Големина на текста:
41
. Психологическото консултиране е
сравниелно „млада” област, чието
влияние се засилва в обществото. В
резултат на цивилизационни про-
мени в световен мащаб нараства
психологичес-ката култура на
хората, водещо до осъзнаване на
психологическите им проблеми и до
търсането на спецелизирано пси-
хологически обслужва-не. В
исторически план психологическите
услу-ги са се извършвали от лица с
духовен сан, приемащи ролята на
доверени лица и съветници. По-
късно психологическото обс-
лужване под форматана
консултативна дейност се обособява
като отделна професия със собствена
философска , социологическа и пси-
хологическа база.
Един от парадиксите на живота е в
това, човекът, като най-съвършеното
като психика същество, се оказва
психически уязвим. Твърде е
моционален, той реагира болезнено,
както на реалните, така и на
въображаемите страхове. Склонен е
към преу-величаване, към генерине
и преживяване не само на
собствения, но и на чуждия
негативен емоционален опит. Ерих
Фром е казъл че той е „единственото
същество за което проблем е
собственото му съществуване”.
Интелектът и самосъз-нанието само
от части му помагат в рашаването на
екзистенциалния про-блем, защото
простото осъзнаване на реалност-та,
не винаги е достатъчно за нормално
емоционалното отноше-ние към
нея.нещо повече, много от хората
изпитват страх от действителния
живот и предпочитат илюзиор-ния
свят на мечтите, фантазиите или
отрица-нието. Бягството от
реалността безпорно е една от
формиме му на психическа
самозащита, краен вариант на която
някои виждат лудостта.
Фактът обаче, че повечето хора
съумяват да преживяват живота си
нормално, в съотвествие с
многобройните усло-вности на
средатаи без унищожителни психи-
чески проблеми е свидетелство за
ефе-ктивността на защитните
механизми и големите компесаторни
и ругу-лативно възможности на
съмата психика.
Половин век след
професионалното си отделяне
психологичес-кото консултиране
няма единно прието и об-щовалидно
определение. Обособяването му чрез
практиката по различни пътища,
поливариат-ността на целите в
рамките на психологиче-ската
помощ, генетиче-ската му връзка с
псохотерапията, изпо-лзването на
различни методи, създава
предпоставка за дефи-нирането му
съобразно субективни виждания и
особености на различни
направления, доминира-щи в даден
период.
Съществуват множест-во
определения, акце-нтиращи върху
концептуално-теорети-ческата,
процесуално-методическата или
идеолого-целевата стра-ни на
консултирането, предсавяйки го като
процес, дейност или отношение. Но
Бъркс и Стифайър дават едно
значително по-разгъ-рнато
определение и то гласи че
„консултира-нето е професионално
отношениние на квали-фицирания
консултант към клиент, което
обикновено се представя като
„личност-личност”, макар че
понякога в него участват повече от
двама души. Целта на
консултирането е да се помогне на
клиента да разбере това, което се
случва в жизнето му пространсто и
съзнате-лно да постига пос-тавените
цели на основата на осъзнатия избор
при решаване на проблеми то
емоциона-лен и междуличностен
характер.” Психолиге-ското
консултиране се е развило
благодарение на своята гъвкавост в
практиката, което е възможно
поради липса-та на теоретични
ограничения. В този смисъл всяко
опре-деление следва да отчита и
динамиката на явлението, и консул-
тирането би могло да съществува и
без точна дефиниция. Това обаче би
затруднило решава-нето на въпроси
и би увеличило възможнос-тите за
субективизъм. Определянето на спе-
цификата на консу-лтативаната
дейност по отношение на цели,
процесуални особености и методики
е е необходимо условие за научното
и легитими-ране и професионалното
дефиниране, особено по отношение
на психоте-рапията.
Различията между психотерапията
и кон-султирането се очертават
главно на практико-приложно ниво.
Такива, с известна условност, могат
да се посочат като се разгледа
стуктурата на самата помагаща
дейност. А структората се състои от
обекта на въздействие, целите,
използваните методи, процесуални
особености и проофоесионални
изисквания. Обекта на въздействие
при психо-терапията е са хора с
психопатологични про-блеми,
докато при консултирането обект са
хората в психическа норам, които
имат проблеми в сферата на
емоциите, общуванатето и
социалната компетен-тност. И в
двата случая обектът може да е
личност, семейство или група.
Целите на психотерапи-ята и
консултирането се намират в
рамките на психологическата по-
мощ. Различията са в харктера и
степента на задълбоченост. До като
при психотерапията целите са
терапевтични и личностно-корек-
ционни, при консу-лтирането са
значително по-широки по обхват.
Това са цели свързани с психически
проблеми, като преодоляване на
дистрес, тревожност и т.н.; цели
свързани с решаването на житейски
проблеми, като работа, брак,
общуване...; цели свързани с
личностното развитие, като
украпване на силни страни, помощ
за автономност, самоак-
туализация...; педагоги-чески цели,
като обучение, възпитание,
превъзпитание.
Използваните методи при
психотерапията и консултирането са
едни и същи.
В професионалните изисквания
има различия в отделните страни. По
начало психотерпията се занимават
психиатри и психолози, които имат
необходимата допълни-телна
квалификация. Консултиране
практику-ват по-широк кръг
специалисти като социални
работници, психолози, социални
педагози.
Независимо от сходствата и
препрокриващите се области,
съществуването на консултирането и
психотерапията като две отделни
професии, нала-гат тяхното
възможно по-точно разграничава-не.
В много случаи като
разграничителен белег се използва
характера на представения проблем.
Ако клиентът се оплаква, не от
вътрешни страдания, а от между-
личностни конфликти, по принцип
се приема, че е обект на
консултирането, което трябва да му
помогне да види своите трудностки
от друг ъгъл, да коригира
отношението си към другите, да
усвои нови модели на общуване, ако
клиентът има по-дълбики про-блеми,
засягащи харак-тера и
емоционалния статус се приема, че
се нуждае от терапия.
Х. Боун в преговара си към
книгата на Р. Мей „Изкуството на
психологическото консултиране”
прави успешен опит да разграничи,
както дейно-стта на психотерапевта
от тази на психолога консултант,
така и тази на последния от
обикновено консултира-не.”Ако
човек има душевно заболяване или
не може да контролира своите
постъпки, вседст-вие на органически
или психологически причи-ни, той
има нуждата от помощ на
психиатър, психотерапевт. Ако
човек има личностни проблеми от
психически характер, а не от
физически той трябва да се обърне
към психолог-консултант или към
немедицински психотерапевт.”
Р. Кочюнас посочва няколко
специфични особености, които
отличават консултиране-то от
психотерапията: консултирането е
насочено към здреви хора,
изпитващи психи-чески трудности и
проблеми, както и такива, стремящи
се към личностно развитие;
консултирането е ориен-тирано към
здравите страни на личността;
консултирането е насо-чено към
настоящето и бъдещето;
консултиране-то обикновено е
краткосрочна помащ; ориентирано е
към проблеми, обикновено
възникващи при взаймо-действието
на личността към средата; насочено
е към изменение на поведението на
клиента.
В основа на обоб-щаването на
различните виждания, отностно
предмета, обекта, съдържанието и
целите на психолигическото
консултиране, отчитайки различията
в практиката и условността на
разграничаването от другите
помагащи дейности, може да се даде
следното определе-ние:
консултирането е специализира
професио-нална дейност за
психологическа помощ на клиенати
без психически заболявания, с
различни лочностни или социално
обособени проблеми в емоциона-
лната поведенческа сфера,
реализираща се по определена
методища с тяхното съзнателно
участие.
Психологическото консултиране е
сложен процес на общуване и
междуличностно влия-ние при който
консултант и клиент си
взаимодействат по различни начини
в зависимост от поставените цели,
личностни особености, исловията и
прилаганата методика. Изборът на
същата зависи от редица фактори
като характера на ситуацията,
нуждата на клиента, възможно-стите
на консултанта, но най-вече от
неговите концептуални виждания на
личността. Всяко консултиране или
психотерапия е на сочено към
въздействие върху личността в три
основно плана:
-активиране и насочване-човек с
психически проблеми е пасивен или
насочва активността си си
неправилно. Резултат психиката ме
не изпълнява регулативната си
функция за осигуряване на
равновесие. Целта на външната
консу-лтативно-терапевтична намеса
е да активира психическите проциси
и да насочи енергията към
правилната и само-съхранителна
позиция. Според разбирането за
личността, това може да стане на
съзантелно ниво, чрез активиране на
защитните механизми.
- помощ и подкрепа-само
активиране не е достатъчноза
промяна на психическия статус.
Консултантът трябва да осигури
включване на нови неизползвани
ресурси. Те могат да бъдат вътрешни
(воля, интелект) или външни
(знания, потребностти)
-закрепване- смисълът на всяка
консултативна помощ е колкото в
преодоляването на моментните
негативни състояния, толкова и в
осигуряване на възможности за
самостоятелно справяне в бъдеще.
За целта трябва постигнатите
промени да бъдат затвърдени в
сравнително устойчиви личностни
качества.
Обикновено с времето всеки
консултант или терапевт изработва
свое собствено виждане за
личността и начините за промяна,
като резултат от съществуващите
теоретичните постановки и
собствения му житейски и
професионален опит. То служи за
разбиране на клиента и проблемите,
оценка на ситуациите, обобщаване
на опита, изработване на хипотези и
избор на методики за въздейстие.
Следва да се отбележи, че тъкмо
метоздиката, независимо то
теоретината си обосновка, прави
консултирането и психотерапията
различни от другите процеси,
свързани с междуличностното
влияние и взаимодействие.
Използването специализирани
методи методи в определена система
отдела психологическото
консултиране и от различните
форми на неформално и
непрофесионално помагане, които са
ситуативни, субективни и
несистемни.от друга страна
методиката определя в значителна
степен и структората на
консултативния процес, което е
важно с оглед неговото реализиране
и изучаване. Всяко едно от
основините теоретични направления
предлага спацифично разпределение
на действия и похвати, разположени
във времето и насочени към
различните сфери на личността,
когнитивна, емоционална,
поведенческа. Това определя тяхната
психологическа уникалност.
От друга страна логиката на
човешкото общуване и психологията
на дейността, на които безпорно се
подчинява всеки психотерапевтичен
прооцес, налагат някои общи
изисквания като: познаване на
субектите, минимално доверие,
емпатично отношение, оценяване на
обстоятелствата, планиране на
действията, анализ на резултатите.
Дейност, които се оказват
универсални и в известен смисъл
над теоретични. Именно те дават
възможност за структориране на
процеса.
В теорията на психолигическото
консултиране има редица опити за
създавене на общ универсиален
модел, обхващащ всички или повече
страни на взаимодействие на
консултанта с клиента:
-първи етап-обикновено се
свързва със запознавенето с клиента,
с неговата потребност от помощ, с
преценка на ситуацията и
договаряне протребност от помощ, с
преценка на ситуацията и
договаряне на работното отношение.
В него се прави начална диагностика
на личността, очертана се проблема
от гледна точка на клиента, както и
готовността му да се сблъска с него.
Преодоляват се първите съпротиви.
-втори етап- отразява
създаването на консултативното
отношение, което предполага
искреност, информираност и
взаимна отговорност. Успехът на
консултирането зависи от умението
на консултантът да включи активно
клиента в процеса. Поради това
основният проблем е намирането на
баланс между пасивността му и
стремежът за контрол в дъействията
на консултънта. На този етап
клиента трябва да види процеса като
интересен, различенв от
ежедневието, а консултанта
различен от неформалните
съветници или служебни
възпитатели.
-трети етап-се поставят целите и
се определят подходи за тяхното
постигане. Това е трудна задача,
защото изисква едновременното
отчитане на обективната
необходимаст, възможностите на
клиента за промяна, уменията и
предпочитанията на консултанта.
-четвърти етап- е самата
консулатативна работа,
реализирането на необходимия брой
консултации за постигането на
поставена цел. Тук задачата на
консултанта е да следи промените в
клиента и при необходимост да
извършва корекции.
-петият етап- е свързан с
експлотацията на настъпилите
вътрешни промени в реално
поведение. Клиентът трябва не само
да предложи решаване на проблема,
но и прави практически стъпки в
това отношение. Тук намесата от
страна на консултанта намалява.
-шестият етап- бележи
приключването на консултативното
отношение. В него консултантът
трябва да разбере субективното
виждане на клиента отностно ефекта
на помоща. Постепенно да го
осободи и да зътвърди увереността
във възможностите му сам да решава
проблемите си.
-седмия етап-касае
консултанта и се състои в
самооценка на работата.
Основните подходи в
консултирането са: психоаналитичен
подход; транзакционен анлиз;
поведенчески подход; когнетивна
терапия; рационално-емоционално
поведенческа терапия; консултиране
по реализъм; екзистециални
подходи; клиент-центрирана
терапия.
Психоаналитичния метод се
основава на учението на З. Фройд.
Според него психическия живот на
човека протича в три нива:
съзнателно, предсъзнателно и
безсъзнателно, а в резултат на
развитието на концепцията си Фройд
въвежда три структурни
компонента: его (аз), супер-его
(свъх-Аз), ид (то). Его е част от Ид,
която се е модифицирала под
влияние на външния живот. Егото се
стреми да пренасочи импулсите на
Ид от принципа на удоволствието
1
към принципа на реалността. То
отговаря за вземането на решени,
като съобразява потребността с
възможното. Супер-его е всичко
това, което личността е придобила в
процеса на социализация.
Обикновено се ръзглежда като
отражение на остатъчното
родителското влияние. Главната
функция на Супер-егото е да
подтиска импулсите от страна на Ид,
поради което се олицетворява с
норамативния контрол.
Ффункционира на съзнателно,
предсъзнателно, но най-вече на
безсъзнателно ниво. Ид, това са
премитивните, вродените,
биологически определени инстикти
и подбуди. Ид е ирационална и
аморална инстанция, която
съществува по принципа на
удоволствието. Изцяло е
разположена на нивото на
безсъзнателното.
З. Фройд определя следните
стадии в развитието на
човека:орален-от раждането до 18
месечна възраст; анален- от 18
месеца до 4 годишна възраст;
фалически-от 4 до 6 години;
латентен стади-от 6 години до
полова зрялост; генитален-от полова
зрялост до смъртта. На различните
стадии от развитието действат
различни ограничения, които
предизвикват тревога. Според
Фройд бова три вида: реалистична-
емоционален отговор на заплахите
от външния свят; невротична – която
възниква в резултат на осъзнаване на
неприемливите импулси от Ид.
Морална – тази тревога, която идва
от реакцията на Супер-егото на
безнравствените желания на Ид.
За да се справи с източника на
тревогата, Егото използва защитни
механизми. Това са несъзнавани
реакции на сексуалните стимули от
Ид, които изместват неприемливите
желания от предсъзнателното в
сферата на безсъзнателното и ги
задържат там. Подтискането е главен
защитен мехенизъм, който лежи в
основата ва всички други защити:
сублимация, проекция, фиксация,
регрес, отрицание.
Класическата психоанализа
използва няколко основни техники
за терапия: свободни асоциации-
това е техника, която реализира,
като клиентът разказва на терапевта
всичко, което в даден момент му
идва на ум, включително и когато е
свързано с неприятни преживявания;
трансфер- състои се в пренасяне
върху терапевта на чувства, които
клиентът е изпитвал към значими за
него хора в миналото; анализ на
съпротивите-съпротивите по време
на психотерапията са твърде
различни като поведение –
мълчание, конфронтация, забравяне,
закъсняване; анализ на сънищата –
това е начинът за разкриване на
безсъзнателното чрез тълкуване на
съновиденията, които Фройд приема
за изтласкани желания и ранни
детски преживявания.
Транзакционния анализ е
съвременен психотерапевтичен
подход, разработен от Е. Бърн. При
него ключовото понятие е
състоянията на егото. Бър разделя
три състояния на Егото: родител-Р;
възрастен-В; дете-Д. Родитела е тази
част от егото, която се формира под
влиянието на родителите. Детето е
това състояние на егото, което се
получава в резултат на собствения,
предимно емоционален, опит.
Възрастен е третото сътояние на
егото, което отразява автономната,
рационална и изследователска
страна на личността.
При транзакционния анализ
съществуват четири жизнени
позиции, които се придобиват в
резултат на съдържанието и
сложното взаимодействие на Р-В-Д
и отношението към индивида от най
ранното детство.
-„Аз не съм добър- Ти си добър” е
типичната позиция на малоценност.
Тя се изгражда в резултат на
родителски забрани, наставления и
наказвания, при което детето зависи
изключително от одобрението на
другите.
-„Аз не съм добър-Ти не си
добър”е позицията която се формира
при деца които в ранно детство не са
били защитени, не са изпитвали в
достатъчна степен родителска грижа
и обич и са били често наказвани.
-„Аз съм добър- Ти не си добър” е
позицията на „битото” дете.
Основата на придобиването е
липсата на обич, която се
компенсира от самоодобрението.
Хората с такава позиция се смятат за
онеправдани и жертви.
-„Аз съм добър- Ти си добър” е
нагласа доминирана от В. Тя е
съзнателна рационална позиция на
зрелия иравновесен човек. Той може
да преценява съобразността, да
отстоява желанията си, като се
ръководи от баланса между „искам”
е „може”.
Транзакциите са обмен на
взаимодействие между его
състоянията на двама души. По
време на транзакцията във всеки
отделен момент е активирано едно
от трите его-състояния.
Транзакционният стимул може да
произлиза от Р, Д или В на другия
човек. Различават се три основни
типа транзакции: комплеметорни
(допълващи) транзакции са тези, при
които транзакционната реакция идва
от това сътояние на егото към което
е отправен транзакционнят стимул и
се насочва към това сътояние от
което е бил отправен стимула.
Кръстосана транзакция имаме когато
транзакционният отговор не идва от
его-състоянието към което е бил
отправен транзекционния стимул
или не се насочва към това его
състояние от което идва
транзакционният стимул. Скрити
транзакции са тези при които зад
една привидно открита транзакция
се цели поразбиране на нещо друго,
обикновено социално неодобряемо.
Те протичат на две нива: социално –
видимо и благовидно и
психогическо – със скрити мотиви.
Целита на терапията при
транзакционния анализ се
разглеждат на две нива: първото е де
се помогне на човека да се почувства
по-добре или да постигне някакъв
успех, а второто ниво се свързва с
излекуване, отстраняване на
причините и проявите на
страданието.
В процесуален план терапията,
обикновено в група, включва
няколко основни процедури:
- договаряне- между всеки клиент и
терапевта се сключва договор, в
който се отбелязва конкретната цел
на терапията, взаимните зъдължения
и отговорности.
- структурен анализ- сътои се в
сравняване на един модел на его-
състоянията с друго его-сътояние.
-анализ на транзакциите- това е
анализ на отделните транзакции с
помощтта на транзакционни
диаграми
-анализ на сценария- цели да се
помогне на клиената да „излезе” от
сценария и да се накара да се държи
автономно.
Поведенческият подход
(бихивиористичен)- терапевтичната
концепция на основата на
бихивиоризма изхожда от
предпостката, че много от
емоционалните и мотивационни
прояви на психическите разтройства
се явяват научени, поради което
подлежат на промяна, през
прилагане на система от
подкрепления. Общата цел, промяна
в поведението, която да доведе до
промяна в психичното сътояние на
клиента, се реализира чрез
прилатгане на ситема от методи
насочени към: обогатяване на
поведенческите репертоари;
укрепяване на адаптивнто
поведение; туширане на
неадекватното поведение;
преодоляване на тревожните
реакции; формиране на способност
за самоутвърждаване; съзадване на
ефективни социални навици;
подобряване на сексуал-ното
функциониране; развитие на
способност за саморегулация.
Поведенческата оценка или
проучване на поведението на
клиента е универсален метод и
задължителен етап на всички
консултативни подходи.
Адекватната поведенческа оценка
цели: първо- уточняване на
проблемните области на клиента и
второ- определяне на най-
подходящите за въздействие. При
поведенческото консултиране от
съществено значение е точното
определение на стимулите на
клиенте и съответните реакции,
което дава възможност за контрол на
поцеса. Поведенческата оценка се
свързва с т.нар. СРП анализ, където
С е стимулът на ситуационното
минало, Р- реакцията на промяната и
П- резултатите на промяната. СРП
анализът е търсене на ключовите
променливи, които влияят на
поведението на клиента. А целта е
консултантът де се ориентира в това
кои поведения са онаследени и кои –
придобити.
Релаксация- прилагането на
релаксацията в поведенческите
терапии и консултиране се основава
на връзката между нервно-
мускулната напрегнатост и
психическо безпокойство.
Процедурите за релаксиране могат
да се използват сами за себе си или в
състава на други терапии, които
изискват телесно и психическо
отпускане.
Трениране на асертивностт-
асерптивно е това поведение, което
позволява на човека да изразява
емоциите си и желанията си и да
отстоява правата си без да изпитва
притеснение и без за засяга
интересите на другите. Липсата на
асертивност в поведението води до
личностна неефективност и до
психически дискомфорт.
Неасертивните модели на поведение
по принцип са научени и много
често културно обосновани. Според
Алберти и Емънс по отношение на
асертивността има три вида
поведение: неасертивно поведение,
при което хората жертват интересите
си; агресивно поведение, когато
интересите се отстояват за сметка на
другите; асертивно поведение,
когато интересите се отстояват без
да се засягат интересите на другите.
Методи на подкрепление-
методите на подкрепление целят
промяна на поведението, чрез
изменение на неговите последствия.
В основата на подкрепленията лежи
оперантният принцип на
обуславянет, според който
поведението се определя в по-голяма
степен от стимули, свързани с
неговите последствия, отколокото от
първичните. В консултирането се
използват както преднамерени, така
и случайни подкрепления.
Консултантът се ръзглежда като
източник на социално влияние,
който може да подкрепя
поведението на клиената с
внимание, похвали, емпатия, а също
и с негативни стимул. Повече се
използва позитивното подкрепление,
както за усилване на желанието, така
и за редуциране на нежеланото
поведение.
Авесивен метод и метод на
„Наводнението”-тези два метода
целят преднамерено засилване на
страдението на клиента. Използват
се предимно в клинична обстановкса
и рядко в консултирането.
КОГНИТИВНА терапия-
когентивни схеми- под когнетивни
схеми или базисни убеждения се
разбират относително устойчиви
когнитивни модели, чрез които
хората възприемат и преработват
получаваната
информация:”...убежденията
представляват съдържанието на
схемите и опредлят съдържанието на
схемите и определят съдържанието
на мисленето, влияещо на
поведението.” Когнитивните схеми
могат да бъдат адаптивни и
неадаптивни. Неадаптивните имат за
основа ативистични остатъци от
праисторическото минало на човека,
както и някои наследствени
неврохимически фактори. Тези
особености могат да бъдат усилени
или отслабени от опита
Автоматични мисли- това са
спонтанно възникващи мисли, които
се предизвикват от определени
стимули. Те отразяват съдържанието
на по-дълбоките когнетивни схеми.
Протичат бързо и обикновено на
границата на съзнателното. Често са
израз на вътрешния монолог на
човека и независимо, че могат да не
бъдат изказвани гласно, дават
отрагжение на невербалното
поведение.
Когнитивни грешки-
неправилните убеждения в
когнетивните схеми водят до някои
систематични грешки при
обработката на информацията и
пречат на правилното мислене. А.
Бек определя следните видове
грешки:произволно умозаключение;
избирателна абстракция;
свръхобощение; преувеличаване или
омаловажаване; персона-лизация;
дихотомическо мислене; тунелно
мислене; пристрастно обяснение;
четене на мисли; субективна
аргументация.
Когнитивната терапия и
консултиране са високо
структорирани и се провеждат в
сравнително кратки срокове. При
депресивни разтройства 15-20
занятия, а при тревожност от 5 до 20.
занятията са с продължителност 45
минути.
Гещал-терапията е
екзестенциален психотерапевтичен
подход, който по думите на неговия
създател, Ф. Пърлз, анализира не
само симптомите и структората на
характера, но и цялото съществуване
на човека. Според гещалт-терапията
човешкият организъм е еднно цяло.
Не човек има организъм, а съмият
той е организъм, който
взаимодейства с обкражаващата
среда умствено и физически.
Разделението на тези действия е
неправилно (погрешна дихатомия),
както и разделянето на емоционално
реално, инфалтилно зряло,
биологическо – културно. Според
гещал-терапията, трябва да се търси
всеобхатното цяло. Всеки организъм
се стреми към равновесие, но
постоянно се сблъсква с външни или
вътрешни фактори, които нарушават
баланса. Животът е постоянна смяна
на неустойчивост и равновесие.
Процесът на поддържане на
равновесието се нарича
саморегулация. Това е
въстановяване на равновесието, след
като е бил нарушен при сблъсака на
индивида с потребности или
изисквания. Здравето е поддържане
на равновесието, а болестта
неговото загубване за дълго време.
Психологическият контакт е
неизменна характеристика на
човешкото общуване. В ситуацията
на проофеси-оналната помощ обаче
към него се поставя редица
изисквания отностно дълбочината,
интезивността, искрено-стта,
емоционалността. Тяхната степен
определя особения характер на
консултативното отношение и
неговата уникалност. Връзката
консултант- клиент се яваява
относително кратка в живота на
клиента, поради което е по-тясна,
задълбочена и интензивна в
сравнение с всяка друга.
Консултативното отношение се
оказва уникално и поди своята
двойнственост – от една страна
лочно, а от друга служебно. Макар
че подобна дихотомичност
съществува не рядко в системата на
професионалните услуги, например
лекър- пациент, отношението
консултант-клиент е по особено,
поради изключителната роля на
личния му аспект за ефекта на
дейността.
Друга особеност на
консултативното отношение е
неговата асиметричност. В повечето
случаи само клиента разкрива
интимните страни на своя живог, а
при консулкантът използва това
саморазкритие с преданамерено с
цел създавене и поддържане на
контакта. Асиметрич-ността се
определя, че само консултантът
преценява и тълкува смисъла на
споделеното от клиента и го
използва по свое усмотрение от
професионалното начало.
Консултативното отношение е
силно повлиано от лочността на
терапевта психолог. Въпреки
професионалните предписания за
независимост на отношението от
такива фактори, като симпатия –
антипатия, собствени чувства и
морални награси или личностни
характеристики като сензитивност,
откритост, последователност в
повечето случаи те са определящи за
характера психологическия контакт.
Що се касае до особеностите на
самият клиент, те следва да се
приемат като дадености и да не се
попуска влиянието им върху самото
отношение.
Присъединяване на клиента-
възможно е доброто и продуктивно
отношение в процеса на помагане да
възникне спонтанно, проради
личностното влияние на консултанта
2
или по силата на самата процедура.
В такива случаи задачата се свежда
до неговото поддържане и контрол в
рамките на работния алианс.
Заначително по-често обаче същото
е въпрос на специално влияние,
свързано с прилагане на определана
стратегия за създаване на особенна
по своя характер връзка между
консултант и клиент. Тя е
многопланова и обхваща широк кръг
емоционални, рационални и морални
аспекти на взаимодействие. Някой
определят тяхната съвкупност като
терапевтичен климат. Макар че
връзката е двустранна, доминира-
щата роля на консултанта като
активност, компетентност и
отговорност изисква той да осигури
преди всичко интерес, привързаност
и съпричастност на клиента към
работата или към себе си. Този
аспект на отношението се определя с
теримина консоция или близък
контакт, необходим за интензивната
работа над проблемите.
Психологическите условия
представляват целенасочени
действия и отношения, ръководени
от консултанта, с цел създаване на
улесняващ присъединяването
емоционален климат. Тъй като
същото не е самоцел, нито отделен
етап, те се съблюдават през целия
процес с различен акцент. Първото
условие е свързано с това
консултанта да създаде у клиента
усещане на екстраординарност на
отношение. Да му помогне да го
почувства по-различно от
неформалното помагане или други
професионални въздействия, на
които е бил обект преди. За целта е
необходимо да предизвика инерес
към себе си и към работата. Второто
условие за прлисъединяване е
проява на емпатия. В повечето
консултативни модели на нея се
гледа и като на терапевтичен фактор
на изменение. Третото условие е
свързано с установяването на
доверие. Става въпрос за необходим
минимум емоционални и рациона-
лни характеристики на отношението,
които определят създаването на
продуктивна връзка без съмнения и
предубеждения отностно помощта,
нейната конфеденциалност и
полезност.
Групото консултиране възниква и
се налага в практиката на психоло-
гическата помощ от една страна
поради ефективността на социалното
влияние за изменения на личността,
и от друга – поради необходимостта
да се обхванат по-голям брой
нуждаещи се хора. По принцип
съчетава предимствата на
консултативния подход с
възможностите на груповата
психотерапия.
Състава на групите по правило се
включват хора без
психопатологични проблеми, такива
възможности за личностен ръст и
подобряване на сочиалните
взаимодействия. Целите при
груповото консултиране не се
свързват с дълбока личностна
промяна, а по-скоро на уменията в
общуването, подобряване на
социалната вградимост и адаптация,
получаване на психическа подкрепа,
изменение в поведение.
Групите за тренинг на уменията са
бихивиористично ориентирани
форми на г рупова работа, в които
участниците се учат на важни за
живота навици, адаптивни начини на
поведение и действия при
удовлетворяване на потребностите.
Тоя вид групи се отличават с по-
голямо структуриране, придържане
към принципите на научаване и
оператното подкрепление,
успоредно с използването на
особеностти на груповот
консултиране като: подкрепа, обмен
на информация, изразяване на
чувства, подражание.
Т-групите се основават на идеята че
човек може да се променя, когато се
намират в група. Получаването на
знания и опит в междулчностните
отношения, осъждането на
проблеми, придобиването на
намици, развитието на
самосъзнанието и промяната в
житейските нагласи, залягат в
същността на Т-групите.
Групите за срещи са средство за
промяна и акцентират на
създаването на атмосфера на
искреност доброжелателноство,
споделяне на съкровени мисли,
проявите на съчувствие и
безусловното положително
възприема на участноците в тях.
Основанията за възникването и
съществуването на семейната
терапия и консултиране се съдържат
в голявмата роля на семейството за
живота, както на отделния човек,
така и на обществото като цяло и
произтичащата от нея възможност
семейството да влияе върху
психичното и соматично здраве на
своите членове. В консултативно-
терапев-тичната идея семейството се
разглежда и като обект, и като
инструмент на психологическа
помощ. Тази помощ обикновено се
налага в случаите на нарушаване на
функциите на семейството,
следствие на особености в личността
на членовете, взаимоотношенията,
промениет в условията на живот или
структурата.
По-принцип семейното
консултиране се определя като
краткисрочна дейнот, насочена към
относително здреви семейства за
преодоляване на обичайни кризи и
оцеляване в трудни моменти, като
ударението може да се постави или
на конкретния проблем, или на
отделен член, или на самото
семейство.
Професионализмът е комплексно
качество, включвачо редица
формални и същностни елементи. От
формалните найй-важно е наличието
на попходящо образование и
квалификация. Също така
професионализмът предполага
владеене на различни методи и
умени да се прилагат отделно или в
комбинации. Белег на
професионализма е способността на
психолога да деференцира
служебно-професионалните от
личните отношения. В този смисъл
консултантът не трябва да проявява
предпочитанията отностно качества
на клиента или да формира
позицията си, воден от лични
пристрастия или предрасъдаци.
Професионалистът трябва да бъде
еднакво загрижен, обективен и
емпатичен към всички клиенти,
независимо от моралните си
преценки или представи за
целесъобразност. Собствената му
система от възгледи не трябва да
влияе на отношението му и работата
по проблема. Тъй като подобна
безпристрастност е трудно
достижима за професионализъм се
приема умението за контрол на
собствената пристрастност.
Консултантът работи с
собственото си Аз. За това
личността ме се разглежда като
ефективен инструмент сама по себе
си. За това без личностна
уравновесеност би бил навъзможен
успешен консултант. В емоционална
и конфликтна ситуация това
качество на консултанта е от
първостепенно знамчение.
Автентичността също е също е
важно качество за един консултант.
Той трябва да бъде себе си, а не да
играе роля. Искреност, внимание и
топлота трябва да бъдат реални
проявления на Аза в конкретното
отношение с клиената.
Откритост към опита-като
състояние на личността, когато
човек е наясно със своите чувства ,
мисли и отношения, приемаги и се
са реална част от неговата АЗ-
концепция.
Самопознанието-колкото по-добре
консултантът позанава себе си,
толкова по-добре може да разбере
клиента. Ограничената или
изкривена представа за собствената
личност означава ограничена
свобида на действието. Тя е
прездпоставка за грешки и
схематичност на подхода, поставяне
на нереалистични цели и
необосновани пртенции към
отношението.
Отговорност-независимо то
изискването за активна позиция на
клиената и задачата за стимулиране
на неговата автономност, в повечето
консултатив-ни ситуации
коонсултантът ръководи,
контролира процеса и взема
решения.
Сеназативност-способността за
долавяне на емоционалната страна
на изявата на клиента, на нюансите в
настроенията и реакциите в процеса
се нарича чувствителност. Тя е
необходима както в
ексквизиционнта част на прооцеса,
така и за създаване на отношението,
а също и при реализиране на
техники.
Висока нравственост-доколкото
етиката на консултанта засяга най-
вече отношението му с клиента. Тук
се има предвид необходимостта от
такива морални качества като:
справедливост, честност, скромност,
обективност, толератност.
Харизмантичност- по принцип е
спорно качество на личността на
психолога особено в
пуманистичните или рационално
ориентерани подходи. Приема се, че
посилва влиянието на консултанта и
метода чрез елиминиране на някои
аспекти на самосъзнението за сметка
на преувеличеното доверие в силата
и възможностите на личността на
помагащия.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Индивидуално, семейно и групово консултиране. Същност, структура и основни принципи на консултативния процес

Индивидуално, семейно и групово консултиране. Същност, структура и основни принципи на консултативния процес. Основни подходи при психологическото консултиране. Професионализъм и личностни качества на консултанта...
Изпратен от:
dalisy
на 2007-05-09
Добавен в:
Пищови
по Психология
Статистика:
1,237 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
443
·
29
·
11,138
·
685
·
3

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766
·
200

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 

Особеностите на социалната работа при лица с девиантно поведение

13 дек 2007
·
2,160
·
54
·
5,521
·
1,354
·
2

1.Що е девиантно поведение 2.Фактори,оказващи влияние за появата на девиантно поведение 3.Видове девиантно поведение 4.Възрастови особености при девиантно поведение 5.Общи изисквания към подготовката на работата на социалният работни
 

Качествата на моята памет

06 мар 2008
·
124
·
9
·
1,842
·
158

Паметта осигурява целостта на личността и нейната активност, единството на нейното минало, настояще и бъдеще. Успешното запаметяване се определя от предвиждащата оценка за значимостта на даденото съдържание за дейността...
 

Изследване на лица с девиантно поведение

26 юни 2011
·
284
·
8
·
1,659
·
394

Сравнителна характеристика между нормални лица и лица с девиантно поведение чрез редица методики...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
242
2
1 мин
29.11.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Индивидуално, семейно и групово консултиране. Същност, структура и основни принципи на консултативния процес

Материал № 29339, от 09 май 2007
Свален: 1,237 пъти
Прегледан: 424 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 4,434
Брой символи: 29,098

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Индивидуално, семейно и групово консултиране. С ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения