Големина на текста:
Босненският конфликт основа на политически разноглася
Войната в Босна- най-продължителната и кървава част от разпадането на Югославия е
едно от онези вододелни събития, за които може да се спори дали представляват края
на една ера или началото на друга. В продължение на три години, на Балканите, в
самата Европа се води война, в която загинаха 145 хиляди души, ранени бяха 174
хиляди, 2,5 милиона бяха прогонени от домовете им; в нея бяха разрушени 60% от
жилищата, 28% от пътищата, неизброимо много обществени сгради, храмове, цели села
и градове. Само в Сараево за трите години обсада бяха убити повече от 10хил. души.
1
В Босна сякаш се бяха отворили вратите на ада- етнически чистки и концентрационни
лагери, извършени бяха нечувани зверства, мъчения, масови убийства и изнасилвания.
При това както насилията, така и разрушенията не бяха страничен резултат от воденето
на бойни действия, а самата им цел, резултат от обмислена, планирана и целенасочена
кампания.
Същинските военни действия започват през март 1992г., веднага след провеждането на
референдума за независимост на Републиката и особено се ожесточава, след като
Европейската общност признава независима и суверенна република Босна и
Херцеговина (6.IV.1992). Започва се с блокада на Сараево от войските на Югоармията.
Страната се разделя на три връждуващи лагера, стремящи се да запазят и разширят
територии. Задълбочаването на кризата през май-юни 1992г. активизира световната
дипломация. Причина за това са засилващите се сред експертите опасения, че сърбите и
хърватите ще си поделят територията на Босна и Херцеговина за сметка на
мюсюлманите. Безпокойство будят и действията на хърватите, които прокламират своя
собствена държава, както и офанзивата на сърбите, насочена към свързване на
населените със сърби анклави и изтласкване на тамошното мюсюлманско население.
Следва серия от споразумения за прекратяване на огъня, които не дават резултат.
Часове след тяхното приемане въоръжените стълкновения се възобновяват. Сред
дипломатическите кръгове се затвърждава убеждението, че е необходимо взимането на
по-радикални мерки за прекратяването на конфликта.
Под натиска на общественото мнение в САЩ и Западна Европа през пролетта на 1992г.
световната дипломация все повече започва да идентифицира югоконфликта като
следствие от военните действия на босненските сърби срещу хърватите и мюсюлманите
в Републиката. На срещата си в Брюксел на 11 май Съветът на министрите на ЕО
приема специална декларация за Босна и Херцеговина, в която се посочва като главен
виновник за нагнетяване на напрежението в Републиката действията на ЮНА и
федералните власти в Белград. Държавите членки на ЕО решават да изтеглят своите
посланици в Белград за консултации и настояват за суспендирането на югославската
декларация за членство в СССЕ. Проблемът, пред който са изправени политиците и
експертите във Вашингтон и в големите европейски столици е, че те са разделени по
въпроса, какво точно трябва да се направи в тази насока и дали е необходимо да се
употреби военна сила. Разразилите се военни стълкновения в средата на май
принуждават наблюдателите от мисията на ЕО (12 души, разположени в Босна и
Херцеговина в края на 1991г.) да се изтеглят. Това сигнализира за трудностите пред
бъдещите междунарадни мироопазващи мисии в региона.
Дипломотическата предистория на конфликта в Босна може да се проследи обаче през
цялата 1991 и началото на 1992г., когото в хода на кризата в Словения и Хърватско се
очертават и проблемите на Босна и Херцеговина. Процесът на разпадане на бивша
Югославия започва още от края на 1990г., когото с референдум Словения обявява своя
суверенитет. Целият този ужас, експониран и преекспониран в продължение на години,
трайно запечатва на Запад убежденито за “другостта” на Балканите, за тяхната
невъзможност за интеграция и анахроничност. Цялата слажност на балканската история
и реалност бе подменена с клишето за “древните етнически вражди”. То стоно ключова
дума за онези, които не можеха и не желаеха да се задълбочат в същността на
ставащото. Има документирани редица изказвания на водещи политици в смисъла
“тези хора си се бият от край време”, но и на Радован Караджич, който също твърди, че
сърбите и мюсюлманите от векове са били като куче и котка. Огромната литература
написана за войната, макар и написана от честни и искрено развълнувани хора, бе
изградена на един прост принцип- от историята се вземат подходящите примери, на тях
се наслагват съвременните ужаси и така се правят обобщения.
Днес, години по-късно, вече е ясно, че никой не спечели от войната в Босна.Към
човешката трагедия се добави и един огромен провал- провалът да се осъзнае и реагира
на събитие от първостепенна междунарадна важност, при това събитие на европейския
континент. Босненската война имаше директна и силно въздействие върху държавите в
непосредствена близост ь именно балканските страни. Това въздействие, макар и да не
привлече вниманието на света и на изследователите, можем без преувеличение да
определим като катастрофално.При това степента на тази катастрофалност не стана
ясна веднага, тя бе осъзнавана постепенно във времето. Всяка от балканските страни
имаше своя гледна точка върху войната в Босна, всяка я видя през призмата на
собствените си интереси. Можем да кажем, че това бяха тежки години за Балканите
изпълнени с ужас от кръвопролитията и напрежение относно отзвука върху региона.
Особено стряскащи се оказаха резултатите от регулирането на конфликта и самият
Дейтънски мир. Разпадането на една многонацинална държава, разместването на
милиони хора, създаването на етнически чисти територии при това с най активно
международно участие материализира най-лошите страхове на балканците. Някой идва,
преначертава картите и ти се озоваваш в нечия чужда държава и трябва да бягаш, ако
вече не са те изгонили. И наистина, колкото и благородни да бяха намеренията на хора
като Ванс и Оуен, плановете за Босна от първия до последния приемаха, че конфликтът
е етнически по характер и бяха оргонизирани около принципа на етническата
принадлежност. Така всеки следващ план даваше сигнал на трите воюващи страни –
тази провинция ще бъде контролирана от вас или от някой друг,т.е. всеки нов план бе
фактическо нареждане за етническа чистка. Този подход не само не можеше да спре
войната, той я разпалваше. След жестокото прочистване на Източна и Северна Босна,
дойде преселението на сърбите от Сараево, а през лятото на 1995г. и от Краина. Дейтън
фактически раздели Босна и Херцеговина на етнически чисти територии и възнагражди
националистичиските лидери- онези, които всъщност бяха започнали войната. Този акт
на великите сили не бе предомишлен, просто нмаше други лидери получили вот от
ръцете на народите си.
За препатилите, силно уязвими балкански народи Дейтън беше лош знак. Ако се
проследи българският печат например, се вижда, че самото жестоко разпадане на
федерацията бързо се забрави или не се разбра; акцентираше се върху крайния
резултат- междунарадната общност, коята санкционира и регламентира етнически
чисти територии. Босна бе тежък урок за останалите Балкани с техните множество свои
потенциални Босни. Тя показа, че междуетническите и малцинствени отношения не са
идилия, показа колко крехки са те и колко лесни за разбиване, особено когато не са
гарантирани от демократични политически структури. Босна препотвърди
учебникарската истина, че няма заместител на гражданското общество и демокрацията
и, че докато балканските общества и държави не изградят законност и социални
механизми, които да контролират и обезвреждат етнопараноите, винаги ще съществува
опасността те да прераснат в конфликти. В Босна се видя, че на Балканите страховете
съвсем не са ирационални, видя се как точно те се натрупват и как балканската спирала
на насилия и отмъщения направи още едно завъртане в самия край на века.
В никоя друга балканска страна реакцията към Босненската война не бе толкова силна
колкото в Турция, никъде другаде нямаше толкова силна морална и политическа
подкрепа за босненци. За турците войната бе видяна като страдание на босненските
мюслмани, а в по-общ план- като епизод от дългана история на изтласкване на
мюслманите от Балканския полуостров, започнало още от времето на първите сръбски
и гръцки въстания, Руско-турската война (1877-1878г.) и по-късната политика на
националните държави на Балканите по отношение на турските малцинства. Верската и
етническата солидарност по отношение на босненци направи Турция най-силния и
категоричен защитник на каузата на босненци. В Турция имаше всичко това което
нямаше в останалите Балкани: драматично медийно покритие, активна дейност на
добре организираните землячески съзи, масовото възмущение от онова което беше
възприето като безразличие на Запада към един геноцид. Цялата тази атмосфера
подложи турското правителство на силен натиск за действие. Съчувствието към
босненските мюсюлмани изведе на преден план важния въпрос дали и доколко може да
се етнизира турската външна политика. Обратно на това, което се твърди в балканските
страни, но често и в речите на водещи турски политици, обективно погледнато етно-
религиозната мотивация до този момент не е била особено силна и се е проявявала само
след предизвикателства от вън. Босна поставя въпроса пред Турция затова дали тя да се
намеси по-решително в конфликта, използвайки етнически аргументи или да остане
вярна на своата прозападна ориентация. На практика това се оказва една дилема за
държава изпълняваща уникалната роля на единствена демократична светска
мсюлманска държава. На тази дилема Турция отговъря по думите на Шуле Кут като се
разкъсва между активност и самоограничаване.
Въпреки силния обществен натиск Турция избира да следва междунарадната общност в
политиката и към Босна. В рамките на тази линия обаче от самото начало Турция се
обявява за това да се даде по-категоричен международен отпор на онова, което та
определя безрезервно като сръбска агресия. Обявява се принципно за вдигането на
оръжейното ембърго, което ощетява босненците и хърватите и не им дава възможност
да се защитават. Турция е за по-активна роля на НАТО- от август 1992г. подкрепя
идеята за въздушни атаки. Нещо повече, тя предлага спецялен план за действие в
рамките на НАТО по отношение на Сараево и за шестте защитени зони- план, който,
приложен, би спасил много хора. Турция използва и големия си авторитет в
Организацията на ислямската конференция, за да организира политическа и
икономическа помощ от ислямския свят в подкрепа на Босна, против нейното
разделяне.
Въпреки голямата си загриженост и активност, Турция обаче си дава сметка доколко
нейната активност плаши балканските и съседи; тя е твърде чувствителна към техните
обвинения, че следва някакъв грандиозен замисъл за създаване на неоосманска зона на
влияние. Затова според редица турски автори тя ненужно се е самоограничавала,
въздържала се е от по-активни индивидуални действия на Балканите и изцяло се е
подчинила на международни инициативи. Това са години, когато Турция се старае да
се отвърди като важен играч в региона, да съдейства за неговата стабилност, но избира
не пътя на съюзи, а на двустранни отношения и на многостранно сътрудничество- като
например инициираната от нея Черноморска зона. Турската политика се включва
изцяло в многостранните действия на междунарадната общност. Въпреки протестите на
балканските си съседи през декември 1992г. турският парламент взема решение турски
части да участват в UNPROFOR, в следствие на това решение контингент от 1430
турски “сини каски” се разполага през юни 1994г. в Зеница. Турция заема участие и в
понататъшните планове за възстановяване на Босна.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 3)
BorisAA написа на 24 мар 2010 ОТГОВОРИ
студент на 26 години
bubess написа на 24 яну 2010 ОТГОВОРИ
потребител на 37 години от Батак
inesseni написа на 03 юни 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 18 години от Русе , СОУ "Христо Ботев"
Благодаря
 
Подобни материали
 

Определение, същност и възникване на политическата култура

26 апр 2007
·
519
·
20
·
3,952
·
166
·
21
·
1

Политическата култура възниква през 1956 г. като понятие, въведено от Гейбриъл Алмънд и по това време все още е много слабо известна, въпреки че самата тя е стара, колкото и политиката.
 

Хоризонталната интеграция

14 мар 2009
·
52
·
14
·
3,726
·
54

Материалът е предназначен за студенти. Анализ на българската интеграция. Изводи на "културните срещи"...
 

Предмет, метод и задачи на политологията

23 фев 2008
·
252
·
2
·
440
·
42

Политологията е наука за политиката, властта, държавата и нейното управление. Тя е интердисциплинарна наука, която включва в предметен обхват огромен обем от знания за различни исторически епохи, за значими политически събития, за основни политически...
 

Косовската криза разгледана в международен аспект

22 мар 2006
·
1,052
·
11
·
2,047
·
2

Курсова работа за международните аспекти в Косовската криза
 

Политическата власт. Дефиниция, източници, видове

02 фев 2008
·
324
·
5
·
962
·
211

От древни времена, до наши дни думата власт е сред най-често използваните понятия. За нея са правени най-свидни жертви и са отправяни най-големи молби и благодарности към Бога. “Все още- казва Бертрам Ръсел – за човека властта наред със славата...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Войната в Босна и Херцеговина

Материал № 28467, от 06 май 2007
Свален: 864 пъти
Прегледан: 410 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 2,124
Брой символи: 17,866

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Войната в Босна и Херцеговина"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения