Големина на текста:
През последните години проблемът за правата на човека се очерта като едно от
големите изкушения пред изследователите в няколко области на познанието — най-малко
политическата философия, правото, етиката. Това обстоятелство само по себе си не е нещо
необичайно. Известно е, че една и съща даденост често се оказва част от предмета на
изследване на различни науки, стимулирайки по този начин настаняването на
интердисциплинарния подход между характеристиките на съвременното научно познание.
Отдавна е отминало и времето, когато определени тенденции и форми в поведението и
мисленето (плод на обективно развитие или просто модни) са оказвали въздействие само в
рамките на населеното място, региона или най-много страната. С глобализацията на
съвременните процеси и развитието на технологиите все по-често определени идеи
претендират и дори не рядко успяват да заемат водещо място в световното
информационно пространство.
Големите финансови средства, които се отделят за различни прояви, посветени на
правата на човека (фондации, научни институти, форуми, монографии и сборници), както
и главните букви, с които в множество трудове се говори за Правата на Човека,
основателно предизвикват въпроса: не са ли правата на човека етикет на един нов опит за
завоюване на културно (а защо не и политическо) пространство от страна на западната
цивилизация или пък са поредната модна тема, която западният културен и интелектуален
елит експлоатира (след марксизма, психоанализата и сексуалната революция, по думите на
Вилей)1 ?
Преди да потърсим отговор на този въпрос, не би било излишно да погледнем към
проблема за правата на човека в историческа ретроспектива. Нека си припомним, че в
човешкото развитие периодично се редуват идеологии и управления, поставящи акцент ту
върху индивида, ту върху общността, респективно даващи предпочитание ту на правата, ту
на задълженията. Да се счита, че човечеството веднъж завинаги е направило своя
еднозначенизбор в полза на правата (т. е. наcиндивида), Би било най-малкото наивно.
Имайки предвид това, бихме могли по-убедено да поставим под съмнение опитите за
фетишизиране на съвременните схващания за правата на човека и да потърсим тяхното
истинско значение като продукт на една значима интелектуална и културна традиция.
Предлаганите кратки размисли нямат претенцията да дадат някаква всеобхватна
оценка на идеята за правата на човека и изградените на нейна основа теоретични
конструкции. Те са насочени към един сравнително частен проблем - изследване на
възможността за съжителство на идеята за правата на човека с идеята за модерната
държава. Но занимавайки се с въпроса за правата на човека и модерната държава, по
необходимост ще се докоснем до един важен и в много отношения предварителен
проблем, който съвременната правна наука не може да отмине с мълчание: доколко
изобщо е съотносимо към юридическото познание словосъчетанието „права на човека" и
не съответства ли то no-скоро на идеологически, отколкото на научни построения.
1. Главен асистент в Юф на СУ “Св. Климент Охридски”, доктор по право
Без да се впускаме в дискусии относно времето, когато идеята за правата на човека
съзрява, оформя се и се налага в теорията и в общественото съзнание, ние ще приемем, че
един относително цялостен лаически първообраз на съвременното разбиране за правата на
човека можем да открием у теоретиците на класическото естествено право — от Хуго
Гроций до Имануел Кант включително.
Един бегъл поглед върху еволюцията на политико- философската и правната мисъл
показва, че идеята за правата на човека има три главни опорни точки, без които нито
някогашните, нито съвременните теории за правата на човека биха били възможни: 1.
разбирането за абстрактния човек, разглеждан като самостоятелна ценност; 2.
възприемането на идеята, че съществува право с всеобща валидност, надхвърляща
границите на отделната държава; 3. твърдението, че в юридически контекст може да се
говори не само за право, но и за права.
Рационално-ценностният подход, стоящ в основата на разбирането за абстрактния
човек, разглеждан като самостоятелна ценност, е известен още в средиземноморската
античност. Но твърде големите различия в статуса на отделните категории хора в
античното общество (свободни или роби, мъже или жени, граждани или чужденци,
управници, философи, войници, земеделци или занаят чии и т. н.), както донякъде и
отсъствието на монотеистично религиозно мислене сред боговете съществува
йерархия), не позволяват на понятието човек да придобие онова ценностно значение, което
по-късно му придава антропологично ориентираната философия. Дори Аристотелевите
разбирания за справедливостта, отличаващи се с изключително високо равнище на
обобщение, не довеждат до утвърждаване на идеята за абстрактния и надарен с права
човек. Идеята за абстрактния човек, стоящ високо в ценностно отношение, постепенно се
налага през християнското средновековие. Тя се оформя още през патриотическия период,
намирайки опора в библейските текстове и е особено добре изразена у някои късни
схоластици. Човекът е създаден по божий образ и подобие и дори само на това основание е
вече ценност. Тезата за задгробния живот на свой ред принизява политическите,
социалните и икономическите различия, съществуващи между хората през тяхното земно
съществуване, и способства за утвърждаване на ценностната значимост на понятието
човек не само в религиозната догматика, но и като значимо философско понятие.
Идеята за абстрактния, надарен с права човек се оформя в модерния си вид в
навечерието и в хода на буржоазните революции и се утвърждава от класическите
либерални доктрини през втората половина на XIX век. Естественоправните мислители от
XVII и XVIII век, направили много за налагането
на това разбиране, обикновено изхождат от предполагаемите свобода и равенство между
хората в тяхното естествено (додържавно) състояние. Чисто рационалният път на
изграждане на класическите естественоправни теории предпоставя извода от естествените
свобода и равенство всеки индивид следва да запази определени поведенчески
възможности (естествени права) и в рамките на държавноорганизираната общност, дори
само на основанието, че е човек. Индивидът е първичен, а общността вторична.
Общността възниква по различни причини, но тя няма друго разумно предназначение,
освен да създаде по-добри възможности за живот на човека.
Големият ренесанс на темата за правата на човека в края на настоящото столетие не
прибавя почти нищо съществено към известната вече философска обосновка. Засиленият
интерес към тази идея е свързан не толкова с опити за изграждане на нова философска
аргументация, колкото с настойчивост за нейното позитивноправно осигуряване както в
рамките на националните правни системи, така и на наднационално равнище.
Още римските юристи приемат, че съществува право, което е общо за всички
цивилизовани народи. Все пак да се счита, че разбирането за наличие на право с всеобща
валидност е продукт на римското правно мислене би било пресилено. Мнозина
изследователи посочват, че jus naturale и jus gentium са били схващани no-скоро като
съвкупности от универсални етични норми, отколкото като позитивноправни норми с
наддържавна валидност. Тезата за съществуването на право с всеобща валидност се
доразвива и налага в съвременната си форма също в навечерието на големите революции и
също като компонент от политико-философските и правните възгледи, утвърждавани от
класическото естествено право. Споменатият вече силно изразен едностранчив
рационалистичен подход на естественоправните мислители (чак до Кант) ги довежда до
разбирането за наличие на универсални правила (в това число и в юридически смисъл),
регулиращи отношенията между индивид и политическа общност. Този възглед се
затвърждава от класическата либерална мисъл на XIX век както поради характерния й
индивидуализъм и универсализъм, така и във връзка с опитите за възпроизвеждане в
позитивното право (главно в конституционни норми) на основни либерални постулати. XX
век и особено неговата втора половина, е свързан и с определени целенасочени опити за
създаване на наднационален позитивноправен ред, почиващ върху общоприети етични
постулати. Доколко тези опити са реакция срещу опустошителните войни през отиващото
си столетие или плод на естественото развите на правните системи е въпрос, който следва
да бъде дискутиран самостоятелно.
Разбирането, че под право следва да се разбира не само съвкупност от общи
правила за поведение, но и признати и повече или по-малко гарантирани поведенчески
възможности на индивида, е също свързано с класическото естествено право. Римските
юристи говорят за право в множествено число, за да обозначат няколко различни
нормативни масива (jus civile, jus gentium, jus naturale). През античността правото
разглежда човека или като вещ (т. е. нещо, по повод на което възникват правни връзки),
или като адресат на норми (т. е. на забрани, задължения и разрешения за определено
поведение). Затова, връщайки се в този период, бихме могли най-много да констатираме
възгледа за една смес от поведенчески минуси и плюсове, на която конкретният индивид, в
конкретната ситуация е титуляр. Идеята за наличието не само на право, но и на права
откриваме отново у естественоправниците от XVII и XVIII век. Тази идея, свеждана в
началото до „свободата на всеки човек да използва своята собствена власт, както самият
той желае", според Хобс, преминава през декларациите и конституциите на големите
раволюции, за да се пренесе на плоскостта на правната теория и се оформи през втората
половина наXIX век като теория за субективното право юридически призната
възможност за собствено активно или пасивно поведение или възможност за изискване от
другиго на определено поведение, зад която стои някакъв общественопризнат интерес.
Въпреки нееднократните опити за очистване на правната теория от засиленото
субективистично звучене, което й придава теорията за субективното право това
отношение най-сериозен интерес представляват опитите на Дюги и Келзен), и до днес
доктрината и практиката на континента изрично или мълчаливо приемат немалка част от
залегналите в теорията за субективното право тези.
Предложените дотук разсъждения дават основание да се направят няколко
предварителни извода. Идеята за надареността на абстрактния човек с независещи от
националния правопорядък юридически права е продукт на онази интелектуална и
културна традиция, която се заражда в средиземноморската античност, преминава през
християнското средновековие и се дооформя под въздействието на модерния
индивидуализъм. По своята същност идеята за правата на човека е индивидуалистична. Тя
се вписва хармонично само в концепции, които придават на индивида по-голяма
ценностна значимост, отколкото на общността. Заменянето на първоначалните рационално

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правата на човека и държавните институции: защита на правата на човека срещу ограничаването и застрашаването им от институциите

Правата на човека и държавните институции: защита на правата на човека срещу ограничаването и застрашаването им от институциите...
Изпратен от:
виктория
на 2009-03-29
Добавен в:
Теми
по Свят и личност
Статистика:
346 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Помощ! Есе за утре!!!
добавена от andjela.sechanova 29.04.2019
0
9
глобализъм и регионализъм като основни проблеми
добавена от jeyko 04.05.2016
0
4
Есе на тема Глобализацията и американизацията за четвъртък :(
добавена от stefaniya.ivanova_fb 15.10.2014
0
4
Проект по свят и личност
добавена от darrkbluee 25.11.2015
2
20
есее по свят и личност
добавена от sladkishcheee 20.02.2013
1
16
Подобни материали
 

Права на човека & ЕС

23 яну 2009
·
163
·
3
·
1,678
·
333

Кратък списък с правата на човека според Хартата. Кратко описание на 5-те основни институции в ЕС.
 

Проект по свят и личност за 12 клас.

06 юли 2009
·
750
·
6
·
480
·
2,625
·
1
·
2
·

Чрез това писмо бих искала да заявя желанието си за успешно полагане на зрелостен изпит по Български език и литература и зрелостен изпит по история и цивилизация...
 

Права на човека. Защита правата на човека

08 мар 2009
·
315
·
4
·
576
·
611

Човешките права са основата за мирно съвместно съществуване във всички области на живота...
 

Проект по Свят и личност

14 май 2008
·
1,198
·
8
·
1,050
·
868
·
3

Възпитание на учениците в екологична култура чрез организиране на екологични акции за събиране на кофички от кисело мляко и чрез свързване резултатите от акциите с крайния продукт – едно ново начало за живот на старите и непотребни кофички...
 

Свят и личност

08 юли 2009
·
380
·
7
·
411
·
949

В България живеят около 20 хиляди слепи хора, половината от тях са безработни. Повечето от незрящите живеят в изолация и разчитат единствено на близките и роднините си...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Свят и личност
Природа и общество
междинен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Междинен тест след завършване на раздела "Природа и общество"
(Труден)
9
293
1
26.10.2011
» виж всички онлайн тестове по свят и личност

Правата на човека и държавните институции: защита на правата на човека срещу ограничаването и застрашаването им от институциите

Материал № 312624, от 29 мар 2009
Свален: 346 пъти
Прегледан: 565 пъти
Качен от:
Предмет: Свят и личност, Философия
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 2,429
Брой символи: 21,213

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правата на човека и държавните институции: защи ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения