Големина на текста:
Правото на достъп до информация е уредено най-общо в чл. 41 от
Конституцията на Република България, приета през 1991 г.
Закон за Достъп до Обществена Информация. Правото на
достъп до обществена информация е детайлно регламентирано с
приемането на Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ) през 2000 г. Той дава право на всеки български
гражданин, чужд гражданин или лице без гражданство, както и
всяко юридическо лице да подаде искане за достъп до
информация и съответно да получи достъп до нея.
ЗДОИ въвежда и задължение за държавните органи активно да
публикуват определени категории актуална общественозначима
информация. По силата на закона органите на изпълнителната,
законодателната и съдебната власт са задължени да предоставят
достъп до обществена информация не само при поискване, но и
по собствена инициатива. Това изискване се отнася за
информацията, която е събрана или станала известна при
осъществяване на дейността на тези органи и която може да
предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на
гражданите или тяхното имущество; опровергава разпространена
недостоверна информация; представлява или би представлявала
обществен интерес или трябва да бъде изготвена/предоставена по
силата на друг закон.
Съгласно ЗДОИ всеки може да поиска достъп до информация
устно или с писмено заявление като достъпът до обществена
информация е безплатен. Заплащат се само материалните разходи
по предоставяне на информацията в поисканата форма.
По правило казваме, че всеки има достъп до информация. На
практика съществува информация, която не е просто право на
достъп, а права за получаване право на достъп при определени
условия. Такава информация изисква особен режим а ползване и
има отношение към приоритетните интереси на държавите,
фирмите и гражданите. Правата за достъп до нея се определят с
нарочни закони, част от информационната стратегия на
съответната държава.
България също има своя информационна стратегия, която
макар и създадена наскоро, налага изготвянето на редица закони,
1
наредби и правилници имащи отношение към създаването,
използването и съхранението на информационния ресурс.
Задължението за предоставяне на информация е за органите
в системата на изпълнителната власт, за органите в системата на
съдебната власт и за Народното събрание. Всички органи на
централна власт и местно самоуправление са задължени да
предоставят информация. Това се отнася и за институциите
приравнени на държавни органи - държавни комисии, агенции и
т.н. Лица като Националния осигурителен институт,
Националната здравно-осигурителна каса, които представляват
публичноправни субекти също са задължени да предоставят
информация.
Основните причини за приемане на законите за достъп на
информация или както е прието да се казва/ свобода на
информацията / са: борбата с корупцията, гражданския контрол в
процеса на вземане на решения, отговорно и прозрачно
управление, информирано участие на гражданите.
Нормативните актове уреждат условията за получаване на
достъп до обществена информация и обхвата на този достъп,
процедурата, защитата и използването. Подробно са
регламентирани , органите тяхното устройство и функции.
Определени са държавните органи, отговарящи за достъпа на
обществена информация, техните задължения и право на достъп
на трети лица. Установяват се границите за ползване на
конфедициалността на данните, тяхното законосъобразно
набавяне, обработване и използване, както и осигуряване на
безпрепятствен и своевременен достъп на лицата до информация
в предвидените от закона случаи.
Правният режим се изгражда на основата на определени
принципи, някои от които изрично са посочени в законовите
уредби, а други могат да бъдат извлечени от тях чрез тълкуване.
Основни принципи са:
-Максимална откритост на институциите упражняващи
власт. Този принцип се основава на предположението, че цялата
съхранявана и обработвана от държавните институции и частни
лица информация трябва да бъде обществено достъпна.
Обикновено се предвиждат кратки срокове в които исканата
информация трябва да бъде дадена. Информацията се подава в
2
най-подходящата за желана и желана форма /устно, писмено и по
електронен път/ При отказ да се даде исканата информация
съответния орган е длъжен да даде аргументирано обяснение.
-Заседанията на органите на власт са публични.Държавните
институции и частните лица, обработващи данни, са длъжни да
публикуват важната информация от публичен интерес, доколкото
публикуването не застрашава националната сигурност и
обществените интереси. Общите задължения за публикуване и
основните категории информация, и основните категории
информация, която трябва да се публикува се посочват изрично в
закона.
- Въвеждане на процедури улесняващи достъпа на
информация. Заявленията трябва да се обработват бързо.
Предвиден е текущ и последващ контрол върху изпълнението на
това задължение.
Има принципи които могат да бъдат обособени като
специални.
В повечето правни регламентации се посочват като данни,
ползващи се от особена защита- а именно данни отнасящи се до
религиозните, политическите или мирогледните убеждения,
синдикалната принадлежност, здравното състояние, интимната
сфера, расовата принадлежност, административните и
наказателните преследвания и санкции, мерките за социална
защита.
Достъпът до обществена информация се предоставя въз
основа на :Устно запитване което се състои в задаване на въпрос,
в случаите когато това може да стане веднага или в кратки
срокове. Достъп до информация по устно запитване може да
предостави всеки служител в рамките на своята компетентност. В
случаите когато по устно запитване възникне въпрос от правна
или фактическа стойност,/който изисква време за разрешаване/ на
лицето се препоръчва да отправи писмено заявление.
Ако институция откаже да даде информация (или даде
частичен достъп), може да се обжалва отказа пред съответния
административен съд, окръжния съд по седалището на органа.
Закон за защита на личните данни. Според българският
закон, лични данни са всяка информация за физическо лице,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 яну 2019 в 09:56 студент на 52 години от Шумен - Факултет "Артилерия, ПВО и КИС" към НВУ "Васил Левски" - В. Търново, факулетет - Артилерия, ПВО и КИС, специалност - КТТ, випуск 2016
23 ное 2018 в 11:28 в момента не учи на 37 години
23 май 2018 в 18:15 родител на 45 години от Пловдив
26 мар 2018 в 14:08 студент на 23 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, випуск 2023
08 мар 2018 в 20:02 студент на 33 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
15 фев 2018 в 20:04 студентка на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", випуск 2008
17 окт 2017 в 10:38 в момента не учи на 32 години
18 мар 2017 в 03:57 студентка на 43 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2016
02 дек 2016 в 17:33 студент на 36 години от София - Университет по библиотекарство и информационни технологии, факулетет - Сигурност, специалност - Национална сигурност и културно-историческо наследство, випуск 2015
29 ное 2016 в 22:53 студент на 38 години от София - УНИБИТ, факулетет - Защита на КИН, специалност - Защита на КИН в РБългария, випуск 2016
 
Домашни по темата на материала
Проблеми на детските градини - правна информатика (закони, наредби)
добавена от 678910 04.06.2012
0
7
Подобни материали
 

Eлектронен подпис и електронен документ

11 яну 2007
·
1,068
·
4
·
297

Електронното изявление е словесно изявление, записано върху магнитен,оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведен. Писмената форма се смята за спазена,ако е съставен електронен документ.
 

Наказателно право

06 ное 2006
·
2,415
·
1
·
136
·
282
·
1

Наказателното право е система от законови норми,който определят деянията признати за престъпления и наказанията за тях. Значение на наказателното право: то защитава от престъпни посегателства. Основните социални ценности- правата на личността, на гражд
 

Законът за достъп до обществена информация

11 май 2007
·
367
·
6
·
1,064
·
136

Целта на Законът за достъп до обществена информация е регламентиране на условията и реда за осъществяване на конституционното право на гражданите да търсят и получават информация относно обществения живот в Република България.
 

Анализ на закона за защита на личните данни

21 апр 2008
·
283
·
3
·
567
·
240
·
1

Според българският закон, лични данни са всяка информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност.
 

Право и време - курсова работа

30 мар 2006
·
232
·
14
·
2,218
·
175

Право и време - правото във времето, еволюция, действие на правните норми във времето, обратно действие на закона, време в правото.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Основи на правото за 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Подготвящ тест по Основи на правото, включващ въпроси за основни понятия по дисциплината. Има само един верен отговор на всеки въпрос. Време за решаване - 20 мин.
(Лесен)
20 минути
10
14
2
1 мин
19.04.2019
Тест по Право за кандидат-студенти по магистърска програма в УНСС
ЕПИ тест по Право за Студенти от 5 курс
Въпроси по Право за кандидат-студенти за магистърска програма в УНСС, 29 въпроса, само един верен отговор.
(Лесен)
29
15
1
6 мин
27.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Право на достъп до информация и защита на информацията на работното място

Материал № 274123, от 31 яну 2009
Свален: 181 пъти
Прегледан: 191 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,059
Брой символи: 9,378

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Право на достъп до информация и защита на инфор ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения