Любка Богданова
преподава по История
в град София
Големина на текста:
Славяни и прабългари и заселването им на Балканския полуостров
Към ІІ-III в. сл. Хр. започва движението на племена и народи от далечния изток
в посока на запад, известно като „Велико преселение на народите” или „Големи
варварски нашествия”. Този миграционен процес обхваща германски (готи), някои
тюркски (хуни), ирански (алани), а по-късно и славянски племенни съюзи. Тяхното
заселване в Европа е свързано с множество военни действия срещу Римската империя,
които водят до разпадането й. Това бележи края на Античността и раждането на
средновековната европейска цивилизация. Един от регионите, където сблъсъкът между
стария свят и варварите е най-остър, са териториите в югоизточна Европа и в частност
Балканският полуостров. До края на VІІв., когато се образува Българската държава, в
този район протичат непрекъснато динамични промени от етнически, социално-
икономически и политически характер. Нападения на Балканите осъществяват готите,
хуните и един век по-късно (ср. на VI в.) – аварите. Важно участие в процесите, довели
до преобразяването на демографската карта на полуострова, взимат славяните и
прабългарите, чиито нападения в района датират от кр. на V. в.
По въпросите на образуването и укрепването на Българската държава са
работили проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, акад. Димитър Ангелов,
проф. Веселин Бешевлиев, проф. Рашо Рашев, проф. Станислав Станилов, доц.
Цветелин Степанов. На тези учени принадлежат водещите изследвания в българската
медиевистика по тази тема.
Славяните, които по-късно ще станат един от двата етнически компонента на
Българската държава, са племена от индоевропейски произход. Вероятно те се
обособяват около ІІ хил. пр. Хр. на база на общи езикови и културни черти. Независимо
от различните теории за първоначалните им поселения тяхната прародина безспорно е
Европа. Населват земите между Балтийско море на север, Карпатите на юг, р. Одер на
запад и р. Днепър на изток.
Първите сведения за славяните дава Херодот в своята „История”, като споменава
за неври и будини, локализирайки ги на север от Карпатите. В Гърция І в. сл.Хр. под
името „венеди” за славяните пише и Плиний Стари в „Естествена история”, а в кр. на І
и нач. на ІІ в. отново със същото име ги назовава римският историк Тацит в
съчинението „Германия”, като ги поставя в съседство с германите. Той дава и бегли
сведения за техния бит и въоръжение. В края на IV в. - нач. на V в.се оформят три
племенни групи славяни – западна, наречена венеди, източна – анти и южна – славини.
Произходът на тези етноними не е изяснен напълно. Със славянски произход е само
името „славини”. По време на Великото преселение на народите част от славяните
напускат първоначалните си територии и се насочват на югоизток, като сведения за
това дава готският историк Йордан/Йорданес V? в. Освен от трудовете на тези
историци, данни за произхода и прародината на славянските племена предоставят и
археологическите проучвания, както и някои лингвистични изследвания.
Главните причини за предвижването на славяните са необходимостта от
обработваеми земи, вероятно големият демографски прираст, както и засиленото
движение на други племена през техните територии. Последните, външни причини за
миграцията на славяните, са и най-важните – славяните се включват в готския съюз
през втората пол. на IV в., а когато той е унищожен от хуните, се присъединяват към
новообразувания голям хунски военноплеменен съюз, начело с Атила (434-453). До
края на V в. земите на север от Дунава – областите Дакия и Панония са заселени от
славянски племена. Това е основно южната група славяни – т. нар. славини. В този
период те се делят на дакийски и панонски славяни, като езиковите различия помежду
1
им водят началото си още от прародината им един век по-рано. Активни действия на
Балканите предприемат и антите. Тук именно славяните влизат в пряк контакт с
Римската цивилизация.
Първите нападения на славяните на юг от Дунав се датират още в V в., като
първоначално те се осъществяват в съвместни действия с готите, а по-късно и в
самостоятелни акции. В началото на VI в. нападенията върху територията на
Византийската империя от страна на славяните стават системни. При това те се
характеризират с изключителна жестокост – опустошаване на земи, разрушения,
отвличане на пленници. Проблемът очевидно е твърде сериозен и това принуждава
император Анастасий да изгради огромна крепостна стена от Черно до Мраморно море
(между крепостите Деркос и Силимврия), с дължина общо 70 км. срещу нападенията на
славяните. Има още един факт, който доказва, че славянските набези представляват
сериозна заплаха за Византия – техни действия са широко отразени от византийските
историци Прокопий Кесарийски, Йоан Зонара, Теофилакт Симоката, Менандър
Протектор.
В началото на VI в. славяните успяват да нахлуят дълбоко на Балканите, като
важни в това отношение са военните им съюзи. Така например през 517 г., заедно с
прабългарите, те достигат чак до Епир и Тесалия.
Нападенията на славяните към византийските територии особено се засилват
при управлението на император Юстиниан І (527 - 565). По това време Византия води
активна външна политика за възстановяване единството на Римската империя.
Император Юстиниан организира походи срещу германските народи, образували
държави на териториите на бившите римски провинции. Унищожено е кралството на
вандалите в Западна Африка и остготското кралство в Италия, отвоювани са някои
части на Средиземноморското крайбрежие На Изток Византия води войни с персите за
владението на Месопотамия. Всички тези действия водят до отслабване защитата на
балканските територии.
Въпреки че Византия започва да възстановява старите крепости по дунавския
лимес, тази политика не е в състояние да спре славянските нашествия. За мерките,
предприети от империята за отпор срещу нападенията, сведения дава Прокопий
Кесарийски в съчинението си „За строежите”.
Краткотрайните периоди на мир със славяните Византия си осигурява със
средствата на дипломацията. Първият начин за това е да се привлекат на служба във
войската някои славянски вождове и да им се дадат високи постове. Така например за
стратег на Тракия е назначен Хелвуд/Хелвудий, преди това офицер от императорската
гвардия. Той произхожда от племенната група анти, познава добре начина на воюване
на славяните и от 30-те год. на VI в., докато е стратег, успява да отблъсне нападенията
им. Дори самият той предприема походи на север от Дунав, като при една от тези акции
е убит. След смъртта му се отбелязва нов ръст на нашествията на славянски племена на
юг от Дунава.
Друго средство на византийската дипломация за осигуряване на спокойствие на
Балканите е всяването на вражди между славянските племена. През 540 г. тя
предизвиква конфликт между анти и славини., който продължава до 545 г. Като
резултат от тази междуособна война антите са разбити и принудени да напуснат земите
по устието на Дунав и да се насочат на север. След този петгодишен период отново се
подновяват нападенията.
Последните десетилетия на VI в. бележат началото на славянското трайно
отсядане в земите южно от р. Дунав. За пръв път те презимуват на византийска
територия през 550 г. По това време местното население вече е напълно унищожено
или претопено, като само в някои планински райони се запазват единични групи.
2
В средата на VІ в. в Панония (дн. Унгария) е създаден т.нар. Аварски хаганат.
Той подчинява панонските славяни и се опитва да разпростре властта си и над
дакийските. Византийската власт вижда в това едно възможно разрешение на
конфликта си със славянските племена, но очакванията й остават напразни. След
неуспеха на Аварския хаганат да подчини дакийските славяни (тези събития са описани
от византийския хронист Менандър), започват още по-активни действия на юг от
Дунав, в които съвместно участват славяни и авари. Положението на Византия
допълнително се утежнява и от факта, че по това време започва и война с Персия.
Едва при настъпилото затишие на изток при император Маврикий през 592 г.,
Византия прави опит да атакува славяните на север от Дунав, в техните земи. Тук
обаче, в тази трудна за военни действия местност, с много естествени укрепления,
византийската акция се проваля. От този поход са останали известни имената на някои
славянски вождове на север от Дунав – Ардагаст, Мусокий, Пирогаст. Неуспехът на
Византия окуражава славянските нападения, като в края на на VI в. славяните правят
опити да превземат някои големи градове в империята.
Още няколко години по-рано, през 584 г. е първата славянска обсада на гр.
Солун. Те разполагат пред града голямо количество стенобойна техника, но не успяват
да го превземат. Следващата обсада на града е през 597 г., през VII в. опитите
продължават, но всички те са безуспешни. Постепенно славяните усядат на
Балканските земи и преминават към мирен начин на живот. За тази промяна в
етническия облик на региона спомагат и някои събития от вътрешната политика на
Византия, а именно бунтът на Фока през 602 г. Това е държавен преврат, който сваля от
престола император Маврикий и бележи началото на остра политическа криза в
империята. При управлението на Фока Византия е в упадък, което дава основания да се
твърди, че след 602 г. славяните се установяват трайно на Балканския полуостров.
При император Ираклий (610-641), когато кризата е преодоляна, прогонването
на славяните от подчинените земи е вече невъзможно. Те овладяват голяма част от
полуострова и показват стремеж към разширение на контролираните от тях земи.
Забелязват се обединения между славянските племена, свързани с конкретни
завоевателни цели. Сведения за това дава житието на св. Димитър Солунски („Чудесата
на св. Димитър Солунски”), където се споменава, че при славянската обсада на града е
образуван военен съюз начело с вожда Хацон. Следващата обсада, през 622 г.,
славяните осъществяват съвместно с аварите. Във връзка с честите им военни действия
се забелязва сериозен прогрес във въоръжението и бойната им техника.
Отново съвместни действия водят и до обсада на Константинопол през 626 г. –
съюз между славяни, авари и перси. Сведения за тези събития дава византийският
хронист и поет Георги Пизида, според който в обсадата участват и българи.
През 30-те години на VII в. настъпва обрат във военните действия между
Византия и Персия, като византийските войски удържат победа. Това дава възможност
на Византия да обърне вниманието си към славяните, с идеята веднъж завинаги да ги
покори. Сериозен опит за съпротива срещу новите заселници е предприет през 658 г. от
император Констант ІІ. Той успява да подчини славянските племена по Беломорието и
да пресели част от тях в Мала Азия. Независимо от този частичен успех става ясно, че
процесът на заселване на славяните е необратим.
Към средата на VII в. демографската и етническа картина на Балканите е вече
коренно променена. На север от Хемус (Стара планина) е създаден съюзът на т. нар.
Седем славянски племена и северите. В района на северозапад от стара планина се
заселват тимочани, абодрити, браничевци и моравяни. По-известни са племената на юг
от Хемус – по поречието на р. Струма – струмяни/струмци, в северна Македония
(Битолско и Охридско) – берзити. На юг от тях, отвъд Вардар са землищата на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Славяни и прабългари и заселването им на Балканския полуостров

Тази тема е за живота на славяните и прабългарите по време на заселването им на Балканския полуостров .Тази тема може да помогне на тези които завършват сега 12 клас и ще кандидатстват в някой ВУЗ...
Изпратен от:
basket_marto
на 2009-02-13
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
59 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Методическа разработка на урок на тема Античният полис и неговите граждани
добавена от sisi_miloto 08.04.2016
0
9
българската култура 15-17век
добавена от NexTyS 04.01.2013
0
19
Курсова работа за Цар Самуил и цар Симеон
добавена от titkaa86 04.02.2018
1
6
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 8-ми клас
изходен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изходно ниво, изработен е по новата учебна програма за 8-ми клас по "История и цивилизации". Всеки въпрос в него има само един верен отговор.
(Лесен)
17
3
3
3 мин
13.08.2019
Древна Тракия и Древна Гърция
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците по история. Включва разделите Древна Тракия и Древна Гърция. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
56
3
1
11 мин
20.06.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Славяни и прабългари и заселването им на Балканския полуостров

Материал № 283659, от 13 фев 2009
Свален: 59 пъти
Прегледан: 76 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,789
Брой символи: 23,452

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Славяни и прабългари и заселването им на Балкан ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Любка Богданова
преподава по История
в град София
с опит от  6 години
189

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения