Големина на текста:
1.Форми на държавно управление
Държавата е уникален социален феномен, възникнал в процеса на историческото
развитие. Тя е преминала през редица исторически етапи на изменение и
усъвършенствуване на нейната същност, социално съдържание и форми,за да се
достигне до съвременната държава.
Държавата е особена организация, която притежава множество характеристики, в
зависимост от аспекта, в който я разглеждаме или желаем да я видим. Поради това
няма и не може да има всеобхватно и общоприето определение за държавата.
Философи, политолози, социолози, теоретици на правото и конституционалисти от
различни поколения са давали различни определения за държавата.
Според някои държавата е организирана сила, която регулира волевите
отношения между управляващи и управлявани на определена територия.Според
други тя е политическа организация на един народ, установен върху дадена
територия.Други я определят като група от хора, установени на определена
територия, където по-силните налагат волята си на по-слабите. Някои определят
държавата като юридическо олицетворение на една нация.Според други държавата
е правов ред.
Този малък сбор от определения за държавата показва сложността и
многоплановостта на проблема. Едни автори акцентират върху юридическите
особености на държавата, други на правовия ред и т.н. Струва ми се, най-неуязвими
са онези определения, които извеждат властта / силата на държавата на преден план
в своите дефиниции. Територията е безспорен белег на държавата, но в
първобитното общество племето също е било установено на определена територия,
но държава не е съществувала. Властта /държавната/ е онзи елемент, който
организира обществото в държавата. Безспорно държавата е немислима без
останалите два атрибута- народ и територия. Те са материалните предпоставки за
установяване на организираната държавна власт. Тези три елемента – народ,
територия и власт са градивният материал на държавата.
Държавата е особена политическа организация на народа / обществото/,който
живее в границите на определена територия, върху която се осъществява
държавната власт. Това определение няма претенции за прецизност и
изчерпателност, но в най-общи линии дава представа за съдържанието на
държавата. То е достатъчно за по-нататъшно изучаване на изучаване на
конституционно установената държавна организация и държавна власт в Република
България. Цялостното изучаване, на различните възгледи за нейната същност са
предмет на общото учение за държавата.
Основа на предмета на изучаване от конституционно - правната наука са
проблемите на държавната власт в гражданското общество.
Проблемът за формите на държавно управление е един от най-дискусионните,
защото политолози, теоретици на правото, конституционалисти от различни епохи и
школи определят формата на държавно управление на основата на различни
критерии. И оттук идват съществените различия в определенията. Те са толкова
разнородни и противоречиви, че даже е трудно да се класифицират в групи.
Значителна част от определенията имат за основа реално съществуващите форми на
държавно управление, но друга част са плод на абстрактни теоретични построения.
Например, за критерии се приемат начинът за формиране на държавното
управление; начинът за уреждане на политическата зависимост на правителството
от парламента; способите за осъществяване на държавната власт; съобразно вида на
висшите държавни органи; съобразно характера на взаимоотношенията между
държавните органи и т. н.
Само за илюстрация ще посоча някои от определенията на формите за
управление. Неоснователни са твърденията на някои конституционалисти , че в
нашето съвремие монархическата и републиканската форма на държавно
управление са изгубили своето значение. Аргументите в подкрепа на посоченото
твърдение се свеждат до това, че други са техните съществени белези, а не дали
държавата се оглавява от монарх или президент. Несъмнено, от гледна точка на
същността на управлението това е безспорно. Една монархия може да се окаже по-
демократична от една република. Това се потвърждава от историята и сегашния
опит на съвременните държави. Но това не е аргумент, който ни дава основание да
отречем съществуващите дадености, наличието на републиканската и
монархическата форма на управление. Тези две форми на управление се проявяват в
множество нюанси. Например, монархията може да бъде абсолютна /
неограничена/, конституционна или парламентарна.
Републиканската форма на управление се е обособила в две основни разновидности:
президентска и парламентарна. Президентската в своя класически вид съществува в
САЩ. Но формата на управление може да бъде и „полупрезидентска”, каквато е
във Франция.
Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в
отделните страни.
Поради множеството разновидности на всички тези форми на държавно
управление в доктрината са сътворени различни теоретични конструкции, които
акцентуват върху отделни техни характеристики. Например съществува
класификация, според която формите на управление са: конституционна,
парламентарна, непосредствена демокрация, корпоративна демокрация. Но нима
парламентарното управление не е конституционно? Или парламентарното
управление не може да бъде съчетано с формите на непосредствената демокрация?
Други автори класифицират формите на управление на представително,
конституционно/ кабинетно/ и парламентарно. И на тази класификация може да се
възрази почти по същия начин. Нима парламентарното управление не е
представително в съвременния смисъл на тези понятия и те двете не са
конституционни? Очевидно авторите на тези класификации са влагали по-различно
съдържание в тези определения.
Доктрината е въвела в обращение класификацията, според която управлението е
кабинетно и парламентарно. Други автори обособяват две форми на държавно
управление: управление на личности и управление на колективитети. Безспорно, че
може приемем и тази класификация, която всъщност чрез друга терминология
характеризира монархическото / едноличното/ и републиканското управление.
Някои съвременни автори у нас се връщат към класификацията на формите на
управление, формулирани от древните мислители, използвайки родови категории.
Според тях те са автокрация, аристокрация и демокрация. Тази класификация стои
твърде близко по съдържание до политическите режими . И ако се използват по-
обобщени категории, то бихме могли да определим, че формите на управление са
демокрация и недемокрация. Тази класификация ни дава твърде малко информация
за конкретните форми на държавно управление. Това не са форми, а по-скоро
съдържание на държавното управление, защото всички известни на историята
форми на управление могат да бъдат вместени в тези две групи.
У нас до 1944 г. е получил най-голяма гражданственост , възгледът, според който
управлението е дуалистично или парламентарно. Под дуалистично трябва да
разбираме президентското управление, каквото е в САЩ.
Както се вижда, различни критерии се използват за определяне формите на
управление. Но въпреки това, в съвременната конституционноправна доктрина
господства становището, че критерий за формата на държавно управление е
характерът на висшите държавни органи и взаимоотношенията между тях. Тези
критерии дават възможност да определим мястото и ролята на висшите органи в
системата на държавната организация, които относително адекватно определят
същността и характера на държавното управление.
Всички съвременни държави могат да бъдат вместени в двете основни форми на
управление- републиканско и монархическо, които се изявяват в множество
разновидности.
Републиканската форма на управление е парламентарна или президентска.
Парламентарната форма в отделните държави се появява чрез различни по характер
взаимоотношения между парламента, изпълнителната власт и държавния глава.
Характерът на парламентарното управление се обуславя и от формата на държавно
устройство, в зависимост от това дали се прилага в унитарна, федеративна или
конфедеративна държава.
Президентската форма на управление не се свързва само с наличието на
президентска институция. В почти всички републики съществува президент
/председател/, но това в никакъв случай все още не ги прави президентски
републики . Типично президентско е управлението в САЩ, където президентът е
относително независим от Конгреса и оглавява изпълнителната власт. Той е
държавен глава с широки властнически правомощия, поради което фигуративно го
определяме като „силен президент” .
В някои страни съществува така нареченото „полупрезидентско” управление,
каквото е във Франция, където президентът разполага с широки властнически
правомощия, но не толкова широки, че управлението да бъде характеризирано като
президентско, а държавата - като президентска република .
В исторически план зародиш на парламентаризма откриваме в късното
Средновековие в лицето на конституционната, а по-късно на парламентарната
монархия
.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 яну 2019 в 12:34 студент на 44 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий"
27 май 2017 в 15:36 родител
19 яну 2015 в 21:04 студентка на 51 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", випуск 2009
13 юни 2014 в 15:47 студент на 28 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Бизнес и мениджмънт, специалност - Публична администрация, випуск 2013
05 юни 2014 в 21:13 родител на 43 години
07 май 2014 в 20:18 в момента не учи
05 апр 2014 в 08:25 студентка на 53 години от Перник - Европейски политехнически уничерситет, факулетет - Икономика,мениджмънт и организация, специалност - Бизнес администрация, випуск 2014
10 май 2013 в 17:34 студентка на 30 години от София - nbu, випуск 2010
28 фев 2013 в 15:15 студентка на 29 години от Габрово - Технически университет, факулетет - Стопански факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2012
 
Подобни материали
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
172
·
13
·
6,508
·
147

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита

08 май 2008
·
480
·
33
·
6,838
·
288

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита. История на ангажирането на ЕС с ПЧ.
 

Разработки по Конституционно право

20 фев 2009
·
287
·
34
·
8,872
·
212
·
1

Това са разработки на 45 въпроса по Конституционно право.
 

Понятие за ’’Сигурност”

04 дек 2007
·
486
·
3
·
464

С приемането на Търновската конституция и назначаването на първото Българско правителство на 5 юли 1879г. започва самостоятелното развитие на полицейската институция.
 

Правни сделки

24 окт 2008
·
71
·
5
·
451
·
39

Сделка. А) определение – сделките са волеизявления на правен субект по силата на, който възниква, изменя се и се прекратява едно правно отношение. ...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
197
1
1 мин
10.11.2016
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Форми на държавно управление

Материал № 301474, от 13 мар 2009
Свален: 136 пъти
Прегледан: 65 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 785
Брой символи: 7,261

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Форми на държавно управление"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения