Големина на текста:
Идеята и грижите за сигурността съпровождат човечеството и
неговите обществени групи от началото на неговото съществуване. В
преходните периоди на развитие различните аспекти на сигурността
привличат общественото внимание и служат като основа за извличане на
приложими принципи за нейното управление.
Понятието „сигурност” има ключово значение за обществения и
личния живот, зощото то дава по- добра въэможност да се разбере в какъв
свят живеем, как да живеем в него и как да преодоляваме допуснатите
грешки, за да съхраним живота и неговите ценности. Зощитата на най-
висшето благо- вбтрешната и външната свобода на гражданите изисква
непрекъснати усилия и ресурси.
Демократичните промени в Европа и света към края на ХХ в.
поставят под съмнение способностите на държавата да гарантира не само
сигурността, но и икономическото развитие. Периодът след Студената
война подтиква към приемане на демократичните идеи за гарантиране на
правата, естествените лични свободи и принципите за индивидуална
сигурност на гражданите. От доминиращо публично благо сигурността
постепенно се преобразува в частно благо.
Вътрешната сигурност е изправена пред необходим процес на
трансформация, насочен към придобиване на нови способности за
действителна гаранция на правата и свободите на гражданите.
Eжедневно всеки един от нас става субект на обработка на
лични данни. Лични данни на гражданите се събират и обработват
почти във всяка сфера на обществения живот: в дейността на
държавните органи и държавната администрация, при различни
транзакции и сделки в частния сектор, при медицинско обслужване,
при полагане на труд и социално обслужване, в образователната
система, при получаване на публични услуги и т.н.
Мащабите на движение на информационните потоци и
количествата обработвани лични данни, нарастващи все повече и
повече, е наложило необходимостта от възприемане на механизми
и правила за защита на личната информация. Българският Закон за
защита на личните данни, подобно на Европейските
законодателства, възприема мерки за защита и предоставя
съответни права на гражданите, чрез упражняването на които те да
могат да бранят своята лична информация от посегателства. Когато
някой поиска от тях да разкрият личните си данни, гражданите имат
право да узнаят кой, за какви цели и какви данни ще събира за тях.
На това право съответства и задължението на администраторите на
лични данни да информират лицето относно целта и средствата на
обработката, получателите, на които могат да бъдат предоставени
данните, сферата на ползването на данните, наименованието и
адреса на администратора.Гражданите имат право да бъдат
информирани също така дали данните, които се изисква да
предоставят, трябва задължително да бъдат предоставени или
предоставянето има само доброволен характер и могат да откажат.
Това право е във връзка със задължението на администраторите да
изискват съгласието на лицата, когато пристъпят към обработване
на данните им. Изключение от този принцип се допуска само в точно
определени случаи - когато личните данни се събират и обработват
за изпълнение на законово задължение на администратора, когато
обработката се извършва за нуждите на научни изследвания или на
статистиката и данните са анонимни, или когато обработването е
във връзка със защитата на живота или здравето на лицата, както и
когато състоянието им не позволява да дадат съгласието си. Затова
е нужно да се знае точно за какво и на какво основание се събират
данните, за да знаят гражданите дали в конкретния случай
съгласието им задължително трябва да се получи, за да е
правомерно обработването, или обработката става независимо от
тяхното съгласие.Практиката по прилагането на Закона за защита
на личните данни досега показва обаче, че изискванията за
информиране на гражданите и получаване на тяхното съгласие,
когато това е задължително, са едни от най-често нарушаваните
норми.
Чрез упражняването на тези свои права гражданите
осъществяват контрол върху дейността на администраторите по
обработването на личните им данни. За целта лицата могат да
искат потвърждение от администратора, че личните им данни се
обработват при него, могат да искат изтриването, превръщането на
данните в анонимни и блокирането на обработването, когато това е
в нарушение на закона или извън целите на обработката.
Гражданите могат да искат също така актуализирането или
поправянето на данните си. Тези искания се отправят писмено до
администратора, който е длъжен да осигури достъпа, а ако откаже,
неговия отказ може да се обжалва пред Комисията за защита на
личните данни и пред съда.
Проблемен момент възниква тук във връзка с възможността на
администраторите да отказват достъп до лични данни на лицата,
когато с това биха се застрашили националната сигурност и
обществения ред. Законът предоставя възможност да се уреди
особен ред за обработката и достъпа до лични данни, когато това
касае отбраната, националната сигурност и обществения ред.
Именно такъв ред предвижда Закона за защита на
класифицираната информация, където дадена информация може
да се класифицира като държавна или служебна тайна и по този
начин достъпа до нея да бъде забранен, дори и когато тази
информация касае само лични данни на дадено лице. Фондация
“Център за модернизиране на политики” няколко пъти беше
сигнализирана за подобни случаи, когато се отказва достъп
например до личното кадрово досие или до резултатите от
психологическа експертиза на лица, работещи в структурите на
МВР, с мотив, че информацията в тях е класифицирана.
Остава въпросът дали по този начин не се дава твърде широко
правомощие на държавните органи да оправдават отказа си за
достъп до различни видове информация, като поставят гриф
“секретно”. Защото би следвало да се разрешава достъп до личните
данни на лицето, там където данните касаят само негови лични
данни например достъп до резултатите от психическата
експертиза, като се отказва достъп до частта от информацията,
която наистина касае обстоятелства, свързани с националната
сигурност.
Така се гарантира на гражданите, че техните данни няма да
бъдат разкривани без съгласието им. Изключенията от този принцип
са единствено случаите, когато източниците на данни са публични
регистри или документи с обществена информация; когато
предоставянето е във връзка със защитата на живота или здравето
на лицата; когато е необходимо на органите на съдебната и
изпълнителната власт и за защита на конкуренцията и
потребителите и това е установено в закон; или когато данните са
необходими за целите на научни изследвания или за статистиката и
са анонимни.
Когато данните на лицата се предоставят от един
администратор на друг, например от ЕСГРАОН към данъчните
власти, от работодателите към Инспекцията по труда, и др., освен
съгласието на лицата, допълнителна гаранция се явява и
изискването за получаване на разрешение от Комисията за защита
на личните данни за предоставяне на данните. Спазването на това
изискване обаче се затруднява на практика, тъй като твърде често
се налага на администраторите да обменят данни при изпълнението
на различни свои задължения по закон, и необходимостта при всеки
такъв обмен да искат разрешение от комисията създава доста
трудности.
Забраната за предоставяне на достъп на трети лица до
личните данни на гражданите често се използа,, обаче, от страна
различни държавни органи като претекст да отказват достъп до
обществена информация. Тези органи имат задължение по силата
на Закона за достъп до обществена информация да предоставят
достъп на обществеността до документи, актове, договори и др.,
създадени в процеса на тяхната работа. Държавните органи често

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 яну 2019 в 09:53 студент на 52 години от Шумен - Факултет "Артилерия, ПВО и КИС" към НВУ "Васил Левски" - В. Търново, факулетет - Артилерия, ПВО и КИС, специалност - КТТ, випуск 2016
05 яну 2019 в 13:58 студент на 28 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2015
09 сеп 2018 в 14:23 ученик на 23 години от Лясковец - СОУ "Максим Райкович", випуск 2015
28 авг 2018 в 17:31 студент на 24 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История, випуск 2016
10 юни 2018 в 20:01 родител на 45 години от Пловдив
27 сеп 2017 в 14:00 студент на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2021
26 юли 2017 в 21:03 студент на 35 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2016
24 ное 2016 в 21:50 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Библиотечно-информационни науки, випуск 2016
16 ное 2016 в 14:25 потребител на 40 години
08 окт 2016 в 14:29 студент на 25 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Икономика, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Национална служба "Сигурност"


Национална служба "Сигурност" е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации или лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и...
 

Защита на личните данни


Кратка тема за защита на личните данни, писана изцяло и единствено от законите...
 

Теоретични правни основи на Националната сигурност

20 яну 2009
·
1,578
·
37
·
9,025
·
1,224
·
19
·
2

Никоя друга постоянна цел на държавното управление не е по– важна от защитата на физическата сигурност на гражданите.
 

Източници и носители на заплахи за националната сигурност

18 яну 2009
·
525
·
17
·
2,183

Най-новите постановки по проблемите за изменения в доктрината за национална сигурност.
 

Анализ на взаимодействието между парламентарната информационна среда и информационната среда на службите за сигурност


В настоящия доклад е представена част от научна разработка, в която се анализира взаимодействието между парламента и службите за сигурност. В това изследване се разкрива същността на категорията информационна среда, като се акцентира върху:...
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Тест по международна сигурност
изходен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти
Изпитен тест по "Международна сигурност" в Софийския университет. Преподаватели: проф. П. Пантев, проф. Г. Стефанов. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
10
131
1
1 мин
15.06.2012
Подбор на кадри в охранителната дейност - тест
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 12 курс
Тестът е финален по дисциплината "Подбор на кадри и действия в кризисни ситуации" за Частен професионален колеж "Св. Георги Победоносец"...
(Труден)
14
74
1
09.02.2012
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Сигурност на личните данни

Материал № 312928, от 30 мар 2009
Свален: 104 пъти
Прегледан: 43 пъти
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 745
Брой символи: 6,479

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сигурност на личните данни"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения