Големина на текста:
Политически организации и идейни
течения през 60-те години на XIX век
През 60-те години на века укрепналата буржоазия търси различни пътища за
разрешаване на българския въпрос. Активизирането на европейската политика,
преструктурирането на политическото пространство и новото раздвижване на
Балканите пораждат надежди сред различните групировки най-вече на българската
емиграция. Запозната с интересите и позициите на Великите сили, тя следи внимателно
развоя на събитията с оглед на българските въжделения и търси удобен момент за
тяхното излагане и отстояване.
В началото на 60-те години на политическата сцена отново излиза организацията на
едрите български търговци във Влашко, известна като Комитет на старите, Епитропия
и Средоточно попечителство от предходното десетилетие. Този път през 1862 г. тя се
появява под името Добродетелна дружина. Излизането й от продължителния зимен сън
е свързано с активизирането на Русия, която след Парижкия мир беше отстранена от
компанията на главните действащи лица на Балканите. През 60-те години Петербург
възвръща самочувствието си и започва да се намесва осезателно в политическите дела
на Европейския югоизток.
По-видни членове на Добродетелната дружина през този период са двамата братя
Христо и Евлоги Георгиеви, д-р П. Протич, д-р Г. Атанасович, Хр. Мустаков,
митрополит Панарет Рашев, д-р Н. Василиади. И сега, както и преди, „старите“
продължават да следват стриктно указанията на руската политика и дипломация, като
се ръководят от разбирането, че Русия е най-сигурният гарант за получаване на
желаното от българите.
През 1866–1867 г. Османската империя е подложена на натиск както от страна на
Франция, така и от страна на Русия. Докато първата настоява за реформи в духа на
Хатихумаюна, втората иска автономия за покорените християнски народи. По това
време канцлерът на Русия княз А. Горчаков пуска израза „автономия или анатомия“,
който не предвещавал нищо добро за Турция. В тази обстановка през 1866 г. се ражда
проектът на руския посланик в Цариград генерал Н. П. Игнатиев за създаване на една
голяма южнославянска държава, в която да се обединят Сърбия и България и която да
играе ролята на бариера пред домогванията на Запада на изток.
Появата на тази идея активизира „старите“ в Букурещ. Те разработват специален
документ, озаглавен „Програма за политическите отношения на сърбо-българите
(българо-сърбите) или за тяхното сърдечно отношение“, предвиждащ създаване на
федеративна държава, наречена Сърбо-България или Българо-Сърбия. В проведеното
на 5 април 1867 г. събрание в румънската столица, на което присъстват и представители
на одеските българи, програмата е одобрена. Сръбското правителство обаче отклонява
подписването й, тъй като не искало да се ангажира пряко с българското освободително
движение. Последното било използвано от Белград единствено с цел да се оказва
натиск върху Турция, но не и да се решават българските проблеми. Същата цел имат и
двете изпратени в българските земи чети през пролетта на 1867 г.
След провала на проекта за федерация със Сърбия Добродетелната дружина, пак по
внушение на Русия, възприема нова идея — за дуализъм с Турция. Предложение в този
смисъл е направено с меморандум, подписан от членовете на дружината, до Парижката
мирна конференция по Критския въпрос през януари 1869 г. Разбира се, конкретен
резултат и този път не е постигнат.
Решителен противник на революционното движение, Добродетелната дружина прави
много в областта на мирната революция. Тя отпуска големи средства за подпомагане на
просветното движение, изпраща и издържа много български младежи, за да завършат
образованието си в Европа и Русия, участва в създаването на Българското книжовно
дружество, защитава българската кауза при всеки удобен случай. Печатният й орган в.
„Отечество“, започнал да излиза през 1869 г., подкрепя неизменно руската балканска
политика и ратува за сближение между южните славяни.
Активна роля сред емиграцията през разглеждания период играе и Одеското българско
настоятелство. През 1858 г. то получава официално признание от руското правителство
като благотворителна организация под попечителството и ръководството на
Херсонския архиепископ. По-видни негови членове са Николай X. Палаузов, Николай
М. Тошков, братя Тошкович, Василий Рашеев, Константин Палаузов.
Независимо от това, че Настоятелството се намира на територията на Южна Русия, то е
по-самостоятелно в своите действия и не се подчинява така сляпо на руската политика,
както прави Добродетелната дружина. Въпреки това Одеското настоятелство се
включва в изграждането и приемането на проекта по създаването на южнославянската
федерация през пролетта на 1867 г. В Букурещ са изпратени Н. М. Тошков и В. Рашеев,
които участват в събранието на 5 април, а П. Грамадов е определен за посредник между
Букурещ и Одеса, който трябвало да координира действията на двата центъра.
След провала на тази инициатива Одеското настоятелство подкрепя дейците на Тайния
комитет и отпуска средства за издаването на печатния му орган в. „Народност“. По-
късно настоятелството се свързва с дейците на БРЦК, подкрепя материално Л.
Каравелов при издаването на в. „Свобода“, поддържа връзки с В. Левски и не е случаен
фактът, че самият Апостол нарича Одеското настоятелство „нашият комитет в Одеса“.
И след смъртта на Левски одеските българи подкрепят БРЦК и неговите революционни
инициативи. Настоятелството играе активна роля по време на Старозагорското и
Априлското въстание, по време на сръбско-турската война през 1876 г., в навечерието и
по време на Освободителната война.
По своята социална характеристика двете русофилски организации не се различават, но
по своя начин на действие, по своето отношение към българското революционно
движение и дори към Русия те най-често се разминават доста съществено.
През 1866 г. е формирана нова политическа организация на българската емиграция —
Тайният централен български комитет (ТЦБК). Тя възниква във връзка с детронирането
на княз Куза и появилата се опасност от турска интервенция в Румъния. Пред
назряващия военен конфликт румънският таен комитет, организатор и извършител на
преврата, търси помощта на българите. След отказа на Раковски преговорите
продължават с неговия помощник Иван Касабов. Те завършват успешно и в края на
март 1866 г. комитетът става факт. Негови членове са Ив. Касабов, Димитър
Диамандиев, Атанас Андреев и Харалам-би Сяров. По-късно в комитета участват
Пандели Кисимов, Иван Адженов, Иван Грудов, Кирияк Цанков.
Формираният комитет създава свои структури както в селищата на север от Дунав, така
и във вътрешността на българските земи. В същото време започва подготовката на
документ, който трябвало да регламентира отношенията между двете страни.
Подготвеният „Акт за свещена коалиция между румъни и българи“ обаче не е подписан
от румънска страна. И новото правителство търси българите за съюзник пред страха от
един конфликт с Турция, но когато то трябва да поеме ангажимент и да подкрепи с
подписа си освободителните борби на българския народ, отказва да направи това.
През лятото на 1866 г. отношенията между Турция и Румъния се нормализират и
Тайният комитет продължава своето съществуване самостоятелно. През декември 1866
г. комитетът издава брошурата „България пред Европа“, която излага по един достоен
начин положението, в което се намират българите, и проблемите, които стоят за
разрешаване във връзка с това положение. През февруари 1867 г. е публикуван и
уставът на комитета „Основно законоположение на народните тайни комитети“. Член 2
има следното съдържание: „Началата им и целите им (на съзаклятите тайни комитети)
са освобождението на отечеството с кой да е начин и средство, т.е. чрез възста-
новление на Българското царство самостоятелно; чрез възста-новление на Българското
царство самостоятелно под зависимостта на Портата; или чрез конфедерация (съюз) със
съседните народи.“
В края на февруари и началото на март е подготвен и изпратен в Цариград Мемоар до
Султан Абдул Азис Хан, с който Тайният комитет предлага дуализъм между България
и Турция по подобие на Австро-Унгария. По същество идеята за дуализъм е стремеж
към пълна автономия в рамките на Османската империя. Това се смята от дейците на
комитета само като необходима стъпка към достигане на крайната цел — извоюване
независимостта на България.
Всичките програмни документи на комитета лансират идеята за разрешаване на
българския въпрос и получаване на такъв статут за България, какъвто имат съседните
Сърбия и Румъния. Макар в част от тези документи да се говори за революционната
борба като средство за освобождение, общото впечатление, което те налагат, е, че
комитетът търси благоприятни обстоятелства за мирно разрешаване на проблема. С
течение на времето и особено след като Румъния разрешава своя въпрос, тази
тенденция става все по-ярка и трайна. Тя е прокарана и в основните издания на
комитета „България пред Европа“, „Основно законоположение на народните тайни
комитети“ и в Мемоара до Султан Абдул Азис. В тези документи присъства и
революционна фразеология, но тя идва по-скоро да подскаже на адресатите, че и
българите могат да прибягнат до крайност, ако не се вземат предвид техните искания.
Верни на своето политическо кредо, членовете на ТЦБК отдават предпочитанията си на
политическите и дипломатическите ходове и комбинации, имащи за цел промяна в
съществуващия ред на нещата.
В Мемоара до Султан Абдул Азис дейците на ТЦБК разкриват своите
държавнотворчески възгледи, които са важна част от българската
общественополититческа мисъл през втората половина на XIX век. Според тях, за да
може да се осъществи идеята за дуализъм, първото нещо, което трябва да направи
султанът, е да обяви пълна амнистия за всички политически провинения, за всички
емигранти и заточеници. По този начин всеки българин ще може да помогне в
изграждането на отечеството със силите и способностите си.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 май 2021 в 08:28 студент на 46 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Биологически факултет, специалност - Биология, випуск 2014
25 апр 2021 в 23:16 ученичка на 18 години от Хасково - ПМГ - Хасково, випуск 2020
19 апр 2021 в 12:55 студент на 38 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2017
31 яну 2021 в 21:17 ученичка на 26 години от ОУ "ИВАН ВАЗОВ", випуск 2015
17 яну 2021 в 20:51 студент на 19 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Журналистика, випуск 2021
14 дек 2020 в 21:15 учител на 47 години
09 дек 2020 в 11:55 потребител
 
 
Онлайн тестове по Геополитика
Тест по геополитика и сигурност за 4-ти курс
професионален тест по Геополитика за Студенти от 4 курс
Тест по геополитика и сигурност за студенти 4-ти курс. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
17
25
1
1 мин
22.07.2013
» виж всички онлайн тестове по геополитика

Политически организации и идейни течения през 60-те години на XIX век

Материал № 289796, от 22 фев 2009
Свален: 126 пъти
Прегледан: 293 пъти
Предмет: Геополитика
Тип: Общ материал
Брой страници: 65
Брой думи: 20,444
Брой символи: 173,808

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически организации и идейни течения през 6 ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения