Ръководство
За
„Работа в сферата на строителството”
Основни изисквания по безопасността в строителството
Общи изисквания за пожарна безопасност при аварии и бедствия.
1. Основни положения.
Осигуряването на пожарна безопасност на обектите е разработване, внедряване и
изпълнение на различни мероприятия, чрез които се предотвратява вероятността да
възникне пожар, а така също се предприемат превантивни мерки за защита на
хората, намиращи се в помещенията, където е възникнал пожар.
Съгласно Наредба № 3 за пожарна безопасност на обектите в експлоатация,
ръководителите на учрежденията, организациите, търговските фирми, обектите и
техните поделения възлагат на определено длъжностно лице да координира цялата
дейност по осигуряване на пожарна безопасност. Те разработват правила и планове
за действие при възникване на пожар и природно бедствие, осигуряват телефонна
или друга връзка с районната служба за пожарна безопасност.
Планове за евакуация се разработват за производствени сгради, обекти за масово
пребиваване на хора (над 50 души), болнични и детски заведения.
Ръководителите, работниците и служителите са задължени да познават и да могат
да работят с противопожарните уреди и средства за гасене на пожари.
Работниците или служителите в края на работното време са задължени да
проверяват и да оставят в пожаробезопасно състояние своето работно място,
апаратите, машините и други.
2. Изисквания към територията на обектите.
Територията на обектите трябва да бъде поддържана чиста и със свободен достъп
до противопожарните депа, хидранти, материали, уреди и съоръжения.
На територията на взриво- и пожароопасни обекти и на местата, където се
съхраняват и преработват горивни материали се забранява ползването на открит
огън. Според Наредба № 3 (ДВ, бр.54, от 1997 г.) на територията на обектите и
складовите бази се осигурява външно осветление, с цел бързо намиране на
противопожарните водоизточници, външните пожарни стълби на сградите и
подобни. Те се обозначават със знации сигнали за противопожарна охрана,
(съгласно Наредба № 4 – за знаците и сигналите за безопасност на труда и
противопожарна охрана),
3. Изисквания към сградите и помещенията.
сградите и помещенията се оборудват с уреди, съоръжения и средства за
пожарогасене. Техният вид и количество се определя според изискванията на
Противопожарните строително-технически норми (ПСТН) (ДВ, бр.33, от 1994 г.).
Всяка строителна конструкция се характеризира с граница на пожароустойчивост
(ГП) – времето (в часове) от началото на възникване на пожара да момента на
разрушаването на конструкцията. За възпрепятстване на разпространението на
пожара се изграждат пожарозащитни прегради:
-Брандмауер – негорима вертикална стена с ГП най-малко 2.30 часа. Пресича
всички горими и трудно горими конструкции и излиза на 0.60 м над
покрива. Ако има врати и капаци на отвори те са а ГП 1 час и 12 минути.
-Брандмауер – негорима вертикална стена с ГП най-малко 2,5 часа. Пресича
всички горими и трудногорими конструкции и излиза на 0,60 m над
покрива. Ако има врати и капаци на отвори те са с ГП 1 ч. и 12 мин.
-Пожарозащитна стена – разделя производствени помещения с различна
пожарна опасност, ФП най-малко 1 ч. Врати и капаци в стената за с ГП 45
мин. и самозатварящи се.
-Пожарозащитно предверие – отделя взривоопасни от невзривоопасни
помещения, изградено от негорими материали с ГП 1 ч., вратите са
самозатварящи се и уплътнени за проникване на дим с ГП най-малко 45
мин.
-Пожарозащитна зона – негорима стена с широчина най-малко 6 m и ГП
най-малко 1 ч., подпира се на негорими колони или подпори с ГП 2 ч. и 30
мин., разполага се вертикално, хоризонтално или наклонено и служи да
спира разпространението на пожара към другите части на сградата.
4. Противопожарни строително-технически норми.
В тях са посочени задължителни противопожарни изисквания, свързани със сгради,
материали, производства и осигуряване на пожарна безопасност на персонала. Тези
изисквания се отнасят до:
-категориите на производствата според тяхната пожарна и взривна опасност
(А, Б, В, Г);
-изискванията при проектиране на сгради и съоръжения (горимост,
пожароустойчивост, пожарозащитни прегради);
-категориите вещества според тяхната пожароопасност;
-изискванията за евакуация на хора от сгради и помещения;
-пожарогасителни средства и инсталации;
-специфични противопожарни изисквания за определен тип сгради, според
предназначението им.
Горимост на материалите – определя способността на веществото да се запалва и
гори. Съществуват 3 групи:
-негорими – под действието на огън или висока температура не се запалват,
но тлеят и не се овъгляват;
-трудногорими – трудно се запалват, тлеят или се овъгляват и продължават
да горят само при наличие на източник на огън;
-горими – лесно се самозапалват, запалват и горят и след отстраняване на
източника.