Големина на текста:
Ерик Ериксон /1902 - 1994/
Ериксон е един от най-сладкодумните последователи на Зигмунд
Фройд. В неговите работи няма мъгляви, неясни, сложни теоретични
конснтрукции, той не жонглира с безброй измислени думи за "открити" от
него реалности, Ериксон няма първооткриваттелски "нагон", типичен за
Фройд. Поради това неговата интерпретация на психичното развитие и
периодизацията, направена върху тази основа, са едни от най-
разпространените, споменавани и използвани в педагогическата практика.
Ерик Ериксон по-скоро популяризира допадналите му идеи на Фройд,
като отминава с мълчание и не обсъжда онези идеи, които не са му
допаднали.
Сладкодумието, стилът на Ериксон, е пряк резултат от
"биографичните обстоятелства" на неговия живот. Ериксон е може би
единственият известен психолог без висше образование, и това
обстоятелство също е пряко следствие от неговия "стил на живот",
отношение към живота.
Ерик Ериксон е роден във Франкфурт на Майн. Неговият баща е д-р
Теодор Хомбургер, но биологичният му баща е неизвестен датчанин, с
когото майката на Ериксон се е разделила в Дания още преди неговотто
раждане.
Доста години родителите на Ериксон не са му съобщавали, че д-р
Хомбургер не е неговият биологичен баща, и когато Ериксон научава това,
го преживява много драматично: до този момент той е знаел, че е син на
едни родители, след което научава, че в действителност е син на други
родители /т.е. той не е този човек, за който се е мислил, а съвсем друг
човек/.
За дълъг период от време младият Ериксон не е знаел как да
възприема себе си, какво да мисли за себе си, кой в крайна сметка е той,
т.е. загубил устойчивото, постоянното в себе си, което го различава от
другите хора и му придава собствената индивидуалност /ценност,
неповторимост/. Т.е. Ериксон загубил своята идентичност.
Тази неувереност за това кой е той всъщност измъчвала Ериксон поне
до средата на живота му.
До 37-годишна възраст той използва като фамилно име фамилията на
втория си баща - д-р Хомбургер.
На 37-годишна възраст той решава да нарича себе си с името на своя
първи /биологичен/ баща. Тъй като обаче той не е знаел абсолютно нищо
за него, дори фамилното му име, Ериксон избира фамилия със
скандинавско звучене /тъй като първият му баща се е запознал и живял с
майка му в Дания/, като за тази цел трансформира собственото си име Ерик.
Поради тази причина някои биографи на Ериксон смятат, че новото му
фамилно име е етап от борбата на Ериксон за собствената си идентичност.
Тъй като избраното от самия себе си фамилно име "Ериксон" означава
"син на Ерик", се предполага, че по този начин Ериксон утвърждава,
обявява на околните своята намерена идентичност: той се обявява за "син
на самия себе си". Поради всичко това като централен и най-важен
компонент на психиката Ериксон приема нейната идентичност.
Младостта на Ериксон преминала доста безгрижно. Той не се
претоварвал с изучаване на учебния материал в гимназията, и оценките му
не били високи. Единствените области, които предизвиквали интереса му в
училище, и в които имал успехи, били историята и изкуствата.
След завършване на гимназията д-р Теодор Хомбургер силно
настоявал синът му да започне да учи медицина. В търсене на своята
идентичност обаче, младият Ерик тръгнал на пътешествие по
централноевропейските страни. След една година пътешествия той се
записва да учи последователно по за 1-2 години в няколко художествени
академии, след което отново тръгва на пътешествие до Италия, посещава
музеите и плажовете, които среща по пътя си, става художник с талант за
рисуване на детски портрети.
На 25-годишна възраст /1927 г./ обаче за младия Ериксон става ясно,
че само с рисуване на детски портрети се живее много трудно, и за по-
нататъшния му живот ще е необходим редовен доход, т.е. че ще трябва да
започне работа.
С помощта на свой приятел от гимназията Ериксон успява да започне
работа като учител по рисуване и изобразителни изкуства в малко училище,
организирано за децата на родители, които изучавали психоанализ във
Виенския психоаналитичен институт.
Обстановката в това училище била изпълнена с психоаналитични идеи
и там за първи път Ериксон се запознава с психологията и психоанализа.
Секретар на Виенския психоаналитичен институт по това време била
Ана Фройд, най-малката дъщеря на Зигмунд Фройд, която предложила на
Ериксон да премине цялостно обучение в психоаналитичния институт по
теорията и практическото използване на психоанализа. Това Ериксон
осъществява от 1927 до 1933 г., след което става "психоаналитик".
През този период Ериксон успява да се ожени за една от своите
колежки /от Канада/, след което му се раждат двама сина.
През 1933 г. след идването на Хитлер на власт семейството на
Ериксон се опитва да емигрира в Дания. Датските власти обаче не им
разрешават да останат в Дания, и цялото семейство емигрира в САЩ. Там
Ериксон работи в различни университети и медицински учреждения и се
занимава с различни изследвания: от детски психоанализ до
културологични изследвания на индианците, в резултат на което се оформя
неговото разбиране за промяната на "идентичността" на човека по време
на неговия живот.
Неговите възгледи за промяната на човешката психика не са
представени в една, а в много книги и статии, написани между 1959 и 1986
г. Първото описание на етапите в развитието на човешката психика
Ериксон прави през 1959 г., след което го коригира два пъти: през 1963 и
през 1968 г., поради което и неговата периодизация се различава в
различните учебници в зависимост от това върху основата на кои негови
книги е описана.
Няколко главни момента в работата му след емиграцията в САЩ
отбелязват главните идеи на Ериксон за развитието на психиката като
развитие на идентичността:
1. През 1938 г. Ериксон участва в сравнителни културологични
/"междукултурни"/ изследвания в резервата на индианците "сиукси" в
щата гжна Дакота. В естествената си среда сиуксите били войнствено
скитническо племе /водещо неуседнал живот/, и се прехранвали със
скотовъдство.
По стар американски обичай по-голямата част от сиуксите и техните
укриватели била изкоренена, а незначителната останала част била затворена
в демократични резервати.
В резервата си сиуксите били принудени да водят мирен, уседнал
живот, като при това им било забранено да отглеждат животни /поради
екологични съображения/.
Т.е. три от най-главните компонента на околната среда на тази
човешка общност били изкуствено променени отвън. Сиуксите обаче не
приемали новата си околна среда /природна и социална/ и се мъчели да
запазят своята "идентичност" като продължавали да възпитават децата си
по начин, предполагащ воденето на войнствен скитнически живот и
занимания със скотовъдство. Тъй като тези умения обаче не били
подходящи за живот в новата околна среда в резерватите, младото
поколение сиукси показвало силна склонност към извършване на кражби и
употреба на алкохол. Американските психолози и психиатри тълкували
тази деградация на сиуксите като показател за инфантилно, примитивно
равнище на развитие на тяхното общество, поради което личността на
неговите членове ставала инфантилна и "невротична".
Ериксон се усъмнил в тези изводи, изхождайки от здравия смисъл, че
нито едно общество, колкото и да е примитивно, не би съществувало, ако
възпитава в младото поколение инфантилни и "невротични" черти.
Следователно причината за деградацията на сиуксите не е в ниската степен
на развитие на тяхното общество, а в промененилия се живот на сиуксите.
Животът изисквал от сиуксите един вид "идентичност", докато те
възпитавали в децата съвсем друг тип "идентичност". По този начин
идентичността на младите сиукси не можела да се развива нормално, и
тяхното развитие започвало да се отклонява от нормалното и да става
"аномално".
2. След края на Втората световна война американските психиатри и
психоаналитици забелязали, че много от завърналите се войници започват
да страдат от психични отклонения, най-често от силна депресия
/"невроза"/. Причината за тази депресия била неясна.
Като психоаналитик Ериксон имал такива "пациенти", което го
подтикнало към търсене причината за следвоенната депресия на
войниците.
Той разсъждавал по следния начин. По време на службата си в
армията младите хора имали точно определено ясно положение в
социалната военна структура и отношения, имали ясни цели, ценности и
качества, позволяващи изграждането и заемането на устойчиво място в
отношенията с околните. След завръщането си в САЩ тези хора трябвало
да се включат в друга /нова/ социална структура, изискваща изграждането
на съвсем други качества. Бившите войници започвали да се оплакват, че
не виждат цел и посока в живота, че се чувстват "изгубени", че не знаят
"кои са те всъщност". Това насочило Ериксон към идеята, че тези хора
имат трудности в развитието /промяната/ на своята "идентичност", поради
което тяхното развитие се отклонява от нормалното и се появяват психични
страдания /симптоми/.
3. Като психоаналитик Ериксон имал за пациент 5-годишно момченце,
при което се появили необясними припадъци. Ериксон се запознал с
родителите и историята на семейството. Оказало се, че бащата бил човек с
агресивен и "нападателен" характер, който се отнасял с пренебрежение и
презрение към околните хора. По този начин той възпитавал и сина си.
В един момент обаче бащата решил да легализира своя бизнес и
отворил малко магазинче. Във връзка с това той променил коренно
поведението си към околните хора, и започнал да възпитава и изисква от
сина си да бъде внимателен, вежлив и услужлив към клиентите в магазина,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ерик Ериксон

Биография на Ерик Ериксон, теории, творчество, живот.
Изпратен от:
Бойка Дайлиева
на 2009-03-19
Добавен в:
Биографии
по Психология
Статистика:
152 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Емоции и чувства

06 яну 2007
·
3,612
·
22
·
2,400
·
1,443
·
3
·
6
·

Например В.Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции - страх, ярост, любов.
 

Агресия и агресивно поведение

12 дек 2006
·
4,784
·
5
·
2,185
·
863
·
2
·
7
·

Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на моралните и правните норми, а в най-крайните си форми - и за ценността на човешкия живот.
 

Социологична психология – специфика на общуването

31 мар 2006
·
3,871
·
5
·
664
·
133

Социологичната психология борави със свой категориален и понятиен апарат, от гледна точка на специфичните процеси, които изследва.
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,107
·
18
·
4,816
·
2,755
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
508
1
13.08.2012
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Ерик Ериксон

Материал № 305946, от 19 мар 2009
Свален: 152 пъти
Прегледан: 152 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Биография
Брой страници: 12
Брой думи: 3,066
Брой символи: 25,971

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерик Ериксон"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения