Големина на текста:
1. Увод в История на
психологията Открай време
хората са се занимавали с
изучаване влиянието на
природата върху поведението на
човека. Различните
темпераменти Хипократ
обяснява с преобладаването на
хумора в тялото на човека.
Формите на човешкото
поведение се обяснявали като
функции на различните
вътрешни органи. Видовете
характери се свързват с
конкретните обществени
отношения, в които са вплетени
хората, и се разглеждат в
единство с тези отношения
(Теофраст). У Аристотел
информативните процеси у
човека и природата са били
систематизирани. Означени са
били различните нива на
автоматичното регулиране,
изразени като растителна душа,
животинска душа, човешка
душа. Наблюдението,
обикновеното житейско
наблюдение върху другите хора,
е дало възможност да се
определят първите закономер-
ности в поведението на хората.
А самонаблюдението е
изглеждало най-краткият път
към разкриване на мотивите на
това поведение. Изследващите
човешката психика са
забелязали външните прояви на
условния рефлекс. В средните
векове се налага учението за
безсмъртната душа. Душата
трайно влиза във философията и
заема там Централно място. Р.
Декарт отделя психичното от
физичното и физиологичното.
Той опредедя безусловния
рефлекс като меxанически
процес, като проява на
материални сили. А висшата
психична нематериална
субстанция съзнанието
непосредственото знание на
душата за самата себе си. Така
нервната дейност и психиката
биват откъснати една от друга и
поставени в два принципно
различни и несъвместими един
с друг свята. Започвайки от
Декарт, интроспекцията се
определя като непосредствено
проникване в душата, като
основен и единствен метод за
познаване на психическите
структури и психическите
явления. Така, наред с чисто
философските проблеми —
какво е отношението между
физическото (материалното) и
психичното (съзнанието,
нематериалното, духовното), се
заплитат нови проблеми около
психологията — какво е
отношението между физи-
ологичното и психичното.
Господстваща концепция във
философската психология е
асоциационизмът.
4. Възникване и развитие на
психологията като самост.
наука. Вилхелм Вунд
Ведряването на експеримента е
ф-ра, к’ спомага психологията да
се преобразува. Експериментът
станал основен и могъщ метод за
новата наука. Психологията се
превръща в самост. наука с
формирането на термините и
определенията, к’ използвала, за
да обясни обекта и предмета на
своите проучвания. Вилхелм
Вунд за пръв път въвежда
понятието “експериментална
психология” (физическа
психология). За начало на
науката психология се приема
1879 г., когато Вунд открива
първата експериментална
психологическа лаборатория.
Вунд поставя за разглеждане
въпроси като: предмет на
психологията, методи, задачи,
понятиен и терминологичен
апарат на науката психология.
Предмет на психологията
непосредствения опит, т.е.
чистият процес на дейност на
съзнанието, на протичането на
самият процес. Самият процес на
усещането, чистото усещане и
представяне е непосредственият
опит. Задача на психологията
да разлага непосредствения опит
или съзнанието на елементи, да
изтъква връзките между тези
елементи и да определя законите
на тези връзки. Вунд стита, че
съзнанието е сложно явление и
за неговото изучаване е най-
добре да се използва описанието.
Според него съзнанието играе
много по-активна роля в
организация на собствената
структура. Под външен опит
Вунд разбира съдържателната
страна на съзнанието, това, което
е дошло от вън, това, което е
придобито и замърсява чистото
съзнание. Чист опит – това, к’ се
отнася към субекта, а не към
обекта, самата д-ст на
съзнанието. Психологията,
според Вунд, е наука за опита на
съзнанието. Методът на
психологията тябва да включва
наблюдение на собственото
съзнание. Човек може да се
възползва от метода на
интроспекцията (метод на
проверка на собственото
мислене). Интроспекцията била
съчетана с експеримента.
Съчетаването на експеримента и
самонаблюдението се нарича
регулирано системно
самонаблюдение. На някои хора
е много трудно да опишат какво
усещат. Следователно факторът
самонаблюдение е променлива
величина върху експеримента.
Самонаблюдението е съчетано с
психофиз. експер. и това
съчетание се нар. с-матична,
регулирана и контролирана
интроспекция.
5. Вюрцбургска и Корнейлска
школа Проф. Ослуалд Кюлпе -
ученик на Вунд роден в Латвия.
Занимава се с философия и
физиология. Става професор
във Вюрцбург. Организира
лаборатория по
експериментална психология.
Кюлпе изследва прага на
чувствителност, време на
реакция, асоциативен
експеримент. Спрямо Кюлпе
нагласата трябва да се изследва
интроспективно. Действието на
нагласите е ретроспективно, т.е
влиянието на нагласата се
проявява видимо едва след като
се изпълни задачата. Школата
на Кюлпе приема, че
асоциацията се подчинява на
същността на самите задачи и
затова се казва, че задачата има
детерминираща сила за процеса
на мисленето. Дефиниция на
процеса мислене - процес на
разрешаване на задачи с
различна сложност. В
изследванията си Кюлпе
въвежда нови променливи:
Нагласа - /мотивация, умение/,
възникнали при приемане на
задачите от изследваното лице;
Самата задача /целта/; Процес
на търсене на отговор, т.е.
операциите, които изграждат
този процес, и които често
носят емоционална окраска;
Мисловни образи - несетивни
компоненти в съзнанието. С
тази схема Кюлпе се
противопоставя на традицията
за онова време за процеса
мислене, който се поражда при
действието на външен
дразнител и се изразява като
изграждане на асоциативни
мрежи с пресечни точки
сетивните образи. Голяма част
от активния творчески живот на
Едуард Титчнър е свързана с
Корнейският университет в Ню
Йорк. Съгласно Титчнър
предмет на психологията се
явява изучаването на
съзнателния опит. Титчнър
определя съзнанието като сума
от нашите преживявания,
съществуващи в дадения
момент от време, а разумът като
сума от нашите преживявания,
натрупани в течение на живота.
Задачите на психологията,
според Титчнър, са:
раздробяване на съзнанието на
съставните му части;
определяне на законите, по
която става тяхното
обединяване; връзката на
елементите на съзнанието с
физиологическите състояния.
Три са основните елемента от
структурата на съзнанието:
усещания – основните елементи
на възприятието; образи
идеите и ставащото в нашата
памет; емоционални състояния
– душевните преживявания.
6. Функционална психология
Основната насоченост на
американската психология от
началото на ХХ век е
практичността, изследване на
психиката с цел приложение на
резултатите. Основоположник е
Уилям Джеймс. Джеймс от
философията към психологията,
дава противоречива теория.
Основен проблем е изучаването
на хората в реална среда и
изучаване на способи за
изледване на средата. Определя
психологията като естествена
биологична наука. Създава
методологичен проблем.
Първите му изследвания са
свързани с изследване на волята
чрез развитието на волята се
постигат високи резултати. Той
обявява волята за основен
движещ фактор в
индивидуалното развитие.
Изучава емоциите, изгражда
теория за тях, предлага
физиологично обяснение на
причините за възникване на
организацията на емоции като
тъга, страх, ярост, любов.
Причина за възникване на
емоцията са физиологичните
процеси. Независимо от Джеймс
се обединява с Датския
психолог Ларге и двамата
налагат теорията си. Открояват
3 фактора в последователността
на емоционалното преживяване:
възприятието на обект от
средата или на събитието извън
човека; телесна експресия –
плач, бягство, силен
непроизволен смях; умствен
афект чувство за страх или
гняв. В теориите на Джеймс
присъства активния индивид.
Аз-ът не само променя себе си
чрез избора на морални правила
и норми, но в същото време
избира подхода за
приспособяване към средата.
Активността на Аз-а е
биологично обусловена. Човек
съществува и се изразява чрез
конкретната среда в която се
намира и чрез конкретното
обкръжение което избира. Човек
може да притежава няколко Аз-
а. През 1900 год. Джеймс
формулира теория за личността,
в която пряко обозначава
действието на социалния
фактор. 1 ниво – Физическо Аз
– не просто физическо тяло, но
и всички предмети притежание
на индивида.Материално Аз. 2
ниво – Социално Аз І претенции
за дружба, стремеж към
одобрение, стремеж към
престиж. 3 ниво – Духовно Аз –
процесите на съзнанието,
интелектуалните способности. 4
ниво – Чисто Аз – чувството за
лична идентичност. Социалният
Аз съдържа 2 форми:
Емпиричното социално Аз;
Потенциално социално Аз.
7. Генезис и развитие на
диференциалната психология
на интелигентността
Развитието на приложната
психология е повлияно от И ф-
ри. Много от новопоявилите се
психолози, които нямали
източници на доходи, за да
преживяват, били принудени да
прилагат знанията си на
практика (извън
университетите). Това е важен
фактор за развитието на
приложната психология.
Проблемът за интелекта и
интелигентността са
представлявали интерес още от
древността. Началото на
съвременната епоха в
тестирането на
интелигентността започва от
Францис Галтън и
публикуването на неговата
книга. Според него инф-ята
идва от сетивата. Джеймс Кетел
провежда серия от тестове за
умствени способности и с тях
измерва диапазона на
човешките способности.
Алфред Бине изследва не само
интелигентността, но и
психопатологията. Бине и
Теофил Симон поставят
началото на няколко процедури
в своите тестове за
интелигентност: тестовете им
поставят на изследваните лица
сложни задачи; анализират
резултатите от писмените
работи и изпитванията на
децата и ги съпоставят с
резултатите от теста; каквото и
да мерят тестовете, те трябва да
отразяват хронологичната
възраст на учениците. Луис
Търман превежда тестовете на
Бине и Симон на английски.
Днес този тест се нарича Скала
за интелигентност Стенфорд
Бине. Дейвид Уекслър
разработва тест с отделна
вербална и практическа част,
който се използва от възрастни.
Психолозите създават тест за
интелигентност, който може да
се прилага в писмена форма с
голям брой лица. Спирмън
издига тезата за обща и
специфична интелигентност.
Според Търстоун
интелигентността е съставена от
разнообразни отчетливи
способности. Реймънд Кетъл
разграничава 2 типа
интелигентност: кристализирана
и флуидна. Днес най-
известният групов тест е SAT
(тест за академични
способности). Крайности в
интелигентността: умствено
изостанали лица; надарени деца;
гении; савант – човек, к’
независимо от посредствените и
дори липсващи умения в
повечето области притежава
някаква изключително развита
способност.
8. Класически бихевиоризъм
Класическия бихевиоризъм е
направление определящо облика
на Американската психология
през ХХ век, което радикално
променя съществуващите до
момента теории за психичното.
Основен предмет на
психологията вече не е
психиката, а поведението.
Едуард Торндайк създава
основните закони на
направлението. Защитава идеята,
че интелектуалният акт означава
разрешаване на проблем чрез
активни действия на индивида,
чрез които се постига най добра
координация със средата.
Естествения подбор на
положителните действия е
различен от естествения подбор
в еволюцията и се подчинява на
няколко основни закона: закон за
упражнението – при други равни
условия, реакцията на дадена
ситуация се свързва със самата
ситуация, пропорционално на
честотата на повторенията на
тези връзки и силата; закон за
готовността – упражненията
променят готовността на
организма за провеждане на
нервни импулси; закон за
асоциативния скок ако при
едновременното действие на
няколко дразнителя един от тях
предизвиква случайно реакция,
то и други дразнители
придобиват способността да
предизвикват реакцията; закон за
ефекта – постижение на
Торндайк, уникален, подходящ е
принципа на биопсихичния
детерминизъм и го изразява чрез
закона за ефекта. Ефекта от
даден двигателен акт може да
играе ролята на последваща
причина за извършването на
същия акт. Именно ефекта от
даден двигателен акт помага на
организма при сходни условия
да реализира едно и също
повторение.
Бихейвиористите приемат
Павлов, но без да използват
условен, безусловен
рефлекс.Убедени са че
формулата С Р е защитена от
теорията на Павлов и затова
налагат името му в границите на
Американската
психология.Натрупват се
многообразни експериментални
програми, данни за изследване
на поведението, слабостта обаче
идва от основната формула С – Р
/изравнява индивиди на
различно ниво, не се отчитат
особеностите на конкретния
индивид/
Бихейвиоризма е последната
макротеория в границите на
психологията. След него
настъпва методологическа криза,
учените се насочват към
изследване на конкретни
проблеми – необихейвиоризъм.
9. Необихевиоризъм
Необихевиоризма се гради се
през 30-те години в условията
на криза за хуманистичните
науки. Бриджман – американски
физик, който поставя равенство
между съдържанието на
понятието и експерименталните
операции, изпитва трудности
при изграждането на
категориалния апарат. По това
време учените работят със
система от правила за
изграждане на който и да е
термин. Понятието се дефинира
чрез система от
експериментални операции,
използвани от даден учен, но
личността на учения не
присъства. Съдържанието на
понятието включва истина и
никога противоречие или
двусмисленост. Основна
операция е разграничаването, а
не обобщаването. Ако се
изследва процес или явление
протичащ в самия
експериментатор, те се
разглеждат като извършващи се
в друга личност. Опита на
личността се изследва при
изграждане на дефиницията
Когнитивен бихейвиоризъм
основен представител е Ед.
Чейс Толмън. Занимава се с
психология на ученето и
обучението. Стига до идеята, че
разглеждайки поведението
трябва да се работи с
категорията цел. Понятието цел
е пречка за бихейвиористите.
Човешкото поведение не е
просто структура. Изследването
му не може да се движи чрез
изследване на отделни
компоненти. Трябва да се
търсят общите закономерности.
Толмън въвежда "междинни
променливи”, които
обозначават средната част от
формата при изследване на
поведението. Той определя
зависимите променливи в
поведението като потребностна
променлива / от храна, вода,
лична безопасност, от успех/
Познавателната променлива
включва когнитивните процеси,
уменията , навиците. С
определянето на тези зависими
променливи Толмън прави
класификация на междинните
променливи. Доказва, че закона
за упражнението и закона за
ефекта не са с всеобща
значимост. Стреми се да
опознава бихевиоралното поле и
да разширява опита си. При
когнитивния бихейвиоризъм все
още не са свързани целта с
психичния образ. Мотиви
остават ефекта от действието
или самото действие. Толмън не
успява да изгради точни
експериментални програми за
изследване на всички междинни
промени.
10. Гещалтпсихология
Гещалтпсихология - цялостна
структура, организация,
обединена структура.
Представител Макс
Вертхаймер. Създава своето
учение като ревизия на Вунт.
Цялостната структура, чието
поведение не се детерминира от
поведението на съставните
елементи, а отделните части,
процеси са детерминирани от
нейната цялост. Въвежда нови
термини - конфигурация,
йерархия, организация,
цялостност, тоталност.
Изгражда обективен научен
анализ. Тръгва от
детерминиране на усещане и
възприятие /изключителна
точност/. Започвайки да гради
теорията си, приема структурата
на психиката, която Вунт
предлага, но принципите му са
различни. Въвежда принципа
изоморфизъм /идентичните
явления/. Опитва се да разкрие
значението на новото знание за
развитието на индивида и опита
му. Въвежда продуктивното и
творческо мислене. Вертхаймер
възприема продуктивното
мислене като не съдържащо в
себе си елементи като навика и
умствените операции са
различни от логическите
операции. Продуктивното
мислене е реорганизация в нови
структури. В децата не трябва
да се създават навици, а да се
поставят в ситуации изискващи
собствени решения.
Продуктивното мислене не
означава разрушаване на
правила и норми, а развиване на
способност за нов поглед към
условията на средата.
Вертхаймер търпи критики.
Кьолер се занимава с
изследване на животни, описва
експериментите си. Кьолер
достига до идеята, че животното
е озарено от догатка, случайно
решава проблема, но от тук
нататък успешно се справя със
задачата. Кьолер не подкрепя
Вертхаймер в крайните му идеи
за продуктивното мислене.Той
говори за познавателно поле,
което позволява промени в
съответствие с изискванията на
средата.Различната скорост / от
мигновена до отложена във
времето/ не отменя същността
на догатката. Гещалтизма е
много важна ревизия на
Вунтовата теория, представя
друг начин за изследване на
цялото към частите, а не
обратното.Поставя се проблема
за изследване на мисленето като
процес, не само оценяващ
околната среда, а преработващ
околната среда.”Гещалт” от
експерименталната физика се
прехвърля без преработка в
психологията.
11. Психологически възгледи
на Курт Левин Привърженик
на Гещалтизма. Интересува се
от интелектуалните прийоми
чрез които се достига до
откритие. Осн. елементи на
психичното поле са: - мотивите,
които са обекти, изграждащи
жизненото пространство;
обектите от реалната
материална среда, към които
индивида изпитва нужда.
Мотивът е вътрешна сила,
изразяваща взаимодействието
между индивида и средата. Курт
Левин използва динамичното
поле за да се противопостави на
традиционния възглед за мотива
като скрита вътрешна сила,
действаща изолирано от
средата. Левин се разграничава
от Гещалтистите, за тях
психичното поле е когнитивна
структура, докато за него
полето е структура, в която се
осъществява поведението.
Защитава идеята че психичното
поле е единно поле и не
съществува разрив между
обектите и субектите в
реалността. Използва
топологията за да представи
психичното поле като
окръжност, в която са
разположени елементите на
полето, а чрез вектори се
обозначава взаимодействието
им. Открива динамиката в
мотивационната сфера –
изразява потребностното
отношение на индивида към
околната среда. Динамиката на
предпочитанията пряко зависи
от реакцията с която
изследваното лице посреща
успеха или неуспеха. С тази
теория Курт Левин се обявява
срещу схващането, че енергията
на мотива е затворена в
границите на организма.
Основополагаща система за
възн. мотиви е системата
организъм среда. Разширява
се тълкуването на мотива, като
се взема в предвид и
взаимодействието с другите
хора. Преминава към
социалнопсихологическата част
от своята теория (теория за
групова динамика). Левин
дефинира групата като
динамично цяло, особена
система, чиито компоненти се
сплотяват под въздействието на
определени сили. Дефинира два
вида групи съобразно
причината за сформирането им:
формална и неформална група
Структура на групата: Лидер
силна, атрактивна личност,
налага решенията си;
Позитивисти – приемат
груповите норми и правила;
Негативисти – изказват критика
към решение или правило на
груповия живот; Аутсайдер
търси изява чрез критика.
14. Неофройдизъм.
Психологически възгледи на
Карл Густав Юнг Юнг започва
да разработва собствен вариант
аналитична психология (както
той го нарекъл), напълно
противоположен на фройдизма.
За Юнг либидото е базова
жизнена енергия. То се проявява
в даден момент и е най-вайно за
конкретния човек. Юнг приема,
че човек се опр. не само от
миналото, но и от своите цели,
очаквания за бъдещето. По
негово мнение човек може да се
променя коренно в целия си
живот. Юнг се опитва да
приникне в областта на
безсъзнателното по-дълбоко,
отколкото Фройд. Той говори за
колективното безсъзнателно.
Юнг разглежда 2 равнища на
безсъзнателното.
Непосредствено под равнището
на съзнанието се намира личното
безсъзнателно, състоящо се от
всичките спомени, импулси и
желания и друг личен опит,
подложен на изтласкване или
забравен. Това равнище на
безсъзнателното не е много
дълбоко, намиращите се там
събития лесно могат са бъдат
възстановени в съзнанието.
Съдържанието на личното
безсъзнателно е групирано в опр.
тематични комплекси: емоции,
спомени, желания и др. Тези
комплекси се проявяват в
съзнанието в опр. доминиращи
идеи, идеи сили или идеи за
непълноценност, и по този начин
оказват влияние върху
поведението. Под нивото на
личното безсъзнателно лежи по-
дълбокото ниво на колективното
безсъзнателно. То съдържа в
себе си универсален евол. опит и
съставлява основата на
личността на човека. Архетипове
– първични образи, които
съществуват от най-ранния етап
на човечеството, но им липсва
ясно съдържание. Юнг извежда 4
осн. архиетипа: маска –
социалната обвивка на
личността, която често подменя,
подтиска АЗ-а и причина
неговото свободно развитие;
анима (женските черти в мъжкия
х-р) и анимус (мъжките х-
ристики в жената); сянка –
обратната страна на АЗ-а; АЗ
създава единство и стабилност
на личността. Екстраверти –
хора, които насочват либидото
към външните събития и другите
хора. Интраверти у тях
либидото е насочено към
външния свят. Според Юнг,
всички личностни различия се
проявяват в 4 осн. ф-ции:
мислене, чувства, усещания и
интуиция, с помощта на които
ние можем да се ориентираме
както във външния така и във
вътрешния свят.
15. Психологически възгледи
на Алфред Адлер Адлер
създава социално-
психологическа с-ма, която нар.
Индивидуална психология
(теория за личността). Тя
привлекла голямо колич.
последователи. Според него,
поведението на човека се опр.
на първо място не от
биологичните, а от социалните
ф-ри. Социален интерес
вроден потенциал, насочен към
взаимодействие с други хора и
към достигане на обществени и
лични цели. Адлер подчертава
значението на целите и
бъдещето. Адлер изказва
предположението, че дълбоката
движеща сила на личността се
явява генерализирано чувство за
непълноценност. Той включва в
чувството за непълноценност
всички видове физически,
душевни или социални
недостатъци реални или
мними. Чувството на
непълноценност може да оказва
и положително въздействие,
както за индивида, така и за
обществото, тъй като с него е
свързан стремежа за
превъзходство. Неспособността
да се компенсира чувството за
непълноценност може да доведе
до комплекс за непълноценност,
който води до сериозни
жизнени проблеми. Хората по
различен начин осъществяват
борбата за превъзходство, което
води до уникални, характерни
за всеки човек методи и форми,
които Адлер нарича стил на
живот. Стилът на живот
включва в себе си х-рни
поведенчески приоми, с
помощта на които ние
компенсираме своята
непълноценност. Адлер приема,
че ние сме способни съзнателно
да формираме своя стил на
живот нашено собствено АЗ.
Тази творческа сила
представлява активният
принцип на човешкото
съществуване. Тя може да се
нарече – душа. Изследвайки
опита от детските години на
своите пациенти, Адлер
забелязал, че големите,
средните и малките деца в
семейството притежават
различен социален опит и имат
различна структура на
личността. Големите деца
известно време се намират в
центъра на вниманието, докато
не се появи следващото дете,
което привлича към себе си
вниманието на родителите.
Затова по-голямото дете може
да започне да се чувства
неуверено и враждебно,
загубвайки предишното чувство
за безопасност. Резултатът от
това може да бъде жестокост,
авторитарност, консерватизъм.
16. Психологически възгледи
на Карен Хорни Хорни е една
от ранните представителки на
феминисткото движение. Имала
е разногласия с Фройд. Според
Хорни мъжът завижда на
жената за това, че няма матка и,
че не може да ражда. Хорни е
убедена, че именно тази завист
лежи в основата на
безсъзнателния стремеж на
мъжа да принизява жената, да й
внуши чувство за
непълноценност. Хорни е
убедена, че човек може да се
променя през целия си живот.
Въпреки че отхвърля много
моменти от фройдовото учение,
тя все пак приема осн. идея за
безсъзнателното, а също и
представата за емоционалната,
нерационална мотивация на
поведението. Централно място в
теорията на Хорни заема
понятието за базисната
тревожност (всеохващащо,
дълбоко чувство на самота и
безпомощност). Това състояние
има не биологична, а социална
основа. Според Хорни, базовата
мотивация на човека се
изгражда в/у потребността от
безопасност и освобождаване от
страха. За да се справи с това,
детето е принудено да прибягва
до различни защитни стратегии.
Когато у детето възникне
базисна тревожност, в отговор
то изработва някакви
поведенчески стратегии,
позволяващи му да се справя с
това чувство. Ако някаква част
от подобни поведенчески
стратегии стане фиксирана част
от личността на детето, имаме
работа с т.нар. невротични
потребности. Хорни опр. 3
големи групи от тези
потребности: услужлива
личност този, който изпитва
потребност да бъде редом с
другите хора, да се стреми към
хората, в него е сила
потребността от одобрение и
любов от страна на
доминантния партньор;
отхвърлена личност – този,
който изпитва потребност от
самота, бяга от хората, в него е
в сила потребността от
независимост и съвършенство;
агресивна личност – тези, които
се нуждаят от противодействие
на хората, които се стремят към
власт, престиж, се нуждаят от
възхищение, успех. Стремежа
към другите хора предполага
признаване на собствената
безпомощност и опит да се
завоюва одобрението на
другите. Хорни гоеори за
идеализираната самооценка.
Работите на Хорни по
отношение на феминизма
(женската психология) са най-
големият й принос за
психологията.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
jujinkata89 написа на 20 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 21 години от Варна , ВСУ "Черноризец Храбър"
 
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
372
·
8
·
1,799
·
356
·
2

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Социална психология

26 сеп 2008
·
213
·
2
·
529
·
64
·
2

Социалната и общата психология и тяхното обособяване през вековете. Обшуване и комуникации, приобщаване и разединяване и взаимовръзката между тях.
 

Качествата на моята памет

06 мар 2008
·
124
·
9
·
1,842
·
158

Паметта осигурява целостта на личността и нейната активност, единството на нейното минало, настояще и бъдеще. Успешното запаметяване се определя от предвиждащата оценка за значимостта на даденото съдържание за дейността...
 

Социологична психология – специфика на общуването

31 мар 2006
·
3,871
·
5
·
664
·
133

Социологичната психология борави със свой категориален и понятиен апарат, от гледна точка на специфичните процеси, които изследва.
 

Агресия и агресивно поведение

12 дек 2006
·
4,786
·
5
·
2,185
·
863
·
4
·
7
·

Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на моралните и правните норми, а в най-крайните си форми - и за ценността на човешкия живот.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
508
1
13.08.2012
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,185
1
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Пищови по история на психологията

Материал № 299688, от 11 мар 2009
Свален: 599 пъти
Прегледан: 555 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 3,875
Брой символи: 34,061

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по история на психологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,931 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения