Големина на текста:
7. Тревожност и нейното изучаване.
Обединителен център може да се търси в
псих. статус на възр. човек- вкл.
моменти на потребности и интереси,
ценностна ориентация, жизнена позиция
като ядро на активността на конкретния
човешки индивид.От възраст. човек
може да се очаква различна по вид и
степен готовност за активност или
пасивност, емоционална стабилност или
тревожност. Проблемът за тревожността
заслужава сериозно отношение, тревож.
чувство е друг съществен признак и
предпоставка на тревож. състояние.
Старостта играе роля на опасен фактор
за индивида в смисъл на бреме, под
тежестта на което той оцелява или
загива. Стресът заедно с общите си
черти в кризата има подчертано
неврогенен х- ер дори и при полож.
решение на една или друга жизнена зад.
Разликата м/у стреса и кризата- Томас
вижда в това, че кризата играе ролята на
катализатор, който нарушава стари
навици, предизвиква нови реакции и
става в даден момент главен фактор за
оформяне на нови черти на поведението.
Една от псих. причини, предизвикващи
тревожност, е изолацията в социален
план. Има разнообразни варианти като
се започват от пространствената
ограниченост, наложена поради
инвалидност, и стигат до
продължителната откъснатост от близки
и обичани. Старостта се съпътства с
бедно и еднообразно присъствие на
стимули, появите на тревож. са предмет
на изследване на редица изследователи.
Те установяват, че загрижеността за
здравето и личната сигурност заема
първо място при старите хора.
Отбелязват се също различия м/у
истинска хипохондрия със страх от
болест и стеснено поемане на риск, също
и хронични оплаквания. Начинът на
преживяване на болестта според тях
може да отразява отдалечеността,
отчуждението на стария човек от
реалното качество на живот. Макрей и
сътрудници описват един защитен
механизъм, при който старите хора
отричат проявите на болестта, за да
намалят своята тревожност. Осн. етап на
прспособяването е тревож.
възприемчивост, присъща на смяна на
стереотипа. Той обхваща следните осн.
моменти: 1.- стадий на
несъответствието или възмущението;
2.- стадий на нормализирането; 3.-
стадий на адекватната за възрастта
дейност. 1 е едно от най острите
емоционални състояние, което е
различно за отделните соц. и
професионални слоеве на обществото. 2
е по- продължителен и многопластов,
става чрез нови семейно- битови
задължения и реализация на хобита.
Стареенето се разглежда като един
дълъг, постепенно развиващ се процес, в
хода на който наред с промените в
органите и тъканите възникват и нови
приспособителни механизми. Тревож.
чувство за утрешния ден е друг признак
за кризисното състояние на възрастните.
Нарастването на напрежението може да
се преживява като потиснатос или
открита форма на съпротива.В старостта
все по- често настъпва тревога, свързана
със здравето на възрастните.Трудът и
двиг. дейност са жизненоважни за
човека, както са храната и сънят.
Осмисленият начин на живот на стария
човек изисква той да извършва някакъв
вид работа. Тревожността според
Фрейзър, и Уейд е нормална човешка
емоция, преживяване в живота на човека
и остава относително недиференцирано
и неразбрано като феномен при старите
хора. Изследванията на Гац, Хаймълфар,
Мърел, Смеър, Зейрит и Спор показват,
че тревожността се очертава като
сериозен проблем в САЩ и Европа. В
резултат на изследвания се установява,
че проявата на тревожност остава скрита
над 65 год., същественото е, че тя е
неидентифицирана. При старите хора
има тенденция към смесване, съотнасяне
на симптомите на тревожност към
болестните проблеми, също така смесват
симптомите на тревожността с
нормалните процеси на стареенето. Друг
изследван проблем, свързан със страха
от остаряването, се реализира от Лашер
и Фолкендър- базира се на виждането, че
страхът от остаряване е важен фактор
посредник на отношенията и
поведението спрямо по- възрастните
хора, както и на приспособяването към
собствените процеси на остаряване.
8. Маски на тревожност.
Формите за скритата тревожност се
забелязват във всички възрасти, тя се
среща по- рядко, отколкото откритата.
Една от формите й е „ неадекватното
спокойствие”. В тези случаи индивидът,
скривайки тревогата, изработва силни и
ригидни начини за защита.
Неадекватното спокойствие
представлява временна почивка от
тревогата и действието й придобива
реално заплашващ физическото здраве
на индивида х-ер- за особен вариант се
смята формата. Под „ форма на
тревожност” се разбира особено
съчетаване на характера на
преживяванията, осъзнаването,
вербалното изразяване в
характеристиките на поведението.
Прихожан извежда две осн. категории
тревожност: открита- съзнателно
преживяване и проява в поведението и
дейността във вид на състояние
тревожност; скрита- в различна степен
неосъзнавана и която се проявява или
чрез прекомерно спокойствие,
безчувственост към реалното
неблагополучие и даже негово отричане,
или по косвен път- чрез специфични
начини на поведение. Вътре в тези две
категории се обособяват различни ф-ми:
1. Остра, нерегулирана и
слаборегулирана тревожност- силно
осъзнавана проява на външна
тревожност, чрез симптомите на
тревожността- не може да я преодолее
сам. 2. Регулируема и компенсирана
тревожност, лицето самостоятелно
изработва достатъчно ефективни начини,
които й дават възможност да се справи с
тревожността, тук има две подформи: а/
понижено ниво на тревожност
б/ и нейното използване за стимулиране
на собствената дейност и повишаване на
активността. И при двете лицата я
оценяват като неприятно, тежко
преживяване, от което те искат да се
освободят. 3.Култивирна тревожност-
оценява се като някакво ценно за
личността качество, проявява се в
няколко варианта. Първо, тя може да се
признае като осн. регулатор на
активността на личността, осигуряващ
нейната организираност и отговорност.
Второ, представлява някаква мирогледна
и ценностна установка. Трето, проявява
в търсенето на определена условна
изгода и се изразява чрез усилване на
симптомите. Може да бъде разгледана
като ф-а, където лицето постоянно
разиграва в мислите си най- тревожните
събития за него. Под „ маска” се разбира
осн. соматизация на невротични и псих.
разстройства, използва се при
несъответствие на външното поведение
и вид на пациентите с разпространените
представи за типични прояви на едно
или друго емоционално състояние.
Маските на тревожност имат своята
съществена характеристика, особености
при хората в напреднала и старческа
възраст. Те са ф-ми на поведение, които
имат изразени прояви на личностни
особености, породени от тревожността,
също агресивността, апатията,
прекомерната мечтателност. Прихожан
извежда т. нар. агресивно- тревожен тип,
който се среща в ПУ и подрастващата
възраст, и то при откритите и скрити ф-
ми на тревожност. Спецификата е в това,
че се изразява в преживяване на чувство
за опасност, микс м/у агресия и тревога.
Прихожан обобщава, че маските се
срещат в пув, като те не спасяват детето
от субективното преживяване на
тревожността, но дава възможност да я
скрие от обкръжаващите, явява се като
ф-а на защита. Те са не само защита, но
и начин за регулация и компенсация на
тревожността. Тук е разликата м/у
маските на тревожността, във вид на
определени личности и соматизация на
тревожността от типа „ бягство от
болестта”. Анализът на литературата,
отразяваща ф-ите на тревожността,
свидетелстват за това, че тя често
изпълнява защитна функция.
Тревожността придобива собствена
подбудителна сила, явява се като мотив,
което е спец. особеност на сложните
психологически образувания. Особеност
на тревожността е това, че по
определение и доминиране на
емоционалните аспекти и изразеността
си в операционалните компоненти
обхваща компенсаторни и защитни
прояви.В този смисъл тревожността има
собствена подбудителна сила.
9. Агресия и агресивно поведение-
фактори.
Агресията е ф-ма на поведение. Според
Бъс агрес. е всяко поведение, което
съдържа заплаха или нанася вреда на
другите. Фишбах и Бърковиц допълват,
че, за да се квалифицират като агрес.
действия, те трябва да съдържат
намерение за обида или оскърбление.
Определението на Арънсън е: поведение,
целящо да причини зло или болка.
Според Зилман агресията е само опит да
се нанесе на друг телесна или физическа
вреда. Берон и Ричардсон синтезират
всички агресивни теории в
американската литература, в резултат на
което стигат до следното: Агресията е
нсяка ф- ма на поведение, насочена към
оскръбление или причиняване на вреда
на друго живо същество. Определението
им се характеризира с това, че за
авторите всяка активност е интервенция
в чужда автономия, и понеже тя
нарушава е агресия. Според Левитов
агрес. трябва да се изучава не само като
поведение, но и като псих. състояние.
Той отделя три компонента: 1.
познавателен, вкл. ориентиране в
ситуацията, отделяне на обекта на
нападение и идентификация на своите
настъпателни действия. 2. емоционален,
който не се изчерпва с гнева,
преживяването на недоброжелателност,
злост, но понякога се случва агресорът
да преживява и приятни чувства. 3.
волеви- присъствието на всички
формални качества на волята-
целеустременост, решителност. Според
Левитов има открити ф-ми или
агресивен потенциал; агресия, насочена
към определен обект, но и изместена,
част от която е автоагресията.Някои
делят агресията на враждебна и
инструментална. При инстру. агрес.
поведение е само средство за
постигането на някаква цел. Крайният
стремеж на враждебната агресия е да се
причини страдание.Агресията може да
бъде физическа или вербална, пряка или
непряка, активна или пасивна. Според
Зографова агрес. поведение е личностна
поведенческа стратегия и тактика за
постигане на различни цели.Попов
смята, че агрес. поведение е
социобиологичен феномен, който
съдържа действен елемент с увреждащ
резултат. За агресия може да се говори,
когато имаме реална проява на агрес. и
то като ситуативна реакция. Когато има
повторение на агрес. действия в близки
по съдържание ситуации. Фишбах
говори за враждебна и инструментална
агресия. Зилман диференцира агресия,
обусловена от дразнител- описва се с
действия, които са насочени към
отстраняване на пречки, породени от
негативното влияяние на ситуацията;
или от подбуда- всяко агресивно
действие, което е предприето за
постигане на някаква външна изгода.
Фактори- Арънсън отчита ролята на
вроденото, но също дава превес на
придобитото по пътя на ученето. Той
разглежда фрустрацията и болката като
главни причини за агресивността, но
смята, че има мн. др. фактори, които
могат да предизвикат агресивното
поведение. Тези фактори са резултат от
соц. учене и вкл. соц. опит на човека.
Според Бандура агресията е спец. соц.
поведение, което се усвоява и поддържа
като др. ф-и на соц. поведение.
Агресията като соц. поведение вкл. в
себе си действия, зад които стоят сложни
навици. Агресивното поведение-
вродено или научено се отключва от
определени стимули в ситуацията.
Долард, Милър, Моурер и Сиърс
дефинират като осн. причинител на
агресията фрустрацията. В
първоначалния вариант тяхната теория
съдържа две твърдения: фрустрацията
винаги води до агресия, агресията
винаги е резултат от фрустрацията.
Решаващо значение за подбуждане към
агресия имат 3 осн. фактора: степента на
очаквано удовлетворение от достигане
на целта, силата на препятствието по
пътя към целта и количеството
последователни фрустрации. Има и
фактори, забавящи откритото
демонстриране на агресия.
Когнитивните процеси според Хюсман,
Додж и Крик оказват влияние в/у
развитието на агресивността, те описват
няколко етапа: 1. прочитане на
предпоставките за агресия в соц.
ситуация; 2. интерпретация на тази
предпоставка; 3. избор на реакция от
наличните модели в паметта на
личността; 4. оценка на реакциите
според възможностите на индивида.
10. Фрустрацията в психологията.
Четирите основни теории зародили се
през 30 – 40-те години на миналия век
са: фрустрационно-агресивната,
фрустрационно-регресивната,
еврестичната на Розенцвайг и
фиксационната на Майер.
Идеята на Розенцвайг за
фрустрацията е, че нейният толеранс не
е еднакъв при различните
преживявания. Оттук следват и двете
посоки в изследванията на автора. В
първото направление се счита, че
паметта или споменът за успех или
провал е функция на възрастта. По-
високият фрустрационен толеранс може
да се индикира, когато в личнистта са
налице спомен или тенденция за
възобновяване на минали събития, при
които има провал. Т. е. с повишаване на
възрастта фрустрационният толеранс се
повишава, тъй като в паметта се
натрупват миналите събития. Във
второто направление авторът предлага
проективна фрустрационна проба, при
която определен личностен аспект се
корелира с други такива черти.
Втората основна теория за
фрустрацията е фрустрационно-
агресивната на Дж. Долард. В нея също
има две гледни точки. 1. възникването
на фрустрация е предпоставка за
възникване на агресия и е възможно
личността да предприеме агресивно
поведение. 2. Другият възглед е, че
наличието на агресивно поведение
сигнализира за по-рано породила се
фрустрация. Или най-общо
фрустрацията води до агресия, а
агресията предупреждава за породила се
фрустрация.
Фройд също засяга
фрустрацията в своите изследвания. Той
допълва теорията на Долард и по този
начин изгражда фрустрационно-
регресивната теория. В основата и стои
виждането, че фрустрираният индивид
предприема различни модели на
поведение, характерни за минали
събития. Друго основно виждане за
фрустрационно-регресивната теория е,
че определени типове поведение
променят развитието на човека в
различни фази от възрастта. Според
изследванията, ако поведението на
идивида преди фрустрация е характерно
за по-ранна възрастова фаза, то се
приема, че е възникнала регресия.
Четвъртата теория е тази
на Н. Майер позната като фиксационна.
Тази теория също търпи критики
относно достоверността. Гледната точка
на Майер е противоположна на тази за
фрустсационна-регресивната теория.
Той счита, че поведението на човек във
фрустрационна ситуация е фиксирано.
Фиксираното поеведение е различно от
поведението, когато индивидът се
справя с проблемна ситуация. Според
авторът фрустрационната ситуация е
тази, при която адаптивно и
маладаптивно поведение се различават.
Неговата теория определя фиксацията
като изход от фрустрационна ситуация.
Също така фиксацията, регресията и
агресията са възможни реакции на
фрустрацията.
Чайлд и Уайтхауз считат,
че формата на реагиране от
фрустрацията е многостранна. Те
свързват фрустрацията с
бихейвиористичната теория.
Амсел свтрзва
фрустрационната реакция с
обкръжаващата среда и различните
специфични стимули от тази среда,
предизвикващи фрустрацията.
Като цяло понятието
фрустрация е много широко и е
разгледано от много учени. Почти
всички смятат, че тя възниква в
естествената среда, в която живее
индивидът, а многообрзието и
разновидностите се свързват с
преживяването или конкретната
ситуация.
Според Ананиев в някои
случаи фрустрацията води до
дезорганизиране на съзнанието,
поведението и дейността на човека. Ако
я разглеждаме като свързана с
поведението на човека и с
дезорганизацията на съзнанивто, то
характеристиките и отразяват
способността на индивида да се
адаптира към природата. Факторите на
едно такова дезориентиране имат
социална природа и са свързани с
изменен социален стаут, социални роли,
социална загуба и т. н.
11. Регидност в психологията и
психологията на стареенето.
Психолозите считат, че регидност е
обща характеристика на мисловната
дейност и цялостното поведение на
хората включително и на старите хора.
Открива се в неприемане на промяната,
когато това се изисква. За обяснение на
регидността се търсят емоционално-
личностови и познавателни фактори.
Изследванията продължават и днес като
голяма част от мненията са, че
регидността може да се разглежда като
преспособителна реакция при несигурни
и тревожни личности. Несигурността
води до плахост, обстойно разглеждане
на ситуацията и отговор по вече
възприет и усвоен модел.
Консерватизмът и
регидното поведение на част от старите
хора са срещани в ежедневието и се
изучават от редица учени.
К. Райгъл и Р. Райгъл
считат, че нарастването на догматизма с
нарастването на възрастта води до
склоността на част от старите хора да се
съгласяват с клишетата на живота.
Ш. Чолн разглежда
нарастването на регидността с
нарастването на възрастта. Според него
регидността може да се разгледа като по-
голяма чувствителност на старите хора
към нагласата и към опитната установка.
Чолн задълбочено изучава регидното
поведение и установява, че то в голяма
част е свързано с интелектуалния фактор
и по-точно с невербалния интелект.
Ж. Ботуининг счита, че
регидността се изразява в различни
форми на ретидно поведение, които
трябва да се изучават многостранно.
Според него регидното поведение не се
дължи само на личностни изменения с
течение на възрастта, а и на ситуационни
и социокултурни фактори.
Изследванията му сачят, че регидността
може да търпи промени с изминаватето
на отрязъци от време. Според
дългосрочните му изследвания
регидността при старите хора от
миналото, настоящето и бъдещето търпи
изменение. Очакванията му са, че тя при
утрешните стари хора ще намалява,
имайки предвид социокултурните
промени и увеличаването на
възможносттите за интелектуално
развитие при хората.
Ж. Ботоуининг и Ж. Бирен
разбират, че регидността е обусловена от
промени в познавателната дейност –
промени в интелекта, влошаване на
възприятия, вниманието и готовността за
отговор. Изследванията на Ж. Бирен
показват, че регидността до голяма
степен се дължи на забавяне на
реакциите с течение на годините.
Съществува тясна връзса
между фактурите на регидността –
невербален интелект, готовността за
отговор, вниманието, бързината на
реакцията. Влушаването им на
биологично ниво се дължи на понижено
ниво на възбудимост и подвижност на
нервните процеси на ЦНС.
Имайки предвид връзката
на интелектуалните фактори с
регидността и израстването в
интелектуално отношение на
съвремените и бъдещите поколения се
очаква регидността при старите хора да
намалява за напред.
12. Психологопрактическа работа
за...Важен елемент от терапиите за
справяне с тревожността е научаване на
умението да се живее “тук и сега”.
Пълното приемане и
разбиране на пациента му дава
възможност за преосмисляне на
самореализацията си и връщане към
смисъла на живота си. Истинският му
вътрешен свят се разкрива от терапевта
при пълно приемане и разбиране и
осмисляне от страна на пациента на
истинската свобода, признанието и
приемането от другите.
Процесът на терапия е
процес на общуване, срещане на 2
екзистенции една с друга. При анализа и
работата на тревожността и страха това
заема особена важност. За
психологическата работа
преодоляването на страха и
тревожността е една от основните
задачи. Терапията е насочена към
помагане на старите хора да разберат
своите възможности за самореализация.
Тревожността при старите
хора е устойчиво личностно
образувание, което се определя от Аз-
концепцията, от отношението към себе
си. Натрупването и задълбочаването на
отрицателния емоционален опит
засилват и укрепват тревожността. Този
опит поражда негативни очаквания,
оценки, прогнози и запазва степента на
проява на тревожността.
А също така тревожността
в човека може да заема и мотивираща
функция като заема действията по
посока на други мотиви и потребности.
При възрастните хора тя може да има
позитивен или негативен характер,
изразяващ се в адаптивния характер на
това обзазувание.
Установяването на нивата
на тревожност е от изключително
значение при терапията насочена към
възрастните хора. Терапевтът работи за
психологическата комфортност на
пациента и се опира на силните му
страни. Той активно включва
възрастните хора в решаването на
проблемите им. По този начин той им
дава оптимизъм и увереността, че те
могат да се справят с трудностите в
живота им.
За помагането за
решаването на сложни ситуации,
подобряването са физическо и духовно
състояние, комфортност при вътрешните
преживявания, терапевта трябва да
познава психиката и личността на
старите хора.
Техните специфични
компетенции се изграждат от обема
знания и умения. Това определя
изработването на конкретно
ориентирани програми за работа със
старите хора в отделните възрасти.
Психологопрактичската
работа е свързана с определени насоки
за преодоляване или превенция на
тревожността при старите хора. Някои
от тези насоки са:
1. Информираност за близките и
роднините на старите хора относно
значението и последствията на
тревжнжстта върху тях. Обръща се
внимание на отношението на всеки един
към стария човек. Също така на
конфликтите, страховете и тревогите
свързани със средата. Работи се за
увереност в собствените сили, стимулера
се усещането за ценност и
компетентност. Създава се нагласа у
близките за решаваща роля при
профилактиката и преодоляването на
тревожността.
2. особено важна е непосредствената
работа с възрастните хора. Работи се за
увереност, за умения, за владеене в
трудни ситуации. Укрепват се уязвимите
зони в конкретната личност,изграждат се
конкретни модели на поведение.
Отиграват се начини на поведение в
различни ситуации.
3. изграждат се нови навици и умения с
помоща, на които старите хора да се
справят в сложни ситуации. Изготвя се
индивидуална психопрофилактична
програма за самооценка, самоконтрол,
оценка на усилията и възможностите за
успех, за адекватно общуване с близки и
познати. Важна част е от терапията е
адаптацията към новите условия на
живот и осъзнаването на подходите и
изискванията на другите.
4. Изготвяне на програми за увереност в
себе си и самопознание, които ще
намалят тревожността и ще
възпрепядстват новата й поява. Да се
предвидят групови дискусии и
упражнения за засилване на чувството за
значимост и достойнство. Изграждане на
способи за справяне с вътрешни и
външни проблеми, за справяне с
напрегнатостта, страх, неувереност, за
саморегулиране на поведението в
различни ситуации.
Психологическата
практика има широк кръг от техники и
средства насочени към преодоляване на
различни видове тревожност. Те
обхващат индивидуалната и груповата
психопрофилактика. При
индивидуалната изработването на
програма включва ситуации за справяне
на вътрешни и външни конфликти,
обогатяване на емоционалния опит,
определяне на собствените възможвости
и желания. Важен момент е справянето с
вътрешните притеснения,
индивидуалните зони на уязвимост и
работата със заобикалящата среда. Друг
важен момент е укрепването на Аз-
концепцияна, решаването на конфликти
и лични колебания, откриване на нови
възможности за действие и средства за
действие в ежедневието.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по възрастова психология

Това са пищови на теми за изпит по възрастова психология.
Изпратен от:
djudjlina
на 2009-02-12
Добавен в:
Теми
по Психология
Статистика:
520 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Психоанализа

21 окт 2006
·
2,075
·
8
·
1,950
·
499

Курсова работа по Психоанализа
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Памет и внимание

09 апр 2012
·
168
·
3
·
531
·
256

Памет и внимание- същност, основни видове на паметта и вниманието като основни характеристики...
 

Човек - агресия, девиации

10 яну 2008
·
613
·
13
·
2,656
·
341
·
1

Агресията.Конфликти в семейството.Агресивното поведение. агресивността в исторически план.Пониятието фрустрация.Враждебност и агресия.
 

Агресивност при учениците

12 фев 2008
·
413
·
9
·
1,157
·
192
·
1

Изследването ми е посветено на степента на агресивност и влиянието й върху учениците от деветите класове. Предполагам, че има изразена агресивност у тях, повече от нормалната...
 
Онлайн тестове по Психология
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
99
1
2 мин
13.03.2015
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Пищови по възрастова психология

Материал № 283246, от 12 фев 2009
Свален: 520 пъти
Прегледан: 550 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 1,697
Брой символи: 15,526

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по възрастова психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения