Големина на текста:
Шопска фолклорна област
Шопската етнографска област заема северната част на Югозападна България и
граничи на север със Стара планина, на изток с Ихтиманска средна гора, на юг
стига до северните склонове на Рила и Осоговската планина, а на запад - до
Югославската граница. Тя включва в себе си градовете - София, Ихтиман,
Самоков, Кюстендил, Радомир, Перник, Брезник, Трън и Годеч.
Шопската етнографска област има типичен планинско-котловинен характер,
височината и надморското й равнище достига от 500-950м., което е главната
причина за бедността на този край по отношение на земеделските култури и което
оказва сериозно влияние върху добива на този край.
Основният поминък на населението са земеделието и животновъдството. В
сравнение с другите области тук земеделието е слабо развито и поминакът на
населението се допълва от животновъдството - отглеждат се предимно овце и
сивоискърско говедо. Земята е недостатъчно плодородна, което се дължи на
суровият климат, който преобладава във високите части на страната, затова
населението е принудено да я обработва с голямо старание, за да може да изкара
максимален доход. Най-богатите полета са Софийското и Кюстендилското, където
преобладават градинарството и овощарството.
Старинната и типична форма на жилището у шопите е така наречената
шопска къща с огнище в средата. През последното столетие тази жилищна форма
постепенно изчезва, изместена от разни други типове, най-вече от
среднобългарската. От шопските форми днес съществуват само остатъци по
планинските селища, а самите селища са "купни" в равнините и силно пръснати на
махали и колиби из старопланинските краища и другите високи места, като
Кюстендилско.
В дълбока древност тук са живели траките и илирите. По-късно през VІІв. в
тези земи са се заселили славяни и българи, които създали Българската държава.
През ХІв. разбитите печенежки племена са заселили полите на Витоша. Тези
племена се установили в тази област и започнали да водят заседнал и мирен живот.
В сборниците на Добруски има твърдения, че произходът на думата "шопи"
идва от името на едно печенежко племе. Твърди се, че това название е останало от
името на посоченото племе. Това се потвърждава от факта, че много местности,
които са били заселени от печенежки племена, носят имената на техни вождове.
Например над Бояна има местност която се нарича "Багил" по името на един
печенежки водач. Други твърдят, че думата "шопи" произлиза от "сопи" (тояги,
които са незаменим атрибут в шопският бит).
Славейков говори за "шопка" - отвърстие на чешма и дава тълкуването, че
произходът на думата "шопи" води началото си от "шопка", която се среща в
шопското наречие. Изглежда, че твърдението на Добруски е най-вярно, защото
именно печенегите са оказали силно влияние върху културата, нравите и обичаите
на местното население. Печенегите са оказали силно влияние и върху танците на
тази етнографска област, които чувствително се отличават от танците на другите
етнографски области в стилово отношение.
Земеделието и животновъдството като основен поминък на населението са
допринесли за оформянето на народните обичаи, в които е отразено най-вече
пожеланието за по-голямо плодородие и по-голям успех в животновъдството. Като
се имат в предвид планинската повърхност, климатът на този край, който е доста
суров, поради голямата надморска височина и недостатъчната плодородност на
земята, което е дало отражение върху поминъка и съществуващите традиций и
обичаи може да се обясни характерът на шопа. Твърд и упорит, бърз и пъргав,
остроумен и шеговит, въпреки всички трудности той е направил живота си
приятен. Познати са също и неговите качества като войн. Желязната шопска
дивизия, която се прочу през Балканската и Първата световна война, говори за
силата, мъжеството, твърдата воля и за непобедимия дух на шопа.
Шопската група се отличава като една от групите с най-високо развитие на
шевичното изкуство и с най-голям консерватизъм в традиционна шевична техника,
орнаментика и колорит. В този случай се имат предвид не само пъстрите шевици
на платно, но и бялото везмо върху вълнените мъжки и женски горни дрехи, най-
вече в Софийско.
Консерватизъм на шопите се проявява последователно в почти всички страни на
бита и културата им. В обществените им прояви е забележително запазването у тях
на голямата семейна задруга дори и след Освобождението. Днес за това може да се
съди и по необикновено големия процент от имена на селища, които окончават на
–овци, -енци, , -яне. Тези окончания сочат за това, че селищата са основани от
отделни задруги. В Софийско например такива са Филиповци, Илиенци, Поповци,
Подуяне, Казичене, Войнеговци и много други.
Етнографски граници
Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се
разделя на Бял и Черен Шоплук
Голям Шоплук
Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър,
продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле,
Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в
Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на
север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско,
Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на
река Дунав.
В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и
"Същински Шоплук".
Малък Шоплук
Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско,
Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и
Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-
голяма или в по-малка степен са налице и в големия.
В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара
София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в
Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието —
нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна
Република Македония — шаренодрешковци.
Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че
поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част
от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин
и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите
Симеоново, Драгалевци и Бояна.
Говор
В рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на
българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната
част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните
говори:
Северозападни говори
o Преходни говори
? трънски говор (Трън)
? брезнишки говор (областта Граово)
? западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от
Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
? годечки говор (Годеч)
? царибродски говор (Цариброд, Пирот)
? говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в
македонската диалектология тези говори се наричат „северни
говори“
? тетовски говор (Тетово, Гостивар)
? косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор
(нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)
? тимошко-моравски говор (Тимошко)
Югозападни говори
o Северна група югозападни говори
? ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
? врачански говор (Враца)
? софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)
? елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)
? ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до
Пазарджик)
? самоковски говор (Самоков)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 яну 2022 в 17:32 ученик на 18 години от Монтана - ФСГ "Васил Левски", випуск 2022
 
Подобни материали
 

Етнография на България. Родилни обичаи

18 яну 2008
·
229
·
19
·
2,139
·
225
·
1

Във всяко общество и време децата са осмисляли човешкия живот и са доказвали социалната пълноценност на своите родители.
 

Българското народно облекло

11 апр 2007
·
614
·
14
·
2,844
·
280
·
1
·
1

Българското народно облекло от периода ХVIII - ХIХ в. може да бъде една много интересна тема, ако се погледне като система от символи и знаци.
 

Традиционните религии във всекидневието на българина

28 окт 2009
·
29
·
3
·
402

Религията винаги е била съществена част от традиционния бит на българина. Идеологията на една партия в българия успява да промени това и да наложи в няколко десетилетия атеизма...
 

Обредни хлябове

26 сеп 2008
·
142
·
8
·
1,910
·
160

Пластично изкуство у българския народ представлява приготвянето на обредните хлябове по различните празници и тържества – първоначално езически, а по – късно християнскорелигиозни.
 

Народни обичаи

20 ное 2008
·
367
·
28
·
6,741
·
603
·
1

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга...
1 2 3 4 5 » 10
 

Шопска област

Материал № 302802, от 15 мар 2009
Свален: 259 пъти
Прегледан: 524 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Тема
Брой страници: 16
Брой думи: 4,652
Брой символи: 36,941

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Шопска област"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала