Големина на текста:
Людмила Живкова
На 26.Юли.1942г. в семейството на д-р Мара Малеева и Тодор
Живков се ражда дъщеря им Людмила. Същата година Людмила живее
при майка си, която е лекар в с. Говедарци. След победата на
социалистическата революция в България на 09.Септември, в която
дейно и ръководно участие взема Тодор Живков, семейството се
установява в София. През 1949г. Людмила е записана в първи клас на
основно училище “Васил Априлов”. Приета е в Димитровския
комсомол през 1956г. Приета е в 35-та гимназия с преодаване на руски
език. Четири години по-късно завършва средното си образование с
отличен успех. Същата година е приета редовно в Софийския
университет “Климент Охридски”, специалност история. През май
1964г.
През 1966г. Защитава с отличен дипломната си работа и постъпва
на работа в Института за балканистика при Българската академия на
науките като историк-специалист. По-късно завършва и история на
изкуствата в Москва Тя взема дейно участие в Първия конгрес по
балканистика. През 1969 г. става научен сътрудник в Института за
балканистика при БАН. По-късно специализира “История на
балканските народи 1991-1939 г.” в Оксфорд, Великобритания.
През 1971 г. успешно защитава дисертация на тема “Основни
аспекти в англо-турските отношения през 30-те години” и получава
научна степен “Кандидат на историческите науки”. На следващата
година е назначена за първи заместник-председател на Комитета за
изкуство и култура.
Амбициите й обаче са насочени към политическата сфера, а Тодор
Живков я подкрепя с надеждата да наследи неговите постове. От 1976
г. вече е член на ЦК на БКП, а от 1979 г. - на Политбюро. От 1975 г. и
до смъртта си оглавява Комитета за изкуство и култура (от декември
1977 г. - Комитет за култура).
Людмила Живкова се обгражда с видни интелектуалци и си
поставя за цел да акцентира върху древния характер и самобитността
на българската култура, като придаде на България висок международен
авторитет именно по културна линия.
След тежка автомобилна катастрофа започва да се увлича по
древното индийско учение агни йога, подчертаващо „приоритета на
духа" при усъвършенстването на обществото. Тези разбирания са в
разрез с официалната идеология и са посрещнати негативно от
управляващите. В Москва също проявяват недоволство от прекаленото
акцентиране върху българската самобитност, оценявано като
национализъм.
Безспорен е приносът й за „отварянето" на българската култура
към света и за популяризирането на високи постижения на световната
култура в страната. Голяма е и заслугата й за създаването на Галерията
за чуждестранно изкуство в София, на Националната гимназия за
древни езици и култури, на Националния дворец на културата. По
нейна инициатива България става домакин на Международната детска
асамблея „Знаме на мира". Инициативите й обаче са прекалено
амбициозни, изискват големи финансови средства и често остават
неразбрани и недооценени от обществото.
На 21 юли в 2 часа умира Людмила Живкова. Официалната версия
за внезапната смърт на Людмила е мозъчен кръвоизлив. Но много хора
се съмняват в това. Версиите за конспирация са много, но се свеждат до
две. Едни казват, че Людмила Живкова се е самоубила, а други, че е
била убита.
След внезапната й смърт повечето от тях постепенно са
изоставени, а културната политика на управляващите се връща на
ортодоксалните марксистки позиции. изгражда се мрежа от 209
държавни музеи и художествени галерий, включително Криптата, 10
305 обчествени библиотеки, 53 държавни театъра, девет опери,
реставрират се църкви и музеи, всяка година се произвеждат около 500
художествени, документални и научно-популярни филма. Живкова
умира на 39 години и до днес остават загадка. Раждат се слухове за
нещо неестествено и подозително, което се крие.
“На 21 юли се навършват 22 години от смъртта на Людмила
Живкова. Още тогава се заговори, че около гибелта й има нещо
неестествено и подозрително, което грижливо се крие от малцината
посветени. След падането на Тодор Живков мнозина се разприказваха.
Излязоха няколко книги и десетки вестникарски публикации за дъщеря
му, която навремето смятаха за негов престолонаследник. Въпреки това
мистерията не е разсеяна и до днес. Липсват документи. Не е
публикуван протоколът от аутопсията, а лекарите, които са я правили,
мълчат.
Разследването на "Стандарт" откри свидетели и факти, които хвърлят
нова светлина върху тази тайна от близкото минало.
Вестта за смъртта на Людмила Живкова беше съобщена по обяд
на 21 юли 1981 г. Тя беше толкова потресаваща изненада, че
незабавно роди слухове за нещо тайнствено и страшно. Живкова
след пет дни щеше да навърши 39
Да умре човек на тази възраст винаги изглежда неестествено, а тя бе
между първите десет държавни ръководители. Влиянието й бързо
растеше. Само за една петилетка Живкова стана последователно
депутат, член на правителството, получи орден и звание "заслужил"
и през 1979 г. влезе във всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП.
Предстоеше честването на 1300-годишнината от основаването на
българската държава, в което Людмила Живкова играеше централна
роля.
Баща й вече 25 години беше на кормилото на властта и след два
месеца щеше да навърши 70. През същата петилетка Тодор Живков
беше успял да отстрани старите влиятелни членове на Политбюро
Живко Живков и Борис Велчев, негови съратници и връстници.
Смениха ги млади партийни функционери без влияние, послушни
протежета на Първия, наричан вече шепнешком "цар Тодор".
В бързото издигане на дъщеря му мнозина виждаха подготовка за
смяна на върха. Очакваше се в близко време той да се оттегли и тя
да го наследи. Наричаха я престолонаследничка, а дръзки
шегобийци започнаха да казват на печените
сандвичи
с кайма вместо принцеси - "людмилки"
В онези години здравословното състояние на партийната върхушка
беше държавна тайна. Заболяванията на "другарите" не се
съобщаваха и за тях можеше да се съди само по разреждането на
публичните прояви на някой политик. Но Живкова беше ходила
месец преди смъртта си на официално посещение в Австрия и беше
произнесла реч на международна среща във Варна на 27 юни. Тъй
като юли е отпускарски сезон, никой не се учудваше, че тя не се е
появявала оттогава.
Живкова наистина е на почивка в правителствена вила в Боровец.
Баща й се присъединява към нея. На 20 юли 1981 г., понеделник, той
й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Живков обядва сам и се
оттегля. Тогава Людмила тръгва за София с шофьора си Кирил
Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев. Пристигат в
резиденция "Бояна" към 15 часа и тя остава сама във вилата,
обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е
същата вила, в която 12 години по-късно се самоубива по-голямата
дъщеря на президента Желю Желев.
Мурджев, който след падането на Живков написа две книги за
работата си в Управлението за безопасност и охрана (УБО), казва, че
от Бояна Живкова ги пратила за лекарства в Правителствена
болница. Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 юни 2022 в 17:07 ученик на 16 години от София - 133 СОУ "А. С. Пушкин" с преподаване на руски и западни езици, випуск 2025
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Людмила Живкова

Материал № 306170, от 19 мар 2009
Свален: 68 пъти
Прегледан: 91 пъти
Предмет: Политология
Тип: Биография
Брой страници: 5
Брой думи: 934
Брой символи: 7,835

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Людмила Живкова"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала