Четирилогията на Димитър Талев
Резюме и анализ
Авторът
Димитър Талев Петров-Палисламов (1.09.1898, Прилеп - 20.10.1966, София).
Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на
патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща.
Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни определят
безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара
Загора, завършва гимназия в Битоля. Следва по 1 семестър медицина и философия в
Загреб и Виена; завършва славянска филология в Софийския университет .Коректор ,
член на ред. колегия , главен редактор и директор на в. "Македония", който се оформя
постепенно като орган на дясното крило на македонското движение.Сътрудник и
редактор в културния отдел на в. "Зора". През октомври 1944 е арестуван без
официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за "прояви на великобългарски
шовинизъм" е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945). Отново
е арестуван през октомври 1947, тежко болен е въдворен на работа в мина Перник,
рудник "Куциан"; оцелява с усилията на сълагерници. Семейството му е изселено от
София в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев доработва романа
"Железният светилник", създава "Преспанските камбани" и "Илинден". Посвещава се
на свободна писателска практика. Народен представител в V НС.
Още от ранни години публикува всекидневно уводни (програмни) статии,
полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, "поетическа география
на Македония", отразяващи героичното минало и трагичното настояще на
македонските освободителни борби. Публицистиката му разкрива фактическа
осведоменост и идейно-политически противоречия, полемичен темперамент, лични
пристрастия и самозаблуди; но неизменно е пронизана от дух на страстно
българолюбие и синовна обвързаност със съдбата на родния край. Във в. "Зора" (30-те
и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети
на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. Първата книга
на Димитър Талев "Сълзите на мама" - приказки за деца, носи белезите на неизживян
социален сантиментализъм.
Първото му голямо начинание - трилогията "Усилни години" ("В дрезгавината на
утрото", "Подем", "Илинден") е смел опит на младия автор да създаде епическо
романово повествование за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-
Преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в
младостта убеждението, че "требва да напише нещо големо за Македония".
Свидетелство за творческо дръзновение (Талев. няма предходници и значителни
съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната
целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - революционно-
освободителните борби на Македония, за полувековното изстрадване на една идея -
свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът
изгражда повествование,изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост,
самоцелно битоописателство и сензационни фабулни ефекти. Въстанието е
представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите
исторически закономерности, в същината на социално-психологическите,
националните и локалните му характеристики. Романистът се движи с по-голяма
сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели
на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Съзрява
Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията
на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на
историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка.
През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина,
към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие.
Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите
"Златният ключ", "Старата къща" и "Завръщане". В началото на 40-те г. създава
първия роман - "Железният светилник", отпечатва завършени глави от него под
формата на разкази във в. "Зора" По-късно, при наложената и съзнателно следвана
самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална
концентрация и воля за самоотстояване,Талев написва следващите 2 книги от
останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията
"Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е
първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за
подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание,
изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес
на разгръщане на българското национално възраждане и национално-демократична
революция.
В същото интензивно изживяно творческо десетилетие (50-те години) Талев
създава и тритомния роман "Самуил" - летопис за края на Първата българска държава.
Отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с
историческо напрежение, към героикотрагични личности, средоточие на драматична
екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.
Като цяло художественото дело на Талев, самобитно и смело противопоставящо се
на идеологемите и предписанията на нормативната догматична естетика, е
фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза:
създава традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в
тяхната устойчивост и динамика в историческия процес, в мащабното изображение на
върхови събития от националната история в нейната диалектика и социално-
психологически параметри. Произведения на Талев са преведени на над 20 езика.
Тема,сюжети,герои
Всеки би могъл да каже,че темата в четирилогията на Талев е тази за национално-
освободителната борба на Македония. Но при един по-задълбочен анализ се разбира,
че това е само една от темите в романа ,дори не е и централната,тя е просто оста, около
която се завъртат всички останали мотиви,които наистина съставляват основата на
произведението.
Героите са много,във всяка част от романа се появяват все повече нови и нови
лица,но това е логично,ако следваме нишката,която Талев е предначертал. Не е ли
вярно,че вървейки напред във времето, хората, готови да жертват живота си и
подготвени да водят една наглед загубена борба, се умножават? Да, това е така,защото
времето променя хората,извайва нов светоглед и друго мислене у героите. Нека си
спомним откъде започва всичко. Стоян Глаушев,селянин,прост,неук,роб откакто се е
родил,свикнал да се труди безспир и да търпи всички робски неволи, наследени от
поколения,се опълчва срещу турчин и то за живота на своето куче. Така Стоян е
принуден да бяга,неговият робски и човешки страх го насочва към града,където се
надява да намери защита и по-добър живот. След много перипетии той успява да
намери място,където да си изкарва хляба и такова,където да преспива - домът на
Султана. Тази изключително силна жена,чийто дух не може да бъде пречупен
лесно,намира милост в сърцето си и предоставя на селянина плевнята си. Тя живее само
с баба си,но тя е гордата и властна внучка на Хаджи Серафим и тя е тази,която
командва развоя на събитията. Султана решава да вземе Стоян за мъж и никой не би
могъл да и попречи. Независимо от хорските приказки,от одумванията, от клеветите,
които се сипят върху нея,тя успява да отстои своето решение,без да се поколебае нито
за миг. Тогава решава да се опълчи срещу обществото,но в името на създаването на
семейно огнище и на възраждането на семейните патриархални ценности. Оттук
нататък Султана урежда живота си като Глаушевица,слуша мъжа си,но всъщност тя го
ръководи със своята „слаба женска ръка”. След време идват и децата, но оцеляват само
Кочо,Лазар,Манда,Нона и Катерина. Любимците на Султана са Лазар и Катето,тя ги
следи най-зорко,но докато успява да упражни невороятната си сила и да вдъхне респект
и страхопочитание у другите си деца, точно нейните любимци са като че ли най-
далечни от нея,тяхното мислене е най-различно и най-освободено. Лазар се превръща в
борец,в опора на цяла Преспа,защото съумява да се опълчи,да извоюва по-добри
условия за себе си и съгражданите си. Той не се страхува да се намеси в работите на
общината,където старите глави не приемат новото мислене,не се притеснява да се
опълчи дори срещу каймакамина, когато се налага. Борбата на преспанци през онези
години е свързана не толкова с освобождаване от турското робство, колкото с
освобождаване на църквата от гръцката патриаршия и създаване на българска
такава,която да бъде опора на българите и да им внушава смелост и отечествена обич.
Това е една от големите стъпки предприети начело с Лазар и завършени успешно.
Безбройни са пътите,в които Лазар Глаущев лежи в затвора ,дори и на стари години,но
той винаги съумява да запази светлината в сърцето и ума си,която го извежда винаги на
правилния път,не правилен за него,а за народа му. При създаването на революционните
комитети той е съгласен на условието отделен път за Македония,но в душата си винаги
е искал тя да бъде част от Българското княжество, да се присъедини към вече свободна
България,една мечта,която си остава само негова.
1
89
5
