Големина на текста:
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
1. Обща характеристика. Отношение към основните възрожденски процеси.
Според запазените исторически свидетелства до падането под османска власт в края на ХІV век в
българските земи са съществували стотици малки и големи монашески общества. В някои райони те
оформяли цели групи от по десет-двадесет и повече манастири, като тези около Търновград, Бдин, в
Странджа, край Месемврия, в Софийско, в Мелнишко, в Сливенско, покрай Охридското и Преспанското
езеро, в Скопско и Битолско. В хода на военните действия, свързани със завоеванието на българските земи
от османците, много от тези обители са опустошени, разграбени и разрушени. Такава е съдбата на повечето
търновски, бдински, софийски, сливенски и др. обители. Оставени без обитатели и покровители, много от
манастирите запустяват и с времето са разрушени. Оцелели само някои от средновековните центрове на
религиозна и културно-просветна дейност – Рилския и Бачковския ванастир, някои по-малки монашески
обители, закътани в планински и гористи места в Софийско и югозападна България. Именно в тях се
запазили някои ценни средновековни ръкописи, скъпоценни икони и фрески, изобразяващи ликовете на
български царе и бележити духовници.
В периода от ХV век насетне именно манастирите стават главни средища на макар и остарялото
килийно образование, както и центрове на народополезна културна дейност. Те запазват и значението си на
производствени и търговски центрове. По време на съборите в някои големи манастири като Рилския,
Бачковския, Роженския, Слепченския, Трескавицкия, Лесновския и др. пристигат поклонници и търговци от
всички краища на българските земи и осъществяват активен стокообмен – традиция, продължила чак до
Освобождението.
В много от българските манастири през Възраждането се начеват тайни съзаклятия, укриват се
революционни дейци, нерядко членовете на монашеските обители стават преки участници в
националноосвободителните борби. Плаковският манастир “Св. Илия” край Търново е главен център на
първото самостоятелно антиосманско съзаклятие – Българската завера от 1835 г. Именно в него след
предателството, осуетило въстаническата инициатива, са заловени главните организатори на Заверата
капитан Георги Мамарчев, Велчо Атанасов – Джамджията и отец Сергий – игумен на манастира; освен него
духовници – участници в заверата – са игуменът на Капиновския манастир архимандрит Нефталим, отец
Зотик – рилски монах и първи игумен на възстановения от него през 1825 г. Преображенски манастир,
Димитър Софиялията – майстор-строител, започнал изграждането на главната църква на Преображенския
ванастир през 1834 г. В трескавата подготовка на въстанието през пролетта на 1876 г. се включват и десетки
български духовници и цели манастирски общности, като тази в Дряновския манастир, подготвила над 60
хиляди куршума и подслонила саможертвено четата на поп Харитон в деветдневната й епопея.
Българските възрожденски манастири в голямата си част са наследници на стари средновековни
монашески средища. Само Лопушанският (Монтанско) и Араповският (Асеновградско), както и по-малките
Габровски (Соколски), Буховски, Правешки манастири са създадени през епохата на Възраждането.
Манастирите през ХVІІІ-ХІХ век, също както и светските училища, са неравномерно разпространени из
цялата страна. Най-много от тях са съсредоточени в районите на старите културни и административни
центрове, в близост до бързоразвиващите се търговско-занаятчийски възрожденски селища, непосредствено
до големи пазари и пътища. Така например концентрация на монашески обители има в Търновско,
Софийско и в Югозападна България, където те са възстановени върху основите на средновековни
манастири. Но в някои райони старите български манастири не се възстановяват: това се отнася за славната
Парория в югоизточните български земи, за многобройните манастири в Сливенско и Котленско, няма
възстановени и новосъздадени манастири в Добруджа. Причините за това са свързани с близостта на тези
райони до големите административни и военни центрове на империята Цариград, Одрин, Сливен; повлияни
са от значителните демографски промени в българските земи в резултат от руско-турските войни и
кърджалийските размирици през ХVІІІ и началото на ХІХ век; не е без значение етнически нееднородния
състав на населението и най-вече голямото присъствие на гърци в някои от тези райони.
Интересни заключения могат да се направят от сравнителния анализ на църковно-религиозната и
културно-просветната дейност на манастирите и местните църкви през Възраждането. И за манастирите,
както и за градските и селските църкви, 30-те години на ХІХ век са начало на активно строителство. Но с
нарастването на стопанската мощ на младата българска буржоазия, възстановените или новоиздигнатите
селищни храмове започват да изместват манастирите в чисто религиозно-духовната им активност. Такъв
апел отправя към сънародниците си още през 1802 г. епископ Софроний Врачански в един от т.нар. си
Видински сборници – той ги приканва да отделят и да даряват средства не толкова за манастирите, колкото
за “книжное мудрое учение на децата”, което, както е известно, се съсредоточава обикновено близо до (ако
не в) енорийския църковен храм.
Независимо от нарасналото значение на селищните черкви, манастирите през Възраждането са
значителни културни центрове със свой специфичен принос в националнообразуващите процеси. През
периода ХVІІІ-ХІХ век те стават важни просветни центрове (най-вече на килийно образование през Ранното
възраждане, когато са почти единствените образователни средища). През втората и третата четвърт на ХІХ
век килийните училища в манастирите продължават да съществуват, но водеща роля в просветното дело на
българите вече играят новите светски училища, създадени в градовете и селата. Безспорно обаче е
значението на някои български манастири като центрове на духовна православна просвета. Възникналата
още през 60-те години на ХІХ век идея за откриване на духовна семинария в Търново се реализира 4 години
след учредяването на Българската екзархия. През май 1874 г. първият български търновски митрополит
Иларион тържествено открива богословско училище в лясковския манастир “Св. св. Петър и Павел”; след
две години второ подобно училище е открито в Самоков.
През Възраждането българските манастири развиват дейност и като книжовни средища. Те приютяват
в богатите си книгохранилища любознателни българи от различни краища, нерядко самите монаси стават
писатели, издатели, книжовници. Едни от първите български автори, издали книги на новобългарски език,
създават творбите си в светите български обители – Кирил Пейчинович работи в Марковия манастир до с.
Сушица, Скопско; в атонските манастири освен Паисий работи и Константин Петкович; известна е
активната книжовна дейност на монасите от Рилския манастир, подготвил за националната пробуда такива
видни просветители като Неофит Рилски. Според някои нови изследвания манастирските управи и отделни
монаси са сред активните спомоществователи на различни български печатни издания (и то не само на
религиозна литература). По брой на подпомаганите книги манастирите се нареждат по следния начин:
Рилски (27 заглавия), Хилендарски (26), Зографски (11), Лясковски (10), Соколски (9), Троянски (8).
Всъщност това са и едни от най-големите български възрожденски манастири. Отново с манастирите е
свързана появата и развитието на печатарското дело. Първата възрожденска българска печатница в Солун
(1838) е оборудвана от монаха хаджи Теодосий, родом от Дойран, дългогодишен таксидиот на Синайския
манастир в Македония.
През ХVІІІ-ХІХ век манастирите са поле за изява на различни художествено-творчески занаяти –
самоуки и школувани архитекти, зографи, марангози, куюмджии и др. Манастирските храмове, чието
строителство преживява небивал подем до Освобождението, са основно място за изява на талантливите
български майстори, те са източник и на главното им препитание. От техните поръчки се изхранват цели
семейства иконописци, строители, дърворезбари, златари. По този начин, с активната си просветна и
културна дейност през Възраждането манастирите допринасят значително за формирането на национално
съзнание, както и за изявата на най-същностите белези и черти на новобългарската идентичност. Самият
монашески колектив много често е олицетворение на формиращата се българска нация – нерядко в
манастирите се събират духовници от най-различни краища на българското землище. Във възстановяването
на Рилския манастир след пожара през 30-те години на ХІХ век участват майстори, дарители, работници от
много български селища, включително и от твърде отдалечени райони. На големите църковни празници и
на деня на манастирския патрон в обителите се събират богомолци от близо и далеч. По-големите
манастири се проявяват и като поклоннически центрове. Поклонническото движение се засилва още през
ХVІІІ век, като първоначално то е насочено предимно към българските манастири на Атон (Зографския и
Хилендарския) – т. нар. малко хаджийство. От края на ХVІІІ и особено от началото на ХІХ век
едновременно с традиционния интерес към светогорските свети обители, нараства и поклонничеството към
Рилския манастир, който в следващите възрожденски десетилетия ще се превърне в истинска национална
светиня. На повишен интерес започват да се радват и големите епархийски манастири – Гложенския,
Тетевенския, софийските Драгалевски, Кремиковски и др. Кондиките им изобилстват от имена на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юни 2021 в 14:46 потребител
06 юни 2021 в 21:27 в момента не учи
18 май 2021 в 16:21 ученик на 21 години от Асеновград - ОУ "Пейо Крачолов Яворов", с.Червен, випуск 2018
19 яну 2021 в 20:30 студент на 26 години от Велико Търново
21 ное 2020 в 01:00 студент на 34 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2022
15 юни 2020 в 13:14 студент на 27 години от Пловдив - АМТИИ, факулетет - Изобразителни изкуства, випуск 2021
14 юни 2020 в 00:33 студент на 26 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Православен богословски факултет, специалност - Теология, випуск 2023
09 юни 2020 в 16:03 в момента не учи на 38 години
03 юни 2020 в 14:09 студент на 22 години от Пловдив - Колеж по икономика и администрация, факулетет - трети, специалност - Туризъм, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
928
·
8
·
1,434
·
251
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
 

Българското културно наследство

12 яну 2008
·
615
·
5
·
1,258
·
393

България е сред първите 20 страни, които подписват Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство (приета в Париж на 16.ХІ.1972 г., в сила от 1975 г.).
 

Културно развитие в Европа

06 дек 2008
·
168
·
5
·
1,557
·
194

Културна наследство на Европа и Българската културна традиция Понятието култура поради своята многостранност и многопластовост, трудно се подлага на единно определение...
 

Култура

24 мар 2008
·
164
·
9
·
2,705
·
137

Използването на думата “култура“ и за нациите, и за организациите предполага, че двата типа култура са еднакви явления. Това не е вярно, защото нацията не е организация...
 

Хипи културата

03 дек 2008
·
92
·
5
·
872
·
91

Хипи движението има множества лозунги като например: Правете любов, не война!("Make love, not war!"), мотото: „Мир, любов, свобода” и много други. Освен цветето те имат и друг символ, интерпретиран по много начини.
1 2 3 4 5 » 11
 

Българските манастири през Възраждането

Материал № 291482, от 25 фев 2009
Свален: 283 пъти
Прегледан: 332 пъти
Предмет: Културология
Тип: Общ материал
Брой страници: 28
Брой думи: 7,887
Брой символи: 67,190

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българските манастири през Възраждането"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения