Големина на текста:
Въпросите свързани със задълбоченото научно осмисляне на езика на
юридическите актове могат да се съотнесат към различни науки като
юридичекста, лингвистическата и философската. Това е един от многото
случаи когато задълбочените научни изводи могат да се направят при
стиковането на различни науки.В съвременната правна литература днес не
се поставя под съмнение тезата за относителната самостоятелност на езика
на правото.Това разбира се не означава, че той трябва да се
противопоставя на общоупотребимия език. И все пак трябва да се даваме
сметка, че езикът на правните актове притежава своеобразие и
самобитност.Неговото своеобразие е обусловено от основното социално
назначение на правото- да се осъществява като най- важния властнически
регулатор на обществените отношения.
Езикът на правото е самобитен доколкото в него се концентритрат
особеностите и достойнствата на своеобразния стил на юридческите
актове като значителна духовна ценност.Става дума за точни и ясни
формулировки, в които в точна и достъпна форма са изразени
изискванията за дължимото и възможно поведение на адресатите на
правото.В посочения смисъл езикът на юридическите актове може да се
определи като един от най- важните елементи на духовната култура на
обществото.
Като своеобразна система от средства и правила посредством които се
осмисля и изразява обективната реалност, всеки език е условен и
конвенционален при възникването си.Веднъж установени, правилата се
превръщат в задължителни, защото действието на езика може да се
осъществи само когато те задължително се спазват.В този смисъл езикът
както и правото също има нормативен характер, което означава, че
действието му се основава на спазването на тези задължителнио правила.
Юридическият език има по сложна характеристика, като той може да се
определи като полуестествен. Правилата на всеки език са три оновни вида:
Правила на семантиката;
Правила на синтаксиса;
Прагматични правила;
Заедно с това езикът може да бъде „ вътрешен” – когато се съотнася с
мисълта и представлява своеобразен знак на мисловните процеси в
съзнанието на хората, и „ външен” – когато се изразява чрез речта – устна
или писмена или чрез така наречената невербална комуникация.
Когато се говори за самостоятелен и своеобразен юридически език
трябва да се има предвид неговата комплексност.В голяма степен тя се
определя от сложността, спецификата и своеобразието на юридическата
професия. Във връзка с това структурата на юридеческия език се оказва
твърде сложна и многоплоскостна като в него могат да се обособят като
самостоятелни аспекти и елементи езикът на доктрината, езикът на
правната публицистика, езикът на юридическите актове, съдебният език,
езикът на адвоката и други.
Раличните подходи при осмислянето на правната действителност
неизбежно предизвикват необходимост от обогатяване на традиционната
юридическа терминология. Особено важно е обаче да не се забравят
основните изисквания които се предявяват към нея: Еднозначност, строга
определеност, устойчивост, яснота и съвместимост с целия комплекс от
употребяваните в правото термини.
Сам по себе си езикът на юридическите актове е извънредно сложно
правно явление както беше споменато той може да се осмисли само ако се
навлезе в дълбочината на неговите аспекти и се очертае многообразната
му и многоплоскостна структура.В зависимост от спецификата на
посланията, които изпраща на своите адресати в езика на юридическите
актове могат да се очертаят два пласта прескриптивен и перформативен,
които в своята връзка осигуряват ефективно действие на юридическите
актове.
Прескриптивният езиков пласт има своето непосредствено основание в
същностната характеристика на правото като регулатор на обществените
отношения и във връзка с това като явление което се съотнася със сферата
на деонтичното , на дължимото. Най – общо казано правото се изгражда от
разнообразни правила, които изискват от своите адресати да престират
определено дължимо или възможно поведение. Прескриптивният езиков
пласт е характерен преди всичко за нормативните юридически актове , в
които се конституират и закрепват проявленията на общата правна
нормативност.
Перформативният езиков пласт се характеризира главно с това, че
посредством изказването което се съдържа в него се създава определен
резултат т.е. в реалната действителност настъпват определени промени.
Този езиков пласт е характерен преди всичко за индивидуалните
юридически актове.
С оглед на съдържателната си специфика езикът на юридическите
актове се изгражда на три основни езикови пласта. Те са:
Общоупотребимия национален език;
Специалната терминология, която се определя главно от предмета на
правнои регулиране;
Юридическата терминология;
Характерна особеност на юридическите актове е че те са насочени не
към тесен кръг адресати , а най – общо казано към всички. Това
обстоятелство налага и необходимостта езикът на юридическите актове да
не създава излишни затруднения, да бъде достъпен и разбираем за своите
адресати, като изключва неяснотата, двусмислието или ли липсата на
смисъл в текста на акта. Поради това езикът на правните актове трябва да
бъде преди всичко съответният общоупотребим национален език.
Освен книжовният български език, който може да се определи като
основен в структурата на общоупотребия език могат да се включат и
други езикови пластове- примерно жаргонния пласт и диалектните
форми.
По смисъла на чл.9 от ЗНА следва да се разбира под общоупотребим
български език книжовният , литературният български език. Веднага
следва да се отбележи , че това изискване в действащата правна уретба не
е безусловно и категорично. Това става ясно от указа за прилагане на ЗНА
където се визират възможни отклонения от общоупотребимия български
език. Те могат да бъдат в две основни посоки, когато се налагат от
предмета на правното регулиране в акта, и когато се налага да се използват
чужди думи и изрази.
Що се отнася до възможността за отклонение от общоупотребимия
български език, предопределено от предмета на правната материя,
закрепена в юридическият акт, то е основанието,което налага в текста на
правния акт да се насложат и другите два пласта- специална научна
терминология, наложена от: спецификата на предмета на правното
регулиране и от спецификата на юридическата терминология.
Основната закономерност на правното регулиране е, че ако трябва да се
постигне ефективна правна уретба на обществените отношения,
юридическите актове трябва вярно и точно да отразяват действителността.
Според науката за езика, определението разкрива основните и най-
важни характеристики на понятието за изучаваното явление, а терминът е
образно казано знакът за понятието, неговото словесно обозначение.А
това означава че термините трябва да могат да обозначават понятията. В
този смисъл между термина и определението съществува определена
степен на съответствие доколкото неговата основна задача е точно ,
кратко и ясно, дори условно да изрази главното в съдържанието на
определението за съответното явление, да разкрива основните негови
елементи.Във връзка с това и терминологията представлява по своята
същност сложна система от особени думи и словосъчетания, посредством
които се обозначават присъщите на съответната област понятия. Такива са
например актив, пасив , капитал и други.
По този начин , като се използват различнми термини главно от
специалната научна терминология на другите науки , езикът на
юридическите актове се оказва значително усложнен ,но и обогатен.
Юридическата терминология тръгва от общата основа на езика на
юридическите актове – обичайния или по-точно съответния
общоупотребим национален език.Този процес на формиране на
юридически термини минава в процеса на правната еволюция, през един
извънредно сложен процесна приспособяване и постепенно уточняване и
прецизиране на съдържанието на тези термини .Може да се каже че в
голямата си част това са преди всичко юридически термини ,посредством
които се обозначават голяма част от правните институти
(осиновяване,брак ,развод и др)
По този начин една огромна част от юридическите термини
,минавайки през този сложен път на приспособяване и уточняване на
тяхната съдържателна натовареност, губят в голяма степем смисловото
съдържание, скоето се използват в общоупотрбимив национален език и
придобиват съвсем различно смислово съдържание .Такива термини са
например владение,привилегия и др.
Много често начин на формиране на юридическа терминология е
приспособяването на думи от общоупотребимия български език довежда
и до някои отрицателни последици .в много случаи вече в качеството им
на юридически термини съответните думи се използват неправилно или се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Език на юридическите актове

Езикът на правото е самобитен доколкото в него се концентритрат особеностите и достойнствата на своеобразния стил на юридческите актове като значителна духовна ценност...
Изпратен от:
cveti_nz
на 2009-02-22
Добавен в:
Реферати
по Право
Статистика:
269 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Юридическата техника

08 дек 2007
·
218
·
2
·
811
·
119

Юридическата техника представлява изключително сложен феномен на правото, притежаващ многоаспектна и многоплоскостна структура, което в голяма степен я приближава до институциализираните явления...
 

"Презумпциите в правото"

10 фев 2008
·
119
·
12
·
2,982

Презумпцията е една от тези правни категории, имащи многовековна история в практиката на законодателството и правоприлагането...
 

Основи на правото

20 ное 2006
·
2,093
·
2
·
405
·
735

Настоящият казус съдържа многобройни юридически факти и сложни фактически състави, след чието осъществяване настъпват правните последици посочени в правната норма, уреждаща този юридически факт...
 

Право и време - курсова работа

30 мар 2006
·
232
·
14
·
2,218
·
175

Право и време - правото във времето, еволюция, действие на правните норми във времето, обратно действие на закона, време в правото.
 

СД, КД, ООД и АД - права и задължения

31 май 2006
·
2,032
·
1
·
153
·
415
·
1

СД, КД, ООД и АД - права и задължения - таблица.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско право за студенти
изпитен тест по Право за Студенти
Тестът съдържа 16 въпроса от областта на Търговското право и е предназначен за студенти, изучаващи дисциплината. Голяма част от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
16
86
1
09.11.2016
Тест по гражданско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е върху съдържанието на Гражданското право. Състои се от 13 въпроса с възможност за няколко верни отговори или нито един от посочените.
(Лесен)
13
45
1
2 мин
19.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Език на юридическите актове

Материал № 289565, от 22 фев 2009
Свален: 269 пъти
Прегледан: 290 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Реферат
Брой страници: 13
Брой думи: 3,149
Брой символи: 27,679

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Език на юридическите актове"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения