Възникване и оформяне на ислямската религия – Галина
Лечева
Обзет от емоционално и умствено тежнение към
невидимото, скритото, мистериозното, което усеща в
елементите ( вода, въздух, огън, земя), в предметите,
животните, както и у самия себе си, човекът е спонтанно
чувствителен към магиката на света. В безчет митове и
обреди се предава и възпроизвежда легендата за появата
на невидимото, чиято мощ може да бъде усетена
дотолкова, доколкото митовете и обредите повтарят
архетипа на първосътворението, зареждайки видимото с
потенциала на невидимото, чийто символ разкрива
природата. Така всеки символ – бил той камък или място,
дума или разказ, легенда или обред, поражда досег с
невидимото, проецирано в него чрез йерофанията. Този
омагьосан свят, наситен със сакралност, предхожда
религиозността.
По-късно, когато светският разум и дейност постепенно
придобиват все по-голяма автономия религиозността
прераства в религия чрез поставянето на ново начало –
пророчеството – откровение.
Терминът религия, приблизително в съвременната му
семантика, започва да се използва в Европа едва около
ХVІ век – в Европа, която е еврейско-християнска в духовен
план и романо-гръцка в рационален. Едва тогава религията
става съвкупност от вярвания и свързани с тях обреди,
съсредоточени около идеята за човешкото спасение, но
предоставящи относителна самостоятелност на разума и на
човешката дейност, насочена към търсене на истинното и
към постигане на обществен ред, дотолкова, доколкото
изявите им не са в противоречие с основния постулат – за
избавлението на душата, бъдещия живот и т.н.
В митологичния свят, изпълнен със сакралност,
хронотопът се регулира от системата обреди. Динамиката е
циклична, повтаряща се, редуваща се.
При монотеистичните религии хронотопът е ориентиран
към едно отворено бъдеще, където “създаващото история”
движение на избавлението ще намери своето
осъществяване в завършека на критичните етапи
(апокалипсис).
Латинското RELEGERE има смисъл на:
1.Обединявам, събирам. По обиколен и синтетичен път
етимолозите стигат до religio – съвкупността от обреди,
съставляващи самата неприкосновеност на обществените
институции. По този начин семантиката на думата се
обогатява с ортопраксията: да бъдеш религиозен означава
да си изпълнен със скрупули, в съгласие с обредното
предписание и да следиш за съблюдаването му.
2.Свързвам - от тук терминът препраща към това, което
свързва човека с Бога. В монотеизма това ще рече
институционна съвкупност (вери и религиозни обреди),
образуваща “моста”, който свързва – чрез Божията милост
и човешкото усилие, хората с Бога. Мост, който е изцяло
проправен от Бога, но е незавършен, защото зависи от
свободната воля на човека да приеме или не Божието
слово и Божията благодат.
“Нито юдаизмът, нито християнството нито ислямът , нито
будизмът или индуизмът се определят като религии (във
феноменологичния и социологичния смисъл на една
религия измежду други), а като:
?Юдаизъм: завет между Бога и неговия народ във и чрез
Тора;
?Християнство – блага вест за въплатилия се в човек и
възкръснал, за да спаси всички хора Божи син;
?Ислям – подчинение на единствения Бог, чийто последен
пратеник-пророк е Мохамед;
?Будизъм – предсказанието на Озарения – т.е. Буда;
?Индуизъм – учение на ясновидците от незапомнени
времена, провъзгласяващо освобождаване на егото в
посока към аза – “ти си то” и т.н.” (Григориев В. Религиите
по света. 1998)
Когато за нуждите на конверсията ( обръщане в друга вяра)
или на проповядването вярващият-монотеист използва
термина религия, той може да го приложи с цялата му
логическа сила единствено спрямо собствената си вяра,
тъйкато монотеизма изисква задължително монорелигия.
Точно ИСЛЯМЪТ, като една от световните религии,
засвидетелства особено отношение към монотеистите
евреи и християни, визирайки поредицата Божии
2
откровения, като последното и окончателното Откровение
е това на Мохамед – “печатът на пророчеството”.
ИСТОРИЯТА И ЛЕГЕНДАТА:
Петстотин и седемдесета година от р. на Хр. се оказва
еднакво зловеща и за двамата велики владетели, поделящи
си властта над тогавашния цивилизован свят: ромейският
император Юстин ІІ и персийският “цар на царете”. Тя
остава в историята под екзотичното име “годината на
слоновете”. Метафората запечатва абисинската обсада на
Мека, защитавана от племето на корейшитите и техните
съюзници.
Тази година е забележителна с поредица от
предзнаменования. Абисинците обсаждат свещения град
Мека , но още в първата нощ в стана се появява страшна
болест, от която бързо загиват по-голямата част от хората,
а останалите побягват към Йемен. По същото време самият
персийски цар е поразен от зловещо чудо: всички свещени
съдове в дворцовия храм били съборени и разбити а
неугасимият огън – символ на върховното божество на
иранците – Митра, внезапно изгаснал.
В същата тази нощ, в дома на един от най-бедните жители
на Мека – Абдулла, син на Абд-ал-Мутталиб, се ражда
момче, на което е съдено да създаде нова духовно -
политическа сила, предназначена да обедини народите на
Изтока и да завърши хилядолетната разпра между гръцкото
и персийското царства, разрушавайки и двете.
И С Л Я М Ъ Т
И НЕГОВИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ:
По пътя на търговските кервани, отправящи се от Йемен и
Етиопия към Палестина и Месопотамия отдавна главна
станция били Мека (Макораба) и Медина (Ятриб). Първият
от тези градове бил търговски и религиозен център на
арабските племена, а вторият имал значение на
международен религиозен център , свързващ Арабия с
живеещите на нейна територия туземни племена и евреи.
Различните кланове обитавали обособени квартали на
града. В близко съседство с Ятриб (Медина) се намирали
чисто юдейската колония Хейбар, а малко по-далече, на
3
1
292
51
