Големина на текста:
1. Предмет и задачи на фитопатологията. Определяне на понятието болест.
Класификация на блестите по растенията. Загуби от болести и определянето им.
Фитопатологията е наука изучаваща болестите по растенията и причините, които ги
пораждат, както и методите за борба с тях. Предметът на фитопатологията се
определя от нейното наименование, което се състои от 3 гръцки думи :
Phiton - растение
Pathos - болест
Logos - наука
Науката фитопатология е възникнала в началото на 19 век и е преминала през
различни етапи на развитие.
Съвременната фитопатология се подразделя на няколко дисциплини – обща и
специална фитопатология, имунитет на растенията, прогноза и сигнализация,
химическа защита, карантина и др. няма общо определение за понятието болест, но
във всички случай болестите по растенията представляват сложни у динамични
патологични процеси, възникнали в резултат на продължително взаимодействие
между конкретни условия на околната среда и растителния организъм. Съпровождат
се от функционални и структурни изменения, които водят до загиване на цели
ратсения или отделни техни части, влошаване на качеството и намаляване на
количеството на продукцията.
За възникване на патологичния процес са необходими 3 фактора :
- чувствително растение–гостоприемник във възприемчива фаза
- вирулентен патоген причинител на болестта,
- благоприятни за развитието на болестта условия на околната среда.
Тези 3 фактора са равнозначни, ако липсва един от тях не възниква заболяване.
Класификация на болестите по растенията
Според причинителя(етиологията)на болестите : инфекциозни и неинфекциозни. Във
всяка група има малки подразделения.
Инфекциозните болести различаваме болести причинени от фитопатогени от различно
естество – вируси, фитоплазми, бактерии, гъби, висши цветни паразити и др.
Неинфекциозните включват болести причинени от отделен фактор, като недостиг или
излишък на хранителни вещества, от неблагоприятен воден или температурен режим.
Според културите : болестите се разглеждат по гостоприемници и се разглеждат както
при растениевъдството : болести при житни, при зеленчуци, при овошки и т.н.
По външни признаци и симптоми : некроза, увяхване, напетняване.
В зависимост от нападнатите органи : болести по семена, болести по плодове и др.
Загуби от болести
Предполага се, че болестите са възникнали с появата на самите растения. Във всички
епохи на общественото развитие те са причинявали и причиняват загуби, особено
когато се появяват в епифитоти(масово разпространение на болестта - епидемия). В
средните векове една болест “Мораво рогче” е причинила масови отравяния по хора и
животни. През 19 век в западна Европа се развиват епифитоти от мана по картофите,
които унищожават напълно реколтата. Най-болезнено се е отразило в Ирландия,
където картофите са били основна храна на населението. В следствие 1 милион души
умират, а други 2 милиона се изселват. Сега болестите по културните растения
причиняват значителни загуби, чиито размети са средно около 15-20% от реколтата.
В практиката при определяне значението на болестите и на загубите от тях се
използват понятията “вредоностност” и “вреда”.
Вредоностност – биологична категория, която определя степента на въздействие на
дадено заболяване върху отделното растение.
Вреда – икономическа категория определяща степента на намаляване на добивите
причинено от заболяването в определен момент при отделни условия. Тази величина
се измерва тегловно или стойностно Вредоностността на едно заболяване не определя
напълно загубите от него, т.е. вредата.
Пример : главнята по пшеницата унищожава 100% растението, но ако в посева има 10
такива растения – вредата ще е минимална.
Загубите от болестите по растенията се проявяват в две форми : преки и косвени.
Преки – делят се на видими и скрити.
Преките видими загуби се дължат на пълно или частично загиване на растението или
на някоя част от него върху определена площ от посева или на поразяване на
органите заради които се отглеждат растенията – класове, кореноплоди, плодове и др.
при такива случай загубите са видими и могат да се отчетат чрез съпоставяне на
болните растения към здравите
х = а * 100 х – загуби в %
А а – болните растения в %
А – общият брой на отчетените растения
Преки скрити загуби – проявяват се различно при отделните болести чрез засилване
на транспирацията, намаляване на асимилационната повърхност, забавяне на растежа
и др. изчислява се приблизителната стойност на загубите чрез съпоставяне на
полученият добив с очаквания добив при условия, че не се е появило заболяване. За да
се изчислят този вид загуби за всяка болест опитно се изчислява коефициент на
вредност. Преките скрити загуби от дадена болест се изчисляват като се умножи
коефициентът на вредност(К) по разпространението на болестта(Р) и полученото
произведение се раздели на 100.
х = к * Р
100
Косвените – изразяват се във вредното влияние на различните болести върху растежа
и продуктивността.
Пример : в резултат на някои заболявания се получават некачествени семена.
Растенията получени от тях се слаби и непродуктивни. Качествено и стойностно тези
загуби се намират, като се сравнят крайните резултати(добивите от единица площ)
или реализираната печалба с очакваните добив и печалба.
2. Анатомо-морфологични изменения в болното растение и основи на диагностиката.
Типове признаци.
При всяка инфекциозна болест в резултат на взаимодействието между патогена и
гостоприемника настъпват промени в обмяната на веществата и анатомо-
морфологичните изменения в растението. Комплексът от двете страни на
патологичния процес физиологични(вътрешни) и анатомични и външни признаци –
симптоми на болестите намират израз в т.н. “типове признаци”. Повечето болести се
характеризират с типични симптоми, по които могат да бъдат определени
визуално(при диагностика на болестите могат да се използват следните методи на
визуална диагностика : микроскопска диагностика на заболелите тъкани, вирусите се
диагностицират освен с микроскоп, но и с тестове върху растения).
Вътрешните изменения се проявяват във външни прояви(признаци) - ненормално
нарастване – включват се всички случай свързани с нарушаване баланса на
растежните регулатори в болните растения.
Анатомични изменения, които настъпват в болните растения :
- хипертрофия – ненормално нарастване на клетките,
- хиперплазия – активизиране на клетъчното деление,
- хипоплазия – намален растеж и делене на клетките.
Външните симптоми на този тип признак са :
- тумори – отделни части от растенията са превърнати в подутини с грапава
повърхност и зърнеста структура в следствие на хипертрофия и
хиперплазия(бактериален рак по овощки и лозя, гуша по зеле, трак по картофи).
- едроцветие(сфилодии) – превръщане на цветните части в листни образувания(стобур
по домати, мана по царевица),
- деформации – появяват се по различни части на растенията в следствие
неравномерно нарастване на тъканите в отделните участъци. По слабата степен на
деформации се изразява в грапавост на листата, а при понижена степен на поява
несиметричност и къдравост по листата(мозайка по листата и плодовете на
краставици, къдравост по праскова, брашнеста мана по праскова),
- самодивски метли – образуват се вследствие преждевременно събуждане на спящи
пъпки по стъблото и леторастите. За една вегетация се развиват няколко поколения
пъпки(самодивски метли по костилкови),
- атрофия – намаляване размерите на отделните органи в следствие на
хипоплазия(нишковидни листа по домати причинени от столбур и краставична
мозайка),
- вдуджаване – силна форма на хипоплазния, която засяга цялото растение,
междувъзлията се скъсяват, листата издребняват, растението променя нормалната си
височина и размер на растението. Получават се ниски растения –
джуджета(вджуджаване по царевица или ечемик, втръпчване по пипера).
ВТОРИ ТИП ПРИЗНАЦИ
Тип хлороза – намалено съдържание на хлорофил и нарушени функции на
фотосинтетичния апарат
Хлоротични петна – получават се, когато малки участъци от тъканта са с намалено
хлорофилно съдържание и са с ясно очертани контури. Срещат се като обичайна поява
на редица гъбни и бактериални болести(мана по лозя или тютюн, кубинска мана,)
Хлоротично пръстеновидно прошарване – петната са под формата на пръстени, дъги,
линии, форма”дъбов лист” и др. подобни симптоми се срещат само при вирусни
болести(шарка при слива, вироза по роза, краставична мозайка по пипера).
Мозайки – редуване на светлозелени и нормално зелени петна без определена форма и
очертание(краставична мозайка по краставици, мозайка по царевица).
Неинфекциозни и инфекциозни хлорози – жилките са нормално зелени, тъканите
межди тях жълти до бели. Неинфекциозни хлорози се дължат на хранителни дефицит.
Инфекциозните хлорози имат същите симптоми, но се дължат на вирусни
заболявания(инфекциозна хлороза при лозя). Когато признаците на инфекциозните и
неинфекциозните симптоми си приличат, търсим втори признак.
Жълтеници – при тези повреди имаме намалено съдържание на хлорофил на всички
тъкани.
ТРЕТИ ТИП ПРИЗНАЦИ
Увяхване се появява вследствие на нарушен воден режим. Външните появи започват
с увяхване и завършват с изсъхване. Физиологичното увяхване се причинява от
недостиг на вода или дисбаланс между поетата от корените вода и водата отделена от
листата при транспирацията. Друга причина за увяхването са трахеобактериозите и
трахиомикозите. Представляват увреждане и механично запушване на проводящата
система от гъбни и бактерийни патогени. В тези случай първоначално ратенията
увяхват на отделни части(секторно), а след това увяхват целите(трахиомикоза и
трахиобактериоза по домати).
НЕКРОЗА – анатомично представлява загиване на клетките. Най-често причините са
свързани с въздействие на ензими и токсини с нарушаване пропускливостта на
клетъчната стена и с промяна на физико-химичните свойства на цитоплазмата.
- некротични петна – това са ясно ограничени(очертани) участъци от мъртва тъкан с
кафяв или черен цвят. Често растението изгражда бариера срещу разрастването на
патогена, като образува около некротичното петно тъкан от специални защитни
клетки, наричат се суберенизирани. Те изглеждат като антоцианов пръстен около
повредата . В други случай защитната реакция на растението се проявява в опазване
на некротичната тъкан(върхово гниене по домати и по пипер, сачмянка по костилкови,
стропясване по ябълка).
- некротични прошарвания – петната са под формата на пръстени, дъги и
зигзагообразни линии(бронзавост по домати и тютюн),
- пригор – изразява се в некроза на млади листа, цветове и леторасти, която не се
ограничава, а бързо се разраства и обхваща съседни тъкани и органи(огнен пригор по
семкови, ранно кафяво гниене),
- гниене върху разрастваща се некроза по плодове, клубени, кореноплоди, луковици и
стъбла. Гниенето може да бъде мокро и сухо(мумифициране).
ПРИЗНАЦИ, КОИТО СЕ ДЪЛЖАТ НА ОБРАЗУВАНИЯ НА ПАТОГЕНИТЕ
Видими вегетативни или генеративни органи на патогените. Тези образувания са най-
вече гъбни.
Калени – повърхностни образувания на някои видове гъби – фитопатогени. Състоят се
от въздушни хифи или спороносен слой. Налепът е важен диагностичен белег за мани,
сиво гниене и др.
Соруси – малки купчинки от спори, които първоначално се залагат под епидермиса на
растителната тъкан, а след това растителната тъкан се разкъсва и се разкрива соруса.
Сорусите са характерни за ръжди по растенията.
Главни – те се диагностицират лесно по черната граховидна маса от хламидоспори, в
която се превръщат нападнатите части.
Склероции – плодни тела на гъбите Claviceps, Sclerotinia и др.
Ризоморфи – кореноплодни образувания.
3. Неинфекциозни(незаразни) болести. Болести, причинени от недостиг или излишък
на макро и микроелементи, от неблагоприятни климатични условия, от физични,
химични и механични фактори.
Неинфекциозните болести не се предават от болно на здраво растение, т.е. не са
заразни. В този случай патологичният проблем е в следствие от несъответствието
между изискванията на растението и условията на околната среда, което предизвиква
нарушаване на обмяната на веществата. Растителният организъм и необходимите му
условия за живот представляват единство. За нормалният растеж и развитие всяко
растение изисква не само специфично за него съчетание на необходимите фактори, но
и съответни промени в съотношението им през онтогенезата(през индивидуалното им
развитие).
Пример : при зеленчуковите – в началото във фаза разсад изискват повече фосфор, по-
нататък в плодообразуване изискват повече калий и калций.
Несъответствието между условията на околната среда и изискванията на растителния
организъм може да доведе до патологични изменения(локални или системни) дори до
загиването му в зависимост от степента на различията между наличните и
необходимите условия и от способността на растението да се приспособява към
променените условия.
Неинфекциозните болести отслабват защитните сили на растенията и повишават
възприемчивостта им към инфекциозни заболявания. Затова борбата срещу
неинфекциозните болести трябва да е насочена към отстраняване на неблагоприятните
условия, които са ги предизвикали и осигуряване на оптимални условия за нормално
развитие и растеж на растенията.
Най-често причините за неинфекциозните заболявания са :
- недостиг или излишък на хранителни вещества,
- неблагоприятни температурни условия,
- неблагоприятен воден режим,
- замърсяване на околната среда и др.
Неинфекциозни заболявания причинени от недостиг или излишък на хранителни
елементи. Те се делят на микро и макро в зависимост от количествата от тях, които са
необходими за растенията. Макроелементите са : азот, фосфор, калий, калций,
магнезий, сяра. Микроелементи са : манган, цинк, бром, мед и др.
Недостиг или излишък на азот.
Азотът влиза в състава на редица компоненти на растенията(белтъчини,
аминокиселини, алкалоиди, хлорофил). Почти половината от теглото на сухото
вещество на протоплазмата е съставено от азотни вещества. Поради това този елемент
е необходим за растенията в големи количества. Някои от азотните съединения се
придвижват от старите тъкани на растенията в по-младите, поради това признаците на
азотен недостиг се проявяват от старите части на растението и само в най-тежките
случаи се засягат и точките на растеж. За житните са характерни V-образни петна.
Това важи и за фосфор и калий(по този начин растението осигурява нарастването на
върховете и да се запаси вида).
Симптоми на азотен глад :
- забавяне растежа на надземните части, които не достигат нормалните си размери,
- хлороза по листата – стават бледозелени или жълтозелени. В следствие на общото
намаляване на хлорофила в тях,
- по-старите листа засъхват и отмират,
- цъфтежът е слаб, плододаването също е слабо, ниски добиви и ниско качество на
продукцията.
Недостигът на азот се проявява в следните случай :
- на площи върху които продължително са отглеждани посеви без внасяне на азотни
торове и без сеитбообръщение с бобови култури, особено когато почвите са леки,
песъчливи и бедни на хумус,
- при внасяне на големи количества въглерод(СО2) под формата на органи1ни
вещества се активизира почвената микрофлора, която блокира азота, прави го
недостъпен за растенията.
Пример : когато след пшеница се засява пшеница. Растителните остатъци трябва да се
минерализира и това става като се използва доста азот и той не достига растенията.
Затова предсеитбено е необходимо да се внесе азот.
- когато почвеният разтвор е кисел и преовлажняване на почвата, които подтискат
дейността на нитрифициращите бактерии, което води до дефицит на азот.
Азотния дефицит се компенсира чрез подхранване на растенията с органични или
минерални азотосъдържащи торове, сеитбообращения с бобови култури, борба с
плевелите, които се явяват конкурент на културните растения.
При излишък на азот – получават се растения с буен растеж, с повишено съдържание
на вода в клетките, с дълъг вегетационен период. Клетъчните стени се удължават и
изтъняват в резултат на което растенията стават по-чувствителни към причинителите
на болести. При житните се образуват по-тънки и по-високи стъбла, които лесно се
пречупват и полягат. Забавя се началото на цъфтежа и плододаването. Натрупват се
големи количества нитрати в продукцията.
Недостиг на фосфор
Фосфорът е съставна част от ДНК и РНК, фитина, на хлоропластите и лецитина. Играе
важна роля за поддържане на осмозата и концентрацията на водородните катиони.
Стимулира развитието и растежа на кореновата система в дълбочина, което се
отразява благоприятно на сухоустойчивостта на растенията, ускорява зреенето на
плодовете и семената, увеличава студоустойчивостта на растенията и устойчивостта
им към болести и неприятели.
Фосфорът играе важна роля за усвояването на азот от растенията. Фосфорът е
подвижен елемент, в растението се придвижва от старите към младите растения, ето
защо симптомите се появяват по старите листа на долните етажи или по по-
отдалечените клони(по старите листа се появява антоцианово оцветяване).
Симптоми на недостиг на фосфор :

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фитопатология

Фитопатологията е наука изучаваща болестите по растенията и причините, които ги пораждат, както и методите за борба с тях....
Изпратен от:
Larr
на 2009-03-10
Добавен в:
Теми
по Екология
Статистика:
278 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Екологичен фонов и импактен мониторинг
добавена от pavlina76_abv_bg 13.02.2012
1
22
Подобни материали
 

Препарати за растителна защита по лозата

24 окт 2006
·
273
·
9
·
953
·
172

Активното вещество на БОЛЕРО 12 ЕК се използва за борба срещу различни гъбни болести в овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството и цветарството. Действа успешно срещу брашнеста мана и струпясване по ябълка, ранно кафяво гниене по кайсия...
 

Биоценози - същност, състав, видове, структура и взаимодействие между популациите в биоценозата

28 фев 2006
·
2,407
·
4
·
1,461
·
518
·
1
·
4

Екологията е биологична наука,която изучава взаимоотношенията между живите орга-низми както помежду им, така и с обкръжаващата ги нежива природа. Обект на изуча-ване са системи от живи организми - популации и биоценози и системи от жива и не-жива природа
 

Прозиводство на домати

05 дек 2007
·
314
·
2
·
427
·
1

Домати от оранжерии за ранно производство за пролет
 

Гъби, причиняващи болести по растенията и човека. Отравяне с гъби

16 мар 2011
·
99
·
29
·
1,844
·
253
·
1
·
1

Гъби, причиняващи болести при растенията. Гъби, причиняващи болести при човека. Отравяне с гъби...
 

Обща фитопатология

28 юни 2013
·
62
·
4
·
455
·
102
·
3

Обща фитопатология. Тема Фитопатогенни гъби от клас Zygomycetes ( Разред Mucorales – мукорови гъби). Характерни особености на гъбите от клас Zygomycetes...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология и опазване на околната среда
изпитен тест по Екология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по ЕООС за студенти. Въпросите имат само един верен отговор. Време за решаване - 60 мин. При правилен отговор на 33-40 въпроса - оценка отличен. При 25-32 - мн. добър, при 17-24 - добър, при 9-16 - среден. Под 8 правилни отговора - оценката е слаб 2.
(Лесен)
1 час
40
172
1
02.07.2013
Тест по агроекология
изходен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тест по агроекология. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
51
47
1
7 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Фитопатология

Материал № 299456, от 10 мар 2009
Свален: 278 пъти
Прегледан: 376 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 5,549
Брой символи: 48,847

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фитопатология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
159 35

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
16 35

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения