Старогръцката митология
•набор от разкази, образи и мотиви;
•сумата от традиционните елински сказания за богове и
герои;
•отделното сказание - мит. Митът е многозначно
понятие, защото с него се назовават и митологичните
образи, и митологичните мотиви в митологичните сказания.
Митът е разказ, който се гради от образи и мотиви.
Митологията - набор от разкази, образи и мотиви.
Понятието “мит”. Mythos - слово, на стгр., но не отделната
дума, а свързаното слово. Означава още - басня, приказка,
повествование, измислен разказ. Устното слово.
Извори за митовете - елинските литературни произведения,
в които те са били използвани - “Илиада” и “Одисея”,
Омировите химни, поемите на Хезиод, одите на Пиндар,
атическите трагедии, “Аргонавтика” на Аполоний Родоски и
цялата гръцка и римска словесност. Античните
митографски сборници - “Митологическа библиотека” на
Аполодор. Изображенията върху керамични съдове.
Възстановяването на нехния първоначален вид е
изключително трудна задача.
Първичен и вторичен етап на старогръцката митология
Опазилите се чрез гръцката литература и живопис
митологични разкази, мотиви и образи са наследство от
първоначалния устен етап от развитието на старогръцката
митология, самата най-ранна гръцка култура. Първичната
устна форма на митологията. Не може обаче да се
реконструира.
Арсеналът от традиционни сказания, образи и мотиви,
който откриваме в старогръцката литература и изкуство,
представя нов вторичен етап от митологията. Наред със
старите образи и мотиви се формират нови, които пречат
да се отдели първичният пласт, който се митологизира
вторично.
Особености на митологическото мислене
Първобитният човек още не се разграничава от
заобикалящия го природен свят и пренася своите
собствени свойства върху природните обекти, като им
приписва живот, човешки страсти. Това е неумение да се
диференцира природата от човека. Всичко това води до
“метафорическото” съпоставяне на природни и културни
обекти, до митологическия символизъм.
Характерно е изключително слабото развитие на
абстрактните понятия, които се заместват с конкретни
предметни представи, със знаков, символически характер,
без да губят своята конкретност.
Друга съществена черта - за да се обясни същността на
даден предмет или явление се говори за произхода му, т.е.
произходът подменя същността. Ако трябва да се обясни
устройството на дадена вещ, това значи да се разкаже как
тя е направена; да се опише околния свят – то е същото
като да се разкаже историята на неговото сътворение. Така
митът моделира обкръжаващия свят посредством
повествование за произхода на неговите части.
Налице е неразграничаване на логическото мислене от
емоционалното, от афекта.
Митологическото мислене работи винаги с опозиционни
двойки, с противотоставяния от типа “живот-смърт”.
Митологическата мисъл е винаги съсредоточена върху
такива “метафизически” проблеми като тайната на
раждането и смъртта, ролята на съдбата и др.
Така митологията се ориентира към изключване на
необясними събития, неразрешени конфликти. По този
начин митологията предава по-малко разбираемото чрез
по-разбираемото, трансцедентното чрез достижимото за
ума. Тя не само удовлетворява любопитството на
първобитния човек, а има главно познавателна функция.
Нейната задача е да обясни света, но и да го подреди и
хармонизира, да не допусне дори и най-малките елементи
на хаотичност и безсистемност. Превръщането на хаоса в
космос е основният смисъл на митологията.
Митът обяснява и санкционира съществуващия социален и
космически порядък; митът така обяснява човека и
околния свят, че да поддържа този порядък. Митът е
насочен към индивида, така че да го приобщи към социума
и да превърне индивидуалната му енергия в обществено
полезна.
Митологическо време и пространство
Както вече стана въпрос съвременното състояние на света
- земен релеф, небесни светила, породи животни, видове
растения, всички природни и културни обекти се оказват
2
следствие от събития на отдавна минало време и от
действията на митологическите герои, предци или богове.
Но митологическото време е не просто предшествашо
време, а особена епоха на първотворението, митологично
време, правреме, “първоначално” време, или още сакрално
време, предшестващо началото на отчитането на
емпирическото време.
В опоцизията сакрално време - емпирическо (профанно)
време първото е ценностно маркирано, то е особено,
значимо време. Митологическата епоха - това е епоха на
първопредмети и първодействия - първият огън, първото
копие, първият дом, първите ритуални действия, целебни
средства. Тъй като знанието за произхода е ключ за
използването на вещта, знанието за миналото се
отъждествява с мъдростта. Митологическите прасъбития
от своя страна многократно се възпроизвеждат в обредите
и се възприемат като образци, в чиято светлина се
тълкуват действителните емпирическите събития, които са
се случили или биха могли да се случат в бъдеще.
Митологическото пространство - светът се свежда до
противоположни посоки с положителен и отрицателен
характер - север-юг, дясно-ляво, горе-долу, свое-чуждо.
Своето пространство - това е познатото, населяваното от
племето пространство, организираният и подреден космос.
Чуждото - това е пространството вън от пределите на
родното и племенното, то се асоциира с враждебен хаос.
Старогръцката митология е примес между вертикално и
хоризонтално ориентиране на пространството.
Етапи в развитието на митологическото съзнание
•фетишизъм - обожествяване на предметите
•анимизъм - обожествяване на природата
•тератоморфизъм - обожествяване на чудовищата
•тотемизъм - обожествяване на растения или на
различни видове животни, считани за предци на дадена
пламенна общност
•антропоморфен стадий - обожествяване на човека
Видове митове
Митовете се делят според това за какво разказват, кои са
основните им персонажи, каква е ролята им в социалната
практика.
3
