Правото има три функции (начини, по които въздейства върху съзнанието, чрез него върху
волята и поведението):
1)отражателна – закрепва определен тип обществени отношения, дава своята оценка
2)регулираща правото трябва да регламентира поведението. Свежда се до предоставяне на
субективни права и възлагане на юридически задължения на участниците във
фактическите обществени отношения
3)защитна – от неправомерни посегателства. Фокусират се връзките и взаимодействието
между право и държава
Връзка между същност и функции – всяко изменение в същността води до изменение във функциите
5. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО
Това са формите, в които се обективира общообществената нормативна воля; формите, в
които съществува и се реализира позитивното право. Съществуват две основни х-ки на ИП:
1)валиден източник - той трябва да е валиден/действащ/да не е отменен; действа до момента
на неговата изрична отмяна, която се съдържа в самия нов акт
2)юридическа сила -трябва да бъде приет от компетентен държавен орган в рамките на
неговите правомощия
Втората характеристика на всеки източник е юридическата сила, която определя мястото му в
йерархията. Юридическата сила се определя от два фактора: 1 – характера на обществените
отношения, които се регулират от този източник и др.
ВИДОВО РАЗНООБРАЗИЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО
Те биват спонтанно възникнали и институционално възникнали.
1)правният обичай съдържа спонтанно възникнала норма, но в резултат на един и същи тип
поведение в рамките на едни житейски ситуации за продължителен период от време
2)институционалните източници са свързани с правотворческата функция на държавата.
Видовото разнообразие е огромно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по ОТП

ОТП възниква преди 150г. Свързва се с името на Емануил Кант. Юридическият императив може да формулираме така: „Свободата на всеки се простира дотам, където започва свободата на другия!”...
Изпратен от:
funkcija
на 2009-04-11
Добавен в:
Лекции
по Право
Статистика:
202 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Право
Право в туризма
изпитен тест по Право за Студенти
Подготовка на студенти за провеждане на изпит по Търговско право. Всички въпроси са от затворен тип - само с един верен отговор.
(Лесен)
38
1
1
10 мин
20.08.2019
Тест по гражданско право
изпитен тест по Право за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси по гражданско право. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
10
1
2 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Лекции по ОТП

Материал № 318819, от 11 апр 2009
Свален: 202 пъти
Прегледан: 145 пъти
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 6,565
Брой символи: 58,581

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по ОТП"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения