П У „Паисий Хилендарски”
Анализ на политическата
ситуация в БСП
Изготвил:
Никола Николов 3-ти курс
специалност Политология
Фак. № 0608441051
БСП навлиза в един важен и отговорен етап на своето реформиране и
модернизация . Този политически етап се характеризира с някой важни особености, които
заслужават специално внимание и анализ:
-БСП е основна част от управлението на страната в тристранна коалиция с НДСВ и
ДПС коалиция която е без прецeдент в исторически и политически план, коалиция на
/цитирам/”необходимия политически компромис в името на страната , на националните ни
интереси и европейското ни бъдеще” /Политическа резолюция на 46-ия конгрес на БСП/;
-БСП носи отговорност за реализирането на социално-либералния модел на
политика , така както е записано в Управленската програма , разработено от правителсвото
на Република България;
-БСП има своята отговорност за подготовката за присъединяване и за посрещане на
трудностите от първите години на членството ни в ЕС ,които се отразиха негативно на
левицата в други срани от Нова Европа;
-БСП е пред много важни избори , чийто резултати ще имат своите сериозни
последици и перспективи както в положиелен , така и в отрицателен смисъл.Това са
местните избори -2007г. и предстоящите парламентарни избори-2009 г. и новите избори за
евродепутати които са съвсем скоро.
В този сложен етап на участие в едно различно по своя характер управление на
формации ,които са от дясноцентристката част на политическия спектър , БСП продължава
и то в ускорени темпове своето реформиране и модернизация. В напреднала фаза са и
разработките по нова Програма и нов Устав на партията.Съвсем целенасочено посочих тези
тежки отговорности , които портията има , за да подчартая и трудностите ,пред които сме
изправени в процеса на цялостна реформа, програмна и уставна. И това не е самоцелна
реформа, която има демонстративен характер, а реформа, която е необходима , ако БСП иска
да отговори на предизвикателствата на днешния и утрешния ден на България и да запази
позициите си на водеща политическа сила не само в лявото политическо
пространство.Необходимостта от провеждането на тази реформа се определя и от обективни
фактори, които партията е опредилила в Политическата резолюция на 46-ия конгрес:
-„информационното общество и глобализацията, които поставят нови
изисквания...към класическите форми на политическия живот;
- новата международна идентичност на БСП, която изисква обществен статут на
партията с ясно и конкретно политическо представителство на интересите на наемния труд,
на дребното и средното предприемачество, на социално слабите прослойки и на
представителите на изграждащата се средна класа;
-професионално ангажиране с политическа дейност, което налага реформирането и
на структурите на партията;
Съществуват негативни тенденции по отношение на принципите на функциониране
на партията , които по различни причини се развиха през последните години:
-все повече се пренерегват преките избори и постепенно се преминава към явни
избори, които ограничават израза на свободна воля на членовете на партията;
-недостатъчно е обновлението в съставите на някой ръководни органи на различни
нива , а несменяемостта на много структури задържа политическото им развитие;
-в епизодични структури се развиват алтернативни политически идеи и проекти,
които да станат обект на широка дискусия в партията и левицата.А след 1994 г. референдум
в партията нито като цяло, нито в отделни структори е провеждан;
- на местно ниво ангажираността с партийната политика все повече отстъпва на
самостоятелността и независимостта на кметове, съветници и депутати, издигнати или
подкрепени от БСП, което в не малко случаи води до защита на частни и корпоративни
интереси;
-както на национално ниво, така и на местно ниво е ограничен прекия диалог с
членовете и симпатизантите на партията;
-недостатъчно пряко и близко е взаимодействието със структурите на гражданското
общество ,въпреки че промяната е значителна;
-все по тесен става кръгът на тези, които вземат отговорните политически и къдрови
решения на различните нива в партията.
Обективните фактори на съвременното развитие и проявяващите се негативни
тенденции налагат необходимоста от продължаване и задълбочаване процесите на
обновление и реформиране на БСП. Не козметичната промяна за приспособяване, я реална
промяна, която съответства на потребностите на днешния и утрешния ден на България,в
който ще оцелеят и ще се отвърдят формации , които имат солидна идейна основа и
функционални механизми, осигуряващи жизненост и конкурентоспособност в новите
условия.Съществено трябва да се разширяват уменията в партията не само да разработва , но
и убедително да предлага и най-важното убедително да реализира политика , която е в
съответствие с нейната социална идентичност като съвременна партия на демократическия
социализъм.
Голямата задача пред БСП е успешното осъщесвяване на идеите на левия проект,
чийто параметри кото са очертали в Политическата резолюция от 46-ия конгрес: „Левият
проект е този, с който трябвя да започне изграждането на социална държава по
европейските модели и новите значими трансформации в тях, като се отчита българската
специфика. Това е социална държава на активните и инициативните, на предприемчивите и
образованите – позитивна социална държава ,която може да създаде условия за намаляване
на бедността и неравенството, за подкрепа на най-засегнатите социални слоеве, за едно по-
справедливо и по-социално общество.”
Не може да се постигне тази основна политическа цел, ако не преодолеем
кризисните явления в политическата демокрация в страната.Ще очертая само някой по-
важни причини за развитието на тези кризисни явления, част от които са пряко свързани с
БСП:
-недоволството от прехода и резултатите от него са големи социални групи, които
оценяват тези резултати като несправедливи;
-недоверие и висока степен на отрицание на традиционните и новите партии в
прехода и тяхната отговорност за тежкото социално разслоение, довело до липса на
възможности за индивидуално развитие и перспективи;
-търсенето на нови идеи и нови политически решения, съответстващи на желаното и
очакваното от различни социални групи;
-крайно недостатъчни решения на социалните проблеми ,което доведе до
постепенно изместване на социалното от националното, което откри възможности за
развитие и на крайния национализъм;
-развиваща се потребност от личности, които да направят реалност очакваната
промяна;
-засилващи се антиглобалистки тенденции, които имаха твърде слабо
представителство в България.
