Р Е Ф Е Р А Т
НА ТЕМА: Етически категории. Добро и зло.
Справедливост.
Изготвил:
М. Филипова
2007г.
СОФИЯ
•Сократ. Познание и добро. Личното
самоусъвършенстване. Добродетели.
•Платон. Живот, смърт и идея за безсмъртие.
Идеята за съвършена държава и съвършен
добродетел.
•Аристотел и етиката като практическо
знание.Доброто и добродетелта като praxis.
•Епикур и проблема за удовлетворението.
Страданието и стоицизмът.Щастието като
цел и смисъл на живота. Стоическият
индивидуализъм.
1. Етическите категории
Етическите категории са най-обобщени понятия на теорията за
морала, защото изразяват дълготраен и всеобхватен морално-
практически и теоретико-етически опит. Те като че ли обобщават
два вида опит: този на етическата теория и този на моралната
практика..Чрез тяхното използване може да се долови начина на
разрешаване на днешните конфликти, да се предвиди утрешния
ден на етиката. Етическите категории абстрахират и се изграждат
най-често върху възможностите и вероятните връзки между
хората. Чрез своята абстрактност и обобщеност на моралния
опит, те изразяват закономерните връзки помежду си.
Без доброто и злото не може да си представим етиката.
1. 1 ДОБРОТО
Доброто и злото са начин на съществуване на морала. Тук е
заложена видимостта на моралните отношения, проявени като
специфична форма на обществените отношения. Същността на
морала това е “битието” на доброто и неговата динамично-
противоречива връзка със злото.Доброто се намира винаги на
предна линия на конфликта със злото и тъкмо това противоречие
със злото подчертава развитието на морала.
Системата от логико-методологически характеристики,
които са основата на етико-теоретическия анализ за доброто,
обхваща няколко компонента. Те от своя страна са дадени в
опозиция, тъкмо защото трябва да отразят
вътрешнопротиворечивата природа на доброто. Именно така те
разкриват доброто като развитие и като наличност, изразяват
връзката му с логическата структура на всяка идеализация.
Четири са характерните черти, изразяващи противоречивото
63
6
