Големина на текста:
„Държава се прави с хора”
Европейският съюз е сложна институционална и ценностна структура, която
мобилизира европейския ресурс за развитие. Той играе важна роля в много области от
ежедневието на европееца - от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и
външна политика. Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването
на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на
граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията,
здравеопазването, външните работи, сигурността и други.
Филмът на Иван Кулеков „Държава се прави с хора” има за цел да покаже
подготовката на България за предстоящто й членство в ЕС в един подтекст на личната
заслуга на група държавни чиновници, които благодарение на усърдната си работа ще
превърнат една „мечта” в реалност. Истината обаче е, че филмът описва българската
реалност в началото на 21 век и дава отговор на въпроса, защо социо-икономическата
действителност в България е такава.
Историческата предопределеност, социалистическото наследство на България са
довели до големи разлики между нея и страните от ЕС. Разликите се забелязват във
всички сфери на обществения живот. Засегнати са самите структури на модерното
общество, което гарантира липсата на каквото и да било по-нататъшно развитие.
Не хората, а институциите правят държавата. За да работи на нея й трябва механизъм,
трябва й система от институции. В българския вариант тези институции не
функционират. Между тях няма никаква съгласуваност и свършената работа от един не
продължава по веригата, защото всъщност тази верига е повредена още от момента на
нейното създаване. Затова нашата националната държава, независимо от ролята й на
основна структура на модерното общество, се проваля като източник на развитие в
българската реалност.
Една от основните причини за социо-икономическата действителност в България е
подценяването на пазара. В условия на пазарна икономика сякаш българските експерти
си нямат и понятие, че за да функционира пазарът, той има нужда от добре изградена
инфраструктура. Когато в столицата има едно единствено летище, с една единствена
писта, когато пътищата представляват кални коловози, когато липсва дори една транс-
национална магистрала, няма как да има развит пазар. За да има трансконтинентални
пазарни отношения трябва да има условия, създадени за това. Именно заради това
морската безопасност е особено чувствителна тема за ЕС, тъй като над 90% от
световната търговия се извършва по вода. Дефакто наличието на море отваря една
страна към световния пазар, което е неразбираемо за българските експерти: „Ирландия
има малко морета...” Транспортната неразвитост изолира до голяма степен българския
пазар и това няма как да не се отрази негативно. Тук все още на лице е държавният
протекционизъм, водещата роля е на политиката, а не на свободният пазар.
Именно заради това премахването на митата плаши българските експерти,
конкуренцията е нещо слабо познато за българския производител до този момент.
. За да е конкурентноспособен, пазарът трябва да е ръководен от тясно специализирани
експерти, за които некомпетентността по даден проблем е недопустима. Ясно си личи
„компетентността” на българските експерти, когато анализират преговорите с ЕС. На
преден план се поставя успеха за отлагането на акцизите на „домашната ракия” и
„цигарите”. Изтъква се причината, че в България голяма „малцинствена част” се
занимава с тютюнопроизводство и изравняването на българските стандарти с
европейските ще е пагубно за тях. Просто казано конкуренцията ще ги убие. Тази теза
на експертите е чиста политическа намеса в свободния пазар, с която се цели да се
отложат икономически проблеми – пример който показва как у нас политиката диктува
икономиката, а не обратното.
Пазарът изисква знаещи, можещи, информирани и тясно-специализирани хора.
Разминаването на двама от българските чиновници относно преходния период в
тютюнопроизводството е недопустимо. Неосведомеността относно провалилата се
преди 5 години Лисабонска стратегия, липсата на елементарна компютърна грамотност
показват некомпетентността на експертите.
Влизането в ЕС автоматично означава готовност за партниране с много други
държави.Във Филма обаче България е представена като самостоятелна държава, която
въобще не я интересуват контактите с другите страни от ЕС. Може би затова се цели
едно избягване на споменаването на другата страна , с която заедно влизаме в ЕС –
Румъния. Вместо да се старае да развие на пазарните отношения със страните съседки,
Бългрия сякаш се опитва да се самоизолира.
Липсата на професионализъм у българските чиновници проличава на няколко места
във филма. Професионализмът изпъква като проблем за екипа от експерти. Начинът, по
който гледат на работата си е като задължание, наложено от някой друг. Това обяснява
защо за тях преговорите с ЕС са като “война с окопаване”. Преговарят за “работата,
която трябва да се извърши”. Те се “борят” за възможно най-малко работа. Военната
терминология показва, че те мислят за ЕС като за враг, който ги задължава да вършат
ненужна работа. Те се “борят за всяка къща”. В началото на филма е показана карта с
надпис “По петь на нож!” (грешно чут изразът “Напред на нож!”). В първият момент
възниква въпросът какво прави този кадър във филм за евроинтеграция, но смисълът му
се разкрива с обяснението, че щиковата атака е еднократна работа – полагаш едно
неистово усилие и чакаш да свърши. За екипът от евроинтегратори преговорите с ЕС
протичат така – полагат редица еднократни усилия, между които няма очевидна връзка,
защото те самите не могат да я видят. За тях важното постижение е, че са “работили
докрай”. Те са “успяли” да работят в продължение на 4г.
Секретарката на г-жа Кунева, не е просто секретарка, тя е 100% навътре в нещата,
много знае и много може. Тази секретарка се отличава от традиционните секретерки,
които явно не са запознати с нещата, които трябва да вършат.Експертите твърдят, че
работят, защото виждат смисъла от работата, която вършат. С това ни убеждават, че те
са единствени във всяко едно отношение. Но от друга страна се оказва, че българските
експерти не само са лишени от нужните умения и знания, за да защитават интересите
на българската икономика, но дори и от способността да общуват, от партньорска
нагласа. А това е жизнено необходимо на икономиката, за да функционира.
Целият филм лежи върху идеята за личностната заслуга на хората от министерствата,
благодарение на които България успешно завършва преговорите. Именно и заглавието
„Държава се прави с хора” цели да да ни покаже точно личната перспектива.
Тук е и голямате грешка – държавата не се прави с хора, а с инстутуции, чиято роля е
да защитава всеобщия интерес и да регулира антагонистичните отношения в социалния
живот.Нашите институции обаче не работят и по никакъв начин не си взаимодействат,
за да могат да генерират развитие. Песимизмът, до който води реалността, поражда
бездействие, а то има пагубно влияние върху качеството на цялостния живот..
Вероятността, или по-скоро убедеността за тази неизбежна реалност се усилва още
повече, ако се ръководим по плана за развитие на Ирландия, схванат по нашенски. А
именно, “малко морета, винопроизводство . Нищо друго!”
Неспособни сме да осигурим дори необходимия набор от експерти, които биха могли
да проведат една умела интеграция и то интеграция, която започва далеч преди
подписването на присъединителния договор. Българският процес е реализиран от един
“тънък пласт”, първоначално почти неподготвени кадри, които трябва да се превърнат в
специалисти. Затова се налага болната служителка да прави закони, затова всички
оплакват загиналата секретарка, която е била “100 % навътре в нещата”. Особеност,
неприсъща за характеристиките на тази длъжност, но пък на 100% характерна за
българската й версия.
И самата причина за мотивацията на участниците в екипa е твърде потресаваща:
табелката с името на България пред тях, както и гордостта да видят техните текстове в
дебелите книги. Има нещо апостолско в труда им: работиш по европейски, само когато
това има пряко значение за теб, иначе си кротуваш тихичко зад бюрцето. Бедата е в
това, че цялата ни администрация се основава на този неписан, но пък спазван от
всички, закон.
Връзката между държавата, като изразител на всеобщия интерес и личността, като
титуляр на интереси, се осъществява посредством гражданското общество. То е това,
което регулира държавата и я ограничава в действията и. Необходим фактор за
съществуването на гражданското общество е публичното пространство, посредством
което се разпространява информация.Това, което привлича вниманието, е
необособеността на гражданското общество в България. То отсъства изцяло в
политическото пространство. Това произтича от липсата на публичното пространство и
публичен дебат. Една жена от екипа заявява, че директивите ги има качени в интернет
и който желае може да ги намери и после да си даде мнението. Дори да ги има качени в
интернет пространството, това не е достатъчно условие за създаване на публичен дебат.
Държавната администрация така и не е направила публично достояние своето
становище. Общуването е двустранен процес, който предполага гражданите не само да
изказват своите мнения, но и да получават адекватно отговори, които на свой ред да
бъдат обсъждани.
Основна предпоставка за развитието на личността и възможността и да реализира
своите интереси е правовата държава. В нея правото, като основен регулатив на
модерните общества, е водещо. То гарантира свободите на гражданите. Но в България
пред законодателството и съдебната власт са изправени сериозни предизвикателства.
Във филма разказват за “болната колежка Лина”, която идвала на работа, за да успеят
да завършат един закон. Но по-късно се казва, че този закон е престоял 10 месеца в
парламента. Фактът, че “болната колежка” трябва да пише закона, може да бъде
обяснен с твърдението, че няма кой друг. Но от друга страна този закон престоява 10
месеца в парламента, което очертава проблема на законодателството в България – тое
бавно и неефиктивно. Екипът от експерти чак сега разбира, че законодателството е
цяло, което има логика. Една жена го определя като красив. То е документ и едва ли за
него най-важната характеристика е красотата. Има други признаци, по които то трябва
да бъде окачествено. Това обяснява недоумението на мин. Кунева, че е по-лесно с ЕС
да се договорят за 4.5млрд., отколкото за съдебната реформа. Излиза, че за ЕС е по-
важно в България да се осъществи съдебната реформа, отколкото сумата от 4.5млрд.
това е така, защото да функционира пазара са нужни регулативи, които да
регламентират отношенията. Но това убягва от вниманието на българските
евроинтегратори. Те не разглеждат пазара като средство за растяща печалба, затова и
пазарните отношения не е нужно да се регламентирани и регулирани.
България, макар да е част от модерните общества, се характеризира с коренно
различна реалност. В нея на лице са много от признаците на “държавата на
разхищението”. Липсата на гражданско общество обяснява свободата на политиката и
върховенството на държавата. Това води до господството на политиката над
икономиката.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 яну 2020 в 00:38 ученик на 21 години от Бургас - ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2018
03 яну 2020 в 14:30 ученик на 21 години от Бургас - ГРЕ "Г. С. Раковски", випуск 2018
27 дек 2019 в 11:54 студентка на 24 години от София - УНСС, факулетет - Юридически, специалност - Социология, випуск 2020
11 яну 2019 в 15:26 студент на 27 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Европеистика
 
Подобни материали
 

Научна иновационна политика на Германия

30 апр 2007
·
479
·
74
·
8,732
·
222

В настоящата разрабатка е счетено за уместно да се разгледа научната иновационна политика на Федерална Република Германия в контекста на европейското изследователско и иновационно пространство.
 

Европейският парламент

06 дек 2007
·
295
·
10
·
1,948
·
94

Описание на функциите и структурата на Европейския парламент и българското присъствие в него...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Държава се прави с хора

Материал № 275864, от 03 фев 2009
Свален: 61 пъти
Прегледан: 84 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 953
Брой символи: 8,291

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Държава се прави с хора"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения