Големина на текста:
ЕЛЕГИЧЕН АВАНГАРД
(ВАРИАЦИЯТА "ГРОБ" ОТ "ИКОНИТЕ СПЯТ" НА ГЕО МИЛЕВ МЕЖДУ
ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕДХОДНИЦИ И ЕСТЕТИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ)
Мая Горчева
Един момент: когато моята душа ще застане пред моя гроб.
Пред кръста на моя гроб, като символ на възрождение...
Боян Пенев, Дневник (от окт., 1907)
Колкото енигматичен изглежда Гео-Милевият цикъл "Иконите спят", толкова
многобройни са посоките, в които се търси интерпретативния му ключ. Може да се
разгледа в широките рамки между фолклорни епиграфи, архетипална символика и
експресионистична и модернистична поетика. Усилието да изведем такъв единен
първопринцип трябва да се съобрази обаче с факта, че чисто формално
несъответствията и нежеланията на отделните вариации да се влеят в единна структура
са много по-директно заявени, например в явните композиционни и строфични
разлики, по емоционален статус. Силните тенденции към автономност личат и в
интерпретативното съсредоточаване към отделни творби, с предпочитание към "Змей",
сякаш ярката метафорика на тази вариация затуля мъгливо-черната тоналност на
следващите. Възприятието на цикъла се оказва обаче из основи обърнато, ако поставим
в центъра му вариацията, обгърната в "мрак потаен" - "Гроб". В нея фолклорната
образност е най-неявна, драстичният експресионистичен сблъсък е "злобно избледнял",
разтворен в страдалческото отдръпване и отречение от всичко - дори от покруса и от
печал. Но нека заставим самоизличаването на аза да проговори в контекстите, които
създават цитатните съотетствия на "гроб"-а в други поетични текстове. Ето
вариацията1:
ГРОБ
...там гробо ке си направам,
името ке си напишам
и мойте тежки тегоби!
Залязвам аз в зеления твой поглед -
така без страст и злобно избледнял,
усмивката ти е за мене строг лед
и всяка ласка - тягостен метал;
вода от пепел пия в глътки топли -
без вопли, без покруса, без печал:
о, час за горко бягство ме заклина
далеч към камък, лишей и пустиня.
Там моя гроб ме чака в мрак потаен
- ни плачуща върба, ни кипарис -
и в плочата надгробна ще вдълбая
сам свойто име: горка летопис
на любовта ми...
Сляп виси безкрая.
Мълчи дълбоко там безцветна низ.
Мре кървав месец - сетня четвъртина -
сред камък, лишей, кости и пустиня.
Обособяването на отделните вариации - и разтварянето на цикъла - подема сам
авторът, като помества "Гроб" в "Антологията на Жълтата роза" (1922) сред образците
на "лириката на злочеста любов". Отнесена към такава тема, етикетирана като
романтическа и дори сантиментална, вариацията, а и цикълът като цяло се озовават
извън авангардистката рамка.2 Вариацията е дадена към края на подборката, сред
творби, обединени около образите на гроба и гробището: във веригата от "Гроб" на
Пенчо Славейков ("Самотен гроб в самотен кът..."), "Видение" от Йенс Петер Якобсен,
през откъси из "Песни на тръстиката" от Николаус Ленау, "Гроб" от Гео Милев3,
"Мъртва любов" от Людмил Стоянов, "Сърцето на Ярмара" от Леконт де Лил, фрагмент
из цикъла "Циганска музика" от Мария делле Грацие, до "Ноктюрно" от Жан Мореас.
Вариацията отново се появява извън цикъла в подборката, с която Иван Тутев
представя новото българско изкуство в специален брой на Der Sturm (окт.-ноем. 1929).4
Наред с превода на "Гроб" (Grab) е поместен и откъс от поемата "Ад" (Holle). И ако
можем да мотивираме избора на втория текст предвид левия авангардизъм на
списанието, то поетиката на вариацията може да се отнесе към експресионистичния
изказ с голяма степен условност, дори честно казано не го спазва. Изглежда
включването й е натоварено с други цели: да означи собствено автора и неговата съдба,
а името на този автор пък само по себе си е знакът за новото и авангардното в
българското изкуство.
Отново с такава знакова стойност, именно като предсказание за поетовата съдба
вариацията е многократно възпроизвеждана, особено във връзка с отбелязването на
годишнини от смъртта му в непартийната левичарски настроена литературна общност:
"Пламък" (бр. 11, 4. ХІІ. 1932), "Пролетарска антология. І. Лирици" (съставил Тодор
Бучински) от 1931, "Възпоменателен сборник". Левичарският контекст също изглежда
твърде необичаен за минорно-интонираната вариация. Явно появата й издайнически
разкрива сантиментално-удобните представи, отхранвани под социално-политическите
лозунги.5
Самият Гео Милев е задал една загадка как се отнася към този мит за поета,
предсказващ смъртта си. Мотивът за гроба той разработва още през 1911 г. с превода на
едноименно стихотворение от А. В. Колцов.6 Озаглавено е "Могила" и започва с ред
въпроси, с които се преразказва сюжета на нечия ненадейна насилствена смърт и
скръбта, извикала у жена и дете:
Чья эта могила
Тиха, одинока?
Случайно виденият в полето гроб сякаш крие неподозирани трагично-героични
сюжети (това е първото значение на жанра "былина"), а въртящите се сухи лековити
треви (отново "былинка") под бурния вятър му вдъхват меланхолни размисли:
Веет над могилой,
Веет бурный ветер,
Катит через ниву,
Мимо той могилы,
Сухую былинку,
Перекати-поле.
Будит вольный ветер,
Будит, не пробудит
Дикую пустыню,
Тихий сон могилы!...
И встают виденья
В душе одинокой...7
В стихотворението на А. В. Колцов гробът визуализира в пейзажа поетовата
меланхоличност. Без да връщаме към корените на възрожденските сътворявания на
идиоматиката на литературното (и до забравеното стихотворение на Р. И. Блъсков
"Дървен кръст"), може да се каже, че успоредяването на образа със съдбата на поета е
стабилизирано с опората на Пенчо-Славейковата миниатюра от "Сън за щастие"
(възпроизведена също в "Антология на жълтата роза"8):
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее -
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.
И знам че в тоз самотен гроб,
таме в пустинний кът самотен,
зарови милвана ръка
един немил живот сиротен.
Сега за тоз немил живот,
в немил живот, сама купнее...
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее.
Поетичният текст се е сбъднал в смъртта на поета в първия юнски ден от 1912-
та.
Кирил-Христовият "Самотен гроб" пък в първата си редакция от 1899 г. се
доближава до ситуацията, дадена в експозицията на стихотворението от А. В. Колцов:
Самотен гроб се покрай друма издига,
обраснал със полски цветя;
над него е кръст дървен разперил
и пази го денем, нощя.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Варияията "гроб" от "Иконите спят" на Гео Милев

Колкото енигматичен изглежда Гео-Милевият цикъл "Иконите спят", толкова многобройни са посоките, в които се търси интерпретативния му ключ. Може да се разгледа в широките рамки между фолклорни епиграфи, архетипална символика и експресионистична...
Изпратен от:
tanchetyyy
на 2009-03-10
Добавен в:
Теми
по Нова българска литература
Статистика:
60 сваляния
виж още
 
 

Варияията "гроб" от "Иконите спят" на Гео Милев

Материал № 299351, от 10 мар 2009
Свален: 60 пъти
Прегледан: 55 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Гео Милев
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 2,354
Брой символи: 19,583

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Варияията "гроб" от "Иконите спят" на Гео Милев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
275 41


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения