№ 8 Разходни методи на ценообразуване
1. Същност
Разходните методи на ценообразуване са най – старите методи. Те се основават на възгледа ,
че след като пазарната цена е даденост , за да се произведе стока , разходите и трябва да са по
– ниски от цената . Ако производителя сам определя цената , чрез нея той покрива разходите
и получава печалба .
За да се прилага разходния метод на ценообразуване е необходимо да се познава съшността
и поведението на разходите във възпроизводствения процес .
2. Видове разходи
а) според времето , в което се правят
- еднократни (капиталови)
- текущи (през периода на използване на стоката)
б) според възпроизводствения процес
- разходи за предмети на труда
- разходи за уръдия на труда , които се влагат на части в стойноста на стоките
- разходи за жив труд (работни заплати и осигуровки)
в) според оборота (физически обем)
- постоянни – до определен размер на физическия обем са , не се променят (наеми и други)
- променливи – свързани са с промените във физическия обем (разходи за основни суровини и
материали) , това са преки , условно променливи разходи , променят се в зависимост от
оборота , но не пропорционално като преките
За някои от разходните методи е необходима подробна , детайлна групировка на разходите ,
това са отделни счетоводни пера на разходите (разходи за суровини , материали , работни
заплати и осигуровки , външни услуги , амуртизации , финансови разходи , управленски
разходи , транспортни разходи и извънредни разходи)
3. Основни методи на ценообразуване
А) Разходно – калкулативен метод – разходите за единица продукция се сумират
(калкулират) , последователно в обща сума , която се нарича пълна производствена
себестойност . Към нея се прибавя процент печалба и се получава производствена цена ,
върху нея се начислява ДДС и се получава продажна цена .
Примерна схема на метода
Статии на калкулацияСтойност
1.Разходи за суровини и материали
20
2.Разходи за работни заплати и осигуровки5
3.Разходи за амуртизация 2
4.Общопроизводствени разходи 2
5.Извънредни разходи 1
6.Пълна производствена себестоиност 30
7.Печалба 10
8.Производствена цена 40
9.ДДС (20%)8
10.Продажна цена48
1
На пръв поглед метода е лесен и бърз за приложение , но това не е така , има много
трудности . Лесно е да се определи първата статия на разходите за суровини и материали , но
всички други разходи се изчисляват допълнително .
Този метод има три недостатъка :
- повечето от разходите за единица продукция се определят трудно ;
- при използването му се получават почти винаги “грешката на главния счетоводител”
(винаги има стремеж отделните разходи за единица продукция да се закръгляват до по-висока
цифра , това води до изкуствено повишение на цената , което повишава цената и я прави
неконкурентноспособна ;
- калкулативната цена е разчетена на основата на определен планиран обем , но пазара може
да не приеме този обем по тази цена , логично е и друг вариант когато пазара да иска още
стоки , а ние не можем да ги произведем .
Посочеите недостатъци на метода се избягват частично и дори почти напълно от другите
методи на ценообразуване .
Б) Метод на пълните разходи – при този метод не се прави предварителен разчет за
разходите за единица продукция . Използват се окрупнени суми на преките разходи ,
частично променливите разходи , постоянните разходи и печалбата . За разработване на
метода се изхожда от непълно натоварване на производствените мощности (80 %)
Примерна схема на метода
Статии на калкулацияСтойност (лв.)
1.Преки разходи100000
2.Частичнопроменливи разходи50000
3.Постоянни разходи50000
4.Печалба50000
5.ДДС (20 %)50000
6.Приходи-общо300000
7.Физически обем продажби 1000000
8.Продажна цена за единица продукция0,3
В) Метод на преките разходи – при него също се работи с окрупнени групи
Примерна схема на метода
Статии на калкулацияСтойност (лв.)
1.Преки разходи100000
2.Маржинална печалба (добавена) 100000
5.ДДС (20 %)40000
6.Приходи 240000
7.Обем на производствто (бр.)
1000000
8.Продажна цена 0,24
При метода основна статия е сумата на преките разходи за суровини и материали . Към нея се
прибавя маржиналната печалба . Това е сума , чрез която целим да покрием всички разходи и
да си осигурим печалба . Най-близко до пазарните изисквания е разходния метод .
2
Г) Метод на контролната точка
Това е графично изображение на метода . Контролна точка е пресечна между линията на
пълните разходи и приходите . Над контролната точка има зона на печалба , а над нея зона на
загуба . Този разходен метод може да реши следните проблеми :
? Чрез него се определя по каква цена да продадем определено количество стоки , за да
покрием всички разходи .
Например имаме постоянни разходи 10000 лева , променливи разходи 500 лева . По каква
цена ще продадем 100 броя , за да ппокрием разходите ?
Нека цената е х , приходите = разходите , приходи = 100 х , разходите = 1000 + 100 . 50 ,
100 х = 1000 + 100 .50 = 60 ; х = 60 лева (цена , за която трябва да се продаде , за да се покрият
разходите)
? С този метод при дадена пазарна цена се определя колко бройки минимум трябва да
произведем , за да покрием напълно разходите .
Например имаме постоянни разходи 1000 лева , променливи разходи 50 лева , пазарна цена 70
лева . Колко броя трябва да се произведат , за да се покрият разходите ?
Нека бройките да означим с х , приходите = разходите , приходите = 70 х , 70 х = 1000 + 50 х ;
20 х = 1000 , х = 50 бройки (трябва да се произведат , за да се покрият разходите)
? Чрез него се определя по каква цена да продадем определено количество стоки , за да
получим желан обем печалба .
Например имаме постоянни разходи 1000 лева , променливи разходи 50 лева . По каква цена
да продадем 100 броя , за да получим 1000 лева печалба ?
Нека цената е х , приходите = разходите + печалбата ; приходите = 100 х , разходите = 1000 +
100 . 50 + 1000 = 70 лева ; х = 70 лева
? С метода можем да определим колко броя трябва да продадем при дадена пазарна цена , за
да получим желан обем печалба .
Например имаме постоянни разходи 1000 лева , променливи разходи 50 лева . По каква цина
да продадем 100 броя , за да получим 50 % рентабилност на разходите ?
Цената е х
3
64
