Големина на текста:
„Семейството отразява състоянието на обществото и затова от
него зависи бъдещето на Европа” – това са думи на Папа Йоан Павел
II , отправени към участниците в международния симпозиум
„Семейството в Европа”.
А има ли изобщо бъдеще българското семейство и какво е то?
За да отговорим на този въпрос първо трябва да се обърнем
назад във времето, за да видим какво е представлявало някога
семейството. Някога то е било най – висшата ценност за човека.
Хората не са съдили за човека по това какви качества има, а от какво
семейство произлиза. Може би затова векове наред то е играело
голяма и силна роля.
Историята помни как много от браковете по онова време не са
били плод на чиста и искрена любов, а на добре изиграна сделка на
две семейства с общи интереси.
В наши дни все още има някои страни (някои арабски, Индия,
Япония, Китай и др.), където бракът все още продължава да се
разглежда като сделка, а младоженците като разменни монети.
В българската традиция семейството винаги е било стожер на
обществото. В него съжителстват различни поколения, в него се
срещат и сблъскват идеите на младостта и опитът на старостта, в него
децата получават така необходимия житейски опит… Някога.
Защото както се казва в една сполучлива реклама „традициите
не са онова, което бяха”.
Отдавна заминаха в небитието миндерлъците, шарените черги,
оджаците. А заедно с тях изчезва и се променя и традиционното
българско семейство. Рядкост са вече вечерните срещи край трапезата,
няма ги и обсъжданията, няма я задружността. Ново време нови
нрави. А защо е така?
Може би една от причините се крие в това, че навремето
бракът е имал много по – голяма стойност и е представлявал много по
– силна институция, отколкото има и е днес. Докато в миналото
понятията брак и семейство са се използвали като синоними, сега те
все – повече се разграничават едно от друго и би било правилно да
обобщим, че „докато всеки брак е семейство, но не всяко семейство е
брак”.
Бракът наистина се намира в ситуация на криза и този процес е
характерен за целия нов и модерен свят.
Тенденциите от последните четиридесет години на двадесети
век показват, че възникват и се реализират все – повече нови и
разнообразни семейни модели – договорни, с посещение, групови,
еднополови и какви ли не още.
В последно време станахме свидетели на така наречения
демографски взрив на самотниците – хора, които предпочитат да
раждат и възпитават децата си без да встъпват в брак.
И в България картината е подобна.
Но за щастие у нас въпреки очевидно настъпилата
либерализация във възприемането на различните семейни форми,
първенстващата роля на брака е все още вън от съмнение. В нагласите
на младите хора по отношение на отглеждането и възпитаването на
децата все още преобладава схващането, че бракът е най – добрата ни
алтернатива. Новото се състои в това , че се допускат временни
компромиси за живот в свободен съюз, особено в началото на
семейния живот, но ако човекът е намерен, най – доброто би било
обвързването с брак.
И въпреки, че за нашата страна твърдението за тенденцията
към отпадането на брака като форма на съжителстване не би било
вярно, поне за сега, вече години наред в публичното пространство се
подават сигнали за влошаващото се състояние на българското
семейство. Все – повече разводи, деца, родени извън брака,
намаляване на раждаемостта, домашно насилие и семейно
неудовлетворение както и увеличаване броя на хората, отказали се от
семейство и деца. Тези отрицателни тенденции оформят картината на
съвременната семейно – брачна ситуация.
Кризата в брачната институция е всъщност сигнал, че
обществото би следвало да работи за нейното заздравяване, а не към
отслабването й чрез пасивно адаптиране към изнесените факти.
Но какво кара хората да се отказват от създаването на
семейства?
Мисля, че за масовия отказ от семейството има много причини.
От една страна стои бързото ускоряване на темповете на живот.
Защото заедно с тяхното ускоряване растат и нашите познавателно –
развлекателни потребности. Иска ни се от всичко да опитаме, във
всичко да успеем. И заради задоволяването на тези потребности нещо
се налага да пожертване. Какво? За съжаление в повечето случаи
жертваме именно семейството: основното и автентично място, от
където се ражда любовта, а оттам и качеството на семейните
отношения. А то е прекомерно голямо благо за всички ни, за да бъде
пренебрегвано и да се превърне в изключение, а не в ориентировъчна
точка за всички ни.
А има и още нещо. Страхът от бъдещето. И най-вече от себе
си. Защото семейството означава поемане на определени задължения.
Ограничаващи желанията и страстите ни, целенасочени, в името на
бъдещето. На децата. А мнозина от младите хора се страхуват да
поемат отговорност. И предпочитат необвързването. Живот с
любимата /любимия/ - но без ангажименти. Без деца, без
отговорности. Ако стане нещо - усетиш, че не е това човекът,
разбереш, че не е нужно да купуваш ресторант, когато огладнееш - на
ти си куклите, дай си ми парцалките - както казваха едно време
момиченцата, скарали се в детската градина. И - всеки по пътя си.
Удобно, нали? И доста егоистично, неморално, безотговорно.
Защото характеризира човека като лабилен, страхуващ се от
изпълнение на задълженията, не умеещ да прецени кога какво
решение да вземе. Тъй като женитбата е резултат не само на любов, а
и на отговорно решение. Своего рода демонстрация на личността.
Впрочем, и самата избрана /избраният/ е функция на личностното
израстване. По която психолозите съдят за човека, сполучил или не да
избере своята половинка .От юридическа гледна точка също се
появяват различни проблеми. Най-вече за децата в такова свободно
семейство. Да, има решения, но се постигат трудно, бавно и
психологически мъчително. Защото у нас е залегнало отрицателното
отношение към децата, родени извън семейството. Въпреки че са си
деца като деца. Но традицията…
И тук възниква важният въпрос - а не е ли личностно
решението на подобни проблеми? Явно не е, щом се налага законова
регулация и най-вече промяна на общественото мнение. Плюс
големите трудности, които се падат обаче на децата от подобни
съжителства. Как се расте без един родител? Как се придобиват ония
знания и умения, които само баща или майка могат да ти дадат? Как
се изгражда манталитет на културен човек, когато едната страна на
човечеството - в лицето на липсващия родител - просто не ти е близко
позната?
За младите хора днес е лесно - раздяла и край. Особено за
мъжете. Никаква отговорност, никакви проблеми. За жената
семейството е природно впито в натурата. Но и доста мъже се плашат
от женската безотговорност и собственическо чувство. Детето е нейно
- и край! Затова и много млади мъже не искат деца. Страхуват се да не
бъдат използвани само за спонсорски елемент и изхвърлени от дома.
Още повече, че родният съд толерира жената като единствен родител.
Но това са все обществени проблеми, които всеки лично трябва да
решава. Най-вече за обвързването, децата, бъдещето.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 май 2020 в 14:22 ученик на 19 години от Разград - ГПЧЕ "Е. Йосиф", випуск 2019
23 май 2020 в 06:45 учител на 44 години
23 май 2020 в 00:50 ученичка на 22 години от Троян - СОУ "Васил Левски", випуск 2014
15 май 2020 в 17:38 потребител
14 май 2020 в 22:11 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Специална педагогика, випуск 2023
13 май 2020 в 11:19 потребител
11 май 2020 в 13:15 потребител
04 май 2020 в 17:57 потребител
 
Подобни материали
 

Активното демократично гражданско общество

10 фев 2008
·
238
·
2
·
432

Структурата на съвременното граждаско общество, какво разбираме под гражданско общество и т.н
 

Отношенията родители-деца в съвременното българско семейство

09 май 2008
·
507
·
7
·
1,140
·
438
·
1

Днешното съвременнo семейство е променило твърде много своята вътрешна структура катo резултат най-вече от промените в икономическата сфера.
 

Т. Пърсънс - Що е общество

03 юни 2008
·
145
·
4
·
1,307

„Ние сме родени, за да живеем съвместно; нашето общество е свод от камъни, който би се срутил, ако единия не поддържа другия” е казал Сенека. Всеки един от нас, със своята индивидуалност и другост се стреми към онези общи норми и очаквания...
 

Емпирично социологическо изследване (ЕСИ)

12 апр 2008
·
203
·
8
·
1,837

Голяма част от представителите на тази група са хора, които вече са се отделили от своите родители, тепърва или вече са създали свое семейство, имат деца и разходите им са най-големи.
 

Човекът в обществото

07 апр 2008
·
187
·
3
·
531

В глава четвърта от книгата си, наречена „Човекът в Обществото”, Гн. Бъргър защитава визията си за обществото като затвор, индивидите като принудително подчинени на правилата на този затвор, диктувани от институциите и техните лидери...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Има ли бъдеще българското семейство

Материал № 272524, от 29 яну 2009
Свален: 96 пъти
Прегледан: 119 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 736
Брой символи: 6,153

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Има ли бъдеще българското семейство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения