Глава 1
ВЪВЕДЕНИЕ В МАКРОИКОНОМИКАТА
1.1.Предмет на макроикономиката.
1.2. Метод на макроикономиката.
1.3. Политическа икономия и икономикс.
1.1.Предмет на макроикономиката
Съвременната икономическа теория включва две съставни части:
политическата икономия и икономиксът.
Терминът “политическа икономия” се появява за първи път в книгата
на френския меркантилист Антоан Монкретиен “Трактат по политическа
икономия” (1615 г.) Възникването на икономикса се свързва с името на
английския икономист от втората половина на ХІХ в. Алфред Маршал.
Най-напред икономиксът е включвал само микроикономиката и едва след
30-те години на ХХ в. със зараждането на кейнсианството се появява и
развива макроикономиката.
Микроикономиката е раздел от икономическата наука за приемане на
решения от рационалните субекти, която изучава поведението на отделните
икономически субекти. Едни икономисти считат, че микроикотомиката се
занимава с отделните фирми, с приемането на решения, с мотивите за
поведение на предприемачите. Други автори определят микроикономиката
като наука не само занимаваща се с проблемите на фирмите и
домакинствата, но и с проблемите в отрасъла, а така също с въпросите на
използване на ресурсите, ценообразуването на стоките и услугите.
Макроикономиката е наука за общото равнище на националното
производство, за безработицата, инфлацията. Тя се занимава със свойствата
на икономическата система като единно цяло, изучава факторите и
резултатите в развитието на националната икономика. Основите на
макроикономиката поставя Джон Мейнард Кейнс.
1
Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) е роден в Кеймбридж в
семейството на професор по логика и икономическа теория. Получава
образование в Итън и в Кралския колеж в Кеймбридж (1902-1906),
където негов преподавател е Алфред Маршал. През 1906-1908
работи в Министерството за работа с Индия. А.Маршал го кани за
лектор в Кралския колеж в Кеймбридж по икономика, където
преподава до 1915 г. За първия си труд “Индексният метод” Кейнс получава през
1909 г. награда на името на Адам Смит. В 1913 г. е избрн за секретар на
Кралското икономическо дружество. През 1913 г. излиза книгата на Кейнс
“Паричното обръщение и финанси на Индия”. В периода 1915 – 1919 г. Кейнс
работи в министерството на финансите и разработва въпросите на
международните финанси. През 1919 г. е главен представител на британското
министерство на финансите на Парижката мирна конференция. Тогава излиза
книгата му “Икономическите последици на Версайския мирен договор”, който го
прави световно известен. В този труд Кейнс критикува икономическата политика
на страните–победителки във войната. Следва поредица забележителни негови
произведения като: “Трактат за паричната реформа”(1923), “Трактат за парите”
(1930) . Неговият главен труд е излязлата през 1936 г. “Обща теория на заетостта,
лихвата и парите”, в която са формулирани основните положения на
кейнсианството. По време и след Втората световна война Кейнс отделя главно
внимание на финасовите проблеми, породени от войната. През 1941 г. е назначен
заедин от директорите на Английската банка. Тогава е избран за член на палатата
на лордовете. В 1944 г. Кейнс е главен представител на Великобритания на
Бретън-Уудската валутна конференция, когато се създава Международният
валутен фонд и Международната банка за реконструкция и развитие, в чиято
основа е заложен така нареченият “план Кейнс” . През 1944 г. правителството на
Великобритания публикува първата държавна икономическа програма, основана
на идеите на Кейнс – Бялата книга за политиката на заетостта.
Дж.М.Кейнс е един от най-забележителните икономисти на ХХ век. -
високоинтелигентен, с разнообразни познания и способности той успява да
създаде огромно лично състояние посредством участие на стоковата и фондова
борса. Съдейства на Кралския колеж да увеличи доходите си 12,5 пъти.
Успоредно с това той е меценат на Лондонския симфоничен оркестър и руския
балет (през 1925 г. се оженва за руската балерина Лидия Лопокова), увлича се от
алпинизма, колекционира картини.
Дж.М.Кейнс доказва възможността за съществуване на устойчива
безработица и недоизползване на производствените мощности при
пазарната икономика, ако държавата провежда правилна бюджетна и
парично-кредитна политика. Той обосновава необходимоста от държавно
регулиране на икономиката като цяло.
Терминът “макроикономика” се използва в научната терминология
сравнително неотдавна, но макроикономическият анализ на стопанските
процеси се прилага твърде отдавна. Забележителна проява на
макроикономическия анализ е “Икономическата таблица” на представителя
2
на физиократите Франсоа Кене (1758). В нея той за първи път прави опит да
анализира общественото възпроизводство с помощта на балансови
пропорции между натуралните и стойностни елементи на обществения
продукт. Други видни последователи – макроикономисти от тази епоха са:
Дейвид Юм, с неговия монетарен подход по отношение на платежния
баланс; Карл Маркс (1818-1883), който прави обширен
макроикономически анализ на общественото възпроизводство като изхожда
от съответствието между натуралната и стойностна структура на
обществения продукт.
Макроикономиката преследва определени цели и използва
съвкупност от икономически инструменти.
Цел на макроикономиката е постигането на високо равнище на
националното производство (БВП). Крайната задача на всяка стопанска
дейност е да осигури производството на стоки и услуги за населението.
Съвкупен измерител на националното производство е брутният вътрешен
продукт. Той се измерва с пазарната стойност на крайните стоки и услуги.
Друга важна цел на макроикномическата политика е постигането на
висока заетост и ниска безработица. Безработицата се колебае в ход ана
икономическия цикъл. При депресия търсенето на работна сила спада, а
безработицата се увеличава. Във фазата на оживление търсенето на работна
сила нараства, а безработицата се съкращава.
Цел на макроикномиката е поддържането на стабилни цени при
наличие на свободни пазари. Измерител на общото равнище на цените е
индексът на потребителските цени. Той отчита разходите за придобиване
на определен набор от стоки и услуги, попадащи в “пазарната кошница”.
Важна цел на макроикономическия анализ е постигането на общо
икономическо равновесие при пълна заетост и при нулево салдо на
платежния баланс.
Държавата използва макроикономическите инструменти за оказване
на регулативни действия върху икономиката. По инструменти се разбират
такива икономически променливи, които се намират под контрола на
държавата и се използват за постигане на опредлени икономически цели.
Като такива макроикономически инструменти могат да се посочат:
3
