Доклад
Семейство и престъпно поведение на
непълнолетните
На Гергана Данчева Иванова
на ФСГ “Васил Левски”
от ХІІ в клас № 4
Моят доклад очертава динамиката и особеностите на отклоняващото се
поведение сред непълнолетноте у нас последните години и ролята на семейството в
изграждането на престъпна мотивация и нагласи.
Последното се дискутира от три гледни точки:
1.От гледна точка на семейството като социокултурен модел,
възпроизвежващ отклонения в поведението на подрастващите;
2.Специално внимание се обръща на насилието в семейството и връзката
му спрестъпното поведение на децата;
3.Отчита се голямото влияние на емоционалната атмосфера и
взаимоотношенията в семейството за противообществените прояви на
непълнолетните.
Налага се да поставя акценти върху проблема за емоционалните
взаимоотношения, лошите жизнени и материални условия,
разпадащите се семейства и растящата агресивност на непълнолетните.
Очертава се рязко нарастване на детската престъпност – около 3,5 пъти
за периот от последните 10 години. Нараства броят на разкритите
престъпления, извършени от непълнолетни към разкритите - с около
30%. Въпреки това, факт е относително ниският дял на осъдените
непълнолетни по причини, изобщо характерни за съдебната практика у
нас: ниската разкриваемост на престъпленията, особености при
1
реализирането на наказателна отговорност на непълнолетните и
забавянето на наказателната процедура. Резултатът е пренебрежително
отношение към законите, липса на страх от наказателна отговорност и
чувство за безнаказаност. За това свидетелства фактът, че
приблизително 1/4 от непълнолетните извършители са били осъдени за
рецидив – за престъпления чрез едно, две, три и повече деяния.
Напоследък се наблюдава и тенденция на увеличаване на
груповата престъпност сред непълнолетните и издигането й в ранг на
организирана престъпност. През последните години тя съставлява
около 40% от общо разкритите криминални престъпления, извършени
от непълнолетни. Забелязва се и увеличаване на груповите
противообществени прояви с предварителна подготовка, със
“специализалиция” на участниците, със засилване на дързостта,
агресивността, бруталността и жестокостта на непълнолетните
извършители.
1. Социално-демографски характеристики на
непълнолетните правонарушители
Данни от изледвания показват, че най-рисков в криминално
отношение е възрастовия период между 15 и 17 години,
контингент,който представлява около 60% от всички осъдени
непълнолетни.В същото време се наблюдава все по-осезателно
снижение на възрастовата граница при извършване на първите
противообществени прояви.Така за всеки шести от осъжданите, тя е
под 7 години, а за всеки втори - между 11 и 14 години.Данни за 2000 г. ,
свидетелстват, че около 1/3 от осъдените непълнолетни имат
образование, несъотвецтващо на тяхната възраст.Мнозинството от тях
не учат и не работят.Очевидно е, че непълнолетните с висок риск за
престъпно поведение са напуснали или отпадналите от училище.С най-
висок риск за отклоняващо се поведение са непълнолетните в особено
трудни обстоятелства: от семейства на алкохолици, криминално
проявени, осъждани, морално застрашени деца, сираци, изоставени,
безнадзорни и скитащи, проституиращи, чиято възраст често е между
10 и 13 години.
2. Личностна мотивация и престъпно поведение
Личностната мотивация за отклоняващо се поведение е резултат от
социализацията на непълнолетните, където главна роля играят
семейството, училището и приятелският кръг.
Факторите, които благоприятелстват мотивацията за извършване на
антисоциални прояви, са:
2
-пълната неангажираност на родителите към възпитанието на
техните деца;
-липсата на контрол или занамереният родителски контрол;
-отрицателно влияние на близкото социално обкражение;
-ниска култура;
-възрастовите и индивидуалните особености, които намират
отражение в различни асоциални форми на себеутвърждаване и
реализация;
-психо-социалните и здравни характеристики, които стимулират
отклоняващо се поведение;
-конкретната житейска ситуация, която често провокира
престъпни прояви.
Семейството, когато то съществува, нерядко проявява престъпна
неангажираност и дори упражнява натиск или обучение в “занаята”.
Данните показват, че в повече от половината от подобни случаи има
осъществено насилие от родител, роднина или родственик,а в 11,2% -
от бивши “приятели и познати”, които тласкат непълнолетните към
престъпно поведение.Става ясно, че много от извършителите на
престъпления са жертва на престъпления. Изследванията потвърждават
широките мащаби на това престъпление като сочат увеличаване на
насилствените прояви спрямо малолетни и непълнолетни – системен
физически, морален и психически тормоз, насилие за извършването на
едни или други “отклонения” – просия, проституция, употреба на
наркотици, привличане в религиозни секти и т.н.
Много от непълнолетните извършители на противообществени
прояви се квалифицират като затворени, слабо волеви, податливи на
негативно влияние, буйни, отмъстителни, склонни към афектни
състояния и т.н. Само 8,1% нямат данни за психични отклонения или
други заболявания, стимулиращи отклоняващо се поведение.
3. Семейството като фактор за престъпно поведение
при подрастващите
Семейството влияе върху формирането на престъпна мотивация и
нагласи при подрастващите в следните точки:
А) Семейството като модел “произвеждащ” отклонения
В част от семействата, особено в тези с ниска култура и
социално положение, децата израстват в атмосфера на нравствен
и социален вакум, където житейската практика е унищожила
границата между “добро” и “зло” доколкото мнозинството от тях
ежедневно са на ръба на закона и многократно – извън него. Това
3
