Всяка национална здравна система е уникална. Би могло да се каже, че в света съществуват
толкова здравни системи, колкото държави има. Заедно с това за групи страни могат да се установят
сходни характеристики на здравеопазването им, т.е. можем да говорим за обособени типове здравни
системи.
Според източника на финасиране се описват три типа здравни системи:
1. Държавно-обществено здравеопазване - достъпът до здравни услуги се определя от
здравните потребности и хуманни мотиви чрез социално одобрена система от правила. Източник на
финансиране е държавният бюджет.
Типични примери за този тип здравеопазване са Великобритания, Швеция, Финландия,
Дания, Канада, Испания, бившите социалистически страни и др. Исторически този тип система се е
развивал в два модела: модел Беверидж (Великобритания) и модел Семашко (бивши
социалистически страни).
Слабост на публичната система е склонността да предлага неконтролирано голям обем
здравни услуги, но в недостатъчно широк спектър. Свободата от плащане в момента на услугата и
липсата на риск позволяват на пациентите да търсят медицинска помощ при незначителни и
неподходящи състояния. Лекарите знаят малко за разходите и нямат директни стимули да се
съобразяват с тях. Заплащането на медицинския труд е основано на уравниловка и по принцип е
ниско.
При прецизна здравна политика и мениджмънт публичната система може да има определена
положителна оценка и предимства. Достатъчно е да споменем националните здравни системи на
Скандинавските страни, на Великобритания и на Канада.
2. Здравеопазване с преобладаващ частен сектор (либерална система) - достъпът до здравни
услуги се определя от възможността и желанието да се плати, отговорността за качеството на
услугите се поддържа от мотива за печалба, нещата се балансират от ценовите лостове и
конкурентните пазари. Финансирането става от частни фондове или чрез директно заплащане от
самите потребители на медицинска помощ. Пример за този тип е здравеопазването в САЩ.
Частните системи имат склонност за свръхпредлагане на здравни услуги в случаи, в които
лекарите имат голяма свобода и това е изгодно за тях. Експертите отбелязват, че мотивът .за
печалба стимулира сегментация на пазара, парична дискриминация и обединения с други
специалисти. Достъпът до медицинската професия е труден и ограничен, за да се задържи нивото на
доходност.
3.Здравно-осигурителна система, наричана още социално здравно осигуряване - източник на
финансиране са осигурителни фондове (осигурителни каси). Този тип е развит главно във Франция,
Германия, Италия, Австрия. Исторически този тип е известен като модел Бисмарк. Той е основан на
социалната солидарност и затова нерядко се нарича модел на социално осигуряване.
Посочените три типа системи са "чисти" (идеализирани) системи. В своя чист вид те почти не
се срещат днес, а и не са приемливи според редица автори.
Според Тот Rathwell срещаме парадоксална ситуация. Частната система, която силно
стимулира минимизиране на разходите на микрониво, се среща с проблема за увеличени
разходи на макрониво, поради неспособността си да контролира предлаганите количества здравни
услуги. Обратно, данъчно финансираната обществена система с бюджетни лимити няма проблеми с
разходите на макрониво, но има сериозни проблеми на микрониво, поради ограничение на
финансовите стимули за минимизиране на разходите.
Ето защо се отдава предпочитание на смесената система на здравеопазване.
С м е с ена т а с и с тем а съчетава най-добрите елементи от "чистите" системи (public-private-
insurance шiх).
Има няколко начина за "смесване" на системите:
1.Една система с комбинирани принципи.
2. Две самостоятелно действащи системи, като никоя от тях няма доминираща роля.
3. Една доминираща система и друга с второстепенна роля.
Смесените системи все повече са от третия тип, главно с доминираща частна система.
Доминиращата частна система, за да се справи с проблема "не можеш да получиш, ако не си
платиш", организира ограничена обществена система, която се грижи за бедните хора.
При доминираща обществена система се организира малък частен сектор, който да се справя
с проблема "щом нямаш нужда няма да получиш". Така се осигуряват донякъде претенциите на
заможното малцинство, което не изповядва предпочитанието на останалата част от населението за
обществена система.
Дискусиите за предимствата и недостатъците на отделните системи продължават в световен
мащаб. Продължава да съществува дилемата докъде може да се толерира наличието на частен
сектор и как да се регулира той в интерес на обществените потребности. Счита се, че и двете
системи могат да се поучат една от друга в сферата на управлението, а всяка една трябва да бъде
оценявана сама по себе си според своята идеология и здравно-социален ефект. М. Попов обособява
три типа здравни системи:
1.Система на държавния монополизъм.
Държавата е собственик на здравните институции и тя осигурява техните ресурси.
Управлението на здравеопазването е силно централизирано. Тази система е по-целесъобразна при
крайно ограничени ресурси и при необходимост от бърза и стриктна координация на здравните
дейности.
2.Система на либералния плурализъм.
Развита е главно в САЩ.
Основава се на икономическия либерализъм и плуралистичната собственост на здравните
заведения. Намесата на държавата е силна главно в гарантирането на здравословни условия на
живот и е ограничена при оказването на медицинска помощ и спазване правата на пациентите.
Счита се, че при тази система се замъгляват отговорностите за оказаната медицинска помощ.
3.Система на ограничена държавност и изявен плурализъм.
Налице е държавно нормативно регулиране чрез законови актове и засилено участие на
местното (общинско) самоуправление. Собствеността на здравните ресурси е плуралистична
(обществена и частна) при разширена автономност на здравните заведения. Местните органи на
властта имат широки правомощия за решаване на здравните проблеми. С други думи, налице е
децентрализация и регионализация на здравното обслужване грижата за здравеопазването е в обсега
на местното самоуправление. Засилена е отговорността на гражданите за здравето, което е
благоприятно за новия тип здравна политика.
Характерно за този тип здравеопазване, развита главно в Западна Европа, е широкото
използване на здравноосигурителни фондове като източник на финансиране на здравните услуги.
Сравнителната оценка на посочените три здравни системи е трудна задача, която още не е
решена цялостно нито концепционно, нито практически. Експертите отдават предпочитание на
третия тип здравеопазна система, при която плурализмът и регионализацията създават
благоприятни шансове за гарантиране на максимално ефективни и социално приемливи здравни
грижи за цялото население.
Класификациите на здравните системи чрез финансови критерии вече се считат за
едностранчиви, те не отразяват сложния системен характер на здравеопазването в дадена страна.
За по-цялостна класификация на здравните системи е нужно да се изхожда от комплекс
критерии, включващи медицински и немедицински аспекти:
- отговорност и роля на държавата (обществото) за здравеопазването на цялото население в
дадена страна;
- нива на достъп;
- източници на финансиране;
-начин на управление на здравните ресурси;
-права и отговорности на гражданите за здравето.
От гледна точка на държавно регулиране испански автори предлагат два генерални типа
здравеопазни системи: отворени (по-малко регулирани) и затворени (по-силно регулирани).
Сравнителните характеристики на отворените и затворените системи са представени на
следващата схема. Следва да се отчита, че посочените различия имат относителен характер и не
трябва да се надценяват и абсолютицират. Така или иначе, всяка национална здравеопазна система е
уникална.
Отворените системи са относително по-скъпи, с по-висок публичен разход за здравеопазване
на глава от населението. По-добри са по отношение удовлетвореността на пациентите .
Сравнителната оценка на посочените три здравни системи е трудна задача, която още не е
решена цялостно нито концепционно, нито практически. Експертите отдават предпочитание на
третия тип здравеопазна система, при която плурализмът и регионализацията създават
благоприятни шансове за гарантиране на максимално ефективни и социално приемливи здравни
