Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Традиционно и модерно в творчеството на П. П.
Славейков /Л И С/
В края на ХІХ и началото на ХХ век се поставя начало на нов етап в развитието на
българската литература. Характерната за Възраждането синкретичност се разрушава, а
след Освобождението творците започват да гледат на себе си като на специална
категория, обособена и отграничена от обществените маси. Промяната на
историческата действителност в края на ХІХ в. създава обективните предпоставки в
българската култура да навлязат модерните течения на западноевропейските
тенденции. Чрез кръга „Мисъл” в България постепенно навлизат чертите на
индивидуализма. Благодарение на това направление се дава отговор на необходимостта
от израз на проблемите на личността след дългия етап на етноцентризъм в
литературата. Допирът със заподноевропейската култура и изкуство и преосмислянето
на народното творчество са черти на развиващия се индивидуализъм. Сред неговите
най- видни представители е духовният ръководител на кръга „Мисъл” П. П. Славейков.
Той се запознава с най- новите проблеми на модерната европейска мисъл по време на
следването си в Лайпциг, слуша лекциите на Вунд и Фолкет, чете немските философи
от Фихте до Ницше, увличайки се от идеята за „свърхчовека”, а не по- малко влияние
му оказва и руската класическа литература. Философията и възрожденските традиции
оформят представата му за човека и света.
Славейковата индивидуалност е ситуирана в пространството между възрожденските
идеали и модерната проблематика на личността. Творецът възприема
доосвобожденската идея да помогне на народа да излезе от робската непросветеност,
като пътя за това израстване той вижда в индивидуализма, в издигане нивото на
отделната човешка личност. Славейков се вълнува от проблемите и душевността на
отделния човек, тъй като от него започва пътят към всеобщия прогрес.
В творчеството на Славейков народната традиция не е отхвърлена, а преосмислена. В
модусите на родното творецът поставя за смислов център преживяванията и
душевността на индивида. Целта, която стои пред четворката от кръга „Мисъл”, е да
приобщят българската литература към съвременните европейски тенденции. Тази
амбиция придобива реални измерения в творчеството на „вожда на модерната
българска литература”. Традиционно и модерно са свързани в Славейковите
произведения, образувайки неделимо и жизнено цяло, което пребъдва благодарение на
вложената идея за смисъла и търсенето на такъв в човешкия живот. Уникалното
съчетание на индивидуалното и народното създава големите универсални идеи за
битийно и надбитийно.
Славейков утвърждава типа на културния герой в българската литература, способен да
твори нови светове, като пресъздава себе си и своите идеали. Идеен обединител на
Славейковото творчество е човекът творец на битието.
В книгата „Епически песни” за фолклорните стилизации и битово- психологическите
поеми Славейков заимства от фолклора поетиката им и някои мотиви, докато
философските поеми са с подчертано модернистични проблематика и поетика.
Народното творчество е използвано да осъществи целите на голямата тема за ярката
човешка индивидуалност. Представена е изключителната личност, която живее по свои
закони и отстоява себе си и личната си свобода.
Позовавайки се на изконни български мотиви, П. П. Славейков преосмисля народната
песен и придава нов тласък в литературното развитие. Искрената му любов към
фолклора е наследена от неговия баща – П. Р. Славейков. Приемствеността на сина от
бащата е отразена в стихотворението „Баща ми в мен”, което дава ярък израз на
връзката между две различни поколения: „Че живият му дух и мисълта му жива/
живеят в мене те, в мен, неговия син.”.
П. П. Славейков обаче далеч не твори сляпо в духа на народната песен, а я пречупва
през погледа на модерния поет. Той вплита фолклорните мотиви с тенденциите на
епохата, изразявайки преклонението си пред народното творчество, но и стремежа си
към издигане на българската литература до западноевропейските образци. Славейков
търси и открива във фолклора съхранени български добродетели, които да предложи на
съвременниците си.
Живата симбиоза между национално- традиционното и модерното Славейков постига в
своите битови поеми. В тях е реализирана основната му естетическа амбиция, а именно
– през призмата на индивидуално- националното си световъзприемане да разкрие
същността на универсалния човешки дух, тоест поетът търси в трайните белези на
българското общочовешкото. В Славейковите творби неизменно присъства основният
негов герой – творецът на живота, дори в сферата на колективното патриархално битие.
Този образ съчетава две идейни линии: тази за естетическия човек, ръководен от
собствените си волеви импулси, който стои над моралните забрани, и въплъщава мощта
на личната воля да постига красив, независим живот (музиканта- тамбурист, Иво и
Калина и др.), и тази, представяща християнската идея за усъвършенстване по пътя на
страданието – тук се усеща и влиянието на толстоизма. Въплъщение на модела
„нравствен човек”, който се води от законите на хуманността са Ралица, Райка, Бойко
във втората му морална фаза.
„Луд гидия” е творба, пряко свързана с народната песен. В нея Славейков достига до
едно от първите си тълкувания за ролята на твореца и силата на изкуството. В поемата е
идеализиран естетическия човек. Произведението въвежда централния Славейков герой
– твореца- избраник, натоварен с изключителната мисия да свързва чрез божествения
си талант земния и небесния свят. Поетът проследява съдбата на отделната личност в
обществото, чийто талант придава смисъл на битието. Музиката на твореца прониква
във времето и пространството, като се слива с вечността. Макар поетиката на поемата
да я изгражда привидно изцяло в стила на народната песен, то по- дълбоките й
смислови акценти разкриват непознат до този етап в българската литература подход.
Героят е персонифициран и неговата музика надхвърля рамките на родното
пространство, насочвайки се към вечните проблеми на човека и света: „що е божа дарба
– то за свят е чудо”.
В ранните произведения на П. П. Славейков се чувстват мотиви и на традиционната
българска проблематика, и на влиянието на модерната немска философия.
Произведението „Неразделни” е изградено по мотиви от митическите народни песни за
превращението и от любовния фолклор за вечната обич. Творбата обаче съдържа и
ново философско значение, обогатено от идеите на Ницше и Шопенхауер. Животът
след смъртта и безсмъртието са тематики непознати в народното творчество. В
произведението „Неразделни”, звучащо като народна песен, поетът втъкава проблема
за способността на човек да се пребори с тлението си. За Славейков краят на
нещастната любов е щастлив, тъй като е представен от смъртта – тази смърт, която не
разделя, а събира влюбените за вечен живот отвъд света. Поетът изгражда във формата
на народна песен своите творби, в които изразява най- модерните проблеми и търсения
на индивида. В „Неразделни” Славейков защитава правото на човека да обича.
Стихотворението поставя непозната до този момент традиция за отстояване на
индивидуалното и надделяване на духовността над тленността: „За сърцата що се
любят и смъртта не е раздяла.”.
Дори в ранните произведения на П. П. Славейков, които са пряко свързани с народните
песни, традиционно и модерно съжителстват в различни пропорции. И чрез двата
мотива обаче – традиционния и новаторския, поетът набелязва модел на света и
изгражда нравствени позиции, които достигат своя зенит в зрелия перод на
творчеството му.
Чрез поемата „Ралица” Славейков за пръв път изгражда пълен художествен образ на
човека и света. Творбата е лишена от почти всякаква тенденциозност при изграждане
на модерния философски възглед на поета за човешкото битие. Произведението е
оформено с мотиви от народната песен, но въпреки това то придобива звучене коренно
различно от Петкославейковата творба „Изворът на Белоногата”. Гергана става легенда
за цяло село, тя може да бъде всяка българка от народа. За разлика от нея Ралица не е
типизирана, а душевните й преживявания са детайлно обрисувани. Красотата и
духовният свят на девойката са представени чрез образен паралел с природната
картина. Във фолклора сравненията с природния пейзаж извикват идеята за
прекрасното. Творецът се обръща към традицията на народната песен, за да открие
изконните добродетели на българския характер.
При изграждане образа на Ралица се срещат фолклора и модерните Славейкови
интерпретации. Тъй като в народното творчество душевната красота е предпоставка за
физическа, моралните добродетели на девойката я облагородяват и превръщат
външността й в неимоверно красива. Ралица е предствена като носителка на най-
високи нравствени ценности и най- вече – като личност, която владее силата да защити
духовните си потребности: „Сърцето силом се не зема./ Не е то пита, то се не ломи.”,
заявява тя. Стоицизмът на Ралица е изведен като висша степен на нравствен героизъм,
вътрешна извисеност и духовна красота. Водещ в изграждането на поемата е именно
мотивът за нравствения стоицизъм, който обединява цялото Славейково творчество. В
много свои произведения поетът интерпретира проблематиката за силната личност,
оставаща вярна на себе си въпреки изпитанията на суровата съдба. Това се дължи както
на влиянието на ницшеанската идея за изключителността на субекта, така и на самата
житейска участ на Славейков. Във философските си поеми той налага твърдението, че
личното страдание се надмогва чрез творчеството. В поемата „Ралица” творческият акт
се отъждествява с майчинското сътворение. То придава битиен смисъл и осигурява
духовно- физическото й съхранение. Емблема на това себесъхранение е
непомръкващата усмивка, израз на естетическа прелест и опазена нравственост.
Победата на личната воля над съдбата е синтезирана в думата лексикален лайтмотив на
цялото Славейково творчество, насочено към култа към верния на себе си човек:
„ненадломена”. Тази характеристика доближава Ралица до модерния тип Славейков
герой – личността избраник. Идеята за изключителността е проектирана още в
началното сравнение на Ралица с „вечерница в небето” и в израза „една бе в село”;
подсказва я и мотивът за нейното сирачество, тъй като в традиционен аспект
„сиротното чедо” се възприема като избрано от бога и натоварено с уникална участ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Традиционно и модерно в творчеството на П.П.Славейков

В края на ХІХ и началото на ХХ век се поставя начало на нов етап в развитието на българската литература. Характерната за Възраждането синкретичност се разрушава, а след Освобождението творците започват да гледат на себе си като на специална категория, об
Изпратен от:
rosiiitooo
на 2009-03-29
Добавен в:
Биографии
по Литература
Статистика:
74 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля ви по микроикономика
добавена от Vicky2112 07.09.2015
0
9
Трябва ми теза по лутература .. !!
добавена от nasi802 27.02.2013
0
14
Литература за 7клас Алеко Константинов
добавена от mi6ata5 06.02.2013
0
26
душевната красота и нравственото величие на гергана съчинение
добавена от pavlina.hristova_3583 11.05.2017
1
5
Теза върху проблема - Ниагара - чудото на света
добавена от vasko.cinov 06.04.2014
1
3
Подобни материали
 

Том се среща с принца

20 дек 2009
·
1,366
·
2
·
319
·
8,109
·
17
·

Подборен преразказ на 3 част от "Принцът и просякът"- Том се среща с принца - 6 клас...
 

Принцът и просякът

24 яну 2012
·
242
·
13
·
173
·
767

Исторически роман е специфичен жанр в литературата, който се характеризира с описанията на истински събития и личности, заобиколени обаче от измислени герой и картини...
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,492
·
1
·
457
·
572
·
1
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Нравствено-философски проблеми в поезията на Пенчо Славейков

28 фев 2006
·
2,120
·
3
·
827
·
341
·
1

ЛИС върху поезията на Славейков.
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,187
·
3
·
1,327
·
812
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 11-ти клас върху лириката на Ботев
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията след изучаване на творчеството на Ботев, както и за подготовка за ДЗИ. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
44
1
2 мин
06.08.2018
"Робинзон Крузо"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тест за текущ контрол след изучаването на романа на Даниел Дефо. Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
14
4
1
5 мин
05.04.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Традиционно и модерно в творчеството на П.П.Славейков

Материал № 312632, от 29 мар 2009
Свален: 74 пъти
Прегледан: 93 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Биография
Брой страници: 6
Брой думи: 1,959
Брой символи: 16,975

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Традиционно и модерно в творчеството на П.П.Сла ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
36

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
23

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения