Големина на текста:
Колективна памет и история
Колективната памет е резултат от взаимодействията на
индивидуалните Възпоминания и различните "политики на паметта",
осъществявани чрез разнообразни общности и институции - семей-
ство, предприятие, селище, регион, държава и пр. Така се формират
колективни възпоменания за миналото, които редуцират разнообразие-
то от възпоменания на отделните индивиди и групи и конституират
реалността на социалните групи като "структурирани общности" с
обща символна реалност, свързваща ги с историята. Всякакви записи и
архиви са инструменти за трансформиране на индивидуалните споме-
ни в колективни възпоменания, оформянето им в наративи и колектив-
но знание и памет. Колективната памет се организира и насочва от
социалните институции за целите на конструирането и засилването
на чувството за колективна идентичност и цялост. Трайна колективна
общност не е възможна, ако тя не се крепи на колективна памет, на
общи образи и възпоменания.
Мястото на формиране и функциониране на колективната па-
мет е публичната сфера - във Виртуалното пространство на медиите,
културата, образователните системи и реалното пространство на
публичните места на паметта и публичните церемонии (чествания).
Самата публична сфера обаче търпи радикални трансформации с про-
мените в комуникациите, чрез които се рационализира. Идеалът за
единна национална и рационална публична сфера, характерен за
модерна-
та епоха, въплътен в представите за комуникативната рационалност
на Хабермас и критическия рационализъм на Попър, отиват в история-
та с процеса на глобализация и плурализация на публичната сфера,
което
води и до трансформация и плурализация на паметта за станалото.
Колективната памет се различава от академичната история
в няколко основни отношения:
- колективната памет е съзнание за миналото на голяма общ-
ност, а академичната история - на специализирана група изследователи;
- колективната памет е обвързана с норми и ценности, емоции
и страсти, докато академичната история претендира да е описателна
и обяснителна;
- колективната памет се въплъщава в публични артефакти от
различен порядък - градска среда, гробища, музеи, паметници,
наименова-
ния, скулптури, церемонии, годишнини, чествания и пр. Така се форми-
рат "местата на памет", на които се крепи паметта на всяка общ-
ност. Те са своеобразни свещени пространства с различна степен на
ценностна натовареност или на сакралност като противопоставени
на останалата част от средата, която не носи със себе си такива сак-
рални значения;
Функциите на колективната памет са прагматични. Тя форми-
ра идентичности и легитимира действия, докато основните функции
на академичната история са когнитивни.
Поради тези различия на академична историческа наука и колек-
тивна памет между тях винаги в една или друга степен има напрежения.
Епистемологически ориентираните историографии, претендиращи
да дават "истината" за миналото, и политиките на паметта, които
предлагат ценностна и емоционална организация на паметта с опреде-
лена прагматична ориентация, често влизат в конфликтни отношения.
Затова дори когато в публичното пространство активно
участват историци по професия, то на тяхното публично поведение
8 конструирането на паметта специализираната историческа общ-
ност твърде често гледа критично. Типичен пример в това отношение
са нагласите на историческата общност у нас към такива активно
опитващи се да въздействат върху колективната памет историци
като Божидар Димитров и Драгомир Драганов.
На всеки етап колективната памет се конструира около едини-
ци, които се Възприемат като "исторически", и пренебрегва други, ко-
ито се смятат за "незначителни", "второстепенни". Така тя се опира
на имплицитна представа за каузални взаимоотношения, полагайки как-
во е водещо и какво - второстепенно в историческия процес. Специфич-
ните съотношения между значимо и незначимо, причини и следствия,
съществено и несъществено се възприемат най-често като нещо, кое-
то се изяснява в главите на хората като резултат на естественоисто-
рически процес. Смята се например, че "историята ще отсее" значител-
ното от незначителното, ще си "каже думата", ще изхвърли на "бунище-
то" онова, което няма значение. Всъщност каузалните зависимости и
отношението между първостепенно и второстепенно са зададени
от някакъв наличен светогледен, идеологически, религиозен модел,
чиито
ценности стоят в основата на съответната колективна памет. Въз-
приятията за полезно и вредно, опасно и безопасно, значимо и второ-
степенно, "исторически" и всекидневни събития, значими и второсте-
пенни личности в историята водят до запазване на едни елементи и
укриване, унищожаване или пренебрегване на други исторически арте-
факти и елементи на паметта. Така на всеки етап от историята
ключови места на паметта или обекти на паметта, символни системи,
въплъщаващи сакралност, ще бъдат създавани и унищожавани в зависи-
мост от тези възприятия. Ще се унищожават едни паметници и ще
се създават нови, ще се преименуват селища и обекти, ще се
пренареждат главни фигури и събития в учебниците по история, ще
се сменят основни автори и произведения, изучавани в часовете по ли-
тература. Там, където има етнически или религиозни сакрални про-
странства и те са накърнени по някакъв начин, обикновено това е
свързано с тежки конфликтни ситуации и групови възприятия за осквер-
няване. Затова например за голяма част от българското население е
кощунствено предложението за слагането на паметна плоча на Сюлей-
ман паша на Шипка или изграждането край село Славейно в Родопите
на паметник на Енихан баба, смятан за човека, ислямизирал Родопите.
Това означава сакрализация на личности, които имат силно негативно
значение във формиралата се българска национална памет.
Отделните социални институции в различна степен играят
роля на хранилища на паметта, като сред най-могъщите институцио-
нални "резервоари" на паметта са религията, правото и науката. Право-
то и религията се опират на правила и прецеденти, които са необходи-
ми за удържане стабилността на общественото цяло и могат да пра-
вят пренос на информация от далечните дълбини на историята. Това
е особено типично за опиращите се на прецедента правни системи и
за световните религии. От своя страна науката създава базите данни
с писмените текстове и класификационните системи, съхраняващи
следите от миналото.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
bubm2 написа на 06 ное 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 19 години от Казанлък , СОУ "Екзарх Антим І "
 
Подобни материали
 

Музеят - една европейска институция на паметта

16 ное 2011
·
139
·
9
·
693

Музеят е създаден за различни цели: да служи като развлекателно съоражение, научно място, образователен ресурс, за привличане на туризма, да насърчава гражданската гордост...
 

Възникване на модерната държава като правова държава

17 апр 2009
·
481
·
3
·
856
·
755
·
5
·
3

Понятието държава съществува от древни времена, но за модерна държава може да се говори едва в Новото време, от XVI век насам....
 

Колективната памет и ролята на индивида

16 дек 2015
·
18
·
9
·
2,053
·
2

Проблемът за паметта е разглеждан в контекстта на множество хуманитарни науки. Всяка от тях схваща понятието памет по различен начин, всички обаче определят паметта като отношение към миналото...
 

Колективна памет и история

28 окт 2013
·
45
·
11
·
1,624
·
142

Всеки индивид си има своя собствена памет - спомен за детството, спомен за бащината къща, спомен за родния град и други подобни...
 

Всекидневна култура

04 мар 2012
·
153
·
1
·
440
·
425

Понятието култура се използва в два основни смисъла - съвкупност от постижения на човешкия дух - книги, картини, ленти и т.н. т. нар. духовна култура и в широк смисъл - характерна най - вече за социалните науки: културата като съвкупност от ...
 
Онлайн тестове по Свят и личност
Природа и общество
междинен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Междинен тест след завършване на раздела "Природа и общество"
(Труден)
9
314
1
26.10.2011
Изпитен тест - свят и личност
изпитен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща учебния материал за 12 клас по свят и личност. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
15
11
1
3 мин
18.08.2020
» виж всички онлайн тестове по свят и личност

Колективна памет и история

Материал № 289643, от 22 фев 2009
Свален: 397 пъти
Прегледан: 621 пъти
Качен от:
Предмет: Свят и личност, Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 587
Брой символи: 5,219

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Колективна памет и история"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения