Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
Големина на текста:
1.Физични величини. Закони и
единици за измерване.
м/ународна измерителна система
СИ.За описание на природните
явления и св-вата на ве-вото и
телата се използват количествени
характеристики като маса,
дължина, температура и др
нарачени физ величини. Те биват
еднородни и разнородни. Две
величини са еднородни ако
характеризират едно и също св-
во, и разнородни в др случай.
Еднородните величини моагат да
бъдат равни или неравни. Във
физиката частта която се
занимава с измерването на физ
величини измерителна физика. Да
се измери една величина
означава да се сравни с друга
величина от същия видприета за
1-ца. Измерването може да бъде
пряко или косвено. Ако приемем
някои величини за основни
всички останали дефинираме
чрез тях като използваме
съответните закони и
определения тогава така
дефинираните величини се
наричат производни. Единиците
за основните величини за
независими пом/у си и се наричат
основни единици а единиците за
производните се наричат
производни единици.
Съвкупността от основните и
производните единици образуват
измерителната система.
М/ународната измарителна
система е приета на е приета
през 1960 от 11 генералана
коференция по мерките
теглилките, а в БГ е приета през
1965г. Изградена е от 7 основни и
2 дпълнителни единици.
2. Класическа механика. Делене на
механиката. Кинематика на
материална точка: отправна
система, закони за движението,
треактория, път, преместване.
Механиката е наука която изучава
движението на материята –
механичното движение. Под мех
движение се разбира мех
преместване на едно тяло спрямо
друго в пространството.
Механиката на Галилей и Нютон
изучава движението на телата
със скорости значително по-
малки от скоростта на светлината,
която се нарича класическа
механика. Класическата механика
се дели на три части: кинематика,
динамика и статика. Кинематиката
е дял в който се изучават
характеристиките на движението
на телата (път, скорост,
ускорение). Динамиката е дял в
който се изучават законите за
движение на телата във връзка с
причините които го пораждат.
Статиката изучава законите за
равновесие на телата. В
зависимост от обекта който
изучава тя бива: - механика на
точка, -механика на твърдите
тела, -механика на флуиди (газове
и течности). Материалната точка е
тяло чиито размери се
пренебрегват при конкретна
задача в сравнение с
разстоянията с другите тела има
маса = на масата на тялото. За да
се определи положението на една
материална точка в
пространството обикновено се
използва дадена координатна
система или тяло спрямо която се
разглежда движението се нарича
правно тяло. Положението на
точката се определя от трите й
координати. X,y и z или от радиус
вектора (r). Големината |r|
=?x?+y?+z? . Закон за движението
на тяло във векторен вид ->r
=->r(t) Треактория – линията която
описва точката при своето
движение. Тази линия винаги е
непрекъсната. Интервала от
време за който точката изминава
част от тректорията се нарича
път. Тя представлява
разтоянието което дадено тяло
или точка изминава за
определено време и се измерва в
метри. Изминатия път
(преместване) е векторна
величина и освен голимина има и
посока.
3. Скорост. Ускорение. Нормално и
тангенциално ускорение. Видове
движения.
Скоростта определя бързнината
с която се изменя една физична
величина. Тя е численно равна на
изменението на величината за
единица време. ?S/?T=V
ср
V=dS/dt; И dt е толкова малък че
движението в този интервал е
праволинейно равномерно с една
и съща скорост. Ускорение-
определя бързината с която се
изменя скоростта, то е численно
равно на изменение на скоростта
за единица време. Изменението
на скоростта е = на ?
->
V=
->
V
2
-
->
V
1
->
a
ср
=
?
V/
?
t -а – ускорение (винаги е
допирателна),
->
a=lim(
?
t->0)
[
?
V/
?
t]=dV/dt
Моментно ускорение. Поради това
че скоростта е вектор и че тя има
големина и посока има два вида
ускорение. 1)определя
изменението на скоростта само
по големина – тангенциално
(насочено е към допирателната) и
2) определя изменението на
посоката на скоростта и се нарича
нормално ускорение (насочено е
по нормалата)
->
a=
->
a
n
+
->
at;
at=dV/dt; a
n
=V?/R
- dV – изменението на големината
на скоростта, ->dV – изменението
на скоростта за единица време dt.
Мерната единица за ускорение
m/s?. Ускорението ->а (n)=0.
скоростта не се изменя по посока.
В този случей движението е
праволинейно. Тези движения от
своя страна се разделят на
няколко вида зависимост от вида
на тангенциалното ускорение. ->а
(t)=0 скоростта е постоянна по
големина, движението е
равномерно праволинейно. ->а
(t)=const ? 0 скоростта се изменя
по големина с постоянна ст-ст:
движението е праволинейно
равно променливо, ->a(t)= f(t)
движението е праволинейно не
равно променливо. Ускорението
->а(n)?0 – скоростта се изменя по
посока, в този случей движението
е криволинейно. Тези движения
се раделят от своя страна на
няколко вида в зависимост ->а(t).
->а(t)=0 – скоростта се запазва
постоянна по големина:
движението е криволинейно
равномерно. ->а (t)=const ? 0 –
скоростта се изменя постоянна
ст-ст: движението е криволинейно
равно променливо. ->a(t)= f(t) –
движението е криволинейно не е
равно променливо.
4. Динамика на материална точка.
Основни динамични величини –
сила, маса импулс. Закони на
динамиката. Интерциални правни
системи.
Динамиката е част от механиката
в която се изучава движението на
материалната точка, като се
отчитат действащите сили.
Основните динамични величини
са сила, маса, имапулс. Силата е
величина определяща
взаимодействито на телата, тя е
векторна величина, но има
големина, посока, приложна точка
(определя тялото на което
действа тази сила). Тя е
събираема величина и ако на
тяло действат няколко сили то
резултантната сила е векторна
сума от всички действащи сили.
Силата е мярка за
взаимодействието според Нютон.
Според него всяка материална
точка запазва състоянието си на
покой или на праволинейно
равномерно движение, до тогава
до като някое външно
въздействие не я изведе от това
състояние. Масата е мярка за
инертността на телата (св-ства на
телата да запазват състоянието
си на покой или на праволинейно
равномерно движение). Ако на
няколко тела се действа с една и
съща сила, тялото с най-голяма
маса ще придобие най- малко
ускорение т.е. той е най-инертно
a=F/m; Голяма маса -> малко
ускорение->голяма инертност.
Гравитациони св-тва на телата –
всички тела които имат различна
маса се привличат G=(y.m
1
.m
2
)/r? ;
Масата е скаларна физична
величина, събираема. Масата на
една система от тела е сума от
масата на отделините тела.
Айнщайн Е=m*c?. масата определя
енергията, която се съдържа в
тялото. Импулс на тяло
->
p=m.
->
V;
Той е вектор, защото скоростта е
вектор и Е адитивна (събираема).
Импулса на една система от тела
е сумаФ1
Закон на Нютон (за енерцията).
Тяло на което не действат сили и
се движи равномерно
праволинейно или е в покой
->
F=
->
dp/
->
dt ; ->dp изменението на
импулса на тялото за време dt,
->F действаща сила. Този закон
важи и за движение на телата,
както за постоянна така и за
променлива маса.
->
F=m
->
a
Важи за тела с постоянна маса.
Закон за действието и
противодействието – две тела си
взаимодействат със сили които
са равни по големина и
противоположни по посока лежат
на една и съща права линия
->
F
1
= -
->
F
2
-------> <-------
F
1
F
2
5.Гравитационни
сили.Гравитационно
поле.Гражитационно поле на
Земята.
Гравитационни сили. Закон на
Нютон за гравитацията-
гравитационните сили са едни от
фундаменталните сили в
природата.Грав. сили са само
сили на привличане.те се
определят от големината на
масата на телата.закон на Нютон:
М – отправно тяло, r – разстояние
м/у две тела, F- силата която
действа на масата, гама –
универсална физ (гравитационна)
константа . ->F=-y.(M.m/r
3
). ->r
F=y.(M.m/r
2
)
Закона на Нютон за гравитацията
важи за материални точки, ако
телата не са материални точки
разстоянието м/у тях е проблем
да се напише.
6. работа на постоянна и
променлива сила. Мощност.
Работата във физиката се
свързва с преместването на
даденото тяло под действие на
приложна сила. Действащите
сили могат да бъдат постоянни и
променливи по големина.
Работата е равна на силата на
преместането по cos?
A=F.
?
r.cos?=->F.->Ar ; Ъгъл ? е
остър. Cos? е положителен и
работата е положителна. Съотв
ъгъл ? тъп, cos? ‘-‘ и работата ‘-‘.
А= ?/2 -> силата е +?->r, cos?=0
=>работата=0. работата на
променлива сила при произволно
двийение(преместване)
материалната точка се движи
произволно. ?A=F.dr.cos?=->F.
->dr ; ?А – достатъчно малка
работа и се нарича елементарна
работа, dr – изменение на радиус
вектора. Работата характеристика
на процесите, а не на състоянията
на телата, тя не се изменя, а се
извършва.
A=
1
?
2
SA=
1
?
2
->F->dr=
1
?
2
Fdr.cos?;
Р- мощността определя
бързината с която силата
извършва работа. P=?A/?t –
момент на мощност. Числено е
равна на работата която се
извършва за 1 време. Скорост на
извършване на работата
P=F*V*cos? , ?-ъгъла м/у силата и
скоростта. Единица за работа е J,
а за мощност е W.
7. Работа за изменение на
скоростта. Кинетична енергия.
Кинетичната енергия се белижи с
К. K=m.V
2
/2
Тя е скаларна физ величина,
която е свързана с механичното
движение на телата. Силата
извършва определена работа в/у
тялото в следствие на което то
преминава от състояние на покой
в състояние на движение и съотв
кинетична енергия. Изменението
на кинетичната енергия на тялото
става под действие на
приложената към него сила и се
определя от извършената от
силата работа
?
A=
?
EK; Кинетичната енергия е
събираема величина.
Кинетичната енергия на система
от тела е сума от К енергии на
отделните тела К. Единицата за
измерване на кинетичната
енергия в SI е J /джаул/.
Кинетичната енергия винаги е +
величина и зависи от масата и
скоростта на тялото.
8. Работа на потенциални сили.
Потенциална енегрия.
Потенциални сили са тези сили
работата на които не зависи от
начина на преминаване на тялото
от едно положение в друго а само
от нач и кр положение, независи
от вида на треакторията.
Потенциални сили са
гравидационните, електричните,
еластичните и др.
Гравидационните, електричните и
еластичните , т.е. центрлните
сили винаги са косервативни
сили(работата на които не зависи
от пътя).Силово поле от
централни сили, при него силите
са насочени към определена
то4ка, която се нарича център на
полето. Работата и при трите вида
сила не зависи от начина на
преминаване от едно положение в
друго, а само от началното и
крайното положениет.е.
Гравитационни сили
F=?.M.m/r
2
=c/r
2
Работа на елестични сили F=-kx
Минуса показва че силата е
противоположна на
деформацията и е насочена
винаги към равновесното
положение.Силово поле в което
действат консервтивни сили се
нарича потенциално поле.
Всичките тела които се намират в
потенциално поле притежават
определен вид енердия която се
нарича потенциална.
Потенциалната енергия на
взаимодействието трябва да
бъде 0, където няма
взаимодействие. ?=kx
2
/2; ?=c/r
Две тела си взаимодействат ако
са на голямо пазстояние по между
си.Потенциалната енергия е
скаларна физ величина,
събираема и зависи от взаимното
положение на телата.
Потенциалната енергия на
системи е сума от потенц.
Енергий на всички тела от
системата. Изменението на
потенциалната енергия на една
материална точка е численно
равна на взетата с обратен знак
работа, която се извършва при
преместването на точката от
едното в другото положение.
Една от най-разпространените
консервативни сили е силата на
тежестта. ->G=m. ->g
Една сила се нарича
неконсервативна, ако при
движението на тялото по
затворена треактория тя
извършва работа. Най-
разпространената такава сила е
силата на триене. Ако
потенциалната енергия намалява,
консервативната сила извършва
+ работа и помага на движението.
9. Абсолютно твърдо тяло.
Основни кинематични и
динамични величини,
характеризиращи въртенето на
абсолютно твърдо тяло.
Абсолютно твърдо тяло (АТТ) е
това тяло чиито деформации се
пренебрегват при решаване на
конкретна задача. Деформацията
е изменение на формата и
размерите на телата под действие
на сили. При деформация се
изменя взаимното разположение
на точките на тялото. Всяко тяло
може да се разглежда като
съвкупност от материални точки.
АТТ е относително твърдо тяло и
може да извършва два вида
движение. Постъпателно при
което права линия прекарана през
кои да е две точки остава
успоредна сама на себе си. При
постъпателно движение точките
от тялото се движат по успоредни
трактории, за определено време
изминават един и същ път, имат
едно и също преместване, една и
съща скорост и ускорение, всички
кинематични величини за всчка
точка от тялото са едни и същи.
При въртенето около ос точките
от тялото описват окръжности
чиито центрове лежащи в/у оста
на въртене за определено време
те изминават различни пътища
имат различни премествания,
скорости и ускорения. Ъгъла на
завъртване за време
?
t = t
2
– t
1
e
?? = ?
2
- ?
1
. този ъгъл е един и
същ за всички точки от тялото.
Ъгъла на завъртане е аналогичен
на ъгъла на изминатия път.
Когато ъгъла на завъртане е
достатъчно малък (d?) той се
разглежда като вектор лежащ в/у
оста на въртене и има такава
посока че ако гледаме от неговия
край въртенето става
противоположно на
часовниковата стрелка. Ъглово
ускорение ->?=->d?/->dt;
Инерционния момент е
аналогичния момент на физична
величина маса при постапателно
движение. Той определя
инертните св-ства на телата при
въртене. Инерционен момент на
точка I=m.r
2
; Инерционен момент
на тяло – тялото се разгл като
съвкупност от материални точки.
di=r
2
.dm;
Инерционния момент е
събираема величина т.е.
инерционния момент на тялото е
сума от инерционния моменти на
всички негови точки. Момент на
импулс (механичен момент,
момент на количеството на
движение) механичния момент е
аналогичен на импулса при
постъпателно движвние и се
бележи с L; ->L=->rx->p; ->L=i.
->?; Механичен момент на
въртяща се точка. Механичния
момент на АТТ се получава като
векторна сума на механичните
моменти на всички негови точки
като се изчислява по същата
формула w- ъглова скорост на
въртене на точка, i- неговия
инерционен момент. Основен
закон на динамиката на
въртеливите движения. ->F=m.
->a; ->L=i.?; ->L=->r x->p;
->M=->dl/dt
Закона на Нютон за въртене на
постоянен инерционен момент е
->M=i. ->?;
11. Закони за запазване на
импусла и момента на импулса.
Затворена механична система-
съвкупност от тела, за които се
интересуваме само от механ св-
вта образуват механ система.
Силите с които си
взаимодействат телата в
системата се наричат вътрешни
сили а силите на взаимодействие
на телата от система с външни
тела се наричат външи сили. Една
система е затворена, когато не си
взаимодейства с външни тела.
Една система е консервативна
когато в нея действат само
консервативни сили
(потенциални- еластични,
елктрични и гравитационни).
Всички закони за запазване важат
само в затворена система.
Закон за запазване на импулса –
всяко тяло от системата си
взаимодейства с всички останали
->dp/dt=->F; - резултантната сила
която действа на тялото. В една
затворена система импулса не се
променя.
Закон на динамиката за i-тото
тяло. ->dp1/dt=->f
i1
+->f
i2
+->f
iN
+->F
i
i=1,2,3…N
Сумираме всички N на брой
уравнениея т.е. сумираме по
индекса i (номера на уравнението)
Ф1
Скоростта на изменение на
импулса на една система е = на
сумата от външните сили
действащи на телата от
системата. От закона за запазване
на импулса за затворена система
всички сили ->F
i
=0, i=1,….N;
->dp/->dt=0 => ->p=const
Импулса на затворена механ
система остава постоянен с
течение на времето. Закон за
запазване на момента на
импулса; Ф2
Закон за изменение на механ
момент при затворена система
->M=0 i=1...N; ->dL/dt=0
->L=const; Механ момент на
затворена система остава
постоянен.
12. Закон за запазване на менах
енергия (ЗЗМЕ)
Механ енергия на система от тела
Е=K+W
K-кинетична енергия
Е-механи4на енергия
W-потенциална енергия Ф1
Wik – потенциална енергия на
взаимодействие на i-тото и к-тото
тяло. ЗЗМЕ разгл в най-общия
случей отворена механ система –
на всяко тяло от системата
действат следните сили:
вътрешни консервативни сили –
работата която извършват за
време dt е ?Авк (вк- вътрешни
консер сили). Вътрешни
неконсервативни сили- работата
които те извършват е ?Авнк на
телата от системата действат и
външни сили. Тяхната работа за
dt означаваме ?А*
?А=dk ?Авк=-dW. Работата на
всички действащи сили на
системата е = на измененията на
кинетичната енергия на
системата. Работата на
консервативните сили е = на
изменението на потенциалната
енергия ?Авк=-dW ,
dk=-dW+ ?Авнк+ ?А* , dk+dW=
?Авнк +?А* . Сумата от няколко
изменения е равно на изменение
на сумата dk+dW=d(k+W)=dE , dE=
?Авнк +?А* .
закон за изменение на механ
енергия- формулата показва
изменениетп на механичната
енергия (dE) се дължи на
неконсервативни сили (сила на
триене) и външните сили. За
затворена система, в която
действат само консервативните
сили механичната енергия остава
постоянна.
13.Основи на молекулно-
кинети4ната терия(МКТ)Идеален
газ. Основно уравнение на МКТ на
идеалния газ
Молекулна физика(МФ)- в нея се
изу4ават св-вата на телата и
процесите които протичат с тях на
базатана тяхната вътрешна
структура.МФ е свъщност
статистическа физика.
Термодинамиката (ТД) изучава св-
вата на телата и процесите, които
проти4ат с тях без да отчитат
тяхната вътрешна структура. От
МФ и ТД по физична е
молекулната физика. Основни
положения на МКТ за строежа на
веществата-вещесрвата имат
прекъснат строеж, то се състои от
отделни частици:атомо или
молекули.Среден размер на
молекулите e d приблизително
равно на 10 на -8-ма см.
Градивните частици на
веществата се намират в
непрекъснато (топлинно)хаотично
движенние. При твърдите тела
молекулите са подредени в
кристална решетка. Градвните
частици на на твърдите теле
извършват хаотично трептене
около равновеснотополжение
наре4ено възел на кристалната
решетка. Хаоса се изразява в
непредсказуемост на
направлението на движението.
При течносите се наблюдават и 2
вида движение. Молекулите си
взаимодействат пом/у си когато
са малко разстояние. Иделния газ
е модел който отговаря на
следните условия;размерите на
моекулите могат да се
пренебрегват в срванение с
м/умолекулното пространство( те
не се смятат за материални
точки); молекулите на идеалния
газ не си взаимодействат когато
са на разстояние една от друга,
взаимодействие има само по
време на удара. Ударите м/у
молекулите и молекулите и
стените на съда са абсол’тно
елестични(този удар, при който
кинетичната енергия на мол.
преди и след ударае една и съща
т.е. няма превръщане на
кинетична енергия във вътршна
енергия на молекулите).Реален
газ е този при който не са
изпълнени първите 2 условия.
Средната аритметична скорост е
Ф1
Средна квадратична скорост Ф2
Среден свободен пробег на
молекулата- разстоянието м/у 2
последователни удара ф3
Ср. Кинетична енергия-
кинетичната енергия на i-тата
молекула Ек(средно)=m * v ? .
2
Основното уравнение на МКТ на
идеалния газ дава зависимостта
на газа от величини
характеризиращи неговите
молекули.n-брой намолекулите в
1-ца обем концентрация; m-
масата на една молекула; V-
средна квадратична скорост;
n=N/V. При движени в затворен
сферичен съд молекулата
действа на стената на съда с
ценробежна сила F. Тази сила е
перпенд. на стената на съда.
Fi=m * Ui ? . Силата с
R
която всички молекули действат
на стената на съда се нарича
нормален натиск.
F=m * N * V ? . налягането е
нормалния натиск действащ в/у
единица площ.
R
P=1/38m*n*v?.
14. Следствия от основното
уравнение на МКТ за идеалния газ
Вразката м/у ср. кинетична
енергия и температура
P=1/3n*m*v?=1* Na * m * v ? .
P*V=1*Na*v?-1 mol; P*V=RT-
основно термодинамично урав
3 * V 3
Нение за 1 mol идеален газ, R
универсална газова
констаната.к=R костаната на
Na
Болцман.m * V ?=3* kT, T-абсолтна
температура.
2 2
Средната кинетична енергия на
топлинното двжение на 1mol е
прево пропорционалнона
абсол'тната температура.Връзка
м/у налягане, коцентрация на
молекулите и абслолютна
температура P=n*k*T MKT само за
идеален газ. Налягане на смес от
газове. Закон на Далтон-
разглежда се смес от
нереагиращи газове пом/у си с
концетраций n1,n2. Ф1
Това съотношение важи самоза
нереагиращи газове.Закон на
Далтон- налягането на смес от
нереагиращи газове е равно на
сумата от парциалното налягане
на отделните газове Ф2
15. Следствие от основното
уравнение МКТ(молекулно-
кинетичната теория).
Разпределение на Максуел.
Разпределение на молекулите по
скорости. Разпределение на
максуел. Разпределение по
посока на скоростта. ->r
определена посока в
пространството.Около ->r
построяваме конус д остатучно
малък ъгъл при върха, а dN са
брой на молекулите които се
движат по направление ->r в
рамкита на ?. dN е едно исъщо за
всички посоки в
пространствотоили
разпределението на
молекукитепо посока на
скоростта е равномерно.
Разпределение на молекулите на
идеален газ по големина на
скоростта – неравномерно. Броят
на молекулите движещи се с
много големи скоростти е малък и
броят на тези които се движат със
скоростти около нулата е също
малък. Избираме достатъчно
малък интервал dN броя
молекули чиято скорост е U. dN
зависи от начина по който
молекулите се разпределят по
скорост. Начина на
разпределение на скоростта се
нарича функция на максуел
f(u)=A.u
2
.[e^(-m.u
2
/2KT)];
A-const, U- скорост,m-масата на
молекулата,k-const на
Болцмант,T- абсолютна
температура. Функцията показва
каква е вероятността дадена
молекула да има скорост в
интервала u ? u+du. Скорост при
която функцията на Максуел има
мах се нарича ‘най-вероятна
скорост ?f(u)du=1; Геометричния
израз на интеграла е лицето на
фигурата
16 Разпределение на молекулите
в потенциално силово поле.
Разпределение на Болцман.
Законът на Максуел за
разпределение на молекулите по
скоростти е изведен за газ на
чиито молекули не действат
външни сили. Молекулите на газа
при отсъствие на поле се
разпределени равномерно по
целия обем и се различават само
по скорости. Действието на
външно поле довежда до
неравномерно разпределение на
молекулите в пространството
взето от газа. Гравитационото
поле на земята е резултат от
действието на 2 противоположни
явления – гравитация и топлинно
движение. Атмосферата е
идеален газ dp=-?gdh . Смятаме
че атмосферата е в топлинно
равновесие т.е. температурата е
една и съща и независи от
височината. Болцмановото
разпределение на молекулите в
потенциално поле е получено
след 3 приближения n=n
0
.[e^(-
?n/KT)]
Тази формула важи за какъвто и
да е идеален газ е каквото и да е
потенциално силово поле. P=P
0
.
[l^(-?g.h/RT)]
Тази барометрична формула
показва че налагането на въздуха
също се изменя по
експоненциален закон с
височината на земната
повърхност. При g=const
атмосферното налягане намалява
толкова бързо, колкото е по
тежък газът и температурата му е
по ниска. Разпределението на
Болцмат е по потенциална
енергия. А на Максуел по
кинетична енергия.
18. Обратими и необратими
процеси. Топлинна машина на
Карно. Втори принцип на
термодинамиката.
ТД процес е обатим , когатопри
преминаване на системата от
едно състояние в друго и
вращане в началното състояние
посъщия ът във външната среда
не остават никакви следи
обратимите процеси са
равновени- протичат безкрайно
бавно.Топлинна машина- ТД
система, която извършва работа
чрез периодично повтаряне на
определен цикъл се нарича
топлинна машина. Елементи на
една топлинна машина са:
нагревател, работно тяло и
охладител. Кпд на топлинната
машина КПД=A/Q
1
=(Q
1
-Q
2
)/Q
1
=1-
Q
1
/Q
2
Цикъл на Карно- реализира се с
идеален газ и се състои само от
обратими процеси 4 на брой.
Процес 1-2 изотермично
разширение при температура t1
процесите са равновесни; 2-3
адиабатното разширение няма
топлообмен с външната среда; 3-
4 изотермично свиване при t2.
Maшина която работи по цикъла
на Карно се нарича идеална
топлинна машина. Тя работи с
идеален газ. Кпд на топлинната
машина на Карно е ?. ?=1- T
2
/T
1
;
Т1- температура на нагревателя
т.е. на процеса 1-2 и Т 2 –
температура на охладителя т.е. на
процесът 3-4. ?=1, когато Q1=A
T2=0 T1=? => че абсолютната нула
никога неможе да бъде
достигната следователно ?? 1
непременно е ?<1. немойе да
бъде постр такава машина, която
при работа да не отделя топлина,
т.е. само да приема. Ако има
такава машина тя ще има кпд=1 и
се нарича перпетомобиле от
втори род и няма загуби на
енергия
17. Термодинамика.
Термодинамични (ТД) състояния
и процеси. Изопроцеси. Работа и
топлина. Вътрешна енергия.
Първи принцип на
термодинамиката.
Термодинамиката изучава св-
твата на телата и процесите които
протичат с тях, без да отчитат
тяхната вътрешна структура. Тя е
наука за топлинните процеси.
Термодинамична система и
термодинамични състояния –
съвкупност от тела за които се
интересуваме от
термодинамичните св-ства
(топлинните процеси).
Състоянието от една
термодинамична система се
определя от налягане, обем,
температура и маса. Те се наричат
термодинамични параметри. Една
термодинамична система е в
равновесие когато има определен
обем а температурата и
налягането са едни и същи за
всяка точка от системата.
Термодинамични процеси
преход от ТД състояние в друго
се нарича ТД процес. При него се
променят ТД параметри на
системата. ТД процес е
равновесен тогава когато се
състои от равновесни състояния.
Равновесните процеси протичат
достатъчно бавно. В
термодинамиката е прието ТД
процеси да се изобразяват в
двумерни диаграми –
PVT(налягане, обем, температура).
Например PV, VT и PT. Процес при
който системата минава от едно
състояние в друго и се връща в
началното по друг път се нарича
кръгов процес или цикъл.
Движението става по посока на
часовниковата стрелка е прав, а
когато движението е в обратна
посока е обратен прав цикъл.
Работа при изменение обема на
газ; S-площ на буталото; P-
налягане на газа; F=p*S- силата
която оказва действие в/у
буталото. Sdx=dv-измение на
обема на газа; Fв-външна сила, за
да се уравновеси системата
трябва да бъде токова малка за
да има равновесие; dv-
изменението на обема на газа.
?A= Fdx ; ?A=pSdx=pdV ; A=?pdV.
Вътрешна енергия (сумата
кинетичната енергия на
движениена частиците от
системата и потенциалната
енергиа на взаимодействие)
n=K+W. Количеството
топлина(величина
характеризираща обема на
енергията) – определя колко
количество топлина се приема
или отдава от едно тяло. ?Q,du –
изменение на вътрешната енергия
на достатъчно малко количество
топлина. Изопроцеси – процеси
при които само един от ТД
процеси остава постоянен.
Изохорен – постянен обем. ?А=
pdV=0 работата е постоянна.
Изобарен – p=const A=p?V.
Изотермичен – температурата е
постоянна A= RT ln(V2/V1) .
Първия принцип на
термодинамиката изразява закона
за запазване на енергията при ТД
процеси. ?Q – du изменение на
вътрешната енергия на
системата; ?Q – ?А (изменение на
работата). ?Q= ?A+du . du е
положително при нарастване на
енергията и е отр при намляване
на енергията . когато системата
приема топлина ?Q е
положително, а когато отдава отр.
Работата при извършване на
работа ?А е положителна, ако
неизвършва работа отр.
19. Електрически заряд.
Взаимодействие на заряди. Ел
поле. Интензитет и потенциал на
ел поле.
Ел заряд – тяло което има
излишък от елементарни ел
заряди с определен заряд.
Елементарния заряд е най-малкия
ел заряд в прородата. Отбелязва
се с ‘е’ =1,6* 10(-19 степен)С
(кулона). Такъв заряд има
протонът +е и електронът –е,
неутронът е неотрален. N+ -брой
на протоните в тялото, N- -брой на
електроните, q=[(N+)-(N-)]*e –ел
заряд на тялото. Ако това тяло
има излишък от протони то е
положително заредено или
излишък от електрони – отр
заредено. Ел заряд има прекъснят
строеж, защото се състои от
елементарни заряди.
Взаимодействие на заряди –
заредено тяло, чиито размери
могат да бъдат пренебрегнати
при решаване на конкретна
задача с разстоянието м/у други
заредени тела се нарича точков
заряд. Закона на Кулон се отнася
за взаимодействие м/у точкови
заряди
F=Q.q/4.?.?
0
.r
2
Силата на взаимодействие на две
заредени тела се получава чрез
умира на всички сили и ‘к’ . ел
поле – пространство в което
действат ел сили. Всеки ел заряд
независимо дали се движи или не
създава в пространството ел
поле. То се простира от зарядо до
?. Величината която
характеризира големината и
посоката на ел поле се нарича
интензитет на поле. Интензитет на
полето ->E=->F/q
20. Поток на интензитетана
електричното поле. Теорема на
Гаус-Остроградски.
Електрични силови линий (ЕСЛ)-
линийте на ЕСЛ започват винаги
от + им, от ? и завършват в „-”
или към ?. Силовите линий не се
пресичат, а в пресечната точка на
полоето имаме два интензитета,
но то е в противоречие, защото не
може да има две различни
посоки, за6тото величината
интензитет е еднозначна.
големината на интензитета се
приема да е числено равна на
честотата на силовите линий.
?Ф=В*?S*cos?, където ?Ф-поток
през ?S. dФ=Е*dScos?,
Ф=?Е*dscos?.Поток през
затворена повърхност.Теорема на
Гаус-Острорадски-заатворена
повърхност огражда съвкупност
от точкови заряди Ф1
Потока е 0 в два случая:1) когато
повърхността не огражда ел
заряди; 2) когато сумарния +=на
сумарния „-” оградено от
повърхност.Приложение на
теоремата на Г-О-ел поле на ?. Ф2
Ф=Е*s, Ф3
21.Поляризация на атомите и
молекулите.Електрично полое в
диелектрик.
Електричен дипол-система от два
токови ел заряда еднакви по
големина, различни по знак на
рзастояние един от друг е много
по малко от разстоянието до
точки, в които ни интересува
полето на дипола. l<<r. Pe=q*l.
Полярни и неполярни молекули-
полярни са тези кото имат ел
диполен момент(2 полоюса), а
неполярните нямат диполен
момент, центара на + и – заряд
съвпадат. Поставяме атома в ел
поле. Под действие на ел поле
става разделяне на ел заряди на
неполоярните молекули в
резултат на което молекулите
добиват диполен момент. Този
момент е токова голям, колкото е
по силно полето. Ф1
Под действие на двойка сили
молекулата се савъртва така, че
нейния диполоен момент съвпада
с посоката на интензитета.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Физика пищови

За описание на природните явления и св-вата на ве-вото и телата се използват количествени характеристики като маса, дължина, температура и др нарачени физ величини...
Изпратен от:
GMVandal
на 2009-03-12
Добавен в:
Общи материали
по Физика
Статистика:
493 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Електромагнитна индукция (помощен материал)

07 мар 2007
·
639
·
1
·
412
·
125

Явлението на възникване на ел.движеща сила в двата края на проводников контур...
 

Мощност

19 фев 2006
·
580
·
1
·
193
·
191
·
8

Мощност - същност, видове и т.н.
 

Майкъл Фарадей

11 дек 2010
·
76
·
67
·
1,461
·

Кой е Майкъл Фарадей? С какво е допринесъл за развитието на физиката....
 

Пищов по Физика

25 яну 2008
·
200
·
5
·
1,694
·
156
·
1

Оп-е на матер. Точка: МТ е отправна системна ос.МТ е всяко тяло на което се пренебрегват формата,размерите големината.Отчитаме че има маса(тегло). ОС е съвкупност от координатната система и уред за измерване на времето...
 

Закон на Нютон за гравитацията

11 дек 2010
·
86
·
12
·
701
·
221

В областта на механиката Нютон описва закона за всемирнот привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика....
 
Онлайн тестове по Физика
Тест по физика
матура тест по Физика за Ученици от 12 клас
Тест по физика (ДЗИ). Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
30
5
1
13 мин
31.07.2013
Тест по физика за 9-ти клас над Електростатика
тематичен тест по Физика за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа 11 въпроса от раздел Електростатика с решаване на задачи и превръщане на единици. Всеки въпрос съдържа само един верен отговор.
(Труден)
11
335
1
04.12.2013
» виж всички онлайн тестове по физика

Физика пищови

Материал № 300727, от 12 мар 2009
Свален: 493 пъти
Прегледан: 639 пъти
Предмет: Физика
Тип: Общ материал
Брой страници: 7
Брой думи: 5,801
Брой символи: 51,112

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Физика пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
с опит от  16 години
73

Соня Иванова
преподава по Физика
в град Враца
с опит от  24 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения