Големина на текста:
1. ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА О БЩАТА Т ЕОРИЯ НА П РАВОТО
2. ОТП В СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ НАУКИ
ОТП възниква преди 150г. Свързва се с името на Емануил Кант. Юридическият императив
може да формулираме така: „Свободата на всеки се простира дотам, където започва свободата на
другия!”. ОТП има методологическо значение спрямо останалите правни дисциплини.
Методологическата роля се извежда на 2 основания:
1)изработва основните понятия и категории и основните принципи
2)определя предметното съдържание на останалите правни дисциплини, тъй като се
занимава с основния въпрос – правното регулиране на общ. отношения
Под предмет на правното регулиране се разбира х-ра на обществените отношения; същността на
фактическите обществени отношения . От тази гледна точка не всички общ. отношения подлежат на
правно регулиране. Извън кръга остават отношенията, свързани с вярата, приятелството, най-
интимните отношения в човешкия живот. Предметното съдържание на всички правни дисциплини,
анализирано и поднесено по научен път от ОТП, намира своето правно отразяване в конституциите
на съвременните държави. Конституцията е нормативен акт, който очертава рамките на общ.
отношения, предмет на правното регулиране. Тя очертава структурата на правната система.
Парадигмата (образеца) на всяка система очертава и метода на правното регулиране начините,
приомите, с помощта на които правото въздейства върху съзнанието, а чрез него върху волята а
оттам и върху регулираните от правото обществени отношения. Предметното съдържание на ОТП
чрез може да се изведе и чрез терминологичен анализ на термина право. В него има троен смисъл:
1)формулирано от компетентен държавен орган правило за поведение; система от правни
норми, формулирани от държавата, служеща за регулиране на обществените отношения
изразява се с позитивното право (действащото в дадено общество в даден момент момент
законодателство)
2)субективно право отразената в позитивното право възможност на всеки индивид да има
определено поведение, да осъществява определена дейност, насочени към достигане на
определени блага от материален или духовен характер, с помощта на които правните
субекти задоволяват своите потребности и интереси. Необходимостта от субективните
права като самостоятелно правно явление се проявява на фазата на тяхното осъществяване
3)разглеждане на правото като наука
ОТП се занимава с позитивното право, основните понятия, категории и принципи. Разбира се
в предметното съдържание на ОТП се включват различни съотношения между ПП и СП; м/у СП и
държавата. Правната действителност (В. Ганев) включва различни правни явления.. ОТП се занимава
със системата на действащото законодателство, разкривайки структурата на правната система. Тя
има 2 нива – макро и микро ниво. На макрониво структурата на правото се проявява като съвкупност
от дялове публичното, частното, вътрешното, международното, материалното и процесуалното
право. Микроструктурата включва подразделенията на правото на отрасли, институти и отделни
правни норми. В предметното съдържание на ОТП влизат юридическите факти фактите, от
социалната и природна действителност, с проявлението на които правото свързва настъпването на
определени правни последици. В предметното съдържание на ОТП влизат още и тъкмо тези правни
последици, каквито са субективните права и юридическите задължения, които се реализират в или
извън правните отношения. Освен това като елементи на правната действителност влизат и
правонарушението и юридическата отговорност, защото ОТП като наука разглежда не само фактите
на правомерно поведение, но и всички деяния, които по своя характер са противоправни и виновно-
извършени. Колкото до юрид. отг., тя се свежда до 1 специфична система от правни отношения в
рамките на която се реализира санкцията (формата на държавна принуда, която се осъществява
заради извършено правонарушение/я).
ОТП е позитивно-правна наука, която има за предмет изучаването на правото като елемент от
нормативната система на обществото. Държавата е единствен монополист на психическа и физическа
принуда, но те също са регулирани. Държавата е монополист на насилието, има право да го
употребява. Идеята принадлежи на социолога Макс Вебер. Голямата връзка, предмет на анализ на
ОТП, е тази между правото и държавата връзка на единство и взаимодействие, защото те не са в
причинно-следствена връзка, а на функционална зависимост. Конституцията изисква приемането на
властта от управляваните чрез правото. Правото придобива своя формален и институционален
характер, като държавата участва във формулирането и формирането му. Правото е свързано с
появата на държавата. Обществото чрез държавата формулира правните норми. То предоставя на
компетентните държавни органи формирането и формулирането на правото. Така се появява правния
нормативен акт. Проблемът с възникването на правото рефлектира върху източниците правото. Има
3 нива на проявление на правото.
3. ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО
4. ПРАВО И ДЪРЖАВА, ПРАВО И СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВО И ПРИНУДА
За да се достигне до същността на правото (основния въпрос в предметното съдържание на
ОТП) има 2 подхода – естествено-правен и позитивно право.
Естествено-правния подход свежда същността на правото до отделните възможности, до
отделните права, наречени естествени, с които човек се ражда и които са неотменяеми. Те не зависят
от държавата, не са формулирани и дарени от нея. Те разкриват биосоциалната същност на човека,
която не зависи от държавата и е свободна и автономна. Държавата има една цел – да гарантира тези
естествени права. Постепенно тази школа достига до разграничаване на два вида естествени права. В
началото се говори за права на личността (Аристотел), а по-късно в средата на XXв. се споменават
права на човека и права на гражданина. Тъкмо правата на човека са тези неотменяеми естествени
права (право на живот, свобода, информация и т.н.) Другите права гражданските, разкриват друга
характеристика политикоправна принадлежност към съответната държава. От тази гледна точка
всяка държава изработва каталог от права; формулира тези права.
Позитивно-правния подход свежда правото до креация на държавата. Това направление не
изследва метаюридическите основания за възникването и същността на правото. Позитивното право
се свежда до система от правни норми, установени и/или санкционирани от държавата и чиято цел е
регулирането на обществените отношения, съобразно общообществената нормативна уредба. Двете
школи са били в тотално отричане до 3 етапа конституцията на САЩ, всеобщата декларация за
правата на човека във Франция. В момента основните права на личността са изведени на преден план
в съвремените конституции. В крайна сметка ние ще изследваме позитивното право.
Позитивното право е съвкупност от общи правила за поведение (правни норми), установени
от държава, чрез които се регулират обществените отношения. Регулирането чрез правото се
извършва като на участниците в тези отношения се възлагат субективни права и юридически
задължения. Това определение разкрива 2 бития на правото социално и нормативно. Социалното
битие се извежда от отношението му с обществените отношения. От тази гледна точка правото идва
да закрепи по определение обществените фактически отношения като същевременно следва да даде
простор в развитието на тези отношения.
Правото регулира най-важните обществени отношения в 4те сфери на обществения живот
икономическата, социалната, духовната и политическата. Нормативното битие на правото свежда
неговата същност до отношението право-правило. От тази гледна точка правото се явява като
императив, съставен от два елемента: Определено условие, при проявлението на което се проявява
правило за поведение. Така погледнато нормативното битие на правото представлява логически
силогизъм.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРАВОТО
Правото е система, цялотостно образувание от ПН, а не безразборен комплекс от норми. Това
че правото е система идва да разкрие две групи взаимозависимости. От една страна това са връзките
по вертикала. От тази гледна точка правото е система, подчинена на метода на субординацията. Тази
йерархичност следва юридическата сила на отделните разпоредби тя зависи от характера на общ.
отнош., предмет на правното регулиране и мястото на държавния орган, който ги приема в
механизма на държавната власт. В най-завършен вид йерархичната същност на правото е разкрита от
Ханс Гелзен („Чистото учение за правото”. Според него правото е пирамида.
От друга това са връзките по хоризонтала – характеризират се с хармоничност между
отделните елементи на правната система. Не трябва да са вътрешнопротиворечиви.
Друга черта, която разкрива системата на правото е формалната му определеност. От тази
гледна точка правото се различава от останалите социални регулатори – обичай, морал и т.н.
Формалната определеност на правото се извежда от начините, по които то възниква. Нормативното
битие е или нормативен акт или юридически прецедент. Формалната определеност е свързана и с
друга х-ка на правото – институционалния характер. Ако един нормативен акт е творение на
некомпетентен държавен орган, този акт е нищожен. Подзаконови нормативни актове могат да бъдат
приети само от органите на изпълнителната власт.
Правото има принудителен характер, като принудата се проявява на две нива. Вътрешно
присъщо - правото е територия на принуда, тъй като то съдържа в себе си определена мярка на
свободата. В този смисъл то ограничава нашата свобода. Само нарушаването на правни норми води
до реализиране на държавна принуда. Тази външна принуда има субсидиарен характер и се появява
само тогава, когато правната повеля не се спазва съзнателно (виновно) и когато неспазването води до
увреждане на нечии права или пропусната полза . При вина+вреда държавата следва да осъществи
принуда. Принудата е правно определена и действа в рамките на правото. Правомощията са
изчерпателно посочени в нормативните норми.
Правото може да се сведе до правило. Правилото се формулира чрез категории – субективно
право и юридически задължение, между които съществува корелативна връзка. Помежду си са като
огледален образ. Правото регулира обществените отношения чрез предоставяне на субективни права
и чъзлагане на юридически задължения на участниците в тях.
Установяване на позитивното право държавата формулира правила за поведение за първи
път най-разпространената форма на възникване на правото. Държавата може да превърне в правни
и други видове социални норми – вторично право.
Правото има три функции (начини, по които въздейства върху съзнанието, чрез него върху
волята и поведението):
1)отражателна – закрепва определен тип обществени отношения, дава своята оценка
2)регулираща правото трябва да регламентира поведението. Свежда се до предоставяне на
субективни права и възлагане на юридически задължения на участниците във
фактическите обществени отношения
3)защитна – от неправомерни посегателства. Фокусират се връзките и взаимодействието
между право и държава
Връзка между същност и функции – всяко изменение в същността води до изменение във функциите
5. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО
Това са формите, в които се обективира общообществената нормативна воля; формите, в
които съществува и се реализира позитивното право. Съществуват две основни х-ки на ИП:
1)валиден източник - той трябва да е валиден/действащ/да не е отменен; действа до момента
на неговата изрична отмяна, която се съдържа в самия нов акт
2)юридическа сила -трябва да бъде приет от компетентен държавен орган в рамките на
неговите правомощия
Втората характеристика на всеки източник е юридическата сила, която определя мястото му в
йерархията. Юридическата сила се определя от два фактора: 1 – характера на обществените
отношения, които се регулират от този източник и др.
ВИДОВО РАЗНООБРАЗИЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО
Те биват спонтанно възникнали и институционално възникнали.
1)правният обичай съдържа спонтанно възникнала норма, но в резултат на един и същи тип
поведение в рамките на едни житейски ситуации за продължителен период от време
2)институционалните източници са свързани с правотворческата функция на държавата.
Видовото разнообразие е огромно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по ОТП

ОТП възниква преди 150г. Свързва се с името на Емануил Кант. Юридическият императив може да формулираме така: „Свободата на всеки се простира дотам, където започва свободата на другия!”...
Изпратен от:
funkcija
на 2009-04-11
Добавен в:
Лекции
по Право
Статистика:
204 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Право
Право на Европейския съюз
междинен тест по Право за Студенти от 2 курс
Семестриален тест по "Право на Европейския съюз". Съдържа въпроси за историята, компетентността и органите на ЕС, както и няколко въпроса относно правата на човека в рамките на Съюза. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
20
21
1
3 мин
16.07.2019
Право и стандарти за телекомуникации
тематичен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за проверка на знанията на ученици и студенти. Съдържа въпроси само с един верен отговор.
(Лесен)
10
2
2
13 мин
17.09.2020
» виж всички онлайн тестове по право

Лекции по ОТП

Материал № 318819, от 11 апр 2009
Свален: 204 пъти
Прегледан: 149 пъти
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 6,565
Брой символи: 58,581

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по ОТП"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения