УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ
доц. д-р Георги Павлов, УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”,
тел: 6252688, email: gpavlov@unwe.acad.bg
Резюме: В статията се анализират съществени проблеми от управлението при
кризи. Разгледани са компонентите, принципите, целите и задачите, които следва да се
решават и които оказват съществено влияние на цялостния процес. По-подробно са
изяснени технологиите и инструментите за подпомагане на управленския процес и
ролята на лидерите в него. На тази база са изведени някои перспективни алтернативи за
създаване на национална система за гражданска сигурност в институционален и
организационен план.
Ключови думи: управление при кризи, защита на критичната инфраструктура,
превенция, идентификация, мониторинг и информационни технологии.
JEL: H19, Z00.
Увод
Кризите като обществено явление повече или по-малко, пряко или косвено са
свързани с необходимост от защита на стабилността и сигурността на държавата или на
отделни области на обществения живот. Те биват природни, екологични, технологични,
икономически, социално-политически, военни и др. По своя обхват се делят на
локални, областни, национални, регионални или международни.
Кризите се предизвикат от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи
и опасни замърсявания, епидемии, етнорелигиозни противоречия. гражданско
неподчинение с масови прояви на насилие, засилена дейност на местни и
транснационални престъпни структури, терористични организации, агресивни военни
действия на друга страна, масови бежански потоци и др. Като правило кризите
съчетават различни видове кризисни ситуации, но с един определен централен елемент.
Управлението при кризи е съвкупност от принципни решения и мероприятия от
различен характер, които се свеждат до следното
1
:
- наблюдение на рискови фактори за сигурността;
- анализ и ранно предупреждение за възможни кризи;
- определяне на целите на управлението в конкретна кризисна ситуация;
- разработване на планиращи документи за използване на националните сили
и средства и за взаимодействие с международните институции;
1
Бахчеванов, Г., и кол., Управление при кризи и конфликти, изд. „Софтрейд”, С., 2005, стр. 13.
1
- подготовка на решения в хода на кризата, организиране и ръководство на
действия и контрол върху резултатите от управлението на кризата;
- подготовка и осъществяване на следкризисна стратегия (програма);
- анализ на кризата и ефективността на мерките, предприети от институциите
и органите;
- планиране на националната система за управление при кризи и
предприемане на мерки за подобряването й и др.
Националната система за управление при кризи (НСУК) следва да гарантира
подготовката на страната, населението и националното стопанство за защита при
възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на
системата за управление при кризи, разработване на органи и механизми за дейност и в
интегралната система за управление и осигуряване на съвместимост с механизмите за
управление при кризи в НАТО и ЕС [8].
Управлението при кризи в страната е способността на правителството,
държавната и местната администрация чрез създадената ефективна управленска
структура за планиране и координиране да изпълняват функционалните си задължения,
като ръководят дейността на държавните органи и средства за управление при кризи и
насочват и координират действията на неправителствените органи и организации в
сферата на управление при кризи.
Във всяко ведомство се формира административно звено от ръководни и
експертни кадри, за които подготовката и участието в управлението при кризи е
основно функционално (щатно) задължение. Подготовката на органите за управление
при кризи се извършва по единен замисъл от национални, ведомствени, областни,
общински и обектни планове [3].
Основните цели на управлението при кризи са следните:
- допринасяне към усилията на международната общност за премахване на
рисковите фактори за сигурността и стабилността, за блокиране и разрешаване на
действащи кризи и конфликти и за трайно премахване на предпоставките за възникване
на такива в бъдеще;
- предотвратяване развитието на рискови фактори от различен характер в
непреки и преки заплахи за сигурността на българските граждани, обществото,
държавата и нацията;
2
- поддържане в готовност за действие на институционализирана система от
органи, сили и средства за незабавно реагиране при кризи с различен характер в
страната и в чужбина в съответствие с националните интереси и цели;
- управление на възникнали кризи, блокиране и предотвратяване на
ескалирането им във въоръжени или военни конфликти.
Тези цели се постигат чрез създаване на система от органи, механизми, сили и
средства, насочени към решаването на следните задачи:
- предварителна подготовка на държавата и системата за действие в кризисна
обстановки, т.е. „превенция”;
- неутрализиране или намаляване на рисковите фактори, т.е. „корекция”;
- овладяване на ескалацията и разпространението на кризата, т.е.
„противодействие”;
- намаляване на интензивността на кризите, т.е. „редукция”;
- ликвидиране на последствията, планиране и провеждане на мероприятия за
предотвратяване на нови кризи, т.е. „реконструкция”.
Принципите за изграждане на системата за управление при кризи са следните:
- единна система за разрешаване при кризисни ситуации;
- съчетаване на ведомствените системи от органи, сили и средства с
териториалния принцип на планиране и управление при кризи;
- отговорност на длъжностните лица за разработване на планове за управление
при кризи и за готовността на подчинените им органи, сили и средства;
- смесен способ за комплектуване на органите за управление и силите при
ликвидиране на последствията от кризи,
- финансиране от държавния бюджет на дейностите по изграждането и
функционирането на системата за управление при кризи.
Прилаганите процедури
2
, материална, комуникационна, информационна база и
органите, които ги осигуряват и използват, както и силите и ресурсите, формират
механизъм за разрешаване при кризи. Ефективността на механизма зависи от
организацията за провеждане на незабавен и непрекъснат процес на координиране
както между компетентните държавни ведомства и органи, така и с НАТО, ЕС, ООН и
нейните агенции, ОССЕ и с отделни държави.
Проблемът за ефективността на механизма може да се реши, ако се намери
отговор на следните въпроси:
2
Манев, М., Процедури за управление на кризи, Военен журнал, кн. 5, С., 2001.
3
