Големина на текста:
Софийски Университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по журналистика и масови комуникации
КУРСОВА РАБОТА
Тема:
МАНИПУЛАЦИЯТА КАТО
СОЦИАЛЕН ПРОЦЕС
София
2004г.
Немският социолог Херберт Франке казва - "Манипулация има когато се
прави опит за оказване на влияние върху хора без те да усещат, че волята им се
управлява. По този начин биват принуждавани да приемат схващания и действия,
които не биха приели и не биха извършили по собствена воля. Обективно те са
станали зависими и са превърнати в обекти на манипулация." Първо място в
процеса на глобална и бързо осъществима манипулация заемат естествено
средствата за масово осведомяване. Целта е чрез моделиране на психическото им
състояние хората да бъдат подтикнати към такова поведение, което е потребно на
политическите манипулатори. Непременно условие за провеждането на обществена
манипулация е представянето на невярна или изкривена действителност.
Американският професор Ноам Чомски, преподавател в Масачузетския
технологичен институт, пише за медиите - "Най-големите медии са грамадни
корпорации, притежавани от още по-големи конгломерати. Накратко имаме големи
корпорации, които продават сравнително богати и привилигеровани аудитории на
други отрасли. Няма нищо чудно, че картината на света, показвана от тях, е
отражение на тесногръдите и користни интереси и ценности на продавачите, на
купувачите и на самия продукт. Изкривяването на действителната картина се
засилва още повече поради действието и на други фактори. Високопоставените
ръководители на корпорациите, правителството и медиите непрестанно общуват
помежду си. Така наречените "изтичания" на информация например, най-често са
лъжи, произведени от властите при сътрудничеството на медиите, които се
преструват, че това не им е известно.”
Основната идея на PR-а се съдържа в прословутата Гьобелсова реплика:
“Една лъжа, изречена сто пъти, се превръща в истина.” Т. е. не е важно какво, а как
е поднесено. За неспециалистите, а често дори и за специалистите, PR се свежда до
организиране на пресконференции и изпращане на пресрилийзи. Медиите са най-
често използваното средство за достигане до публиките, но контактът с тях е една
малка част от работата на PR -специалистите. Всъщност информацията, която
достига до аудиторията се предхожда от задълбочени изследвания, разработване на
стратегически и комуникационни програми, създаване на фронт-групи от влиятелни
личности, които да подпомогнат съответната кауза. Така една добре проведена
кампания може да промени не само начина, по който хората пазаруват или избират
своите политици, а и начинът, по който мислят.
През последните няколко века човекът често е подлаган на манипулация.
Като постепенно, заедно с развитието на новите информационни технологии и
постиженията на някои науки, тя е придобивала все по-рафинирани и изтънчени
форми. Някои от най-използваните методи за манипулация днес са – пропаганда,
реклама, реверсивен PR, автоцензура, масовите идеологии, предварително
режисиране на големи политически събития и други в този порядък.
Пропагандата е базисен модел на манипулативните кампании в сферата на
аполитическите събития и военното дело. Тя предава политическите послания,
често във вид на черен ПР. Цели се внушението на различни поведенчески модели.
Тази цел е осъществима, благодарение на езиковите и образни символи, които
създават и предават определени политически митове.
Националният мит е най-често експлоатиран от политиците във военно
време. Той е привлекателен и атрактивен поради многообразието на символния му
подход (националният флаг, гербът и химнът на нацията, както и самото име на
страната). Според редица автори, националният мит се използва с цел изравняване
на нивото на управленския апарат с това на гражданството като субекти на една
нация, като по този начин не излизат на преден план скритите интереси на
политическия елит, а само неговия патриотизъм. Поради този ефект националният
мит се смята за мит с двойствен характер. Ползващата го управленска машина
предава патриотичен отенък на своята военна кампания и съответно политическите
й лидери се превръщат в защитници на родината и застъпници на националните й
интереси. Митът служи за заличаване на границата между личностните или
партийните амбиции от една страна и общия интерес на нацията от друга. Подобно
обстоятелство ситуира в публичното пространство нов вид инструментариум за
масово въздействие, помагащ в повечето случаи и за реализацията на користни
цели.
На практика, националният мит действа най-ефективно в САЩ.
Манипулативната техника на черния PR е вплетена умело в мита, на който се
оповават военните институции. В тази връзка Пентагона е само една от тези
институции, разработващи програми за управление на общественото мнение и
намеса във вътрешната политика на други страни, с оглед защита на националните
интереси. Целите са предоставяне на подвеждаща военна информация и налагане на
американската ценностна система в глобален аспект. Дезинформационната
ситуация е тенденциозно търсена, защото в подобна международна обстановка е
трудно да се ориентира дадена държава коя от получаваната информация е
инсценирана и коя предоставя реални данни. Но са възможни и други тактики за
манипулативно въздействие, основаващи се на националния мит.
По време на войната във Виетнам най-строго пазената тайна на Америка е
военното формирование – наричано “секция за психологически изследвания” –
отговарящо за черната пропаганда. Задачата на новата секретна структура е да
освобождава военнопленниците само след предврително направени върху тях
психологически експерименти, чрез които им се внушава желаната “вярна”
информация. Историята доказва, че “черните” психологически операции са се
превърнали в крайно успешни военни практики за “великите националисти” на 20
век. Самият Хитлер поставя началото на черната пропаганда като метод за
държавна политика, водещ до масова национална психоза.
Формирането на принципите на военната кампания, на основата на
политическия маркетинг реклама и PR, се свързват с името на американският
президент Франклин Рузвелт, който успява на “черния” да противопостави бял PR.
Рузвелт приема предизвикателството да следва нова PR-стрстегия, ориентирана към
директното общуване с нацията. Американците добре приемат новата форма на
общуване – т. нар. “разговори край камината”, които са във вид на кратки послания,
излъчвани по радиото в неделя след обяд. Целенасочено търсен е имиджът на
мъдрия баща и на добрия приятел, който като всеки американец желае военната
политика да е съобразена с националния идеал.
Във време на политическо напрежение или рискова ситуация, предхождаща
военни действия, митът за бъдещето е от съществено значение. Това фиксиране на
абстрактното бъдеще е умишлено търсено като способ за постигане на определени
цели, които обществото да желае да постигне в бъдещ етап от своето развитие.
Човешката психика предопределя критичното отношение на неудовлетвореност от
настоящата действителност, както и носталгията към отминалите “по-хубави” дни.
Митът за бъдещето като политически фактор е много общ, поради факта, че ако той
се оповава на категорични факти или изпълними обещания, то след определен
период от време желаното бъдеще би трябвало да се превърне в реално настояще,
но това в международната политика рядко се получава.
Митът за бъдещето е пропагандно тиражиран от управленската машина на
комунистичекия СССР, но съществува и известна приемственост в това отношение
в днешна Русия. Началото е поставено още преди т. нар. “студена война”, но
основно митът за бъдещето навлиза като метод за манипулация точно по време на
тази “война”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
TeguHka написа на 28 яну 2008 ОТГОВОРИ
ученик от Варна , ПГС
Мн добре написана! Браво!
 
Домашни по темата на материала
Наводнения-същност,видове и причини.Поведение и действиена на населението.
добавена от silvia_zl 29.02.2016
2
22
Подобни материали
 

Вестник „ДНЕВНИК” /1902 – 1904 г./ и модернизацията

03 сеп 2008
·
161
·
11
·
1,597
·
156
·
1

В това изследване ще разгледам до каква степен в. „ Дневник “ се влияе от модернизацията, как я използва и дали успява да я провокира със съдържанието си.
 

Анкета и анализ на получените данни

04 яну 2012
·
134
·
6
·
1,720
·
272

Тази анкета е изготвена с учебна цел, тя се стреми да разбере дали чалгата се е превърнала в опасен обществен вирус. Анкетата е проведена сред 30 души, след това съм изчислила отговорите в проценти и направих анализ на получените резултати...
 

Българската журналистика като "четвърта власт"

18 авг 2008
·
538
·
4
·
622
·
478
·
1
·
1

Понятието „четвърта власт” е точка за изследване на отношенията медийна власт – политическа власт. Понятието възник ва като метафора за ролята на институционализираните
 

Приоритетни функции на медиите в регионален аспект

30 окт 2008
·
116
·
3
·
324
·
72

Регионалните журналисти – проводник на информация. В тази си роля те не влагат собствен поглед и не анализират ситуацията, а само преразказват изнесените в публичното пространство факти.
 

Коментар на ’’bTV Tази сутрин’’

07 ное 2008
·
118
·
4
·
513
·
67
·
2

В съвременния свят медиите заемат водещо място в ежедневието на хората. Те са изключително важни, защото поднасят много различна и актуална информация за всичко случващо се както в национален, така и в световен мащаб. Медии са: телевизията, радиото...
 

Манипулацията като социален процес

Материал № 30033, от 12 май 2007
Свален: 898 пъти
Прегледан: 199 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 2,794
Брой символи: 24,629

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Манипулацията като социален процес"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
179 27

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,119 134

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения